dani94

Започнах да пия лекарства колкото и да не ми се искаше

Благодаря много, ще я потърся и ще я закупя, дано има ефект и при мен, започнах да приличам когнитивно-поведенческа терапия върху себе си, мисля, че така се казва, водя си дневник на мислите правя им алтернативна мисъл, не искам да прибягвам до антидепресанти все още

Здравейте, отново съм аз, съжалявам,че Ви притеснявам, но бихте ли ми препоръчали психологическа литература, автори относно паник атаки, тревожности, депресии, ще съм Ви много благодарна. Лека вечер!

Мисля да започна да спортувам усещам че мнго се залежавам преди не бях такава може спорта да ми помогне

Щях да съм в безизходица като терапевт, но щях са се опитам да вдъхна надежда и кураж, като всички които ми пишат

Наистина нямам надежда, ще опитам с психотерапия, но дори и при психотерапевката на моменти имам чувството, че получавам световъртежи, луднах си

Искам първо да благодаря, че ми обърнахте внимание, че ми писахте, но разбирате ли ме просто съм страхлива, чакам със страх нощите казвам си ами ако ми станее лошо пак тази нощ, ако нахлуе тревожността, паник атаките, какво ще правя? Провалям възката си с приятеля ми тъй като не искам при него да спя с цел да не ме връхлети тъй познатата ми криза придружена с ред симптоми сърцебиене, треперене, изтръпване, че дори и повръщаме, бога ми той ако ме види в такова състояние, ще ме зареже или най-малкото наистина ще осъзнае, че имам проблем, въпреки че е запознат на теория, но това е едно на ръка, искам да спра да се ограничавам, защото всеки път си измислям абсурдни истории и лъжи за да не ходя никъде от страх и може би от самите мисли за страха, аз ги предизвиквам и реално изпадам в паника.

Не я свързвам по никакъв начин с мен, просто я давам за пример, но наистина искам да се оправя а не мога понякога имам чувството че дори ме е страх да положа усилие да се оправя защотото и тогава не знам какво ме чака изобщо мръднах

Просто аз не съм силна личност, отказах се и всеки ден едва ли не чакам да остарея и да се свършва защото не мога да се справя, много хора ще кажат глезотии, може и така да е, но човек не изпитвал никоха подобни симптоми, никога няма да разбере какво точно имам предвид... Другото, което е мбого хора ме съветват да почна да спортувам така тялото освобождава кортизол и се насища с серотонин... Как да го направя като нито ям понеже нямам апетит, нито мога да стана от леглото от умора, плаша се.,страх ме е че ме чакат още дълги дни и нощи в този ужас.... Как да си помогна като съм безсилна срещу това

Всъщност вече наистина съм на предела на силите си на желанието си дори за живот,не виждам смисъл,по различна съм от другите с това ми състояние,страх, болест наричам го с всякакви названия,чувствам се наказана,прокълнати,обречена,спокойствието е непознато за мен, като една детска кукла,която много съм харесвала и нашите не са ми взели, изобщо не нямирям смисъл в дните Си,в минутите си ня този свят,да знам кратък и ценен е човешкия живот,но моя е болезнен, и не знам не мога повече,не искам да си го причинявам повече...

Здравейте,пиша може би за втори път,явно бях объркала точния форум,бях в психотерапия само после в намери психотерапевт,надявам се сега да улуча...Обръщам се към вас,тъй като бях препратена от един приятел че beinsadouno се занимава точно с такива психични разстройства каквито за съжаление се запознах от близо и аз.... Та така накратко страдам от тревожност и паник атаки и за капак натрапливи черни мисли, чиято контра не мога да спра тръгнат ли веднъж.... От години се въртя в омагьосания кръг с надеждата,че ще ги израсна,надживея,но уви,още с първата криза,която беше преди най-рано 3 години беше страшна,плашеща,побъркваща,се ,потъваше,пропадаща започнаха едни изследвания,лекари и най-често приключваше с рецепта за деанксит и няма ти нищо на нервна почва е всичко, така легнах на легло и се изолирах от всичко и всички плачех, ли плачех не знаех какво се случва с мен, когато изпаднех в такова състояние, а то малко по малко започна дя се случва навсякъде, започвах да имам сърцебиене, вероятно от свръх тревожност не ме свърташе на едно място, обикалям не мога място да си намеря,ставам,лягам,изобщо лудост и за капак имах позиви за повръщане, които често завършваха с повръщане, но питвах да се справя сама,но така и не успях, накрая намерих някак сили да продължа напред живота си,но остана този страх,който чаках и посрещах все така уплашена,когато той реши да се появи, пропадах,всеки път в сивотата ,тъмнината, и така съжалявах се,плачех, проклинах се,обвинявах се,мразех се и дори исках да умра за да се сложи край на цялата тази физическа болка подклаждана от психиката ми. Искам да подчертая че ходих на психотерапия,психотерапевта искаше да пробваме с хипноза, но тъй като аз му нямах много голямо доверие не се навих. Не мога да се позная,бях упорита,когато ми казваха,че нещо не става, се амбицирах още повече и напук на всичко го правех,днес това,което ми се случи заради гадния страх и паническите атаки е, че загубих тази надежда,която имах,силния си дух, вярата,упоритостта, силата,желанието за живот,предадох се, отказах се, знам,че.освен психотерапия има и друга алтернатива- антидепресанти, но ту се навивам,да пия,ту се отказвам,реално казват,че подтискат симптомите,и няма дълготрайно, а краткотрайно лечение,че са нещо като патерица,за да се амбицират страдащите от подобни разстройства,може би страха отново той не ми позволява да ги започна, за да не стана зависима от тях. Кажете ми как човек, който вече няма надежда, няма сила,само черни мисли,може да се изправи и да продължи и да ги превъзмогне, може би за хората,които не са го преживяли ще кажат толкова е лесно стягаш се , ставаш от леглото и продължаваш, даваш си сама кураж. За съжаление обаче един млад човек като на мен на попадна в този омагьосан кръг и не вижда изход....

В форума психотерапия онлайн ли трябва да пиша

Мисля, че психотерапията помага на хора,които имат някакви психосоматични симптоми да ти преодолеят, но при мен нямаше резултат за жалост

Обръщам се към вас,тъй като бях препратена от един приятел че beinsadouno се занимава точно с такива психични разстройства каквито за съжаление се запознах от близо и аз.... Та така накратко страдам от тревожност и паник атаки и за капак натрапливи черни мисли, чиято контра не мога да спра тръгнат ли веднъж.... От години се въртя в омагьосания кръг с надеждата,че ще ги израсна,надживея,но уви,още с първата криза,която беше преди най-рано 3 години беше страшна,плашеща,побъркваща,се ,потъваше,пропадаща започнаха едни изследвания,лекари и най-често приключваше с рецепта за деанксит и няма ти нищо на нервна почва е всичко, така легнах на легло и се изолирах от всичко и всички плачех, ли плачех не знаех какво се случва с мен, когато изпаднех в такова състояние, а то малко по малко започна дя се случва навсякъде, започвах да имам сърцебиене, вероятно от свръх тревожност не ме свърташе на едно място, обикалям не мога място да си намеря,ставам,лягам,изобщо лудост и за капак имах позиви за повръщане, които често завършваха с повръщане, но питвах да се справя сама,но така и не успях, накрая намерих някак сили да продължа напред живота си,но остана този страх,който чаках и посрещах все така уплашена,когато той реши да се появи, пропадах,всеки път в сивотата ,тъмнината, и така съжалявах се,плачех, проклинах се,обвинявах се,мразех се и дори исках да умра за да се сложи край на цялата тази физическа болка подклаждана от психиката ми. Искам да подчертая че ходих на психотерапия,психотерапевта искаше да пробваме с хипноза, но тъй като аз му нямах много голямо доверие не се навих. Не мога да се позная,бях упорита,когато ми казваха,че нещо не става, се амбицирах още повече и напук на всичко го правех,днес това,което ми се случи заради гадния страх и паническите атаки е, че загубих тази надежда,която имах,силния си дух, вярата,упоритостта, силата,желанието за живот,предадох се, отказах се, знам,че.освен психотерапия има и друга алтернатива- антидепресанти, но ту се навивам,да пия,ту се отказвам,реално казват,че подтискат симптомите,и няма дълготрайно, а краткотрайно лечение,че са нещо като патерица,за да се амбицират страдащите от подобни разстройства,може би страха отново той не ми позволява да ги започна, за да не стана зависима от тях. Кажете ми как човек, който вече няма надежда, няма сила,само черни мисли,може да се изправи и да продължи и да ги превъзмогне, може би за хората,които не са го преживяли ще кажат толкова е лесно стягаш се , ставаш от леглото и продължаваш, даваш си сама кураж. За съжаление обаче един млад човек като на мен на попадна в този омагьосан кръг и не вижда изход....