Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Roni22

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Roni22

  1. Да, доста съм превзета от собствения си страх, който ми създава много реални и неприятни усещания. Ще се доверя на терапевта си, нямам друг избор явно. Колкото и подсъзнанието ми да ме кара да се съмнявам. Истина е, че и се съмнявам в себе си. Но с малки крачки се надявам да напредна. Вече всъщност имам добър напредък, но другото е, че съм малко припряна и очаквам всичко да става веднага и на момента. Отново много подходящо мнение от ваша страна. Благодаря
  2. Благодаря ви. Ще продължа да посещавам терапевта си. Той е страхотен човек, но проблема е при мен и това, че си мисля, че има и нещо друго зад депресията.
  3. Много благодаря за думите ви. Боря се колкото мога и се надявам да не разочаровам дъщеря си, която прекрасна. Доста често се чувствам, че не съм я заслужила. Нядавам се да се справя с лошите си мисли и да бъда максимално пълноценна заради нея. Това ми е основната цел. Посещавам терапевт, да и той много ми помага. Благодаря ви отново.
  4. Не знам какво ми е? Здравейте. Изключително съм объркана и всяко мнение би ми било от помощ. Знам, че няма как да се постави тук цялостна диагноза, но искам различни мнения. Ходя на психолог, който смята, че имам депресия. Бях и на психиатър, чието мнение е наличие на тревожно-депресивен симптом. Предписа ми хапчета, които не съм пила, защото исках да проверя дали мога да се справя сама. Накратко, животът ми е пълен със стрес. Майка на бебе съм, с мъж, който взима наркотици и освен това и уча. Мъжът ми ми нанесе огромна травма, като разви психоза по време на употребата на амфетамини. След като спря нещата се нормализираха. Аз родих и всичко изглеждаше прекрасно, докато не започнах да си мисля, че полудявам. Имаше и няколко паник атаки в началото. Изключително лоши дни, в които не можех да мисля за нищо друго, едно черно ми беше. Много притеснено. Проучвайки темата някакси се справих и нещата доста се оправиха. Но емоциите ми много ме объркват. Много лесно и често сменям от смях на рев. Тъкмо си мисля, че съм щастлива вече и хоп някаква криза един два дни ми се появява. После се навия пак, че съм добре и така постоянно. Хората ме дразнят, за мен или са добри или са лоши. Няма средно положение,което разбрах, че не е така и се опитвам да контролирам. Често и успявам. Доста успях и да се променя след този период. Добих повече самочувствие и смелост. Но тези лоши моменти, които се връщат ме притесняват. Възможно ли е да е гранично личностно разстройство? Това ме притеснява сега. Сякак ми има нещо нередно, но не мога да разбера какво. Благодаря ви предварително.
×
×
  • Добави...