Здравейте. Накратко историята ми е следната.... Като цяло през целият си живот до сега съм имал моменти на тревога и тъжно, състояние през което минавах бързо, като цяло съм доста чувствителен и срамежлив(човек на изкуството съм художник) И така преди около 4г след работа полупих паник атака, тогава не знаех, че е това и след нея постоянно се тревожих за здравето си така се прибрах при родителите си, но всичко се усложни, започнах да чета в Интернет и така се стигна до силна тревожност, мисли че ще полудея, че ще изгубя, контрол,мисли за това дали няма да посегна на себе си, расеяност, забравяне аз винаги съм бил отнесен в добрия смисъл че не съм същия постоянно си гледах здравето, че ще нараня някой, колкото и да ми бъде трудно през всичките тези години не съм се затварял а съм излизал с приятели, но не можех да се справя много сълзи и така един ден реших да отида на психолог, психотерапефт, така като отидох бях много растроен от мислите, че ще полудея, много неща не разбирах к то ми казваше за симптоми на окр и подобни се плашех, така в един момент с нея променихме доста започнах да си пиша да отговарям на въпроси които тя ми даваше, вкарах спорта в живота си и така имах доста периоди в които не ставах с онази топка в стомаха а всичко, бе добре но така си останаха това да си гледам по често здравето но понякога имаше моменти в които знам, че сам го правя от мислите, осъзнавах го че няма да полудея и така се случваха доста различни проблеми в семейството ми чисто житейски които ме събаряха отново но бързо минавах и така дойде една ситуация в която брат ми загуби доста парички, той все се опитва да прави нещо, така се случи че тъкмо жена му беше бременна и така родителите ми каквото можаха направиха, заеми и подобни. Роди се прекрасна моя племенника която обожавам и така обаче аз не спрях да се притеснявам вътрешно за тях, все мислех да не се случи отново и така през тази година и няколко месеца, всичко бе ок, но аз в личен план си работех, но така и не вземах решение къде да ида и какво да правя нямах цел, трудно вземам решения и това е до сега, имах трудни дни но бързо ги минавах, и така се случи, че брат ми отново сбърка и той изпада в дупки като и казва че трябва да изчезне, съжалява и подобни и това отново много силно ме събори долу, всичко все едно се върна с страшна сила, безсъние, в което най трудно ми е едно състояние в което все едно е нереално всичко, объркани мисли силна тревожност, и в момента се чувствам доста зле, понеже не спирам да мисля за всички най вече за брат ми,за племенницата ми как ще се справим родителите ми финансово не могат повече, мисля ги и тях, да ме им стане нещо той растроен, мисли за някакви крайности, страх ме е доста от всичко, и така започвам адски много да мисля и да се тревожа все едно живея за всички и го осъзнавам, че все пак и аз имам живот да живея, имам мечти, но като цяло в сме сполотено семейство и се поддържаме. Той се извинява много, че заради него пак е съм станал така. Та симптомите ми се върнаха и сега отново се питам как ще се справя отново, връщам се постоянно на зад, кое как съм минал, как съм се чувствал, сега не е ли по различно мисли, че ще полудея и най вече силна тревожност за брат ми и не знам как да се справя. Исках просто да ми кажете някакво мнение и за това има ли вариант от всичко това наистина да полудея или нещо по различно, макар, че психоложката ми каза че няма да стане, но сега чисто финансово не мога да ходя по често, не бях ходил отдавна. Другото което искам да попитам е как да спра да мисля толкова много да се тревожа за брат ми,и за това как ще се справим,чуствам се безсилен.
Ами това не е много кратко съобщение, но е събрано, понеже са доста неща.
Благодаря и се извинявам предварително за грешките които съм допуснал в написаното от мен.
