Здравейте! Обръщам се към компетентните специалисти, които пребивават в този форим с молба за изясняване на някои неща.
На 19 години съм. Лятото преди да замина да уча в София получих лека паник атака, която неглижирах. Отидох в София, първите 3 месеца всичко беше окей-чувствах се добре, харесваше ми. Прибрах се за коледните празници в моя роден град и от тогава започнаха проблемите ми. Получавах паник атаки почти всеки ден, чувствах се ужасно, самият страх, който изживях по време на паник атаката, ме съсипваше и ме караше да се страхувам още повече. Започнах да си внушавам, че страдам от някакво психическо разстройство, имах чувство за дереализация и тн. Записах час при психолог-там се филмирах малко повечко. Нещата изглеждаха добре до едно време. Отново потънах в това състояние, не излизах от вкъщи 13-14 дена, нямах желание за комуникация с никого. Тревожех се постоянно, имах страх в себе си, не можех да се храня. Реших, че ще запиша час при психотерапевт/психиатър. Докато дойде времето за часа ми при него, започнах да комуникирам повече с най-добрата ми приятелка, тя ме разнообразяваше и оттърсваше от тези мисли и сякаш се постабилизирах. Нямах неприятни мисли толкова често, опитвах да се справя сама. Отидох на психиатър, разказах му за проблема ми, той каза, че имам паническо разстройство и ми изписа Дуксет (1 капсула сутрин) и Тетрико (1/3 вечер). Започнах ги обаче не се чувствам добре. Безспокойството се завърна отново като топка в стомаха ми, притеснявам се. Обадих му се днес, той каза, че това е нормално и да продължавам да ги пия. Щяло да изчеЗне до седмица. Чувствам се много объркана. Знам, че това се е получило от стрес, от новостта, от фактът, че съм сама в непознатото. Но нормално ли е да пия антидепресанти и те да ме депресират? Моля Ви за помощ! Имам огромна нужда от професионален съвет!