Здравейте, мили хора. Първо, благодаря за информацията, която сте оставили тук в този форум. Ще започна с малко контекст за себе си. Имам доста ясно изразена социална тревожност във всякакви ситуации. Още от малък съм потиснат, имам проблеми с общуването и увереността в себе си и в тийнейджърските години това още повече се засили и се стигна до там, че ограничи изключително много качеството ми на живот, тъй като покрай тази тревожност развих и известна депресия. Постоянно попадам в такива моменти, в които всичко ми става криво, чувствам се ужасно, отхвърлен, провален и самокритиката ми става просто нетърпима, колкото и да се опитвам да опровергавам тези мисли. Знам, че те са невалидни, но така да се каже, просто имам някаква вкоренена омраза към самия себе си, явно от ранните ми години. В самото ми вътрешно дете, на подсъзнателно ниво е заложено това. И колкото и да се опитвам логически да я "опровергавам" тази омраза, тя просто не подлежи на логика. Факт е, че не съм израснал в чудесна среда и най-вероятно именно оттам е тръгнало всичко. Нямам никакъв комфорт със себе си като цяло, постоянно се сравнявам с други хора и приемам навътре някакви неща. Тревожността е ясна. Като се опитам да се заявя и да бъда асертивен, гласът ми е скован, тих, неуверен, понякога направо губя представа какво точно казвам и се оплитам в думите си. Изключително се притеснявам не само като трябва да говоря пред други хора, но и като ме наблюдават как правя нещо, и в тези моменти постоянно премислям какво впечатление съм им оставил и си мисля, че съм смешен и жалък. Трудно се сближавам, трудно заговарям и се запознавам с нови хора. И след това най-често изпадам в това депресирано състояние, в което просто се чувствам малък, унижен, странен, отхвърлен и нищожен.
Решил съм да се променя, защото не искам да прекарам живота си така. Не искам да живея в изолация, в постоянна депресираност и неувереност в себе си. И тук вече идват и въпросите ми. Работя с когнитивно-поведенчески психотерапевт от няколко седмици. Четох изключително много за проблема си и видях, че в световен мащаб именно когнитивно-поведенческата терапия е най-ефективният метод при третиране на подобни състояния. Аз, разбира се, следвам инструкциите на терапевта ми, водя си дневник на мисленето, в който опровергавам логически тези мисли и ги свързвам с реалността. Започнах постепенно да се изкарвам от зоната си на комфорт, да заговарям непознати на улицата и постепенно ще премина и към по-сериозни поведенчески експерименти. Но както казах, не знам дали това е достатъчно на подсъзнателно ниво да си махна тази омраза и агресия към себе си и страх от мнението на хората. Терапевтът като цяло се опитва да ми покаже, че няма от какво да ме е срам, аз самият си знам, че имам много положителни качества, но в мен просто има едни подсъзнателни механизми, които се задействат неконтролируемо. И това ми е и питането. Ще успея ли да се справя само с когнитивно-поведенческа терапия с тази социална фобия и депресия? Може би има разлика и от терапевт до терапевт, но възможно ли е наистина да си преобърна тези дълбоки вярвания за себе си с времето с КПТ. Четох и за хипнозата, опитвам се да правя нещо със сесиите на г-н Баев в интернет, но друго е все пак да се работи на живо с терапевт. Тук в Бургас, където живея, като цяло трудно се намират наистина добри терапевти, дори и в интернет не можах да намеря никакви отзиви от хора с моя проблем. Не ми се ще да се въртя в омагьосан кръг още сума ти време.
В тази връзка с терапевтите, имам още един въпрос. За съжаление наистина нямам възможността да посещавам терапевт от друг град, иначе това щеше да е добър вариант. Разходите биха станали твърде високи и в момента не мога да си го позволя. Ако не успявам да си помогна с помощта на психотерапията тук, вариант ли е за известно време да премина на медикаментозна терапия, за да мога все пак да водя малко по-спокоен и нормален живот от това в момента. Най-вероятно след година-две ще се преместя в друг град и там може би бих имал по-добър избор от психотерапевти. Лекарствата няма как да ми решат проблема, факт е, но биха ме стабилизирали временно, докато намеря наистина ефективен и резултатен психотерапевт. Защото съвсем честно в това състояние, докато стои нерешавано, буквално съм наполовина инвалидизиран социално... Как бих могъл евентуално да се справя и на работа в даден момент, като ме е страх да си кажа само името? Все пак не отхвърлям и сегашния ми терапевт, де, но просто изпитвам съмнения, защото този механизъм в мен просто няма задоволяване, колкото и факти да изкарвам против лошите ми мисли... Опитвам се да отговоря на негативните мисли с това, че се приемам такъв, какъвто съм, но на по-дълбоко ниво въобще не се приемам и след това си мисля, че не правя нищо с тая проверка с реалността.
Това са двата ми въпроса - достатъчна ли е работа с когнитивно-поведенческата терапия, за да преодолея проблема си, и добра идея ли е да се стабилизирам поне медикаментозно, докато намеря достъп до качествена психотерапия. Благодаря ви предварително.
