Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Fear_man

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте. Преди 2 месеца приятелката ми взе решение да се разделим поради допуснати мои и нейни грешки и нежелание да продължим напред. Опитах всички възможни варианти да се съберем, но не се получи. Проблемът обаче е, че вече втори месец не мога да се възстановя от тази раздяла и да я приема - постоянно ми изникват наши спомени, липсва ми ужасно много, всеки ден проверявам профила й в социалните мрежи, гледам снимки, мисля за това непрекъснато, искам да се върнат старите времена, в които бяхме заедно, съжалявам за загубата, страдам и т.н. Въпросът е как да продължа напред и да се възстановя по-бързо от тази раздяла, защото връзката ни е невъзможно да продължи, но все пак животът продължава?
  2. Здравейте, мъж в зряла възраст съм и ми предстои операция на сливиците, която по думите на всички, включително и на доктора ми, е свързана с много силни последващи болки, невъзможност за хранене, говорене и отваряне на устата, кръвоизливи и дискомфорт от всякакво естество. Възстановяването при възрастен не било като при децата и той ми казва всичко това, за да не ми внушава нереалистични вярвания, че всичко ще бъде "по мед и масло" и да знам какво наистина ме очаква. На този етап операцията не е задължителна, но е препоръчителна. Каза, че ако реша, мога да не я правя, но ако я направя, ще избегна постоянния дискомфорт, който изпитвам в гърлото и ще се премахне хроничното огнище на инфекция. Проблемът ми е, че поради силен страх, не мога да се реша на тази стъпка. Причините са няколко: 1. Никога досега не съм бил под пълна упойка. Страх ме е от това, че всички хора, които са били, споделят за силен световъртеж, гадене и много неприятен дискомфорт в следващите часове. А тези с местна споделят за същите симптоми, но изразени в по-лека степен. Местната не е за предпочитане, понеже операцията е като "клане на живо" и поражда дискомфорт заради натискането на езика, позивите за повръщане и дразненето на гърлото, поради което искам да си го спестя и предпочитам пълната. Също ме е страх и от това, че изведнъж ще изгубя контрол при поставянето на пълната упойка и ще заспя принудително. 2. Страх ме е от силните болки, които ще изпитам след операцията. 3. Страх ме е, че когато областта е наранена, ще започна да кашлям и да ми съхне гърлото, тъй като спя с отворена уста. Зарастването също е трудно, понеже в устата има слюнка и раната постоянно се "отмива" и зараства бавно. От друга страна, приемането на това предизвикателство, което е добре за здравето ми, ще ми вдъхне много смелост и гордост. Ще премахна хроничното огнище, ще мога да се поздравя, че съм издържал и да победя. Лошото е, че не ми достига смелост и се съмнявам в ресурса си, че мога да се справя, поради което докторът ми каза, че мога да посетя психолог, преди да взема решение. Опитвам се да мисля за позитивите от тази интервенция, но имам лични приятели и познати, които са я претърпели - и тази операция, и поставянето под пълна упойка. Никой от тях не каза нещо хубаво за тези преживявания. Въпросът ми е как да се реша на тази стъпка? Както вече споменах, мога и да не го правя, но аз все пак искам и мисля, че ще е за добро.
×
×
  • Добави...