Здравейте,пиша може би за втори път,явно бях объркала точния форум,бях в психотерапия само после в намери психотерапевт,надявам се сега да улуча...Обръщам се към вас,тъй като бях препратена от един приятел че beinsadouno се занимава точно с такива психични разстройства каквито за съжаление се запознах от близо и аз.... Та така накратко страдам от тревожност и паник атаки и за капак натрапливи черни мисли, чиято контра не мога да спра тръгнат ли веднъж.... От години се въртя в омагьосания кръг с надеждата,че ще ги израсна,надживея,но уви,още с първата криза,която беше преди най-рано 3 години беше страшна,плашеща,побъркваща,се ,потъваше,пропадаща започнаха едни изследвания,лекари и най-често приключваше с рецепта за деанксит и няма ти нищо на нервна почва е всичко, така легнах на легло и се изолирах от всичко и всички плачех, ли плачех не знаех какво се случва с мен, когато изпаднех в такова състояние, а то малко по малко започна дя се случва навсякъде, започвах да имам сърцебиене, вероятно от свръх тревожност не ме свърташе на едно място, обикалям не мога място да си намеря,ставам,лягам,изобщо лудост и за капак имах позиви за повръщане, които често завършваха с повръщане, но питвах да се справя сама,но така и не успях, накрая намерих някак сили да продължа напред живота си,но остана този страх,който чаках и посрещах все така уплашена,когато той реши да се появи, пропадах,всеки път в сивотата ,тъмнината, и така съжалявах се,плачех, проклинах се,обвинявах се,мразех се и дори исках да умра за да се сложи край на цялата тази физическа болка подклаждана от психиката ми. Искам да подчертая че ходих на психотерапия,психотерапевта искаше да пробваме с хипноза, но тъй като аз му нямах много голямо доверие не се навих. Не мога да се позная,бях упорита,когато ми казваха,че нещо не става, се амбицирах още повече и напук на всичко го правех,днес това,което ми се случи заради гадния страх и паническите атаки е, че загубих тази надежда,която имах,силния си дух, вярата,упоритостта, силата,желанието за живот,предадох се, отказах се, знам,че.освен психотерапия има и друга алтернатива- антидепресанти, но ту се навивам,да пия,ту се отказвам,реално казват,че подтискат симптомите,и няма дълготрайно, а краткотрайно лечение,че са нещо като патерица,за да се амбицират страдащите от подобни разстройства,може би страха отново той не ми позволява да ги започна, за да не стана зависима от тях. Кажете ми как човек, който вече няма надежда, няма сила,само черни мисли,може да се изправи и да продължи и да ги превъзмогне, може би за хората,които не са го преживяли ще кажат толкова е лесно стягаш се , ставаш от леглото и продължаваш, даваш си сама кураж. За съжаление обаче един млад човек като на мен на попадна в този омагьосан кръг и не вижда изход....