Евелина

Благодаря и здравейте отново! Много рядко в ежедневието си срещам хора,които възприемат света като мен.Ако се опитам да говоря за нещата,които ме вълнуват или ме изслушват от уважение,или ме прекъсват.Затова съм сред вас.От личен опит установих,че ако сведа очакванията си от хората около мен до минимум се случват едва ли не чудеса.От там изникна желанието ми да прочета забравени временно книги,които извеждат смирението,като начин за достигане на мъдрост.Имам опити за медитация,но не съм сигурна ,че съм постигнала каквото трябва.Относно смирението и вашата гледна точка Венцислав-защо тогава има правосъдие.И не означава ли това,че трябва да сведем глава и да се пра вим,че не виждаме какво става около нас. Евелина

От известно време се опитвам да постигна хармонично равновесие на душа,тяло и разум.Да възприемам спокойно събитията и да реагирам правилно.Много е трудно.Защото ако душата ти е в покой,тялото ти здраво,то мислите и чувствата се овладяват много трудно.И ако предположим,че искам да съм мъдър човек,а "мъдроста е смирение",то ме вълнува въпроса-трябва ли да се смирим и с лошото?Обидите,които претърпяваме,болките.Войната,насилственат

Здравейте! Природата има собствен ритъм,който ние не винаги усещаме,защото се опитваме да наложим своите представи за ритъм.Представям си го като танц,където един придстъпва,а другият след него.Има определени стъпки и ако единия не ги спазва,танц няма да се получи.Действие-противодействие.Може би това е връзката с поляризацията?Причинно-следсвената връзка!? Евелина