mminchev

Моят отговор е "И да, и не".
Да, трябваше да се науча да живея с тревожността и натрапливите мисли, да ги приема.
И не, не е в това справянето, това е само първата крачка.
После, когато се заех да си живея живота, от време на време започнах да забелязвам някакви дребни победи, които във времето се натрупаха и вградиха в едно постепенно "нормализиране" на всичките ми усещания. Ей сега в момента дори ми е трудно да си спомня какво "не ми беше наред" преди години. От време на време си водя дневник, та като го зачета и си казвам: "уоу, колко далечно ми е това".
С две думи - виж какво пише на аватара ти!

,,Дали да не си почина и да спра да опитвам известно време, понеже си мисля, че по този начин и отказване пред така наречената от мен бариера само ми подклажда страха?,,
Направи го така - един ден се бориш и не отстъпваш, вторият ден си,, почиваш,,. След това,  два дни се бориш , един почиваш, после три дни борба, един почивка и така до пълна победа.

Е, поне знае общата посока. За ефективност е нужно той самият да е изпитал "на гърба" си състоянията, с които работи. Това е реалният личен опит. Този от работилниците, личната терапия и клиничния стаж е важен, но вторичен. Както и учената психологична и психотерапевична теория и практика - нужно е да се присъединят към собственото осъзнаване, осмисляне, преминало през мноо болка известно помъдряване и практическо приложение на тази мъдрост в мислите, чувствата и делата.
Разбира се, не можем да имаме личен опит във всяко от разстройствата, но все пак е добре да имаме доста богат опит със собствена преработена невротичност и характерови акцентуации - иначе сме само теоретици, усеща се липсата на дълбоко разбиране и резонанс с казусите, плитки сме и мложем да бъдем ефективни само при ограничен кръг от случаи, дотолкова и докъде ние самите сме преживели, познаваме през клетките си и можем да преодоляваме. Както се казва, можем да заведем другите само дотам, докъдето самите ние сме стигнали,
Горните разсъждения са общовалидни по отношение на работещата психотерапия. По никакъв начин не ги отнасям към конкретната ситуация с психотерапевта, която споделяте - със сигурност човекът е качествен професионалист.
Помогнете си с тези стати и аудио сесии, фокусирани в справянето с окр. 

Eдин от най-характерните  симптоми при ОКР  е съмнението. То, ОКР-то, ще те кара да се съмняваш във всичко и всеки. Особено в човек или средство, което може да ти помогне да го преодолееш. Характерна черта на хората имащи натрапливости е и ригидното мислене и мисленето,че има само един правилен път да се направи нещо. Липсва им разбирането на преносния смисъл на изразите. Нещата, които ти си чела,  в повечето случаи не бива да се разбират буквално. А ти го правиш точно така и това те обърква.
Ще ти дам пример-Много често, когато някой има чувство за вина по отношение на някой свой близък, който наскоро е починал, аз го съветвам, да напише едно писмо до починалия, да отиде на гроба му и да го остави там.Обикновено това води до облекчение и махане на вината. Всъщност, между цялото това действие и махането на вината няма нищо общо. Просто човека ми е повярвал и това работи. Със същият ефект би проработило и каквото и да  е друго, стига да е малко загадъчно  - например да го накарам  всяка вечер в продължение на една седмица, точно в осем часа, да си посипва главата с пепел и да не се къпе в разстояние на 2 часа.
Така че, довери се на човека и работете, като ефект очаквай поне след два месеца.

Тревожният процес, в който си, е свързан с изтласкване на нежелани от теб собствени психични съдържания и процеси. Бориш се...със себе си, със сенките си. Съответно всяко нещо и всеки външен стимул, активиращ части от замитаното през невротичната ти дисоциация, го активира, а автоматичната ти реакция, е да усилиш "замитането". Това се случва през напрегнатото раздразване. 
В терапията се премахва тази дисоциация  - виждаш собствени парчета, които в началото няма да искаш, ще отричаш и проектираш в света и хората, в терапевта си... Постепенно започваш да се сприятеляваш със собственото си подсъзнание, научаваш се да го разбираш, обикваш,  успокояваш. Оказва се, че "чудовищните" мисли винаги са били само един защитен и добър израз на дълбоки твои части, нуждаещи се не от борбата, а от любовта ти. 
Означава, че се радва да те види жив и здрав, както се радва да види живи и здрави хората, които цени и обича. Просто нормален междучовешки поздрав. А недоверието - не той/ тя, а ти си нямаш доверие и приписваш отсъстващи значения в думите му/ѝ. 

Това е основната заблуда при повечето хора с натрапливости, вярват, че изведнъж състоянието изчезва, когато имат няколко "чисти" дни, както ги наричам.
Очакването, че всичко ще изчезне бързо е автогол. Настройва се мозъка, че има "успех" и в следващия момент преживява "провал".
Мисленето ни е устроено така, запаметява много по-силно "провалите" и още по-силно започва да им се съпротивлява . При тези тревожни състояния съпротивата представлява още повече натрапливи мисли. Защо? Защото самата поява на натрапливостите е вид защитен механизъм на мозъка, който го отдалечава от реална ситуация, която е неразрешима за личността в дадения момент.
Затова моят съвет е първо и преди всичко да приемеш терапевтичния процес като мексиканска вълна, с пикове и падове, до като играта между ума и мозъка ти свърши

Всеки има натрапливи мисли понякога.Аз също.
 

О, да - аз също. Въпросът е, че когато човек се научи да им се наслаждава искрено, вече не са натрапливи - превръщат се в удивително ярки и силни филми. Трилъри, драмма-комедия, ужас-фентъзи и т.н. Стават мощен мотивиращ драйв, част от творческия напор. 

Здравей,

най-добре би било ако можеш да си осигуриш психотерапевтична подкрепа.

Слагам тук няколко статии, които да прочетеш за паническите атаки и тревожността изобщо. Изключително важно е нагласата при справянето с тези проблеми да не е механична (отвън-навътре) - така в състоянието ти ще има само временни промени - а за да не е механична нагласата, нужно е да работиш с психотерапевт, който може заедно с теб да те насочи към градяща смисъл работа по себеоткриването, себеприемането и себелюбовта ти. 
Как да се ИЗЛЕКУВАМ от паник атаките си?! (+ водена медитация)  Паник Атаките - Как да се справя? "Има ли отърване от Паническото Разстройство?!" Карл Юнг за ценността на тревожните разстройства
Все пак тук ще напиша някои техники-патерички, които да ползваш - могат да облекчат положението, но в никакъв случай да "изкоренят" причините за възникването на проблемите!
 Смяна на доминантата - Нервните процеси са два вида - възбудни и задръжни. Когато сме в силна емоция - независимо дали отрицателна или положителна, това е възбуден процес - затова мисленето за хубави и приятни неща не може да успокои негативните емоции, такава ни е неврофизиологията. Затова вниманието на мозъка от възбудния процес (тоест намаляването на възбудата) се измества с мисли и действия, които не са зареди с емоция - като смятане, броене, спомняне кои са последните 5 чифта обувки, които сме си купили и т.н. - така мозъчната активност се премества в лявото полукълбо (то става доминантно), от което зависи логиката, рационалността. 
   Биоенергийно дишане - Вдишваш дълбоко през носа и издишваш през устата с въздишка! Това създава усещането за разтоварване и  активира парасимпатиковата система, която е отговорна за умението ни да се отпускаме и да си почиваме. Дишай така известно време, бавно и спокойно.
  Автогенен тренинг - Лягаш на удобно място и започваш да си представяш отделни мускулни групи като си казваш наум "Левият ми прасец се затопля, левият ми прасец натежава" - така продължаваш от пръстите на краката до върха на главата, като стигнеш до нея ползвай "Усещам приятен хлад в челото си". 
   Разходки сред природата - докосвай дърветата, пръстта, тревата, ходи боса, времето вече го позволява. Това е изключително успокояващо и задоволява сетивата ни. И при теб пътят не е да се контролираш, а да се отпуснеш, ти вече си изключително напрегната, няма повече накъде... Това идват да ти кажат и симптомите ти - учат те на доверие в себе си, в живота, в Бог/Вселената/Дао, която думичка ти харесва.

Успех!
 

Здравей! 

това, че си потърсил психотерапия е стъпка в правилната посока - не защото си опасен - ти не си, а защото тя би ти помогнала да "отпушиш вентила" на своето напрежение.
 
Това, което преживяваш е напрежение, което се е насъбрало много - като в тенджера под налягане - в един момент това напрежение няма друг изход, освен да излезе с голяма сила през вентила - под формата на паник атаки. Натрапливите мисли са също като едни своеобразни пипала на твоята тревожност - те са следствие от натрупването ѝ. Всеки човек има натрапливи мисли, дори децата - просто твоите в момента са по-силни - това не е "ненормално", а е следствие от натрупания стрес, който се е превърнал в хроничен (дистрес).

Ще ти дам едно семпло обяснение: Лудите хора (тоест хората, които са скъсали връзка със своята съзнателност) не си мислят, че са луди, те нямат това осъзнаване - техните мислите са тяхната реалност, а ти виждаш отвъд тях и се тревожиш, че имаш именно такива мисли - това е признак, че не си "луд". Ти не си скъсал връзка с реалността, а си просто много тревожен.

Всъщност гледната ти точка към това, което преживяваш е ключова!
Затова те съветвам да прочетеш тази статия.

Има конретни причини (като при всеки те са индивидуални), поради които се е стигнало "до тук" - до твоите симптоми. Ще ти дам още един разбираем пример: Всеки един от нас има своята естествена природа (Аз-организмично), но пораствайки постепенно формираме и нейн спътник - Аз-идеално - а в него като в едно сандъче се съдържат всичките правила, норми, трябва-та, очаквания и забрани, които хората, околото които сме расли са ни "втълпили".
Тоест имаме естествени пориви, интуиция, усещания, емоции,  и чувства, които ни подсказват как да се държим в ситуациите, в които попадаме, но от друга страна се появява и "как ТРЯБВА да се държа" в тази ситуация - базирано на опита си, травмите, страховете, правилата, които сме поели отвън, растейки - и този сблъсък понякога не може да бъде разрешен - а от това се трупа напрежение. Между "искам да живея живота си както чувствам, че резонира с моята природа, както е здравословно за мен" и "трябва да живея живота си както трябва, както някой очаква" има пропаст над която понякога не можем да построим достатъчно здрав мост - а баланс между двете е нужен - не можем нито само с едното, нито само с другото, така е устроен светът ни днес!

Тогава идва тревожността, симптомите - за да ни помогнат всъщност, да светнат като една лампичка, напомняща, че е време за промяна! И когато не живеем съвсем като себе си - опознали се, обичащи се, уважаващи се, реагиращи здраво в повечето от ситуациите, в които попадаме - тогава симптомите по заобиколен път ни дърпат към нашия си път - напомнят ни, че е време да се свържем със самите си, преди да опитваме да се свързваме с каквото и да било друго! И така когато волята не стига, идва неволята да научи - и при двата пътя има трудности. 

Ти съзнаваш какво се случва, съзнаваш, че си тревожен и имаш мисли, които преди не си имал - сигурна съм, че ще успееш да претопиш състоянието си до дълбоко себепознание, мъдрост, смелост, борбеност!

Ето още няколко статии, пряко свързани с преживяваното от теб:
Как да се ИЗЛЕКУВАМ от паник атаките си?! (+ водена медитация)
Паник Атаките - Как да се справя?
За Болката с Любов! 

Успех!

Напълно съм съгласен, че не трябва да спирам боравенето с тях. Но ме обезпокои това, че тестването, което направих беше върху мен, а не върху храна, както описах в поста ми. 
Колкото до това за още нови страхове.. честно да ви кажа предпочитам всички страхове на земята от колкото тези, които имам в момента. 
Също така след тази силна ПА имах страх от излизане навън, но го преодолях вчера. Днес даже пак мисля да изляза да се разходя сам по улиците около блока

Няма опасност, нито за теб, нито за близките ти.Това което описваш, са натрапливи мисли, те никога не се реализират.
Щом имаш психотерапевт, трябва да му се обадиш и той да те успокои.