По-добре да се регистрирам, нали? За да не стават грешки в авторството на постовете-аз съм първия гост!
Милкана, благодаря ти за добрите думи. Не знам дали съм прекрасен човек, старая се, но след като съм още сама, може би не съм чак толкова прекрасна...не знам. Да наистина смятам, че той ми е сродна душа, от тези дето се срещат веднъж в живота. Той е всичко, което търся и искам за себе си, не че е идеален-всички имаме недостатъци, но е уникален, различен. Просто винаги съм търсела него и когато го срещнах се уплаших, не знаех какво да правя, но знаех със сигурност, че искам да се боря и да опитам да получа това, което винаги съм искала. Уви, не се получи, но поне опитах. Наистина аз давам повече, даваше ми и той, но сега вече не. Мисля, че от всеки човек трябва да извличаме по нещо, което да ни обогатява. Аз получих много от него, взех си и много уроци и мисля, че ще са ми от полза занапред, или поне така се надявам! Сега не смее да ми дава почти нищо, спред мен го е страх да не се увлече отново със силата, която с която се увлече в началото. Но не съжалявам за нищо, не се сърдя на себе си, защото знам че ако сега пак ми се наложи да реша дали да го допусна до себе си, пак ще го направя. Не защото съм вярвала, че ще го имам, а за да мога да кажа, че поне този път опитах. Знаех края, макар че всъщност при нас не е имало нито истинско начало, нито има истински край-сякаш финала е отворен...за това ме боли толкова, защото остана незавършено. Друго щеше да е ако една връзка свърши, поради изчерпване на чувствата на едната или другата страна, а при нас няма изчерпване, има само примирение, че е невъзможно, макар и взаимно. Мислех, че ако мен ме обикне по-силно, ще я остави, дори си мисля, че ме обикна по-силно, но не ме избра, а като се замисля май не бих искала да ми тежи на съвестта разбитото й сърце. И ако беше ме избрал нима има гаранции, че и с мен няма да постъпи така, както с нея. За това може би е по-добре, че всичко оставихме така-незавършено, макар и болезнено!
Искам да кажа нещо друго и на другата гостенка - и аз не искам друг, не искам да търся повече, но какво ни остава, нали? Боли ужасно, знам, но мисля че сме по-силни, след като сме над физическото и въпреки силните чувства сме останали верни на себе си!