SIMRAN

Всички Светци казват"Царството Божие е за смирените сърца".но за жалост ние не сме в състояние да оценим тази мъдрост,уви,горделиви сме и сме се изгубили в нашето его,блуждаем от една тъмнина в друга.Какво трябва да сторим,че да престанем да блуждаем?Да станем смирени.Истински смиреният е щастрив.Когато светлината на смирението се докосне до сърцата,тъмнотата от егоизма се разсейва и душата започва да живее не сама за себе си,а за Бог.Свети Августин е казал,че пътят към Бог,това е на първо място смирение,на второ място смирение и на трето място-смрение.Когато се разбият илюзиите на егото,човек чувства"аз не съм различен ,отделен от другите,те също се явяват част от Бог и ние заемаме едно и също вясто в Очите на Бог.Истински смиреният човек не се сравнява с никого,той знае ,че е един от нас,че колкото и да се развива,не се явява по-съвършен от другите.Смиреният човек не се счита за по-добър от другите,той вярва в божествеността на всеки един.Ако човек заявява,че е по-добър от останалите,то той не е съвършен.Когато човек осъзнава своята незначителност,тогава идва Бог и го напълва със себе си.Където има его,там няма Бог.Който е пълен със его,който се мисли за нещо повече от останалите,поставя граница между себе си и Бог.Тогава как Безпределното може да влезе в теб?Истински смиреният човек никога не знае,че е смирен.Смипеният човек не се суети.Той е в хармония със себе си и с околните.Той е надарен с чудесното чувство на пълен покой-независимо от обстоятелствата и хората около себе си.Той се чувства винаги в безопасност и не се безпокои за нищо,нито пък за себе си.Той е намерил убежище в Лотосовите Нозе на своя Отец и бурите не властват над него.Отказал се от всичко,той повече не губи нищо, и по този начин всичко му принадлежи,защото Бог изцяло пребивава в него-това ли е робство?!Разбил вече целите на желанията си,той е щастлив,дори когато има къшей хляб е толкова щастлив,сякаш приема богата гощавка.Във всяка ситуация и при всички обстоятелства на жимвота той слави името на Бог-не казва "аз направих това,аз помогнах на онзи,аз дадох подкрепа на този..."Смиреният винаги се смята за ученик,а не за знаещ.Веднъж един ученик отишъл при Светец и попитал"О,праведни,кажи ми какво да сторя,дза да изживея божествен живот?" при което Светецът му отвнърнал"Отиди,забрави всичко,което знаеш и след това се върни и седни заедно с мен".Човек трябва да се откаже от насложилите се мнения и стандарти,с които е свикнал и да придобие нов поглед.Той трябва да стане мъртъв за света и жив за Бог.Егото му да се разтвори.Тогава Бог започва да действа в него,чрез неговите нозе Бог ходи по земята,чрез неговите ръце дава,чрез неговите очи гледа. Такива хора са действащата сила в света.Видиш ли ги,означава,че си видял Бог.Те са онези,които пазят света,макар и да не знаят това.Техните сърца са в хармония с Неговото Сърце.Те отдават своята любов на всяко живо същество.И Бог изпълнява тяхната воля,защото тя се е съединила с Неговата.Бог изпълнява техните желания,тъй като това са и Неговите Желания.Смиреният човек е един малък спасител на света.Останалото-свеждането на глава от безсилие и слабост,или заради закони е робство.И това не се брои за смирение,а за слабост.И хората нападат такива смирени от слабост човеци.Но когато пред теб стои някой с величествена смиреност,гневът ти изчезва и не гледаш на него като роб,а като господар Simran