Popoporoto

Да, тАка е, точно си го написала Приятелите ми също не работиха по време на извънредното положение и се чудя да рискувам и да тръгна с риск да се върна с подвита опашка или да остана, но не знам в този случай как да се държа с тях

Ще ми дадете ли насока за вземане на решение в рискова ситуация Благодаря сърдечно за подкрепата на всички

Да рискувам ли да тръгна сега

Страхувам се, че по време на пандемията няма да има работа и ще се върна пак и ще стане още по зле, страх ме е и че няма да намеря мъж, който не иска деца

лНяма съвпад общо взето, те искат да се женя за техен познат и да имам деца и само това да е живота ми, налагат се, а аз се чувствам виновна, че не съм на тяхно мнение и започвам да имам чувството чувството, че имам грях и съм лош човек

Да бъда свободна да излизам с приятели по заведения и да се забавляваме, да организирам приятелите си и да ходим на пикник, да срещна мъж, с който си допадаме като принципи, душевност и можем да си говорим и да живеем заедно, но без деца Всъщност аз искам деца само, защото на стари години ще съм сама , ако умре мъжа ми, но родителите ми настояват Искам и да запиша различни курсове да се развия като личност, искам с мъжа ми да се развиваме заедно в различни.професион а лни направления, но родителите ми искат други неща

Ако някой знае кое е точно да го постне, ако може Аз обичам родителите си и им го казвам, но те виждат така си решават, че може всичко да си правят с мен Това момче го приемам като човек, дори и да го обичам като човек не ми харесва сексуално, аз не съм проститутка и не мога да правя секс с мъже,които не харесвам Товя натрапване го приемам като изнасилване и ме боли гърлото и се задушавам

Да мълча ли, да споря ли

Нали в психологията се казва, че хората са като наше огледало и ако ние се променим и човекът срещу нас се променя Какво да променя, за да спрат да ме занимават нашите и да се месят и да си спя спокойно вкъщи

Василена, да разбирам ли, че искате да ми кажете, че родителите ми са прави и като оправя самочувствието си и изляза на квартира ще достигна до извода, че ми трябва стабилен мъж, който да има кола и работа и нещата, които търся на тоя етап са грешка Благодаря за насоките. Направих нещата два пъти Като се успокои положението е добре и всичко изглежда добре, но после агресията ескалира, защоти те ме дразнят, говорят по телефона и канят разни хора, които не харесвам с цел задомяване, ако това момче дойде вкъщи ще го залея със сок и ще го удрям и след това ще унищожа себе си. Чета някакви статии, че хората трябвало да бъдат смирени и не трябва да следват своята воля, а пък в статиите по психология, че трябвало да обичаме себе си и да отстояваме себе си и да следваме това, което обичаме, нищо не разбирам и не знам какво да следвам. Искам да счупя някоя чаша и да се нарежа, не ми се живее вече, защото нищо не разбирам, не разбирам този живот, чувствам се виновна за всичко, че родителите ми не са съгласни с мен, за всичко, нищо не помага

/Здравейте! Разстроена съм, защото загубих работата си и живея в дома на нашите. От създалото се положение започнаха спречквания между нас Ударих даже майка ми, замахнах пред нея Кога ще свърши това извънредно положение Въпросът е ,че дори да свърши аз не искам да живея другаде, харесва си ми вкъщи Ако изляза на квартира ще чувствам една насигурност и в мен стои едно усещане, че все пак ги обичам и това време вместо да го прекарам с тях, ще бъда някъде сама Те са възрастни и бих искала да прекарам всеки момент с тях, после ще искам да върна времето назад, но няма да мога Аз съм родена 90година и се караме, защото те настояват за внуче, а аз не искам, защото нямам подходящ партньор и искат да ми се месят Аз имам няколко близки момчета приятели, но не изпитвам чувства или сексуално привличане. Родителите ми се месят и все ми говорят, че едно време не съм направила правилен избор за обучение, трябвало да завърша някаква лека специалност, да работя в детска градина, да имам стабилна работа, до сега трябвало да намеря мъж, всички били омъжени, приятелките на майка ми разхождали внуци вече, само аз съм се мотаела. Аз дори и да почна да говоря за някой приятел те примерно го виждат и казват, слаб е, то това не е стабилно момче, все му намират косур, казват че мъжът бил стабилен, когато имал кола и работа, те въобще не гледат това, че примерно дадения мъж не ми харесва сексуално и нямаме общи цели и не може м да станем близки приятели, казват, че щом има кола и работа постоянна да съм родила дете и това е най важното в живота и това всъщност бил живота В мен има един страх, че ще ме убедят да се оженя за някой, който не харесвам, ще забременея и после ще трябва да съм вързана за човек, когото не обичам и с който не мога да си разговарям, ще се наложи да изневерявам и ще се съсипя,отсега искам.да пия алкохоч Всичките ми познати и приятели имат работа, а кола можем.да съберем пари и да си купим Натоварвам се от всички тези съвети на родителите ми Постоянно ми казат, че дори в Библията пишело, че трябвало да почиташ майка си и баща си и съм щяла да им се извинявам, че не съм.се женила за подходящи за тях мъже Аз преди имах връзка с едно момче и не го харесвах сексуално и не ме разбираше и затова имам такъв страх Притискат ме все едно.нямам време и като почнат да говорят за това аз избухвам и почваме да се караме, след това от този страх ми става натраплива мисъл и два три дни не съм добре, получавам свиване на стомаха, имам чувството,представям си, че взимам всички.чаши и чинии и ги троша и, чупя цялата къща,вече замахнах пред майка ми и я ударих почти имам.чувството, че ще изгубя контрол, не мога да се владея Сега съм в капан нямам заплата, няма къде да отида Какво да направя, ако преди бях като дете, което.му казваха какво да прави, сега съм като юноша и агресирам и постоянно викам Как да спра с тази натраплива мисъл и да се заявя спокойно?