Inatari

Еми да гледала съм поне 10 подобни филма, и много от тях са т www.kolibka.com измежду които има и някои по- сериозни, с основания. Честно казано това са филми на масовата култура, наукоподобни и наподобителско-документални. Отдавна не чета и такава литература.Просто мисля,че има доста по- интересни неща в живота,дори и теории за живота от световната конспирация.Така или иначе те също обслужват хора и организации,стоят определени хора с конспиративните си теории зад тях,с парите си, с титлите си, и с продуцирането си. Аз лично харесвам "Century of the Self", който е базиран на документални факти все пак и обяснява много от модерната пазарна история на света именно от психоаналитична гледна точка.Изобщо внедряването на психоанализата с пазарна цел във всички медии и рекламни кампании. "Incide job" ,също е един филм на тази тема.Всички други филми за ордени и общества и т.н. Изобщо ,който няма какво да прави със себе си и живота си, да гледа и да се "обогатява" .

Аз не вярвам в световната конспирация, ама никак дори. И това мое убеждение не е базирано на неинформираност по темата или неграмотност и елементарно мислене. Доказателство за свободата и еволюцията на човешката цивилизация са буквално взетите изпити на всяка една държава,общество и отделен човек, които ни формират като съвкупност от същности. Ние израстваме дори по- прогресивно,отколкото очаква логиката. Разбира се друг е въпросът,че сме в началото на голямото си, същинското си и истински качествено преобразуване. Интересен ми е вотът от 20 и няколко % за живот на друга планета,хаха. Проблемът е,че всеки един от нас, всъщност е избрал да живее на тази планета,защото има определени неща,които трябва да свърши, уникални и единствени по рода си неща,които са възможни единствено и само тук на земята,единствено сега и само в този живот. Освен това бих искала да отговоря на въпроса"Кой управлява света ?",по следния начин: Бог,човекът и цялата планета,/цялата флора и фауна/,за съжаление този отговор не присъства,затова отговорих Бог като най- качествена съвкупност от всичко това.

Учудва ме наивното разбиране на някои хора за безусловната любов.Мисля,че първо трябва някой да направи опит за дефиниция,въпреки че досега толкова пъти е определяна Тя в този сайт.Честно казано посредствеността просто изморява и аз нямам търпението да повдигам вибрациите на тези които и без това са далеч от истината ,нека по- търпеливите и източниците на безусловна любов да проявят снизходителност и да започнат да дават примери и определения за нея. Дори тук едно емоционално,нетеоритично и логично мнение би имало повече смисъл и полза отколкото теологичните спорове. Влюбването няма смисъл изобщо да се реферира,то е само една хвърлена сянка от тялото на Безусловната любов. Точно толкова част от нея,колкото и блясъкът по повърхността на една ваза е част от самата ваза. Христос е безусловната любов, която понякога изгаря човешкото субективно мислене, ако не успееш да бъдеш проводник на тази сила, ако се приближиш прекалено близо изгаряш и тук няма никаква иррационалност или пък безразличие . Това са просто закони . Безусловна любов човек изпитва за части от секундата в живота си и всяка друга претенция от наша страна към Божествената любов е просто тотална самозаблуда. Естествено стремежът към нея разтваря цялостно съзнанието ни, отвежда ни на друго духовно ниво, повишава вибрациите ни. Аз честно казано се радвам изобщо на любовта,тогава когато я има в хората,пък било то и съвсем човешка. Любовта изобщо носи след себе си израстване във всеки един смисъл, носи знание, носи нов дух.

Една любима приказка.....И един любим писател. Славеят и розата Оскар Уайлд - Тя каза , че ще танцува с мен, ако и донеса червни рози - възкликна младият студент, но в цялата ми градина няма нито една червена роза! Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листатаи се зачуди. - Нито една червна роза в цялата ми градина! - възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със сълзи. - Ах от какви дребни неща зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная всички тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една червена роза, животът ми е разбит! - Ето най-после един истински влюбен - рече славеят. - Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го познавах , нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните - червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя отпечатък на челото му. - Принцът дава бал утре вечер - мълвеше младият студент - и моята любима ще бъде между поканените. Ако и занеса червена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако и занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми няма червена роза и затова ще седя самотен и тя ще ме отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце. - Това е безспорно истински влюбен - каза славеят. - Това, което аз пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изумрудите и струва повече от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излага за продан на пазара. Тя не може да се купи от търговците, нито да се отмери във везни срещу злато. - Музикантите ще седят на галерията - продължаваше младият студент - и ще свирят на струнните си инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува тъй леко , че краката и не ще докосват пода, и царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят около нея. Но с мен тя не ще танцува, защото не мога да и дам червена роза. - Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида. - Защо плаче? - попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента. - Защо ли наистина? - рече една пеперуда, която пърпореше подир слънчев лъч. - Защо ли наистина? - пошепна с мек тих глас една маргаритка на своята съседка. - Той плаче за червена роза - обади се славеят. - За червена роза ли? - извикаха те. - Колко смешно! - А гущерчето, което имаше доста цинични възгледи, направо се изсмя. Но славеят разбираше странната мъка на студента - той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта. Изведнъж той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Като сянка мина през горичката и като сянка се понесе над градината. Насред моравата имаше прекрасен розов храст, славеят го видя, спусна се към него и кацна на малка вейка. - Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен! Ала храстът поклати глава. - Моите рози са бели - отговори той, - бели като морска пяна и по-бели от снега на планината. Но иди при моя брат, който расте отвъд стария слънчев часовник, може би той ще ти даде каквото искаш. Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше отвъд стария слънчев часовник. - Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен! Ала храстът поклати глава. - Моите рози за жълти - отговори той, - жълти като косата на русалка, която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от нарцисът, който цъфти на ливадата, преди да дойде косачът със своята коса. Но иди при моя брат, който расте под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото искаш. Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше под прозореца на студента. - Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен! Ала храстът поклати глава. - Моите рози са червени – отговори той, - червени като краката на гълабите и по-червени от огромните ветрила на коралите, които се люшкат и люшкат в бездната на океана. Но зимата е смразила жилите ми и мразът е нахапал пъпките ми, и бурята е изпочупила клоните ми, тъй че няма да имам никакви рози тази година. - Една червена роза е всичко, което искам! – извикал славеят. – Само една червена роза! Няма ли начин, по който бих могъл да я получа? - Има начин - отговорил храстът, - но той е толкова ужасен, че не смея да ти го кажа. - Кажи ми го - рече славеят, - мен не ме е страх. - Ако искаш червена роза - каза храстът, - може да я създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце. Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя! - Смъртта е голяма цена за една червена роза - извика славеят, - а животът е много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в долината, и изтравничето, което цъфти по хълмовете. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека? И той разпери кафявите си крила за да полети и се зарея във въздуха. Като сянка се понесе през градината и като сянка преплува над горичката. Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил, и сълзите все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи. - Бъди щастлив! - провикна се славеят. - Бъди щастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце. Единственото, което искам от теб в замяна , е да бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от философията, при все че философията е мъдра, и по-могъща от властта, при все че властта е могъща. Пламенноцветни са нейните крила и цвят на пламък има снагата й. Устните й са сладки като мед, а дъхът й е като дъх на тамян. Студентът вдигна очи от тревата и се ослуша, но не можа да разбере какво му казва славеят, защто знаеше само това, което е писано в книгите. Ала дъбът разбра и се натъжи, защото много обичаше славея, който си беше свил гнездо в клоните му. - Изпей ми една последна песен - пошушна той. - Много ще ми е самотно , когато ме напуснеш. Тогава славеят запя на дъба и гласът му звучеше като вода, бълбукаща от сребърно гърне. Когато той свърши песента си , студентът стана и извади от джоба си бележник и оловен молив. - Има форма - каза си той, докато се връщаше през горичката, - това не може да му се отрече; но има ли чувство? Боя се, че няма. Всъщност той е като повечето хора на изкуството: целият е изтъкан от стил, но без всякаква искреност. Не би се пожертвал за някой друг. Мисли само за музиката, а всички знаят, че изкуството е себелюбиво. И все пак трябва да се признае, че има красиви нотки в гласа му. Колко жалко, че те не означават нищо, нито има от тях някаква практическа полза! - И той влезе в стаята си, легна на тесния одър, замисли се за любовта и след малко заспа. А когато луната изгря на небето , славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ пя той с гърди, опрени на шипа и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ пя той и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в неговите гърди и кръвта на живота му изтичаше от него. Първо пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, както една песен следваше друга. Бледа беше тя отначало, като мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза във водна повърхност - такава беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста. Но храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа. - Притисни се по-силно, малко слевейче - извика храстът, - или денят ще дойде, преди розата да е готова. Тогава славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна взе да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката в душите на мъж и девойка. И нежна сянка от руменина се разля в листенцата на розата, като руменината по лицето на женихът, когато целува устните на навестата. Ала шипът все още не беше стигнал неговото сърце, затова и сърцето на розата оставаше бяло, защото само кръвта на славей може да обагри сърцето на една роза. И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа. - Притисни се по-силно, малко славейче - извика храстът, - защото денят ще дойде, преди розата да е готова. Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба. И великолепната роза стана червена като изгрева на източното небе. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето. Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото. Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен възудух. Ехото го отнесе към синкавите гънки на планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето. - Виж, виж! – извика храстът. – Розата е вече готова! Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето. А по пладне студентът отвори прозотеца и погледна навън. - Я, какъв чудесен късмет! – възкликна той. – Ето червена роза! Никога в живота си не съм виждал друга като нея! Тя е тъй хубава, че положително трябва да има дълго латинско име. – И той се наведе и я откъсна. След това си сложи шапката и изтича към дома на професора с розата в ръка. Дъщерята на професора седеше на входа и навиваше синя коприна на чекрък, а нейното кученце лежеше в краката и. - Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза! – извика студентът. – Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до сърцето си и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам. Но момичето се навъси. - Стрхувам се, че няма да отива на роклята ми – отвърна то, - пък и племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъка, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята. - Честна дума, много си неблагодарна! – каза ядно студентът и захвърли розата на улицата, където тя падна в канавката и една каруца я смачка с колелото си. - Неблагодарна ли? – отвърна момичето. – Знаеш ли каво ще ти кажа? Ти пък си много груб; и в края на краищата кой си ти? Само някакъв си студент! Ами че аз не вярвам да имаш дори сребърни закопчалки на обувките си, както племенникът на шамбелана! – И то стана от стола и влезе вътре. - Колко глупаво нещо е любовта! – рече студентът, когато си тръгна. – Тя не е и наполовина така полезна, защото нищо не доказва , винаги разправя неща , които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен, значи всичко, ще се върна към философията и ще изучавам метафизика. И той се върна в стаята си , издърпа голяма прашна книга и седна да чете.

Ами точно за любовни отношения изобщо не мога да си преставя да започнат онлайн. Иначе за приятели и познати, с които се срещаме след това наживо и поддържаме връзка с години, отговорът ми е да . Но по отношение на любовта, избягвам подобен род разговори и предложения.Просто не вярвам в интернет любовта. За себе си съм взела това решение,иначе не осъждам хората, които го "практикуват",защото за някои това си е като някаква практика,като ходене на работа или нещо от сорта . Държа да се познавам наживо с всички, които комуникирам често и имат личните ми детайли в скайп, фейсбук или имейла ми.Има шанс да не се познаваме и да сме приятели примерно във фейсбук или някаква друга соц. мрежа,само ако сме хора от един бранш/ ако става дума за сдружение,група или галерия и театър,или пък хора обвързани с изкуството професионално/.Все си мисля,че хората които би трябвало да са важни за моя живот,вселената ще направи така,че да ги срещна. Разбира се допускам,че може и да не съм права,защото вече доста хора се "срещат" първо в интернет и след това се женят, създават семейства и т.н. Но според мен е въпрос на съзнание,аз избирам живота, не компютърната си самоличност.И разчитам на това,макар,че никога не съм се стремяла да създавам някакво фалшиво ай ди онлайн, напротив винаги слагам мои профилни снимки, реагирам си така както бих реагирала и наживо и т.н. Друг е въпросът,че целият ми професионален живот е и онлайн и всеки може да ме проследи в Google като досие. Това беше причината отново да си върна и ника в този форум,защото срещу моето име има вече твърдо много информация и прекалено много хора се интересуват каква е тя, хахахах.

Аз мисля,че е крайно време да престане безкрайно "флиртуване" и "кокетничене" на българските политици и партии с циганите. Време е наистина да се предприемат мерки по тяхното интегриране,ако това успеем да направим ние ще станем европейска държава. Не виждам смисъл да продължават да живеят натирени в тези цигански квартали и да не се образоват,да не работят, да не плащат данъци,ток и вода и да не са полезна част от обществото. Въпреки,че това е обобщение все пак,заради цифрите,но в крайна сметка има и много смели и работливи и образовани цигани,които постигат много,като са родени почти без нищо.Виждала съм и такива, познавам и такива хора,не мога да си изкривя душата . Все си мисля,че има надежда за циганите, а и за българите като цяло. Ето,че и на този проблем дойде времето за решаване. Лошото е,че пак всичко се политизира,но хората не са глупави, мисля,че този път няма да се хванат, на предизборни трикове. Просто 2 човешки животи бяха отнети,хората са нагнетени до край.За първи път всички изказват гражданската си позиция свободно. Мисля,че този път аудиторията по време на демонстрациите е много различна и обхваща много голяма част от съзнателната част на българското общество. Сигурна съм,че никой не е безразличен,всеки може да изкаже мнение. Тук става дума не за етнически проблем, а за интеграция на малцинство,за корумпирани политици,мутренски общества неплатени данъци и убийство.Всичко това е една съвкупност от много важни компоненти, които разкриват болестите на България,като общество и държава. Това е проблемът, това е същината.

Знаете ли имам една приятелка,която отиде до Франция и се върна бременна.Опита се да се свърже с бащата нам детето си безброй пъти,но уви това никога не се случи. Тя винаги ми е казвала,че той е голямата й любов,независимо ,че са изживяли една кратка,романтична любов в най- романтичния европейски град. В момента синът й е втори клас.Тя е на 32 години и е прекрасна и много талантлива актриса,един от най- магнетичните хора,които познавам. Винаги оставя впечатлението за себе си у хората,като за най- слънчевият човек,който са виждали. Това е една от най- силните жени,които познавам и която целият град я подкрепя/напук на провинциалното мислене/. Преди около месец имахме разговор за любовта,спомням си,че тя ми каза: "Ти наистина ли още вярваш в това,че всеки среща половинката си и изживява живота си с нея?" Какво й отговорих аз ще запазя в тайна./в случая не е важно/. Тази моя приятелка винаги е била убедена,че бащата на детето й е нейната истинска любов и че просто тази история за сродната душа май не се случва точно така в живота,както очакваме. И това доста ме учудва,при положение,че тя е една от най- красивите и талантливи жени,които съм срещала и все пак е само на 32. Тази история я разказвам,защото моята приятелка никога не би я разказала във форум и никога не се е оплаквала и съжалявала дори и за една секунда,че има дете,че се е върнала в България бременна и е поела риска да гледа това дете.Винаги е говорила с огромна любов и възторженост за този човек във Франция като за едно от най- ценните неща в живота си,независимо,че въпросният човек я е оставил сама с дете. Тя боготвори детето си,което носи огромна частица от нея и този специален човек в живота й. Въпреки всичко тя е отворена към любовта,напълно свободна в общуването си има безброй приятели и пътува страшно много по света/сега вече заедно и с нейния син/. Изключително жизнена и все- още по детски безрасъдна,но в хубавия смисъл. Според мен е много трудно да запазиш всичко това в себе си,при цялата тази история,освен ако не си изключителен човек. Така,че съветът ми към wine е да бъде също изключителна в живота си. Да спре да се жалва и да види смисъла за живот и дръзновение и любов. Мисля,че е добре да се обърне към своето рацио,а не да дълбае в сантименталните подводни пейзажи на душата си. Просто,wine,стегни се и помисли малко как да продължиш,какво да поискаш, коя да бъдеш и как да живееш. Това са много по- съществени въпроси и най- вече важни за теб и твоя живот,отколкото безкрайните анализи и обвинения към "мнимият" любим.

Аз мисля,че никой няма право да жертва живот,независимо за колко справедлива кауза,нито собствения си, нито нечий друг.

Е тук грешките са 4 в 2 изречения.Мисля,че все пак трябва да положиш някакви усилия като зрял човек да си и грамотен,изобщо не става дума за интелектуалец,просто грамотен.Защото това не е само немарливо писане на компютър, не са грешки допуснати при набиране на текст,просто издават липса на познаване на стилистични,граматични,правописни и пунктоационни правила в българския език. Просто вече не си нито в основното, нито в средното образование и ако искаш да станеш завършена,зряла личност, мисля,че трябва да положиш някакви усилия да научиш писмения български език.

Така, малко урок по български език.Започвам от подчертаните думи,хахахах. 1.Пише се човъркаме,една дума. 2.Пише се не мисля,като две отделни думи. 3.Има тире при сравнителните степени-/по-лошо/ 4.Частицата за отрицание "не" е отделна дума,пише се не могат 5.Винаги има запетайка пред "но" 6.И ТУК ВЕЧЕ ЩЕ ПИША С ГОЛЕМИ БУКВИ,ПИШЕ СЕ "РИТЪМЪТ" Не знам за попфолк темата, но грамотността просто е проблем тук.

Успех,чети и публикувай тук в тази тема откритията си,мисля,че ще е ценно за всички.

Мисля, че пак ме тълкуваш превратно. Чалга не слушам, но и не преча на другите да я слушат, стига те да не пречат на мен, естествено. Мина времето, когато исках да бъде збранена със закон. Ами не, за теб, Канел се отнася само първото изречение и неговият смисъл е,че ме беше изкефило това което си написал за "аристократичната чалга",към Христо.Тва е ,хахах. А пък това е вече към останалите "съмишленици " и "подръжници " на поп фолка-"Като искате си живейте в криворазбраната цивилизация". По повод псевдоинтелигентите на Smehy,хахах само ще кажа,че точно те са тези, които тайничко слушат чалга,ама всъщност са много интелигентни,задълбочени и "чувствителни" към духовния свят на чалгата хора. Хахахаха,пълен майтап,направо. Просто е вредна за обществото не мога да понасям да виждам изроденото Второ поколение чалга хора в България.Ами родените деца на чалга родителите според мен има и малък шанс да ги надраснат и да се развият повече като хора или пък до момента на започването на съзнателния си живот и формирането си като личност,ще направят друг избор,защото може би поп фолкът ще изчезне.Но това са тайни надежди, хахаха. Липсата на вкус няма нищо общо с дискриминацията на етническа основа/както някои се опитаха да намесят тук и циганите/,мисля,че попфолкът е проблем на българите като цяло,дори и на българските граждани от цигански произход/,но мисля,че те в момента имат малко по- големи проблеми от този. Хахах ето попфолкът ми даде възможност да изразя тези си опасения,как да не му се "зарадва" човек. Каква аудитория си има само тук.

Хахаха,добре,бе Канел! Аз изобщо повече няма да пиша за тази зловонна яма, сещате се какво.Не е част от моя свят и никога няма да бъде.Аз не съм чалга човек и никога няма да бъда,така ,че...... Елф, смени си работата или средата,незнам но трябва да направиш нещо.Така или иначе всичко е преходно в този живот и човек сам проектира бъдещето си и съзнанието си,просто е автор на живота си. Ще ми се повече хора да разбират и работят над това. Всъщност е наистина важно да се чувстваш част от цивилизования свят,да живееш като гражданин на планетата.Просто земята диша и чрез мислите на хората и чрез тяхната музика,любов и живот,всичко е едно същество, ние сме едно. В този смисъл ще съжителстваме и с попфолка,но аз го приемам като подземието, ада на човешкия ум,най- ниските му страсти и най- некрасивият му опит за музика,хах.Просто не ми понася и искам да се съхраня и развивам,желая това за всички хора и мечтая това нещо да изчезне от само себе си.Хората сами да се откажат и да изберат интелекта,красотата и хармонията.Let the real music be with you!

Браво,Florestan!

Жени в изкуството винаги е имало и ще има,независимо дали ще бъдат признати те от "академичната общност".Всеизвестен факт е,че едва в края на 19 и началото на 20 ти век на жените се позволява да учат в академии по изкуствата,да публикуват своите писания,да излагат своите картини и т.н. Като цяло 20 век е времето на официалното навлизане на жените в изкуството,въпреки,че те винаги са били част от него макар и неофициално. Някога е било и въпрос на сила на характера една жена да се занимава с изкуство,да не забравяме революционерката Жорж Санд или Ан и Емили Бронте,Джейн Остин ,които са сериозни авторки и част от класическата литература. В съвременното изкуство жените са толкова,колкото и мъжете. Но прекрасен пример за част от модерното изкуство са художничката Берта Морисо/която е част от течението на импресионистите/ и склупторката Камий Клодел,сподвижница и муза на Роден.Уникални авторки,много пламенни в изкуството си и много иновативни. Мадам Мадлен Вионе също е пример за женския гений в изкуството на модния дизайн,както и Елза Скиапарели една сюрреалистична дизайнерка и двете са тотални пионери в модата,изобретателки на гениални хрумки в конструкцията на дрехата и чисто артистичната концепция в модата от друга страна.Коко Шанел,първата жена- дизайнер,която създава модна къща,която се разраства до модна империя и съперничи на големите имена на мъже -дизайнери в модата.Още една невероятна художничка Мерет Опенхайм,която е една от истински авангардните философи- сюрреалисти,прави едни от най- култовите "ready made objects",по времето на Сюрреализма. Това са само някои от примерите, които мога да дам в момента. Съществува и музей на жените в изкуството,през вековете/единствен по рода си/,където има невероятна колекция от картини на знайни и незнайни жени художнички,които тайно и под прикритието на условната дума"хоби" са правили своето изкуство. Някои от нещата са наистина ценни и с много голяма художествена стойност,точно отразяващи всички тенденции в изкуството на определено време. Творби, които говорят за ярки индивидуалности и които носят в себе си смелия характер на авторките си. Ако трябва да говорим и за жените-певици и актриси,които се превръщат в модни икони на времето си,като буквално създават модата в даден начин на живот,които със собствената си личност са пример за изключителен характер и иновативност,/ гениално непокорство към установените рамки и дори философия на живота,гледна точка и политически възгледи/ ще трябва да изпиша сериозно количество текст. Фактът,че жените имат правото да бъдат хора на изкуството легално и без да застават зад псевдоними едва от 100 г. насам говори много за това докъде сме стигнали в развитието си като цивилизация,а именно в началото на началото,хахах. Аз не знам ,кой ти е поставил тази тема Desko Besko, но начинът по който я формулираш ми дава яснота по въпроса,че явно това е бил мъж и то много старомоден мъж, с остарял модел на мислене. Що за риторичен въпрос-"Дали имат място жените в изкуството"и дали сме "за или против на мястото на жените в тази област".Просто е абсурден и сексистки по своята същност.А какво значи да си компетентна по този въпрос? Естествено,че става дума и за обща култура тук,все пак трябва да си чувала за някои от тези имена или изобщо за някои жени- хора на изкуството! Човек става компетентен,когато си направи research,потърси информация и дори я обсъди в диалог с други хора и т.н. Но не може пасивно да застава на позицията "не съм компетентна". Щом не е в твоите възможности, не се захващай с това. Съветът ми е да търсиш много сериозно информация по въпроса,но и да бъдеш критична към самият него,да изкажеш собствена позиция и становище по него. Само тогава това,което напишеш ще има своята сила и тежест. Която и от тези жени - хора на изкуството,които съм написала тук в този коментар да вземеш и разгледаш като личност,няма да сгрешиш,всички те са изключителни личности като творци,а и в чисто човешки план, като характери и психика. Ина Трифонова

За мен са оосбено важни самообладанието и самоконтрола, когато рисувам. Откривам,че колкото по- балансирана съм вътрешно, толкова по- добре успявам да визуализирам всичко, което съм си наумила,толкова по- лесно стигам до чистите си емоции в момента на създаването и ги пренасям върху повърхността върху ,която работя, толкова по- чисто изобразявам всяка една идея.Точно самоконтролът е ключът към онова тотално релаксирано състояние на мислите, когато ставам абсолютно хладнокръвен наблюдател на себе си, може да се каже ,че излизам извън себе си,хах просто все едно някой друг движи ръката ми и изпълнява мислите ми. Открих,че владееш ли себе си,владееш и всичко което правиш,владееш и изкуството, което правиш,а иначе то те владее теб. Когато бях по- малка, като ученичка в художествената гимназия бях изключително експресивна,просто до такава степен емоцията в изкуството ме владееше,че всъщност никога не успявах да я подчиня и много често нещата ми изглеждаха небалансирани,прекалено вулканични,изпълнени на страхотна скорост. А сега успях да възпитам тази емоция,да я владея, да контролирам всеки един тласък. Това ме отведе до стъпалото на чистия синтез,тогава ,когато една идея е изведена до знак- образ,всичко е обединено в едно. На чисто човешко ниво не мога да кажа че се владея до такава степен,но поне в това ,което професионално правя определено опитът си казва думата,просто мога да проследя цялата си траектория на развитие от 6 г. възраст,до 30 като художник.Надявам се все - повече да софистицирам и обогатявам това ,което имам като даденост. Но всичко е въпрос на съзнание това е истината,когато един човек е приел,че неговият път е постоянното разширяване,той го прави на всички нива,така,че не се плаша. Интересното е,че точно самоконтролът и самообладанието за мен са символ на пълното отпадане на границите,на свободното преминаване и боравене с цялата си налична сила като потенциал. Невероятно е чувството,просто това е като да си пълен господар, майстор в режисирането на вътрешния си свят.

Направо не мога да повярвам - 5 страници изписани по темата за поп фолка. Незнам ,но ако някой издевателства над мен с поп фолк,като шофьор на автобус или на такси или неприятен и шумен съсед се чувствам все едно някой ме полива с кал от главата до петите и не мога да дишам. Ето това е поп фолка, за нито една чакра не става, просто само ме замърсява,особено пък ако трябва и да го гледам. Това няма нищо общо с изкуството музика и никога няма да има,това е някаква гадна утайка от музиката. Каквито и текстове и поезии да се използват и напишат, дори само в музикално отношение попфолкът е тотален кич и в пълен противовес с естетиката,хармонията и изкуството,това е обратното на музикалния вкус. Колкото и да се развива този български феномен,мисля,че в един момент ще се изразходи. Колкото и неграмотни, ниско- интелигентни хора,без чувство за естетика,изкуство и култура да има в България все пак мисля,че другите хора,които са от другата страна,ще оцелеят, ще победят. По отношение на българските поп- фолк "диви",хах не мога да изпитам нищо друго освен снизходителност по отношение на интелекта им,тоталната липса на вкус за всичко,било то имидж,визия,концепция и пълна липса на усет за красотата в музиката. Ако случайно попадна на интервю с хора от този бранш,хах бих могла също да изпитам съжаление и голяма доза срам,при мисълта,че някой който не е от България може да чуе и види това и да си направи равносметка за нивото на музикална култура,вкус и музикален потенциал на българите. Колкото и да се облагородява и изражда в нещо по- добро поп- фолкът си остава това,което е,енергийна кал.

Какво да ти кажа Инатари. Преди мнението ми беше по - негативно, а за някои неща бях категоричен, макар не абсолютно. Сега може да се доловят негативни отенъци..., но има и една неутрална въпросителност в която може да се доловят и лек непукизъм, една неяснота; но има и позитивност към някои неща. Станах още по - сложна личност. Еми какво да ти кажа и аз Христо,освен че тази неуатрална въпросителност е нишката, която те свързва с пътя на собствената ти интуиция. Негативизмът е заучен,откажи се от него, отвори съзнанието си за добрите, интересните и вдъхновяващи неща от действителността. Това ми харесва също за сложната личност,хах. Нали знаеш кои са елементарните не сложни хора? Тези които не си задават въпроси и се плъзгат само по повърхността на живота. Какъв е характерът на едно време е сам по себе си сложен въпрос,комплициран в своите причини и следствия.Никога не може да се даде само един отговор,особено пък ако става дума за 21 век. Точно след края на 20- ти век, може би най- качествената промяна на реалността е нейното разнообразие и вариации на съществуване на субстанции, дори противоположни по своята същност .Просто разширяваме и продължаваме да се движим по хоризонталата в развитието си,което аз адмирим,защото това е Еволюцията,това е много по- стабилния начин на развитие, отколкото вертикално единично развитие.Истината е в общностите и общото повдигане на вибрации,общото подобряване и разширяване на съзнанието.

Ако трябва да говорим точно по темата "Образованието в България-част 2" ще кажа, че образованието в България не е нито много зле, нито много добре.Средното образование не е на по- високо ниво от висшето образование и висшето образование не е на по- високо ниво от средното образование.Зависи за коя гимназия или университет става дума.Зависи за кой предмет или специалност говорим,а много зависи и кой точно преподавател или учител искаме да обсъдим. Образованието не се свързва само с хората, които работят там като професори и учители, но и с тези, които учат там- ученици и студенти,което автоматически ни свързва и с техните родители и среда. Така,че трябва да се говори едновременно за всичко това. На друга трета страна стои държавата и обществото като околна среда на образованието също има своя дан за положението такова, каквото е в момента. Харесват ми статиите, които сте поместили Nicki64 i Мария-София,Веселина Седларска е част от приятелите ми във ФБ,хаха.Много хубаво пише тя,харесва ми определено има един такъв съхранен будителски дух в нея,но някакси в модерен вариант. В момента като докторант в академията ми преподава една от най- известните български лингвистки проф.д-р Петя Костадинова, която също редовно публикува във в."Капитал"./това във връзка с въпроса за грамотността/ Повечето докторанти на НХА са завършили художествени гимназии, не всички, но една голяма част/включително и аз/.Изключение правят изкуствоведите, които много често идват от езикови, математически и др. гимназии. И се оказва,че една голяма част от докторантите имат проблеми с езика и писмената реч, да не говорим за научен текст,структура, пунктоация,стилистични особености и т.н. Просто сме преди всичко художници, в този смисъл, научно- образователната квалификационна степен доктор се оказва доста сериозно препядствие за повечето от нас, независимо кой колко добър художник е в неговата си специалност. Преподавах 4 години в много различни гимназии, паралелки и възрастови групи.Майка ми е дългогодишен преподавател по английски език, баща ми също се е занимавал с преподаване в една не- малка част от неговия живот, въпреки че също е художник.Тази година ще преподавам и в академията.Честно казано нямам никакво желание да давам каквито и да било публични оценки на българското образование или общество, но ще коментирам статията, която е поместила Мария- София от в."Капитал", чийто автор е политологът Иван Кръстев. За първи път да прочета стойностен материал написан от български автор по темата за поколенията, обикновено нещата, които изнамирам са на английски език.Като се започне от www.wikipedia.org и се стигне до уникални материали на западни издателства, които имат научна стойност,защото съдържат изследователски материали, базирани на социо- културни прочвания, които обикновено са трудно достъпни или се заплащат. Има няколко много интересни въпроса,които повдига Иван Кръстев в тази своя статия. А именно кои са поколението Е? Какво точно представлява културата на Еxit i Enter? И накрая завършва с тезата,че бъдещето принадлежи на старите. С това съм съгласна на 100 % .Ние сме тотално неустойчиви/говоря за поколението Е/,между другото от социо- културна гледна точка това е поколението" Y",родено от революцията в технологиите, формирано като тотален консуматор,свидетел единствено и само на подобряване на стандарта на живот и свръхпроизводството. Предишното поколение се нарича "X" ,a oще по- предишното "baby boom" поколението, така наречените бейби буумъри. Няма да пиша подробно за тези три поколения, но можете да прочетете вhttp://en.wikipedia.org/wiki/Baby_boomer , http://en.wikipedia.org/wiki/Generation_X и http://en.wikipedia.org/wiki/Generation_Y. Бейби Буумърите са тези, които ръководят света и това ще продължи до последният им час.Те са свръх- активни, богати, амбициозни и скоро няма да се откажат от тази си роля. Последно се говори за интернет поколението ,Generation Z,можете да прочетете тукhttp://en.wikipedia.or/wiki/Generation_Z.Разбира се съотнесени за България нещата изглеждат малко по- различно.

Има някои клишета в цялостното мнение на Христо,но има и ценни моменти, които си струва да се обсъдят.Мисля,че все пак Христо усеща правилно пулсът на времето в което живеем.Някъде между всичко прозира и може би не чак толкова негативното му отношение към съвременния свят. Аз лично харесвам съвременния свят,радвам се ,че живея в тази реалност,в която живея. Като всяко време и това си има "цайтгайст" или т.н. дух на времето и тези, които са с отворени рецептори за него мисля,че живеят много по- съзнателно от другите.Обикновено хората,които не само усещат, но и боравят с "цайтгайста" са хората на изкуството и културата,които се изразяват на езика на из-вото директно използвайки този културен екстракт от духа на времето .Затова изкуството е вид духовна храна,отговаря на чисто духовни нужди в човека,и на този ,които го създава и на този ,който го консумира.А всъщност тези ,които го създават са едни от най- големите консуматори на изкуство ,хах. Но като оставим настрана изкуството, културата и множествената идентичност на съвременния свят мисля,че всичко се развива в правилната посока. Определено културна тенденция е преливането на на национални етнически идентичности, мултикултурализмът,еклектиката,съжителстването на много напреднали култури със съхранени древни култури. Дори като погледнем и мястото на България в света,ами аз мисля,че нас светът ни откри в 21 век. Това говори много както за нас така и за Европейската култура и манталитет. Фактът,че толкова граници отпадат и всички съществуваме в разни обединения и алианси ,мисля,че дори скоро и тези последни граници ще отпаднат,границите между различните обединения и ще разкрият една много по- цялостна картина на една обща човешка цивилизация,която не се разделя от култура,етнос или език. Аз мисля,че това е повече от прекрасна съвременност,време в което светът се самоопознава, хората разбират едни за други, пътуват, обменят информация. Дори съществуването на интернет като огромно поле от информация не мисля,че е отрицателен феномен.Напротив това е енергия,съхранена енергия,която позволява чрез използването й като информация да спестим години на търсене,пътуване и т.н. Харесва ми тази еклектика от стилове,субкултури,дори противоположната архитектурна среда или мода. Освен това в духовен план мисля,че цивилизации и култури си разменят ролите в съвременността,защото всичко подлежи на развитие,когато нещо се изчерпи следва да смени своята траектория на движение,да се обогати,да се трансформира в нова същност. Вярвам,че живеем във времето на последните издихания на кармичните отношения и ред,това е нещо ,което подлежи на тотална промяна в духовен план и е необратим процес на разграждане . Темата е огромна по своята същност и наистина би могло да се напише научен труд по нея. Има толкова фактори и микротеми в нея,че ако трябва сериозно да се обсъжда ще трябва наистина повече време.Но дори и така само да се маркират някакви теории пак ще има интелектуален потенциал,така ,че дерзайте!

Ами аз едва ли бих била полезна на Пламъче,след като аз самата съм голям инат,а също така и доста мнителна.Мисля,че двете прояви вървят ръка за ръка. Незнам доколко това ще бъде от полза, но ще споделя какво в мен отприщва ината и мнителността.На първо място това е липсата на разбиране,тогава когато аз и човекът срещу мен говорим на различни езици или просто сме на тотално различни вълни,тогава се заинатявам и докато не накарам този с който "комуникирам" по един или друг начин да разбере "какво се опитвам да му кажа" ,било то със сръдни,троснати отговори или недомлъвки, но не оставям нещата да бъдат недоразбрани.Може да се каже ,че тотално се затварям от инат,когато виждам ,че просто няма как да се разберем и тогава дори напускам общото пространство, не мога да издържа и физически присъствието на другия. В мнителността си съм стигала до там,че съм си мислила и съм била убедена,че другите хора си мислят определени неща за мен, за които всъщност нямам никакви доказателства или конкретни причини.От мнителността си страдам повече отколкото от инат. Мисля,че с възрастта си съм възпитала ината си във воля,но като цяло това е просто част от характера ми и всички мои близки приятели и роднини знаят за това. Наскоро толкова много ми се беше схванал вратът,не мина цял месец и майка ми каза,че ме боли от инат,защото проявявам инат и правя всичко напук.Хахах,незнам доколко това е вярно,но в едно съм сигурна хората като мен се заинатяват когато има голяма мискомуникация. Разговорът е единственият изход от ситуацията,но трябва да се усети момента и да се използват най - правилните думи.И този ,който иска да се "справи" с ината на партньора си трябва да промени себе си .Просто компромис и тогава следва истински разговор.Иначе всеки ще се дърпа и ще се отдава на мнителност,злобни забележки и скептицизъм.

Да и аз мисля,че това са клишета.Истината е,че сме толкова свободни,колкото пожелаем.Истината е,че имаме тези отношения на които сме способни ние и нашият партньор.Познавам хора,които не са женени ,но се чувстват толкова обвързани един с друг,с желанията и личността на партньора си,че просто нямат никакъв личен и социален живот всъщност,те постоянно си играят ролите на "Господар и Роб" и вменяват това и на децата си,които все пак имат независимо ,че не са женени. Познавам други хора,които са заедно вече 14,15 години и двамата са неженени и нямат деца.Но вместо да се чувстват свободни от това напротив .Също никакъв социален живот,абсолютно затворена реалност до 2,3 души.Едва ги накарвам да излязат и да се позабавляват .И двамата не искат да бъдат свободни,независими от родителите си, с работа, семейство и деца.Живеят с родителите си въпреки че са около 40 г. Жената иска поне да има деца,но мъжът не иска да поема каквато и да била отговорност в тази посока.Нито морална,нито финансова.Въпреки,че всъщност като родители те двамата би трябвало да поделят всички тези отговорности. Други хора са пример за женени,но много свободни хора,много активни в живота си,осъществени, с богат социален и културен живот. И т.н.

А според мен ние българите казваме толкова рядко "Обичам те",че просто няма такава опасност,да накараме някой да се почувства задължен . Аз самата съм произнасяла тези думи директно много малко пъти в живота си,а ми се е искало да са повече.Всеки един разговор между двойка чужденци,/примерно американци,французи,германци,англичани или каквито и да е от по- развитите страни/ завършва с "обичам те ",дори това играе ролята на "довиждане,чао,до скоро и т.н." Ние не си казваме "Обичам те". Не мисля,че има нещо лошо в самото казване,а по- скоро в очакванията и собственическите чувства,които идват след това. А може и никога да не си казвал "Обичам те" на даден човек,но всъщност да чувстваш и мислиш всички тези неща към него или нея.Смятам,че това е по - тежката ситуация. По- горе прочетох "съвършената" любов,това звучи абсурдно и малко глупаво . Просто ние хората сме несъвършени ,няма как да излезем от природата си и да изпитваме "съвършена любов". От друга страна Любовта си е любов.Или я има или я няма. Според мен не може да има такова определение като"съвършена" или пък"несъвършена" любов. Любовта е космическа сила,когато я изпитваме просто сме тотално разклатени от Вселената,хаха,това,че ние сами по себе си сме несъвършени и не знаем как да управляме тази Вселена е отделен въпрос. Мисля,че в момента е трудно дори да бъдем за по- продължително време част от нея,камо ли да я управляме,да я владеем,ние самите да бъдем източниците на нея. Не мисля,че думите на Петър Дънов трябва да се разбират буквално,т.е. никога да не говорим за любовта си ,защото може да я убием. Това много би затормозило отношенията,комуникацията между хората.Всеки един жест и дума са важни,те проектират реалности след себе си.Така,че е важно да си казваме "Обичам те",но без да поставяме каквито и да било условия след това,без да изискваме и без да очакваме.Не мисля,че всъщност тук става дума за произнасяне на заветните думи,а просто на един вид съзнателна работа,която трябва да извърши всеки един от нас вътре в себе си.Това е една напълно самостоятелна работа на съзнанието за всеки човек.Аз така разбирам нещата.

Когато чух новините страшно много се притесних за майка ми,която замина по същия начин с група новоприети ученици на "Лятна Езикова школа" на Златни Пясъци и по същото това време беше там.Обадих й се много пъти по време на престоя им, за да се уверя, че всички са добре. Просто съм потресена от случилото се.Става дума за Кърджалийската Езикова Гимназия,които също като майка ми и децата от Ямболската Езикова Гимназия са отишли с учителите си на море. Незнам как е възможно в 21 век, в Европа да се случи подобно нещо.И всички ние да сме безсилни пред случилото се. Как е възможно да се давят деца пред очите на 30,40 присъстващи възрастни и нито един от тях да не направи нищо . Все пак това са 20 минути .Много неща могат да се случат за 20 минути. Единствено един готвач,който не умее да плува да им се притече на помощ.Това е просто абсурдна ситуация.Не мога да си обясня що за хора са били присъстващите,как пък не се е намерил нито един от тях да плува.Безумие и безотговорност. Не виня учителите,нито самите деца,въпреки че след този случай много ще се замислят дали отново да минават прегражденията. Браво на самоотверженият готвач,който единствен се е втурнал да помага и в крайна сметка е спасил 2 от децата.Неговото име така и няма да разберем.Просто действията на всички тук говорят за манталитет и психика и то на много нива.

Има жестоки деца,които стават след това жестоки възрастни,освен ,ако нещо не се намеси отвън и не промени мирогледа им. Но по принцип е абсолютен мит,че всички деца са добри,по рождение. Дори и в най- детска възраст,човек ярко проявява нравите си и дори съдбовното си предназначение,като склонност и таланти за определена професия и т.н. Винаги е имало хулиганчета и добри деца.Такива,които са побойници и малтретират други деца и животни и други беззащитни деца-жертви.Турската поговорка "В този живот си или кон или трева" се проявява дори и в най- ранните години на детето. Човекът в крайна сметка проявява крайни форми на жестокост във всяка една възраст. Точно във възрастта от 3-5 години,според мен детето заявява себе си като личност по един много откровен, директен начин. Изтърсва някакви истини и мнения директно,без да осъзнава дали някой ще го заболи от това. Имам една приятелка,чието дете е от тези деца,които се интересуват единствено и само от себе си и дори им доставя удоволствие да тормозят възрастните хора около себе си до краен предел,защото те им се оставят да направят това ,само защото той е дете. А всъщност е един вече изграден манипулатор и дори има нещо садистично в отношението му именно към майка му,което лично мен ме притеснява,аз просто обичам тази своя приятелка и виждам какво прави с нея синът й.Но темата е разбира се много деликатна. Децата, убийци на животни определено имат психически проблем по- късно,на една по- различна възраст. Но изобщо детското насилие е проблем, с който трябва да се справят майките на почти всички момчета. Това не мисля,че е типично само за България,а изобщо за света.