Здравейте,
От няколко месеца насам започнах да имам натрапчиви страшни мисли, които се изразяваха в страхове (нараняване с нож,падане,катастрофа,изнасилване,пожар и подобни) свързани с мен и членовете на моето семейство. Имах сериозна тревожност, свързана с тези мисли и имах период, в който не можех да спя и не можех да ям и въобще не бях добре. Не правя ритуали свързани с мислите си и не мисля, че съм имала панически атаки, просто сериозна тревожност и постоянни натрапчиви мисли. Тръгнах на психотерапия с лечение хипнотерапия, но за 5те сесии, които имах с моя психотерапевт не можах може би да навляза в нужното състояние на релаксация поради тревожността си и постоянните мисли, които имах. Визуализациите, които трябваше да правя по време на сесиите понякога бяха успешни, понякога не, тъй като моят ум има вече изградени лоши асоциации с различни предмети и същества и само при споменаването им, веднага ми изникваше в ума някаква лоша мисъл.
За съжаление в ума ми са създадени една редица асоциации с предмети, които само като ги погледна или някой ми говори за тях или си помисля за тях и в ума ми изниква някаква абсолютно отвратителна мисъл. През деня имам много малко мисли, които са така да се каже нормални и не са свързани с нараняване на някого или чупене на нещо. Мислите ми по никакъв начин не са свързани с някакво вътрешно желание или намерение. Ходих на психиатър януари месец и ми беше изписан Флуанксол. Пих го 10тина дни, но знам, че от едно хапче, няма как да се промени мисленето ми. Понякога все още се чудя дали нямам шизофрения (макар,че психиатърът ми каза, че няма такова нещо и че имам може би Генерализирана тревожност с натрапчиви мисли) или нещо подобно, тъй като мислите ми са тотално несвързани на моменти, да не говорим за нивото на бруталност на някои от тях. От всичко, което ми се случва в момента, най-много се притеснявам да не би на някого да се случи нещо от нещата, които си мисля, защото те са наистина смущаващи и по някаква причина много трудно ги контролирам. Случва ми се дори като съм навън и сред непознати хора да ми минават подобни неприятни мисли за тях и забелязвам, че процесът е станал автоматичен. Имах и суицидни мисли, но знам какви биха били последствията, ако си причиня подобно нещо, така че това съм го оставила като вариант. Наистина се измъчвам, тези мисли ме измъчват изключително много. Гледам да не реагирам в повечето случаи, със сигурност емоционално съм по-добре отпреди, но положението с ума ми никак, ама никак не е розово. Очевидно е, че нещо в начина ми на мислене се развали буквално и не знам дали съм в състояние да го оправя въобще. Опитвам се да си представям хубави картини, понякога успявам, но понякога просто ей така цялата ми визуализация отива на вятъра, защото ума ми я превръща в някаква кървава сцена или нещо подобно. Тази седмица бях на психотерапия отново при друга ваша колежка и в събота отново имам сесия с нея. Силно се надявам това да ми помогне да променя мисленето си по конструктивен начин преди да е станало твърде късно. В момента не работя, макар, че бих искала да си намеря работа, но понякога се чудя дали ще съм жива, че въобще да я започна след всичките тези мисли. Нали знаете, кармата не прощава на никого. А и се притеснявам, че ще отида да работя и пак ще си мисля тези глупости по този автоматичен начин и като цяло няма да бъда продуктивна. Осъзнавам, че ние с мислите си привличаме събитията в живота си и постоянно го наблюдавам. Пиша тук, защото бих искала някакъв съвет, чувствам се леко безпомощна вече. Благодаря Ви предварително за отговора.