yunak

,,Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. ,,
Ако бе моя пациентка, единственото върху което бих се съсредоточил, е да те науча, да не се справяш с всичко сама. Това желание, да се справяме сами, за да щадим другите или по друга някаква причина, е противоеволюционно и рано или късно води до огромни проблеми. Повярвай ми, понякога проблемите възникват на твоята възраст, понякога на 60 години, но няма, как това да не стане.Ние сме се превърнали от маймуни в хора благодарение на взаимопомощта и колективизма си.Без тях ще сме щели да си останем примати, поради което генетично ние вродено, когато имаме проблеми, било изхождащи от живота , било чисто емоционални, да си помагаме и справяме екипно.Ти не правиш това....няма как да си добре./ тук изобщо не отричам,че голямата част от оплакванията ти са породени от менопаузата в която си, но няма как да се чувстваш добре с този начин на мислене/ . 
Иска ми се да прочетеш една книга - ,,Когато тялото казва ,,не,, от Габор  Мате.В началото се говори повече за най-тежките и смъртоносни автоимунни заболявания но в нея се засяга и рака, както и този на гърдата. Психичният профил на хората с него е много близък на този с Латерална амниотична склероза -давам само кратък цитат от книгата-- 
,,неизменно се натъкваме на потискане на чувствата през детството. Според характеристиките на тези пациенти, те са неуморни работохолици, колебаят се да признаят, че се нуждаят от помощ, и винаги отричат, че изпитват болка – била тя физическа или от емоционалната сфера. Те проявяват тези свои качества доста преди началото на болестта. Чрез забележителната си любезност повечето (но не всички) болни от АЛС са си наложили един образ, чрез който отговарят на очакванията на външния свят, а и на самите себе си. За разлика от хората със спонтанни реакции, те са попаднали в капана на една роля, която им нанася вреди. Не уважават собствените си нужди, защото от най-ранна възраст са привикнали да се ощетяват за сметка на останалите. Заради ниското им самочувствие често се наблюдава нездрава склонност да се чувстват като част от друг човек.,,
С две думи, според мен се нуждаеш от работа с психотерапевт, но не насочена към оплакванията, които си описала, а към промяна на самооценката, любовта към себе си и отношението си към близките ти.Когато тази промяна се реализира, всичко ще си дойде на мястото. 
ПП - може,  когато прекратиш хормоните, настоящите ти оплаквания силно да намалеят, дори да изчезнат, но това не е толкова важно... промяната в характера, ще те защити в голяма степен от другото, по- страшното -това трябва да е голямата ти цел.

Ако няма времева възможност за спорт в зала - пускай си home bodyweight workout в youtube - нека са от по-дългите, поне 45 минутни практики - следвай водещия стриктно, задъхвай се, поти се, нека треперят краката, нека ти се струва, че не можеш повече, но въпреки това продължаваш заедно с водещия от екрана. Всеки ден, а понякога и два пъти на ден - е, понякога. Но, веднъж, задължително. Защо минимум 45 минути, а още по-добре час? Защото депата на адреналина се изразходват за толкова. Знаеш, че не е само механика обаче - спортът активира преживявания, които твърде силно наподобяват, а често дори са идентични с тези при тревожността - вие ти се свят, трепериш, задъхваш се, сърцето бие здраво, струва ти се, че не можеш повече и си на ръба и ако продължиш още мъничко и умираш - при това чисто телесно и истинско усещане, чувстваш безсилие, слабост, минаваш граници, излизаш от зоната на комфорт и влизаш в зоната на възможностите. При спорта самият ти мозък свиква с тези преживявания, приема ги за нещо нормално, сприятелява се с тях. Когато правиш и медитациите редовно, тази настройка по смирено любящо приемане се усвоява и практикува все по-дълбоко, релаксацията става все по-истинска, а отиването към и при страха при трансовото потъване все по-осезаемо и усетимо - с прегръдка и доверие, с обич и погалване, сърце и разтваряне - защото си ти. Едно уплашено момиче там вътре в тялото ти, проявяващо се като страхови програми и усещанията им. 
https://www.youtube.com/results?search_query=home+bodyweight+workout&sp=EgIYAg%3D%3D
 

,,Д-р Първанов, Вие сте успешен лекар, нали?
 
 
Знаеш ли, живота е  един театър.В него, ти, аз и който и да е, играем само някакви роли- на син/дъщеря, на приятел, съпруг/съпруга, родител, професионалист, брат/ сестра и т.н.. Въпроса е в това, доколко даден човек е добър артист, и до колко държи на определена роля.Едни са добри артисти , други не са.Аз съм просто от първите и успешно играя ролите,  на които държа.Да играя ролята на психотрапевт, ми доставя огромно удоволствие, забавлявам се в нея  и няма как да не съм успешен.
,,Какво пречи и аз да бъда?,,
Ти си много сериозна и бързо би изгоряла в нашата/ лекарската / професия.
,,По Вашата логика кой трябва да учи медицина?,,
Мъж, със стабилна самооценка, обичащ и уважаващ себе си и другите, с чувство за хумор и много, ама много любопитен,  разбира се и достатъчно смел, за да поема отговорност за собствените си действия.Не може да се мине и без това, което се нарича ,,здрав разум,,. 
,,Вашите дъщери към коя сфера се насочиха?,,
Голямата , след като учи три години романска / испанска, италианска и френска/   филология в Германия, ми каза, че  единствените две направления  / преводач и екскурзовод / в които би могла да работи не и харесват, отказа се от това следване и завърши психология.
Малката искаше да учи икономика, кандидатства в УНСС,  но  балът и стигна да я приемат едва по   петото и желание ,, Трудова психология,,.

,,Ако една от дъщерите Ви заяви, че иска да учи медицина сега след като вече има висше образование отново ли ще й забраните?
Дъщерите ми са вече доста големи и няма как да им забраня такова нещо.
 
,,Та, затова си мисля, че нито специалната педагогика (моята специалност), нито психологията имат голямо бъдеще в нашата скапана държава.,,
Съгласен съм,че в момента завършилите тези специалности трудно се реализират. Но като отбелязах по - горе всичко е въпрос на късмет.
 

Аз уча психология, но всъщност съм започнал да чета книги и да се интересувам от психиката на 16, а сега съм на 25. Карам втора година в НБУ и мога да потвърдя, че не може да се разчита на образованието това че някой е завършил не означава нищо. Иска се много желание, осъзнаване и търпение ако искаш да станеш добър психолог. Иначе всеки може да си купи дипломата и да избута 3 години, но кой ще отиде в кабинета му ако чака на готово? Ако някой е по-навътре във футбола ще разбере следното : Сър Алекс Фъргюсън е тренирал и Рууни и Кристияно Роналдо, но как мислите защо ли Кристияно е по-успешен като и двамата са талантливи и с късмет? Трудът? Желанието?  

Докато чета последния ти пост, в мен все повече напира спомена за притчата, която ти пускам.
Ако искаш да направиш нещо, просто тръгни и го направи. Всяка следваща стъпка определя настоящето, всичко останало е фантазия.
 
ПРИТЧА ЗА МАЛКОТО ЖАБЧЕ
Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?  
 Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ. Поуката от тази история е… Никога не слушайте другите , защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя.

,,д-р Първанов,
Не мога да разбера защо толкова много се опитвате да ме откажете и се чудите, какво да ми напишете, за да ме разколебаете?!! ,,
От тези, които са ти отговорили, единственият който е лекар и знае от собствен опит, каква е тази професия съм аз. / 31 годишен опит/ .
Ако се замислиш, те по- скоро / с изключение на Орлин/ ти отговарят на въпроса ,, Късно ли е на 29 година да уча нещо ново,, .Ако това ти бе въпроса, аз веднага бих ти цитирал какво пише Хайръм Смит в книгата си ,,Десетте закона на успеха,, . На една от страниците той пише, как веднъж, без да иска, чул как майка му казва на приятелките си :
- Момичета, наесен мисля да се запиша в колеж.
-Мари, та когато след три години завършиш колежа, ти, ще си на 63 години-казала нейна приятелка. 
Изведнъж настъпило гробно мълчание.След което, Хайръм, чул майка си да казва:
-Ами то, аз и да не уча в колеж, след три години ще си стана на 63.
Конкретно, целя да ти поясня/ макар и много на кратко/ , защо аз и съпругата ми, забранихме на нашите деца  да мислят да поемат по нашият професионален път. Предполагам, не допускаш,че сме го направили от липса на любов и загриженост към тях. Може би и подобни чувства ме карат да  пиша и на теб.
 

,,Как сте се оттървали от страха от смъртта?,,
Имах късмет, живота ми срещна с хора имащи екстрасензорни възможности и аз участвах в изследване на техните възможности.Писал съм го неколкократно в сайта, но ще кажа само най-важното- няма как да ме е страх от смъртта след като съм разговарял / с посредничеството на екстрасенс/ с починалите си баба и дядо и разбрал,че живота никога не свършва.Второто нещо, което ми се случи, бе, че се занимавах няколко години с регресивна хипноза/ първият ми пост в този форум е точно по тази тема/.За това нямам страх от конкретно от смъртта.
,,И какво следва, че ако сме нямали шанса да се родим в заможно милионерско семейство - хора без късмет ли сме, обречени да не можем да постигнем нищо в живота си ли? ,,
Вчера, една клиентка, с която от много време дискутираме темата за късмета / аз твърдя,че съм късметлия и ако не е бил късмета ми, не бих бил, това което съм/  ми каза ,, събитията обикновено са неутрални и случайни, но,  когато ти  ги използваш, за своя полза ги наричаш късмет, а това не е така, защото много хора, са преживели същите събития , срещна ли същи хора, но просто не са искали или не са се сетили да ги използват в своя полза,,.  Признах се за победен.
По тази логика ,това, че си родила в бедно семейство е факт, но ти си тази която може да превърнеш този факт в ,,късмет,,, и станеш един български Мартин Л. Кинг.
 
,,Явно голяма част от докторите са големи късметлии щом имат милиони, многобройни имоти и скъпи коли. Това е търговия със здравето на хората и подигравка с тях.,,
Това са пълни глупости.Съпругата ми е лекар с 30  години стаж.Работи в държавно здравно заведение/ с още двадесетина колеги/  и е с основна заплата 920 лева, която с класовете става около 1200, от които чисто получава 1000. Кара кола на 17 години и живее в къща строена 1957 година. Понеже съм в професията и имам много познати лекари / обновено със  стаж между 20- 30 години/ , знам, че повечето си докарват заплата около 2000 лева,  работейки най-малко на две места. Ако е само на едно място, тя е 1000 -1500 лева. / ще отбележа,че става дума за заплати в провинцията/ .
 

Здравей!
Ако наистина го искаш, годините ти са ок. Аз самият съм пример в тази посока - започнах да уча психология от нулата, на 34 год. Сега съм на 47, продължавам да уча и смятам да уча доживот. Не само формалните обучения, разбира се. 
Какво те кара да искаш да практикуваш медицина? Знаеш, че е нелека специалност. По-горе ти казаха. Ученето - то се минава, кой знае какво не е. Въпросът е практиката, постоянната работа с хората. С хора се работи нелеко и е нужно истински да обичаш работата си. Има много, наистина много реализации през завършена медицина - от хирургия, през психиатрия и психотерапия, до предприемачество в тази област. И десетки и десетки специализации, знаеш... 
За годините - не си закъсняла. ВЪпросът е каква е мотивацията ти. Ще издържи ли на реалните трудности. Как ще минаваш през тях? Някой те е сугестирал, че е еди каква си добра специалност медицината или ти го искаш истински? От его ли го искаш, или от сърце и душичка? Какво би те отказало? Или няма такова нещо! Какво те привлича в медицината - имиджът, парите, някаква твоя си престава, или помагането, провеждането на изцелението и грижата за човека? Парите могат да са добри или не, това зависи от теб, специалността, частна или не практика, предприемачески умения... 
Емпатията и късметът, които дисйутирате по-горе... Аз самият съм силно емпатиен и често работата ми е по-скоро обичане, отколкото работа. Истински обичам хората, на които помагам и ако не мога да обичам човека пред мен, просто не го приемам - забелазал съм, че без любов не се получава а има ли я се създава нещо като среда, контекст, в който всичко работи.Въпреки казаното, напоследък забелязвам в себе си процес, подобен на този при лекарите. Самата ми енергия и емоцията ми претръпват, в известна степен и леко цинично, като при лекарите. Но, продължавам да обичам, безжалостно. Тоест, не жаля човека, не го съжалявам - това е пренос на собствен страх в него. Обичам го искрено и сърцато. Познавам лекари, които въпреки дългите си години практика, са успели да се "защитават" от чуждата болка не с грубост и дебелокож цинизъм, а с много любов - това са ЛЕКАРИТЕ. Познавам такива и никога не мога да ги забравя - оставят траен отпечатък в пациента не смао с механиката на занаята си, а с душевното си присъствие. Тогава и механиката работи с пъти по-силно. 
Късметът. СИлно вярвам в него, но знам, че той си е наш - ние си го градим, ние си го осъществяваме - част от плановете е, както се казва в една реклама... Какво казвам? Това, че каквото сега сърбаме, сами сме си дробили, сели сме причини, жънем следствия - не нещо си ни стоварва нещо си, а ние си творим съдбата и от отношението ни сега зависи всичко. ДОри и пълната липса на "добър" късмет (съдба, карма), може да бъде превърната в огромен късмет, когато ползваме преживяванията със смирена благодарност и се учим. 
.............
Защо искаш да учиш медицина? Какъв доктор би била? Кардиолог, очен, фитотерапевт, ортопед, джи пи, психиатър, бизнес дама, която ползва мед. дипломата си за търговия с медикаменти? Защо искаш медицина? Какво те бута към нея? ДОстатъчно устойчива ли е мотивацията ти? Не питам случайно - знам по себе си и по наблюденията си върху хората.Когато истински искаш нещо, всички трудности са ок и се превръщат в желан баир, по който вървиш с песен, за да гледаш все по-отвисоко панорамата на творчеството си. ЗНам по сбе си - когато искам нещо и душичката ми резониа с него, мога да следвам една цел десетилетия, че и животи и продължавам с невероятна упоритост, постъпателност, търпение и настъпателност, идващи обаче не от инат (поне не само), а от любовта ми към правеното. Иксаш ли медицина? Обичаш ли я? Ако я обичаш, годините ти са нищо, струва си. 
 

,,Вие пишете, че сте превърнали работата си в хоби и същевременно с това не я препоръчвате, тъй като е доста стресираща. Но щом Вие сте успели това означава, че напрежението, което дава тази работа може да бъде преработено.,,
От малък съм бил ,,луда глава,, , не съм имал страхове, на 15 години скачах с парашут / в нарушение на закона, който го позволяваше след шестнадесетата година/ , тренирал съм бокс, бил съм се в квартала и училище / както и съм ял доста бой/ .За мен, да си на ,,върха ,, , на адреналина, бе опияняващо и ...това ми помогна, да се адаптирам, към стреса на професията.Не всеки има такъв характер.
,,Кое Ви дава сили да продължавате да практикувате, въпреки сълзите?,,
След като си прочела горните редове, вече ти е ясно, че при мен никога не е имало сълзи - лекарите, които плачат за пациентите си изгарят почти веднага.
,,Моето разбиране за късмета е не на нещо, което е паднало от небето. За мен късметът е да се ограничиш от нещо, за да получиш друго по-ценно и да израстеш.,,
Това което ти описваш е признак на воля и самодисциплина, късмета е нещо съвсем друго.
В живота всичко е толкова просто: щастието зависи от късмет и от гени. Всичко се свежда до гени и късмет. А ако се замисли. то и гените са въпрос на късмет. - Джордж Карлин
 
Ако човек не вярва в късмета, то при него има небогат житейски опит. - Джоузеф Конрад
Актьорството е смес между късмет и избор. На мен ми провървя. - Джон Траволта
„Късметът е главната съставка на успеха.“, Ю Несбьо, норвежки писател
 

Във връзка с напрежението, симптомите и неразположенията, тези дни ми се случи нещо, което ме докосна дълбоко и което искам да споделя, тъй като може да помогне и на други. Мой много близък роднина се беше прибрал за Великден от чужбина. В хода на разговора му споделих за своите проблеми, симптоми, мисли и неразположения и той ми каза няколко неща, които ме накараха да се замисля много дълбоко. Звучат просто, но имат толкова много смисъл.
Първото беше, че тези симптоми и усещания са част от виталността. Това е живото, това е животът. Той е смях, рев, световъртеж, гадене, повръщане, емоция, напрежение, радост, тъга, движение и т.н. Другото целено патологично спокойствие е равносилно на "заспиване", "изравняване", емоционално умиране, то е застой, монотонност, загниване.
Второто, което обсъдихме, макар и клиширано беше, че каквото е писано, това ще стане - да, никой от нас няма власт да го промени, ако ще да се тревожи денонощно. Това касае и пускането на контрола. Т.е ако е писано да припаднеш или умреш, то ще се случи, независимо дали ти си съгласен и дали се тревожиш.
Третото, което обсъдихме бяха натрапливите мисли - за тях той ми каза - продължаваш да си вършиш нещата, които имаш да вършиш и това е. Без гонене, без борба, без анализ, без подхранване, без НИЩО. Просто НИЩО. Вършиш си нещата - например работиш, гледаш природата, ходиш, шофираш, играеш футбол и т.н. Фокусираш се върху това, което правиш.
Накрая завършихме с природната максима "Няма да живея с орлите", което образно казано онагледяваше посланието, че нищо не е вечно и че всичко е преходно и това трябва да се приеме.
От 10 минути разговор с този човек научих повече от 15 изчетени книги, а самият диалог бих го сравнил с един сеанс качествена психотерапия. Понякога един на пръв поглед по-битово ориентиран човек, но с богата преживелищност и афективност, може да бъде наистина полезен.
 
 

,,От 10 минути разговор с този човек научих повече от 15 изчетени книги, а самият диалог бих го сравнил с един сеанс качествена психотерапия. Понякога един на пръв поглед по-битово ориентиран човек, но с богата преживелищност и афективност, може да бъде наистина полезен.,,
В случая важи правилото ,, Учителя се появява, тогава, когато ученикът е готов за това ,,.Без  четенето и другата  подготовка от твоя страна, думите му щяха да си останат, само думи.

,,Здравейте! Искам да питам ОКР болест на мозъка ли е? Какво става в мозъка, че се предизвика това състояние? Тук във форма всички специалисти пишете, че това е състояние и се оправя чрез психотерапия. Навсякъде обаче извън портала пише, че това е болест...,,
 Много обичам люто. Онзи ден, жена ми бе направила люти чушлета с чесън .Хапнах доста и през нощта корема ме заболя и получих разстройство. Въпроса е, това болест ли е? За мен не е, просто военно нарушение на перисталтиката, в резултат на лютото. Същото е и с натрапливите мисли – те са в резултат на стреса, който човек преживява. В мозъка му няма никакви трайни промени. С две думи, най – обикновена мозъчна диария.
  Четох разни истории на хора с ОКР и направо се ужасих! Пише даже, че едвали не трябва да пиеш хапчета цял живот. Било дисбаланс в мозъка и всякакви подобни неща. Вярно ли е това?
 При хората, с които съм работил, само един от десет е приемал и то временно медикаменти, останалите са се справили само с психотерапия.
 Друг е въпроса, ако  човек не провежда  психотерапия, тогава лекарствата наистина се пият години, дори цял живот.
,,И друго искам да питам има ли разлика между окр само с мисли и окр с ритуали. ,,
Естествено без ритуали по-лесно се преодолява.
,,То това ровене в сайтовете и убеждаване, че имам ели нямам дадена болест, не ли пак ритуал? ,,
 Да, натрапливост е. Спри да го правиш.
 

Сърцето е просто мускул.Колкото по-силно и бързо се съкращава един мускул, толкова по-здрав е.
Чувала си, че на хора им присаждат сърца, това,  е защото те нямат силата да бият и изтласкват кръвта.Така че, колкото по-силно и бие сърцето ти, толкова по-здрава си.
Стреса свива кожата на главата ти  и ти усещаш това свиване като изтръпване.
 
 

Да, такова е мнението на повечето психиатри. Такова мнение представлява проекция на собствената неспособност за вършене на качествена психотерапия. Проекция на неспособност, изразена в рационализирано псевдо-научно извинение. Неприятното е, че такива хора сами не съзнават собствената си психодинамика, но вярват на скачането си към заключения. Моят опит е съвсем различен. Постоянно работя с ОКР с най-различни обсесии и компулсии. Вярно е, че работата не е лесна и се иска много точни, целенасочени, упорити и мотивирани усилия. Но резултатите са налице, не по-малко от при всяко друго невротично състояние!
Нещата стоят като в онази притча: "Развалил се двигателят на кораба на един американски милиардер. Много майстори се опитвали да открият повредата и начина на отстраняването ѝ, но не успявали. Най-накрая повикали един прочут с майсторлъка си специалист, живеещ в отдалечен щат. Човекът почукал тук там, погледнал, опитал, тествал и след няколко минути поискал един чук. Дали му чука, а той отново похлопал лекичко тук там с пръсти и помолил да пробват да запалят двигателя. В момента, в който пробвали, той замахнал силно и ударил с чука на точно определено място. Двигателят заработил! Когато попитали за таксата на майстора, той казал: "Един милион!". Запитали го: "Ама как така? Вие само ударихте веднъж с чука, това нищо не е!". Човекът се усмихнал и отговорил: "Да, ударът с чука струва един долар. Останалите са за знанието къде и кога да го направя!"... 

Не е в теб проблема. Те не могат да те ,,поведат,, в правилната посока. Разчитат на хапчетата. 
Как аз станах добър в работата си? Много просто, първите 6 - 7 години ми беше забранено да изписвам медикаменти.Това ме научи да се справям бе тях. Просто имах късмет, защото ако можех да използвам и медикаменти, нямаше нищо да науча.
 

Имаш натрапливи мисли, прочети повече за тях и ще разбереш,че те са само една измислица, нищо повече.
Ще ги преодолееш с психотерапевта си.

Проблема със замайването е описан в книгата ,, 12 правила на мозъка,, Има я в спиралата .Прочети я и сам ще видиш, решението е в тичането.То предоставя, повече кислород на мозъка и ,,грешките ,, в неговата работа изчезват.Виенето на свят е точно такава грешка - дължи се на недостатъчно кислород.
Разбира се, и дълбокото коремно дишане е полезно  и гинко билоба и каквито и да е билки, които увеличават мозъчният ток, но тичането, си остава най-добро.

Възползвай се от поканата - колкото е на шега, толкова е и сериозна. Няма да съжаляваш!
Ето един случай от практиката ми:
С едно момче, терапията ни се състоеше в бягане по 10км., 25 обиколки на стадиона, през ден. След няколко подготвителни, лични сесии - остана само тичането. Отначало и той и аз - зле. Аз, поради загубения тренинг, а той, поради взрива от всички симптоми и страхове, от които преди това бягаше. Отначало забавяхме, променяхме отношението, свързвахме когнитивно-емоционални точки. След третия път, не спирахме до края. Понякога се виждахме и на лична сесия в кабинета, не повече от веднъж на два-три месеца, за калибриране на отношението, настройките и пси посоката. След няколко месеца промяната му бе не само стапяне на симптомите, а дълбоко характерова! От свръх неуверен, плачлив и мега чувствителен, се превърна в истински самоуверен, стабилен мъж за чудо и приказ!
 Та, затова казвам - д-р Първанов знае какво говори, послушай го. Да, не е механика, важно е кой те насочва, ноу хау-то му. То е като при ремонта на онзи кораб. Идвали десетки майстори и никой не намирал повредата - компанията похарчила луди пари и нищо. Имало един известен като корифей в двигателите - викнали го, идвал отдалече. Дошъл, погледнал, побутнал тук там, па ударил с чука и параходът тръгнал. Поискал милион. Като го попитали защо толкова много, отговорил: "За удара с чука, един долар! За знанието къде е проблемът и как да ударя, останалото!" ...
А ние за копането или тичането и пари не искаме, приятелю!  ...

,,Аз не искам да подтискам мислите с хапчета искам да разреша проблемите си с осъзнаването им...,,
Прав си, трябва да започнеш психотерапия.Иначе, описваш, най - обикновено тревожно състояние. Просто си по-страхлив и тревожен от повечето хора.
Това е.
 

Ха, ха --- доста пъти съм го писал.Бях с паническо разстройство повече от десет месеца.Мислих,че умирам.Тогава се роди голямата ми дъщеря, изобщо не се радвах, знаех,че няма да я видя пораснала, защото ще умра Филма бе страхотен, много по-силен от филмите на Хитчкок.Бях на 24 и знаех, че няма да доживея 25 . Днес гоня шестдесетте и се надявам в добро здраве да посрещна стоте.