Надежда

Можем да си помогнем ако се опитаме всеки ден да намерим нещо малко, но вдъхновяващо ни. Като го споделим ще дадем шанс и на други да почерпят сили от него. Ето например нещо като за начало: ...Защото във всеки един от нас живее частица от всички останали. Няма изрезки. Мозайката се нуждае от всичките си парченца, затова побързайте да запалите Божията искра в себе си!... А кой, според теб, е най-прекият път до Вярата? Сърдечни поздрави!

Здравейте! Много са наистина страховете ни, но според мен в основата е само един. Има две големи чувсвта - СТРАХ и ЛЮБОВ. Когато има недостиг на любов, било към себе си или към ближните, започва в нас да расте от другото и да пуска корени Изпълва душата и се множи в много и най-различни вариации...ревност, омраза, агресия, тъга... Любов ни трябва и в по-големи дози! Превърнете страха си в Любов и ще бъдете щастливи! От малките неща, от първите крачици до по-големите Пътят не е лесен. Но след всеки нов завой има по-красива гледка... Успех на всички! Ех, бих добавила и още един страх... от зъболекаря ... Сърдечни поздрави!

Благодаря ти, Ради, за хубавите думи, както и за чудесните слова на Никос Казандзакис! Сега остава да споделиш с нас и виждането си по въпроса Как всичко това да стане реалност? Може заедно да направим нещо като...Технология на Вярата в Себе си...?

Здравейте! Може да прозвучи малко нелогично, но... Индивидуалност трябва да има! Не споделяне, потапяне и ратваряне в едно общо съзнание и губене на идентичност! Всеки носи в душата си една върховна ценност, дадена му от Бог, един неоспорим талант, бляскава искрица божественост...Това е Дарба! Мисля че трябва да я използваме!По най-добрия начин във всеки един момент да правим по нещо добро за нас и хората до нас. ...И ДА, Животът е творчески процес...

Тук въпросът не е дали сме едно с Бог. Въпросът е в какво вярваме...? Има малка разлика, струва ми се

Нима е възможно вярата в нас да е проява на егоизъм? Според вас задължително условие ли е да вярваш в Бог, за да вярваш в себе си?

Бих добавила още нещо към вече споменатите капани... Две много неприятни състояния - тъга и огорчение... Тъгата може да обземе душата ни, когато натрупали много познания в най-различни сфери на Духовното си дадем сметка колко малко всъщност те могат да ни направят щастливи. Не случайно се казва: "В много знание, много печал". Нужно е да можем да ги приложим в действителност като не бягаме от живота... Огорчението се появява при ясното съзнание, че животът е много далеч от идеала. Твърде много болка и страдание съпътстват човека... С повече ведрост и положително мислене всичко се преодолява...

Осъзнат сън съм имала само веднъж, преди години... Много полезно се оказа ясното съзнаване, че това е сън. В моят случай ми помогна, внасяйки успокоение, понеже сънувах природно бедствие. Усещането е сякаш вишето ни Аз ни помага да преодолеем страха и да дадем най-доброто от себе си. Труден е процесът по овладяване на съня, ако изобщо е възможно това да става съзнателно и целенасочено. При мен беше повече резултат на случайност.

Здравейте! Също като Веси не съм намерила своето място в този свят, но продължавам да търся... Имам удоволствието да работя нещо, което обичам . Мисля, че това е много важна съставка от човешкото щастие и като се замисля много хора правят компромис именно с това. Често се случва да изберат професия, чужда на техните интереси и това е тъжно. Жертват собствените си желания и стремежи в името на сигурността. Това допринася за липсата на душевен комфорт и в известна степен затваряне в себе си. Това раздвоение е налице когато няма синхрон между вътрешното сътояние и действителността. Един вид бягство от чужди на душата ни неща, които по неволя сами сме си избрали... Много са начините за синхронизиране, но бих ви препоръчала най-простичкия Вярата в Мечтите и неотклонното им следване. Просто помнете, че сърцето знае най-добре...

Виждам малки капчици съвършенство

Здравейте и благодаря за предложенията, Иви Любо! Ех, опитвам се наистина да не налагам мнението си по въпроса на своите близки, шегувам се с тях и продължавам да отстоявам своето, въпреки че не е лесно! Даже преди време се опитах да направя и котката вегетарианка, но...в такава среда е много трудно...Сигурно е излишно да споменавам, че и тук моралните ми аргументи не повлияха особено Според мен тези хора нямат нужда от знания по въпорса. След като са достатъчно наясно само и единствено от тях зависи да направят първата крачка. Дори всеки ден да се повтаря едно и също твърдение, докато човек не осъзнае в пълна степен това, резултат няма да има. Процесът на добиване на знания се различава от този на тяхното осъзнаване. Има например лекари, които пушат. Те знаят отлично, че това ги убива! Всеки ден в ръцете им умират хора от това, но...Продължават да го правят...Защо? Според мен защото не го осъзнават. Докато хората не проумеят с цялото си същество, че всяка хапчица месо и запалена цигара убива техните клетки и разрушава здравето им, резултат няма да има! Иска ми се да можехме да им помогнем в това... Но всеки сам извървява своя път към Истината!

Това, което питам е има ли две души, които са били една... Дали е възможно едно плюс едно да прави...едно? Зщо двете неща да се изключват? Според мен това са просто два пътя...духовен и съдбовен...

Здравейте Много хубава тема... Българите сме древен народ, независимо от някои опити този факт да се прикрива. Преживели сме десетилетия и продължаваме да се борим. Според някои източници сме един от седемте най-древни народи на света. Пазим и до днес частица от древната си памет...В най-топлата усмивка, в чистосърдечното отношение към другите и уникалната култура, фолклор... И без значение от някои писания и опити да се заличи това... Нес сме били, сме и продължаваме да бъдем БЪЛГАРИ! Гордея се, че съм българка! Едно много любопитно интерпретиране на темата за истинската история на България може да намерите в книгата: "Авитохол и Ирник - начало на българската държавност" от Светлозар Попов Варна, 1999г

Някога, много отдавна, в Зората на Времето Човекът бил съвършен...Душата му била цялостна и в хармония с Вселената...После Човек съгрешил и за наказание Боговете разделили душата му на две половинки. Така хората били орисани в непрекъснато лутане през вековете да търсят своята половинка... Писано е, че в Епохата на Водолея всеки човек ще открие своя половинка, с коята да се свърже с завинаги... Как мислите, има ли наистина сродни души....? Вие намерихте ли своята? А търсите ли я? Какво казва Астрологията по въпроса?

Дали вярата в себе си ни се дава по рождение?...Като сините очи? Или е въпрос на възпитание от страна на родителите? Може би ние трябва сами да си я създадем и отгледаме? Бавно...постепенно...с Любов! Как мислите, кога се поражда тя?

Правилният въпрос е този, чийто отговор не предполага нов въпрос...

Привет! Може към показаните на фигурата линии да се добави още една. Линията започва от основата на малкия пръст и продължава вертикално нодолу под лек наклон, пресичайки останалите линии към средата на дланта. Нарича се линия на Здравето. Счита се, че е по-добре ако не пресича линията на живота и не се допира до нея. В противен случай е необходимо да обърнете повече внимание на здравето си и да се грижите за него!

Незнам, Георги...Моите са три....

Здравейте! Съществува метод, чрез който е възможно човек да си припомни минали животи. Методът се нарича регресивна хипноза/ среща се също и като хипнотична регресия/. По същество представлява хипнотичен сеанс, по време на който човек визуализира в съзнанието си следната картина: Върви по дълъг коридор с много врати и една по една ги отваря. Зад всяка от тях се крие негово минало превъплащение, което може да изживее отново... Така на практика е в състояние да си припомни какъв е бил, къде е живял и какво му се е случило... Методът криел и известни рискове, тъй като по време на хипноза душата се отделя от тялото и извършва пътуване във времето... Имате ли повече информация за това? Смятате ли, че данните, получени в подобно изживяване могат да послужат като доказателство за прераждането? Дале е възможно някой ден всеки от нас да е в състояние да си припомня совбодно свои минали превъплащения?

Здравейте! Ето нещо любопитно... Ако имате малко, фино но ясно разграничимо кръстче в основата на показалеца на лявата ръка означава, че ще имате щасктлив брак/или ще откриете своя спътник за цял живот... напълно непотвърдени сведения от абсолютно недостоверен източник... Една циганка...преди много години...

Здравейте! Малко уточнение за чакането и търсенето... Човек извървява дълъг път в духовното си развитие. Естествено е да среща трудности и препятствия, но те също са част от развитието му(много важна при това). В своят път Ученикът опознава себе си и се развива...Всеки ден...всеки миг...нещо се случва! Търси истината за това и я споделя с ближните си. Това е неминуемо...Но да търси Учителят не е самоцел! Само по себе си това е...излишно...Защо ни е Учител? За да ни дава домашни с които да се справяме като послушни ученици? Мисля че не! Учителят е наш духовен наствник. Той се появява тогава, когато Ученикът е достатъчно прозрял за нуждата си от него. Хубаво е да го търсиш с душата си! Да копнееш за досега с него всеки миг, но...Това не е целта! Това е средството за постигането и... Да чакаме не е решение...трябва да вървим напред и да се молим някой ден съдбата да ни донесе такъв подарък... И както споменахте в примера си...в крайна сметка Учителят е този, който подава ръка, когато Ученикът вече е достатъчно близо до него... Сърдечни поздрави!

Здравейте, Иво! Не съм специалист в областа, но по стечение на обстоятелствата (напълно случайно) личният ми лекар е хомеопат. Съвсем наскоро боледувах и при това съвсем не лек грип. Доскоро ми се струваше правдоподобно човек да се лекува по този начин- хомеопатично, но в последно време се замислих. Случи се така, че предписаните ми хомеопатични продукти за лечение се оказаха недотатъчно ефективни. Може би има известна истина и в това, но доколко е оправдано наистина...не се ли излага човешкия живот на опасност. Нима не е изключено в даден момет хомеопатията да се окаже безсилна за дадена болест. Дали ако човек е точно на ръба на живота едно лекичко побутване на махалото в посока болест може да се окаже фатално...??? Може би все пак не бива да изключваме напълно традиционната медицина... Сърдечни поздрави!

Интересно е това, че споменавате Дежа вю в контекста за препаждането. Дали наистина е плод на това? Дежа вю е усещанета за вече видяно...т.е. нещо, което ни се случва сега, но сякаш го познаваме отпреди... Но каква е връзката с прераждането? Нима не е възможно това усещане да се появява като интуитивно прозрение за бъдещето, вместо да е базирано на опит от минал живот? Споделям интересът ви към астрологията, Диляна Сърдечни поздрави!

Много Благодаря

Здравейте! Вегетарианка съм от 4 години. Беше ми трудно да се преборя с цялото си семейство (все заклети традиционалисти ала месото е сила и без него не може) но устоях на този натиск и се чувствам прекрасно. Забелязах, че не боледувам така често и естествено поотслабнах Продължавам да консумирам млечни продукти, но се стремя да намаля яйцата до минимум... Кажете ми, моля ви, къде може да се прочете нещо научно обосновано по въпроса, за да се защитя от непрекъснатите атаки от страна на родата за месото. Те си твърдят че месото е полезно и моралните ми аргументи не се приемат. Иска ми се да мога да им покажа, че грешат и от чисто физически аспект. Предварително ви благодаря за оказаното съдействие. Ще ме спасите направо...