Здравейте. Студент по Дентална медицина съм в 20-те си. Завърнах се от чужбина и там преживях тежка депресия и тревожност. Когато се завърнах изпаднах в еуфория и всичко беше прекалено сладникаво и хубаво(от сегашна гледна точка). Последва дълго готвене за кандидатстване в МУ. Поредното клише съм употребило трева в големи дози. За моя изненада на следващия ден след приема нищо ми нямаше. Месец по- късно получих замайване през деня , а на вечеря и първата ми много силна паник атака. Следваха 6 месеца с дереализация, ПА и екзистенциално ОКР. С приема ми в университета всичко се оправи. За ОКР-то ми помогна мисълта, че няма нужда да знам всичко на този свят. И така една щастлива година в университета мина докато в личностен план отново ми дойдоха проблеми и паник атаките се завърнаха след преглед в болница по съвсем друга причина. Тъй като съм в медицинска среда за мен е важно да се държа на позиция дори и мен да ме преглеждат. Да обаче получавам вазовагални синкопи. След припадъка ми в кабинета последва страх,че ще припадна на улицата по всяко време, а и по време на упражнения. Страх от полудяване. Страх от раздвоение на личността, защото при една от паник атаките се появиха натрапливости от рода на "Аз съм друга личност в теб и ще разруша живота ти". Много се надявам да са натрапливости , а не раздвоение. До ден днешен нямам амнезия или някой да ми е казал, че се държа странно. Станах хипохондрик на тема ментални заболявания. Обърках се и от мненията на специалистите дали въобще съществува множествена личност. Дереализацията се пооправи след като се опитах да споделя чувствата си с близките ми хора. Но деперсонализацията и екзистенциалните въпроси ме мъчат. Приемам ги с надсмешка даже, но има едно чувство на нереалност на прекалено осъзнаване на реалността и на същината й. Как всичко това е едно пространство от атоми и химични елементи, как аз осъзнавам собственото си същуствуване и колко уникално е това. Сигурна съм , че би било възможно да се погледне по позитивен начин, но не мога да разбера защо продължава всичко да е тревожно и негативно. Приемам чувствата и даже им се " наслаждавам" , но не си тръгват. Не ми се вярва преди всяка сесия да се чувствам така заради изпитите ми. Взаимоотношенията с родителите ми са добри. От малка не споделям с тях много много и не ми е проблем това, защото има с кого да споделям проблемите си, но никой около мен не е изпаднал в подобна ситуация, за да ми помогне или разбере.Има един човек, но той се депресира повече от мен, а аз гледам да не стигам до самоубийства и тем подобни. Имах и фобия от солипсизма. Но нищо не се променя. Живея все едно в някакъв сън отново вече някъде 6 месеца. Вярвам, че мога да се оправя. Но как и аз не знам. Започнах да се съгласявам с ОКР-то си. В университета нещата вървят добре. Лятото пътувах доста. Не съм употребявала нищо повече от трева и я спрях. Но проблемът и до сега е налице. Реших да пиша тук за да ми помогне някой да ми каже от друга гледна точка къде греша, че съм в това състояние. Трябва да отбележа,че дължа много на него, защото вече не бих се панирала от прием на трева или от полудяване, но неприятните чувства си ги изживявам като стоик. Психиатър ме е диагностицирал с черти на ананкастно личностно разтройство, но честно казано мисля , че тези проблеми ми приличат повече на невроза.
Въпроси:
1. Съществува ли множествена личност и мога ли да имам подобно разтройство заради онзи глас в главата ми, за който обясних по-горе.
1.1 Докато бях в етап на ровене из интернет имаше доста хора представящи се с множествена личност, които твърдят,че в тях живеят поне още няколко личности. И така нареченото на Запад OSSD- хора, които нямат епизоди на амнезия, но се идентифицират с няколко личности. Какво заболяване е това. Доколкото съм чела разбирам, че човек е себе си във всяко съснояние, но с различна достъпност до спомени и различно "его". Аз самата не разбирам това заболяване и имам нужда някой професионалист да ми го изясни. Повечето хора явно търсят изява и гледания в youtube. Не знам как да разбирам този феномен. Или са грешно диагностицирани? Каква е разликата между човек с множествена личност и човек с амнезия , който си говори наум с различни личности които си представя. Моля ви за разяснение.
2.Възможно ли е да развия конверзионна симптоматика. Тревожи ме мисълта за парализа и ослепяване на нервна основа.(дори и обратимо) Уча за доктор и ще е доста трудно да извършвам манипулации с подобни проблеми.
3. Възможно ли е да припадна на работното си място при работа с пациент или това се случва основно при ситуациите , когато аз съм пациент? Когато съм в добро психическо състояние издържам на всичко, но никой не гарантира на този свят как ще се чувстваме всеки ден на работа.
4. Екзистениални въпроси/солипсизъм. Справям се с мислите, но чувствата на обърканост и странност си стоят. Моля ви за някакви насоки.
5.Почивам си, слушам музика, спортувам, наслаждавам се на времето, опитвам се да си успокоя пренатоварената ми мисловна дейност. Не чета вече по форуми. Позволих си да пиша за мнение тук само.
Благодаря ви за отделеното внимание.