Inatari

Спред мен хората стават нервни единствено и само заради себе си ,а не заради глобалния свят . Т.е. човек е обсебен от себе си от своя микросвят и истински се разтреперва ,само заради него .Всичко останало не бих нарекла нервност ,не мисля ,че би предизвикала истинска нервност ,раздразнителност или стресираност.
Разбира се има международни факти от историята ,които биха разтърсили цели поколения и наистина оставят отпечатък ,след себе си ,но това са противоестествени извънредни ситуации . Всико онова ,което приемаме за нормално ,няма как да ни изнерви.

Inatari, интересно, ако цивилизацията колабира и децата ти ядат по 1 път на ден, дали пак би твърдяла, че светът не може да е причина за нервност?

Мисля ,че това е едно безмислено изсилване ,само и само да се надприказваме. Но темата едва ли би станала по- интересна.

Та да се върнем на темата ,това ,което се случва на дълбоко психологическо ниво в стресирания човек не е толкова свързано с егото му ,колкото изобщо с вътрешния му свят и вътрешния му мир ,който явно в момента на стреса е разрушен. Но това са съвсем индивидуални тенденции в съзнанието ,не са обвързани с глобални събития.
Много пъти хората от провинцията получават културен шок ,напускайки България или живеейки в нечия столица,както и обратното ,хора от големия град ,са толкова привикнали към количеството хора и шум ,че някаква спокойна атмосфера сред природата ,без присъствието на други хора и намеса на човешката цивилизация тотално ги изнервя. Те просто навсякъде търсят цивилизация.
Това пак е нещо индивидуално и по- скоро особеност на съзнанието.
Винаги проблемът стартира отвътре навън . Разбира се има и такива събития ,като войни ,бедствия и т.н,които имат безброй жертви ,но в случая не мисля ,че става дума за това.

Благодаря ,Ивета !
Но кажи ми не е ли така ,човек става нервен заради себе си ,не заради света и неговата глобалност.
Стресът е съвсем друго нещо ,и аз се изнервям от начина, по който се карат превозни средства в България и от опашките и от малоумното обслужване в банките и от глупавата политика на това правителство по отношение на образованието .И от още хиляди други неща . Но това е защото нещо във вътрешния ми свят е нарушено ,някой е нарушил спокойствието ми .Мисля,че е прекрасно ,че живеем в глобален свят. Асимилирането на определени етноси е вече факт,има много малко запазени живи култури . Цяла дипломна работа имам на тази тема.

Спред мен хората стават нервни единствено и само заради себе си ,а не заради глобалния свят . Т.е. човек е обсебен от себе си от своя микросвят и истински се разтреперва ,само заради него .Всичко останало не бих нарекла нервност ,не мисля ,че би предизвикала истинска нервност ,раздразнителност или стресираност.
Разбира се има международни факти от историята ,които биха разтърсили цели поколения и наистина оставят отпечатък ,след себе си ,но това са противоестествени извънредни ситуации . Всико онова ,което приемаме за нормално ,няма как да ни изнерви.

Хаххахха ,някои мнения просто могат да ме разстрелят от смях.Боже ,опази !

Това е последната изложба ,която направих съвсем наскоро ,все още може да се види в арт галерия "Стойчев",гр.Ямбол.
WATER STRUCTURES-рисунки върху сатен изложба Ина Трифонова
ИДЕЯ-КОНЦЕПЦИЯ
Човекът е съзнателна вселена , която би могла да изгражда , да реагира положително и в същността си да носи посланието на любовта ,като висша ,космическа сила. Общуването на езика на любовта е закодиран във всяка една форма на живот , в дълбокият смисъл на екзистенцията,в Универсума. Конкретна инспирация за мен представляват изследванията ,които прави Емото върху начина по който реагира водата на... градивните чувства като разбиране ,благодарност ,любов ,както и филма „Тайната на водата”. Идеята ,че водата има памет и е своеобразен радар за чувства и информация ,ме накара да мисля за нас като изключително свързани помежду си субстанции – съзнания ,които създават колективно някаква действителност, тази ,в която живеем . Абстрактният,творческият начин на изразяване на идеята под формата на картини ме постави в ситуацията да търся смислов елемент ,форма ,която да носи символа на любовта. За мен тази визуална есенция се намира във всяка една структура вода,като образ като конкретна визуализация на любовта . Има няколко линии на изследване ,които присъстват в тази изложба в чисто художествен аспект. Част от картините са групирани в композиции от диптихи и триптихи ,където има развитие на идеята ,в чисто абстрактни форми и търсене на определени цветни хармонии. Други разказват определена история и разкриват конкретно чувство ,свързано с любовта . И една друга част ,които се занимават с търсенето на същности като мъжката и женската вселена и начинът по който реагираме във вътрешния си свят ,когато изпитваме необяснимото чувство на любов.

ТЕХНИКА: студен батик Рисуването върху сатен е едно различно приключение за мен ,което дава възможност за търсенето и изграждането на цвят и композиция по много различен начин от изящната маслена живопис. Тук всяко едно цветно полагане е своеобразен път и много важна част от крайният резултат .Сатенът като поведение е много различен и труден за овладяване материал ,който не дава възможност за много грешки и изисква изключителна концентрация. Това е вид активно рисуване ,в което липсват етапите на изграждане ,характерни за класическата живопис. Всяко едно полагане остава на повърхността и вече е част от картината . Съприкосновението на водата и пигментите със сатена , са изключително удачни като техника за изразяване на идеята за любовта ,под формата на история , разказана от водните структури ,пренесени като информация чрез водата .
МАТЕРИАЛИ :сатен, бои за студен батик

moite rokli Има нови допълнения, които си струва да се видят . Мнението ви за тях ?

Моите пана

Ами , аз работя с цветовете постоянно .Дори всъщност работя с цели симфонии от цветове , защото така наричам картините си , симфонии от цветове. Експресията и движението на една симфония има едно енергийно въздействие ,другата функционира по различен начин . И всъщност всяко едно енергийно съчетание от цветове е уникално във функцията си .
Да уточним: черното и бялото не са цветове . Те са просто тъмнина и светлина .
Всичко останало между тях е цветове.
Сивото е ахроматичен тон . Тоест не съдържа цвят в себе си . Не е нито студено , нито топло . А просто неутрален тон на бялото и черното .
Бялото е съвкупност от всички цветове. Ако си направим спектър от всички основни и допълнителни цветове и го завъртим ще се получи бяло . Това е така нареченото оптично смесване на цветове.
Ако физически смесим всички цветове /като изключим бялото и черното , защото те не са цветове / , ще получим неминуемо черно .
Та значи има ахроматични ,нецветни стойности / бяло , черно и всички тонове на сивото /и хроматични стойности /цветни/, на 3 -те основни цвята /жълто ,червено и синьо/, 3- те допълнителни /оранжево,зелено и виолетово/ и всички нюанси между тях .
Студената и топлата гама от цветове има различно енергийно присъствие . Смесената и контрастната съвсем друго и т.н.

Хах ,абсолютно . Емоционално,интелектуално,психологически и енергийно .
Музиката е времево изкуство ,помага ти да се усмихнеш на живота.
От всички видове изкуство ,музиката е най- силно-емоционалното,като че ли целият свят е направен от музика.
Понякога можеш да я чуеш в шума на дърветата ,в усмивката на майка си ,в тих разговор с най-добрата ти приятелка.
Но като цяло ,музиката е вибрации и честоти . Тя изгражда и подхранва реалности . /емоционални,психически и дори може да те променя физически ,може да лекува/
Обичам много да слушам музика ,вървейки/ ,често когато минавам през главната улица аз се оставям на музиката ,която се носи от всички заведения. Мислено танцувам вървейки. Просто ,защото нямам време да слушам . По-точно много често се оказва ,че нямам време .

Много пъти са ме питали : Какво е да можеш да рисуваш ?

И аз много пъти съм отговаряла " Всеки може да рисува , всеки може да композира , да създава цветната хармония ,да търси ритъма от форми и свободно ,творчески да взема решения . Всеки е художник ,стига да повярва в това .

Децата ,особено най- много носят чистотата и откровеността на този , който създава , природата на твореца ,в себе си .

Невероятно е да работиш с малки деца ,толкова се зарежда човек от допира с чистата им чувствителност и искреното творчество . Няма да забравя часовете ,които имах с 2 и 4 клас ,бяха нещо неописуемо .

Като резултат от нашите занимания остана една изрисувана стена , точно на центъра в нашия град .
Нарекохме я "Приказният град на нашето детство " . Всъщност първо им пуснах темата в училище и учудващо , но се събраха много , много рисунки на всякакви фантастични градове и светове . От ледени царства до страна на цветята и елфите . От извънземни до летящи дървета и т.н.
От тях избрахме няколко ,които обработихме на Фотошоп и Корел Дроу и в крайна сметка получихме една огромна композиция от елементи от детските рисунки . Работихме 3- ма млади художници и една актриса , за 1 ,2седмици успяхме да превърнем огромната бяла стена в "Приказният Град на моето детство "
Ето малко снимки тук от нашите занимания и крайния резултат .









В крайна сметка ,нашата стена може да бъде видяна от всички хора , които живеят в град Ямбол , намира се точно срещу Общината .
Надявам се този проект да послужи за много идеи на майките ,чийто деца имат желание да рисуват или пък на самите майки ,които рисуват .

Всъщност идеята и организирането на всички около това начинание беше на една млада майка и актриса - Полина Стоянова ,идейния проект ,тръгна тъкмо от нея .
Тя ме потърси заедно с другите художници ,които също са много млади и зелени ,държа да отбележа .

Аз много харесах идеята й да се изрисува стената . И на мен ми хрумна , тъйкато е детска ,да се използват истински детски рисунки ,и затова я развих с моите ученици .
След това Криша -Кристина Баракова /една от колежките - художници/ ,снима всички картинки , обсъдихме ,кои неща ще използваме и тя всъщност направи проекта .

Междувременно Полина отстоя на всички сблъсъци на общината ,защото тя ходи да се занимава с тях . Първоначално го отхвърлиха , но тъйкато кмета се смени , новата управа погледна благосклонно на тази инициатива . Все пак ние едва ли не ,им предлагаме нашия труд напълно безвъзмездно ,за да оформим едно публично градско пространство ,единствено искахме да осигурят материалите да го изпълним .
Оказа,се че одобриха само част от проекта , примерно не дадоха пари за награди на децата .
Наложи се да намерим допълнително спонсори . Слава Богу, Полина усля да се справи и с това.

И започнахме да рисуваме ,аз, Ивайло Бирников и Кристина Баракова , Поля също ни помагаше в отделните етапи . След като свършихме с рисуването си избрахме един ден в който да поканим журналистите и децата с техните родители и да "Открием ", нашата стена , "Приказният свят " на нашето детство . И така ,всичко завърши с много усмихнати лица на деца ,които и сега продължават да прииждат да си играят на нашата плошадка с шарена стена.

Зравей ,Нина !
Ами какво да ти кажа ,всичко е ръчен труд .
Значи след като обработихме на тези програми нашия проект ,направихме мащабна разпечатка в размер 1:1 ,само на контурните линии . Стената е 60 кв. м, значи ние разпечатахме с такава големина целия , проект /графично/ .
След това прехвърлихме контурната рисунка на стената, като повторихме линиите с въглен и след това ги отпечатахме .
Един вид получихме една огромна линеарна рисунка .
След това започнахме да правим всички равни петна ,като предварително си поръчахме точните цветове от проекта на един от магазините "Спектър" . След като приключихме с равните петна в проекта , преминахме към рисуването със спрей ,което всъщност е същинската част от рисуването върху стената , като се постарахме да запазим точно стилистиката на детската рисунка .

Много пъти са ме питали : Какво е да можеш да рисуваш ?

И аз много пъти съм отговаряла " Всеки може да рисува , всеки може да композира , да създава цветната хармония ,да търси ритъма от форми и свободно ,творчески да взема решения . Всеки е художник ,стига да повярва в това .

Децата ,особено най- много носят чистотата и откровеността на този , който създава , природата на твореца ,в себе си .

Невероятно е да работиш с малки деца ,толкова се зарежда човек от допира с чистата им чувствителност и искреното творчество . Няма да забравя часовете ,които имах с 2 и 4 клас ,бяха нещо неописуемо .

Като резултат от нашите занимания остана една изрисувана стена , точно на центъра в нашия град .
Нарекохме я "Приказният град на нашето детство " . Всъщност първо им пуснах темата в училище и учудващо , но се събраха много , много рисунки на всякакви фантастични градове и светове . От ледени царства до страна на цветята и елфите . От извънземни до летящи дървета и т.н.
От тях избрахме няколко ,които обработихме на Фотошоп и Корел Дроу и в крайна сметка получихме една огромна композиция от елементи от детските рисунки . Работихме 3- ма млади художници и една актриса , за 1 ,2седмици успяхме да превърнем огромната бяла стена в "Приказният Град на моето детство "
Ето малко снимки тук от нашите занимания и крайния резултат .









В крайна сметка ,нашата стена може да бъде видяна от всички хора , които живеят в град Ямбол , намира се точно срещу Общината .
Надявам се този проект да послужи за много идеи на майките ,чийто деца имат желание да рисуват или пък на самите майки ,които рисуват .

Ето малко снимки и от различните етапи на работа .

И аз се включвам , Ина Йорданова Трифонова /05.06.1981г./
Ще следя всички хороскопи и ще си правя изводи. Красива е нумерологията . Но ми се струва ,че все още не е открита напълно като философско значение и като важна част от езотеричните науки или поне ,много малко ми е попадало на мен като информация тъкмо тази страна на нумерологията .
Може ли да изразим числата с цветове и форми и обратното цветовете с числа и букви .
Принципно може да се представи в уравнение дори .
Нумерологията е философията на математиката или концептуална математика.
Разбира се това са си мои разбирания . Никой не е длъжен да се съгласява.

Мисля ,че Камелия Тодорова е много различна от останалите музикални звезди , които имаме ,според мен тя първа си позволи "западен " начин на мислене . Просто друг манталитет в занаята ,демонстрира тя.

Само веднъж съм я виждала наживо . Беше в един софийски клуб , същата вечер се осмелих да пея "Hey Jude ",на Beatles , музикантите бяха част от групата Wikeda. Аз бях с мои прители ,състуденти от Академията . И здравата се забавлявахме .
Когато влезе Камелия Тодорова просто настъпи една суетня ,всички искаха да я видят ,да се докоснат до нейното присъствие по някакъв начин.
Изключително красива жена .
И много талантлива певица,с много енергия пее. А гласът и е великолепен.

Да, за този филм "Островът " един приятел - фотограф ми говори много .