Inatari

Благодаря ти , Sha Angreal, за включването, За сбъднати желания не смея и да помисля.

Пускам още една комбинация, въпросът ми е ще ме включат ли в един проект ? Рицар на мечовете , Кралица Мечове и Глупакът . Според мен да, ще стане много бързо и то.Някой , ако иска да коментира ще ме зарадва. Така или иначе това е въпрос, на който ще получа отговор.Още една вметка аз не познавам хората лично, участващи в този проект, става дума за фотосесия, и за одобряване на мои дрехи.

Sha angreal, не става дума за любовни отношения, а по- скоро за служебни, човекът е жена, хахахах.

Пускам и аз една комбинация: Какво е отношението на даден човек към мен? 9 чаши, Дяволът,Магът За мен това е сложна комбинация, която разкрива, че трябва да очаквам неочакваното и под доброто отношение се крият много други неща, които биха могли да преминат и двата полюса по един много подмолен начин, но все пак какво бих могла да очаквам ? И на този въпрос се паднаха:7 чаши,Колелото и Крал Пентакли.Този отговор отново е малко стресиращ, виждам че от обещаното нищо не е сигурно, т.е. Крал Пентакли, като,че ли тук затвърждава несигурността на Колелото, възможностите за обрати на съдбата, ще се радвам някой да ми каже обратното. Според вас каква е ролята на Крал Пентакли тук ?

Дани интересна комбинация ти се е паднала.На мен ми се падна нещо подобно, което ще напиша по- долу. Според мен в твоята ситуация отговорът за следващите три месеца е не. Смъртта на първа позиция говори за тотално скъсване на отношения или прекъсване на отношения, които са били близки, комфортни, дори може да става дума за родствена връзка/по 10 чаши/, но с тези 4 мечове, мисля,че на този етап не. Просто нещо, което е застинало до този момент, би могло и да бъде изчерпано, като развитие.Това са моите мисли, които не претендирам да са обективни. Моята комбинация на същия въпрос, ще получа ли обаждане от някой са: Луната,10 чаши,Глупакът. В моя случай Глупакът индикира някакво ново начало, но не знам дали това ще доведе до комуникация, затова споделям комбинацията, ако някой иска да коментира.

Още нещо !

Съжителстването с художник никога не е лесно. Не само заради боите, безбройните картини и материали, мръсни четки, парцалчета и картони. Това е най- малкото .Само майка ми си знае какво и е да живее с двама такива като нас. Хахах. Вкъщи сме като две отделни галерии, просто апартаментът се е превърнал в склад за картини , рамки, рокли, торсове, шевни машини, прежди , станове/имам 5 на брой/, стативи и т.н. А баща ми си има и ателие, където има повече от 200 картини и графични рисунки. Но това е положението. Където и да отида да живея първата ми работа е да си направя от стаята ателие, хахахах.Просто потребност. Отделно хората на изкуството си имат настроения, свързани с творческата им природа, изпитват раздразнение от битовизмите и ежедневните дейности, те просто искат да си творят, а останалият свят да спре някакси,хахах, а това разбира се е невъзможно.В един момент останалите хора се чувстват натоварение от пълното безхаберие на хората на изкуството към бита. Цялата тежест пада върху тях . И единствения изход е ателие, вън от къщата, където художникът да се затвори и да си прави изкуството необезпокояван.Поне при нас е така. Налагало ми се е да живея с нашите известен период от време, това означаваше, че моят творчески процес няма как да спре, но трябваше нон стоп да правя размествания, постилане с чаршафи, чистене след всеки сеанс и така до безкрай.

Здравей, Емил от Льонеберя, страхотни фотографии! Брои се и още как! Много интересни настроения и композиции.Виждам, че предпочиташ черно-бялата фотография пред цвета. Има няколко снимки, които са наистина страхотни, поздрави! Пиша ти, защото искам да те питам дали си от София, ще ми трябва фотограф за едно събитие, което организираме с една галерия, казва се The Fridge, това е едно алтернативно пространство за млади неконвенционални автори. Ще правя изложба там и кратък пърформанс, който ще продължи около 15 минути, трябва ми фотограф, който да ги снима, както и няколко снимки от самото събитие.Ако имаш интерес пиши ми на лични! А иначе по темата, тук обсъждаме чисто творческото начало у художника, не неговата човешка персоналност. Освен, че аз съм художник, баща ми е художник, заобиколена съм от художници, всеки със собствено лице и персоналност. Оказва се,че чисто човешки всеки един от тях има недостатъци,въпреки уникалната си творческа натура.Затова нека говорим именно за творческото начало във всеки един от вас, за експеримента с художника у вас. Звездомания има и сред биохимиците, литераторите и математиците, това са човешки неща, хаха. Поривът да правиш изкуство е нещо съвсем различно и това е, което трябва да ни интересува, това е което има предвид и Петър Дънов. Рисуването, работата с цвят или графични стойности е вид медитация, само приятни усещания и последици би могло да има от това. Донче, дай да ти видим колажната композиция.Ефектът идва след няколко експеримента, веднъж посято удоволствието расте и трябва да се отглежда.

Христо не се обиждай, нямам нищо против теб.Аз говоря по принцип за тясно- мислещите хора, нищо от изказването ми не е насочено към теб. Не съм искала да те обидя.И няма да тръгна да цитирам и да ровя твои мнения, за да доказвам каквото и да било, така както ти направи. Аз съм достатъчно осъзната във всичко, което правя и просто няма смисъл от такова преекспониране на едни същи мисли и да им се прави разбор от нечия гледна точка, просто за мен това е излишно. Желая ти хубав,слънчев ден!

Нищо друго не ви остава, Донче, освен да пробвате, това, което обяснявам.Мога и по- сложни задачи да давам, но започвам с по- примитивните, а пък те всъщност и изобщо не са примитивни!

Патриотизмът е важен за оцеляването на един народ в криза.Той е здравословен в трудни времена, нужната доза лекарство за един народ да оцелее, да оживее, след трудна болест.

Космополитен човек, значи гражданин на света, в това има единствено позитивно значение. Христо не те обиждам, нападките ги отправяш единствено ти. Ти си този, който напада и се брани, незнайно от кого. Аз пиша за позитивите на космополитизма, ако това е в разрез с теб и твоето виждане за света/примитивно и остаряло, както само го нарече,аз не съм употребила тези думи по твой адрес/, това е друг въпрос. Но това е цайтгайста и нещата все повече ще се разширяват като култура и поминък. Аз също имам предвид под мултикултурализъм съжителстване на много култури, а не изземване на културни ценности. Не забравяй,че аз работя в областта на културата и за мен това е ценност от най- висше естество. Дали космополитизма е равнозначен на повдигнатост на духа,той е толкова равнозначен, колкото и национализма е . Но тенденцията е към разширяване, а не към стесняване, затова тези , които са космополити усещат и се движат в синхрон с духа на времето, да те са повдигнати духовно, те са в хармония, така е устроен светът просто.Съветвам те и ти да влезеш в тази вибрация, не се капсолирай в локалното. Аз не се отказвам от традициите и националността си, но се усещам като гражданин на света, влязла съм отдавна в този начин на мислене, това е съвременността.

Ей това е една сериозна приказка. Ако всички хора бяха художници в света щеше да има много по- малко насилие. Аз през целия си съзнателен живот съм мислила и казвала,че всеки има усещане за цвят и композиция, за линия и собствена естетика, може да борави с форми, да създава композиция и съм си правила множество такива експерименти. Дори една приятелка ми направи доста точен портрет, като изпълняваше напътствията и, беше като в транс, получи се добър, дори анатомичен портрет.Каза, ми след това, че се е почувствала като хипнотизирана, само следвайки гласът ми. Но от всеки худоник не става, поради особеното светоусещане на художника, особената му настройка и мироглед. Художникът гледа света през различни очи, той мисли, сънува, вижда и прави изкуството си постоянно. Това не е работа на половин часов работен ден, ако ме разбирате.Просто се раждаш така и това никой не може да ти го отнеме. Общуваш с цялата вселена по един различен начин,създавайки, превръщайки своите усещания в съзидателен процес. Опитах се да отворя тук теми за езика на изкуството, но прекалено малко хора проявиха интерес, та се чудя сега и с тази тема какво ще стане. Интересно ми е какви енергийни усещания провокират във вас цветовете, боравенето с цветове. А какво ли би се случило ако просто изрежете цветни квадрати и триъгълници, различни по големина и се опитате да ги композирате в някакво пространство,това ще ви даде просто усещане за боравене с цвят и форма и композиция, ще бъдете художници за няколко часа пред листа, пробвайте и споделете!

Христо, тези мои мнения няма нужда да цитираш нашарени като великденски яйца, а да си дадеш отговор за себе си, какви са моите истински убеждения.Дали обичам България или не, дали съм чуждопоклонник или не и.т.н. Хубаво е,че си изровил мои мнения, но пак казвам,не ги преекспонирай нещата. Аз продължавам да вярвам, че Българите ще имат своята световна роля и сред славяните и сред света. А дали съм космополит по убеждения, ако с това трябва да занимаваме тук общността, да такива са моите убеждения. Смятам,че всяка една нация има своите велики световни дадености и заслуги, смятам ,че и българите ще намерят своята световна мисия, ще я изпълнят. Но още смятам, че бъдещето е в отпадането на националните граници, бъдещето е в мултикултурното общество и просто националността- гражданин на Земята. Знам, че и Умберто Еко мисли като мен,той вижда това и в българите, носител на новия дух на землянина, онзи, който принадлежи просто на земята. Но от всичко най- много ме дразни тясното мислене, изпълнено с огради, с препядствия от националистичен характер. Трябва да се мисли за Земята, като за общ дом, за хората, като една обща националност, по- голяма от всеки етнос и държава, това е съвременния свят, а не заграждения и малки светове на малки умове. Затова намирам и за глупави и не на място тези определения на хора, които са КОСМОПОЛИТИ, като безродници и чуждопоклонници, само хората, които вярват в миналото и стария ред бълват тези определения, само тясно- мислещите хора, поставят тези граници в собствените си глави и в главите на своите деца. Като такива хора, живеещи в средновековието има във всяка една държава, всеки един етнос, тези хора изостават умствено от развитието, темповете на движение на света и информацията в света, тези хора не усещат духа на времето.

Това са пълни глупости за космополитите безродници и чуждопоклонници, такива класификации просто не съществуват освен в съзнанието на някой болен и остарял ум. Кой е космополитът? Онзи човек, който като съзнание надхвърля границите на собствената си страна, онзи, който принадлежи на света и светът принадлежи на него.Останалото е просто лошо самочувствие и остаряло мислене.

Здрасти, Hella! Картите описват много точно състоянието,емоционалното на жената в тази комбинация и ни помен от отношението на мъжа. Ситуацията е просто посещения от страна на мъжа, и възникнали надежди в женското сърце, хаххаха.Съветът на Таро тук е никаква инициатива, от страна на жената според мен. Тя просто трябва да бъде красива, защото иначе нещата ще загрубеят. Това е моето разбиране, точно обратното на твоето, че жената не трябва да отива в мечове, защото всичко ще загуби, ще се скита с празен джоб. Просто търпение му е майката . Благодаря, ти Hella за коментара, създаде ми малко настроение и желание за повторна подредба.Thanks !

Една приятелка наскоро ме затрупа с всякакъв вид комплименти, за външността ми, за излъчването ми, за маниерите ми , за нещата които правя и т.н. С нас беше още една наша приятелка, която никога не ми прави комплименти, но се чувствам естествена и харесвана в нейна присъствие, дори и без да ми каже нито една дума. В един момент ми стана неловко от толкова много внимание насочено към мен и все отвръщах в множествено число: "Благодаря и вие също сте много красиви", "Благодаря, аз мисля,че всички сме много талантливи" и въобще неща от този сорт. Отдавана не бях се чувствала неловко в ситуация на комплименти.Още повече от жена , не от мъж. Замислих се, дали и аз не карам хората да се чувстват неловко, когато правя комплименти. Защото комплиментът е някаква заигравка, не просто отбелязване на някакъв факт. Макар,че типично за зодията ми е размяната на комплименти, просто част от общуването. Но все пак и аз се почувствах нападната онази вечер.От толкова комплименти, загубих желанието си да говоря, си спомням, а аз не го губя лесно,хаха. Комплиментите са полезни, когато са добромерени и са в полезни количества, иначе започват да дразнят и да плашат околните.

Оффффффффффффффф, няма оправия.Става дума за човешки права тук.Само простотия. Добре,че световните дела не се определят от малките хора, защото щеше да има войни всеки ден.В социума щат не щат и консервативните приемат промените от мултикултурен характер.Това е.

Христо аз не правя друго освен да ти развивам темата, която беше ограничена до Хитлер и тълкуванията на Дънов.Така,че хайде бъди по- добре любезен с мен.Задръж си националистическите, но някак изкривени мнения за себе си.

В изкуството, нещата си следват своя доста закономерна линия на времето, която се базира на цялостното развитие на културата на човечеството. Проблемът е, че на доста хора им звучи неприемлива и заплашителна тази линия на времето, тази еднозначна еволюция. Историята на изкуството и въобще културната история на света се променя по един напълно обоснован начин. Всяко едно течение, стил стига до своя пик на развитие и след него идват радикалните опортюнисти, които ще кажат:"Този стил е мъртъв, ние сме представителите на новото, на необоснованото, не ни пречете да се развиваме...". Естествено много малка част от критиците успяват да видят това, новото, да го оценят по обективен начин и няма как да надживеят времето си, да видят в адванс,обективната чистата истина, новата естетика. Защото само от разстояние на времето може да се определи, точното разстояние напред, което реализира даден стил или стилово направление. И това става като се погледне историческото влияние, което той е упражнил. Последният известен стил в архитектурата и изкуствата е Барокът. Дори и Рококо е стилово направление в Барока, все- още се водят спорове относно това. Живеем във време, когато всички стилове са живи, те съжителстват под формата на стилови направления.Противници на новите стилови направления са винаги академиците, така е било до края на 19 ти и началото на 20 ти век. Но вече умишлено се търсят новите идеи, като всичко е напомпано до своя предел, преливане на стилове, тотален микс от стилови направления и течения и тук важи философската максима : "Всичко тече всичко се променя.". В момента изкуството е форсирано до своите най- високи скорости и може би единствената обективна граница е то, дали е масово или елитарно. А това повярвай ми е една безкрайно дълга тема. В момента статута на академичния художник е от ново, различно естество, ако иска да бъде съвременен той трябва да бъде опортюнист, той трябва да търси новото, независмо дали е академичен художник или независим. Но най- обективната оценка за това дали дадено произведение струва милиони или само няколко стотин лева дават музеите, институциите за култура и изкуство, критиците, тези , които познават цялата история на изкуството и могат да съотнесат с точност дадено произведение към елитарното изкуство или към масовото. Отново опираме до обективно изкованите закони на една културна група, които са приети за обективни, за истинни. Истината е,че в момента изкуството е трайно институционализирано, като зад всяко голямо име стоят имената на хиляди критици и институции, които отразяват еднозначно обективно мнение, които са стигнали до една и съща обективна истина. Като тук говорим за интернационални комисии и чисто научни спорове и дискусии.

Христо, по твоята логика, никой не трябва да отива да работи или да живее в друга страна, и т.н. Просто не е съвременно това, което си написал.Не отговаря на световните социални динамики. Ти пътувал ли си, живял ли си, работил ли си накъде освен България? Виждал ли си някоя друга столица освен София,защото по разсъжденията виждам, че не си. Порастни и пак ще си говорим. Нали и българинът иска да работи в Ню Йорк, Лондон и Париж. Нали и българинът иска щом е талантлив да има работа и да го оценяват навсякъде по света като личност и произход. Виж просто си има световни места, където определен отрасъл е много развит, и хората от този бранш няма да стоят в България, ще отидат там ,където се раждат тенденциите в този бранш, няма да живеят в някаква ниша на времето, където нещата са на ниво зародиш и просто няма традиции, история и бъдеще на сферата на дейност, в която работят.Затова трябва да има толерантност и свобода на личността, иначе щяхме да живеем в някакви оградени концерни по етноси и класови общества. А съвременния свят не е това, и не е това бъдещето. Имам приятели от Ню Йорк, Етиопия, Арабските емирства, Непал,Либия, Ирландия и Англия и още мн. И смятам да посетя определени места и да работя на определени места. Македония.Това е отделна държава, с отделен език и история от нас, ако не си толерантен към този факт, ще си навлечеш само омраза.Просто аз съм се научила да бъда толерантна към тях, като отделен народ, имам много колеги в академията от Македония.Щом това е тяхното желание, не можем да имаме претенции към техния произход.Те не искат да се отъждествяват с нас и са свободни да направят това.

Субективното е човешкото. Обективното е всичко онова извън човека. И камъкът е обект. Що се отнася до обективната преценка, то тя би трябвало да обхваща всички гледни точки. Да направи окръжност от убежни точки около дадения обект. Това е просто невъзможно за един човек, да обхване всички гледни точки. Но може би нарицателното за обективна оценка е, тя да се базира на някакви общоприети закони, да обхваща отново няколко гледни точки, базирани на тези закони, но в никакъв случай да не представя интересите и убежденията само на една страна или една група от хора.Тя трябва да защитава най- малко 2 общности от хора, за да бъде обективна, да бъде съгласувана с тях. Ако не е тя автоматически става субективна, родена от някакви йерархични отношения, а не от свободата, от правото на свобода.

Всичко е много просто. Хората са си хора, независимо каква религия изповядват, какъв цвят на кожата имат или от какъв етнос са. Всички са личности и трябва да се оценяват като такива. Не да се мисли дали са по- евтина работна ръка , кои са дедите ни и т.н. Всеки трябва да е свободен да избира мястото на живеене, мястото на работа и кръга си от приятели. Съвременният свят е заложил на мултикултурното общество, това е пътят на развитие, а не неприкритият нездравословен национализъм ,граничещ с расова дискриминация. Всичко е така просто на думи и толкова сложно за прилагане в социума, защото са живи и и тлеят толкова много исторически примери за неравноспоставеност, несправедливост и ограниченост. От нас зависи дали ще сме от тези по- широко скроените хора, граждани на земята или от другите, затворените в расови общества, които не умеят да общуват с гражданите на земята по един солидарен начин. Ако не друго в България има една здравословна солидарна, толерантна среда за различните етноси. Ето нещо здраво в обществото ни, но всъщност то не е истински подложено на проверка, защото няма чак толкова емигранти. Когато се разходиш по улиците на София не срещаш чак толкова много чужденци, черни, бели и жълти.Тук таме се чува турска, македонска или английска реч, но всичко е в някакви невидими разумни граници, не е като в други мегаполиси, където звучат най- малко три националности в едно, където цвета на кожата на хората варира в няколко нюанса. Аз вярвам в това, че в един момент ще се осъзнаем като една обща човешка цивилизация, която ще говори на един език, ще има един, просто човешки етнос и всичко ще бъде много по- просто. Мисля,че по- големият проблем на Земята е класовите общества, обществата на богатите, независимо от етноса си, са изключително солидарни едни към други, защото живеят по един и същ свръх задоволен начин.А какво остава за останалите. Дали бъдещето ще бъде във високите охранявани огради и общности на свръх богати и бедни, които си разпределят ресурсите по един примитивен начин, живеят примитивен живот. Дано не стане така.