Ето нещо и от мен, което ще се радвам да прочетеш и осмислиш. При паническото разстройство механизмът е следният: по някаква причина - умора, стрес /рязък или внезапен или натрупан/, на алкохол или наркотици, а може и без причина/, но без обективна надвиснала опасност, за първи път в тялото на човек се отключва механизма "борба или бягство". Това е еволюционен механизъм, подобен на алармена система, създаден да помага на човека да оцелява в критични ситуации - например нападение от съблезъб тигър. При надвиснала опасност, в тялото се отделят високи нива на адреналин и кортизол, чиято цел е да мобилизират максимално организма, за да може той или да се бори с опасността, или да избяга от нея. Адреналинът и кортизолът предизвикват всички многообразни физически и психически усещания като изпотяване, замайване, треперене, прималяване, сърцебиене, задух, чувство на надвиснала опасност и гибел, чувство на неописуем ужас и т.н. Когато този механизъм се отключва при реална опасност - например когато крадец ни напада на улицата, човек може да направи връзката между реалната заплаха и телесните и психическите си усещания /освен това няма как да им обърне толкова подробно внимание, защото все пак е зает да се справя със ситуацията и да се спасява/, след което се успокоява и не го мисли повече. Но когато механизмът се включва без реална обективна причина, човек не знае какво се случва с тялото му, и понеже усещанията от адреналина са много интензивни, обикновено прави погрешна интерпретация на усещанията си /"сигурно съм болен от нещо, сигурно нещо ми има, нещо ненормално се случва с мен"/ и катастрофизира /"ще полудея, ще умра, свършено е с мен"/. Получава се следното - алармата "борба или бягство" се е включила без реална опасност, и човек, тъй като не разбира правилно какво точно се е случило, започва да се страхува и ужасява - и започва самият той да блъска още по-силно по същата тази аларма. Така тя пищи много по-силно и много по-дълго. Механизмът "борба или бягство" сам по себе си НЕ Е паническа атака. Той е изливане на адреналин и кортизол в тялото, които водят до неприятни физически и психически усещания. Паническата атака е когато този механизъм се включи и когато в добавка му се направи погрешна интерпретация и катастрофизиране.
Според мен "лечението" на паническите атаки се състои в следното: - когато има правилно теоретично разбиране какво представлява механизмът "борба или бягство", да се направи и правилно преживелищно разбиране - т.е. човек да се научи да оставя адреналина да се изхаби и нивата му в организма да спаднат от само себе си - оставя се адреналиновата буря да се уталожи сама - така човек се научава, че няма нищо страшно, а просто е неприятно - премахва се всичко излишно, което увеличава количеството и продължителността на изтичането на адреналина, това са - избягващото поведение, търсенето на сигурност, опитите за борба с или бягство от неприятните усещания, опитите за насилствена релаксация /нищо страшно не се случва, и няма нужда човек да релаксира или да си почива/ - целта е човек да се научи да приема адреналина и да го остави да си бъде, докато не се източи обаче да го приеме истински - не за да се отърве от него, а защото не е опасен и не пречи прави се план на страшните ситуации - от най-малко страшна, до най-страшна, и програма как постепенно да се изложи човек на тях и да усети на преживелищно ниво, че адреналина спада сам /а не благодарение на избягващи поведение или поведения търсещи сигурност/ и нищо фатално не се случва планът трябва да бъде на целенасочено излагане на ситуациите /има разлика между просто не-избягване и целенасочено излагане!/, стои се в ситуацията до спадане на нивата на адреналина поне наполовина, при което се постига така нареченото обезстрашаване.
Забележи какви мисли залагаш "нещо се случва" и "нещо не е както трябва". Има ли нормален човек, който да си мисли такива неща и тялото му да не реагира на зададения "опасен" код, генерирайки адреналин, който от своя страна дава тези усещания?
Защо не са помогнали лекарствата? Защото те не могат да променят тези мисли, а могат само да замажат физическите им проявления, намерили израз под формата на симптоми.
Решението за мен е следното:
1. Съзнателно разбиране на случващото се
2. Изгаряне на адреналина /например чрез редовен спорт/.
3. Промяна на реакцията и отношението към симптомите
4. Промяна на продуциращите ги мисли
5. Активно предизвикване на страха и плашещите ситуации, с променено ново, смело отношение.
Класика. Обикновена паника, тласкаща към разширение на съзнанието, което обаче не е случено, но страхът е замазан с химия, което го хронифицира. Съответно се трупа и връща с лихва, разстлан чрез психичното и медикаментозно потискане до обща, фонова тревожност, проявяваща се във вегетативни симптоми, в случая дереализация и типични натрапливи мисли. Една от натрапливите мисли най-често е за шизофрения. Както това, така и описаното дотук е клише.
Да.
Да, но по-дълго, именно поради хапчетата. След време е нужно да се спрат, което прави психотерапията по-продължителна, понеже се налага след спирането отново да се поработи.
