infinity1305

Диана, за една усмивка наистина ли е необходима подготовка? А усмивката поражда ли усмивка, проводник си, на любов. Децата... общуването с тях зарежда позитивно, именно защото те даряват чиста любов, необременена от очаквания. Другото което им се случва, е необходимост от любов, но не е изискване, каквото ние очакваме като възрастни. Понякога търсим нещо в сложните практики и писания, а то е пред нас...

...как се следват стъпки в пясъка...

Благодаря...

Обещах се на мекотата... Но с удоволствие бих чела теб.

Сърбят ме пръстчетата да напиша онова, което мисля, но ще се въздържа и само ще кажа че... процеса е необратим ))

Иска ми се да можех да се изразявам така.

Дойде време да кажа, че тук много ми харесва

... Огледалните повърхности не отразяват нашите сенки, Вендор...

Стани и свърши нещо полезно-работата е част от коана!(Хакуин) ...Шудрите в черната Юга са на черна земя, Опияняваща като вино, горчива на вкус. Като труда, с който тя ги обвързва... .... Нима наистина мислиш, че съзнанието умее бездействие...

Разбира се. Аз винаги казвам, че не самата любов, а очакването за нея е най - невероятното преживяване.

Търсенето... е един безкраен процес.

"Разсякох вълните на ума, докато не се препънах в Мистерията.И знаех, докато там стоях слисан пред Твоя тъмен огън, че само още крачка и завинаги ще бъда заличен.Ти направи тази крачка в мен и двата свята стопиха се в един." Мевляна Джалялеттин Руми

�”а живееш с някого и да не го познаваш, да живееш с някого и да се разминаваш, без да го виждаш... �”а си лицемер ще е добре ли за децата ти? В какво ги възпитаваш - в лъжа? Искаш и те да се раминават ли? Това не е аргумент. Познавам/е двойки, които и без подпис са заедно заради децата си, и пак не живеят в мир и любов. И обратно. Лицемер не се става само заради един подпис, но заради подписа, понякога човек трудно бяга от отговорност. А аз, посочих официалния брак за една материална сигурност за децата, не за морална. За морална се иска съвест, и много любов.

Такъв закон има и в България. И аз съм живяла във Франция. Не, че има връзка. Хората чуват много неща, но си правят каквото си знаят. И изобщо страхът е голяма работа и митовете. Реалният живот е нещо различно и той е за смелите. Точно тези дни една моя приятелка роди, както биха - казали дете без мъж (голям смях). И се чувсвта добре. За много жени бракът е равнозначен на сигурност - утопия от миналото; в повечето случаи това е тотална несигурност. Зависи от жените... Има връзка, защото това, което пиша, е базирано на наблюдения в България и Франция. Самата аз не поддържам тази утопия за брак. Но ако се обявя против него, и заговоря като теб, това няма да промени нещата. За мен понятието брак не носи сигурност за самата мен, а за децата ми, един ден. Но в някои страни на Изток например, точно това означава. Или тук става дума само за България?Мислех че говорим по принцип... Приятелката ти навярно се чувства добре, и аз имам такива приятелки... но децата им не се чувстват добре. Разбира се, че зависи от жените. Най - вече от жените. Независимо има ли подпис, няма ли. Отношенията между партньорите обаче зависят от жените. И да... подписа е само до някъде сигурност... не е гаранция. Но без него и толкова няма, за децата, в някои случаи.

В България, в училището на детето на приятелка, често чувах думата копеле.Много неприятно... Живея във Франция, където от 1994 има закон, според който децата могат да приемат и носят майчината си фамилия. Наследство и осигуреност след момента, когато няма да ме има, именно защото не знам какво ще ми се случи утре... За съжаление, реалния свят, в който живеем е любов, и не е само любов.

Мона, вероятно е така... Но сигурно съм старомодна, щом искам да дам с подписа си една сигурност за бъдещите ми деца, предвид обърканото общество, в което ще живеят. Любовта не се нуждае от окови, но не сме дорасли да практикуваме това... Дано се случи.

Приятел, поздравления за избора на четиво...

Не прочетох цялата тема преди да пиша, за което се извинявам. Ще я прочета по - късно. За мен ревността е най - смущаващото възможно чувство. Казвам това, защото добре я познавам, и осъзнавам. И не вярвам, че има човешко същество, което не е изпитвало ревност през своя съзнателен живот. Още децата ревнуват играчките си, родителите си. Едно тежко проявление на нашето его е. Сега мисля успявам да съм в мир със себе си, научавайки се да се лишавам понякога. Но се случва да ревнувам дори тази инфинити, която в момента пише, заради себе си. Единствената борба с ревността е осъзнаването на вредата от нея, а не нейното игнориране.

Акордите преливат... Аз стъпвам по контура на мечтите си. И с теб, любима моя самота... се сливам.

Здравей пчелица А може би не случайно Бог продължава да те държи в това семейство "насила". Какво означава "не обичам" някого? Ние сме дошли на този свят, за да се научим да обичаме безусловно всички и всичко в него, но да проявяваме по различен начин тази любов. Можем да сме заедно, да имаме спокоен живот, но да нямаме любов в сърцето си, можем да сме разделени и да сме го направили със и от обич един към друг и да пазим тази обич в умовете и сърцата си. Можем да разговаряме и да не се опознаваме, можем да мислим за другия и да го опознаваме тихо без да разговаряме с него. Всичко зависи от това какво носим ние самите в себе си. Само че когато живеем заедно сме склонни да ставаме зависими един от друг - вместо да сме свързани, ние се обвързваме - не само материално, но и емоционално и интелектуално. Забравяме,че щастието и пълноценният живот си зависят само от самите нас - не от отношението и личността на човека до нас, дори не от взаимоотношенията ни. Нещо повече - с опита на една неуспешна и една успешна женитби смело бих казала, че връзката е обратна - взаимоотношенията ни, съвместният ни живот зависят от умението ни да обичаме себе си и другите и да сме щастливи сами. До някъде съм съгласна с това мнение... Много е лесно да се обича някой усмихнат, влюбен. Обратното е трудно, и изисква усилия, воля. Само не бива да забравяме, че обичаме... А обичта ни, ако е истинска, е лишена от очаквания и изисквания, които често променят отношенията с партньора ни. Пчеличка... аз съм на 25... ........ За съжаление, много хора бъркат огъня на влюбването със спокойната сила на любовта, когато се обричат за цял живот... и после мислят, че са сбъркали в своя избор. Тежка тема...

Има много красиви молитви... обичам розарийте на Микушина например, много. Но бих се помолила да ме изпълни абсолютно състрадание, до степен, да съществува само то за мен. Но не се моля за това, опитвам да го постигна сама.

Така зададен въпроса, би следвало да има за отговор - Липса на светлина. Но не е... Предпочитам да мисля, че е нещото, приютило светлината.

Много точно казано........

И аз като Еси... Много интересно мислене, допада ми. Винаги съм смятала, че егото не е само негативизъм, и ще го има, докато има човешко тяло, и душа.

Благодаря на всички, които се включиха в темата! Благодаря на Донка за интересния въпрос! Според мен не знанието, а знаенето ни отдалечава от истинските неща, пък било то и от Бога. Когато някой се превърне в многознайко, той не приема различното знание, което му се предлага, макар да звучи по- логично. Дори проверката със сърцето не може да му повлияе да промени своите вече изградени възгледи. Той се вкопчва във вече създадените си мнения за нещата от живота. Тогава да, има зависимост. Но това е знаене, не знание. Знанието те развива, то те променя, не отстояваш на инат старите си разбирания. В тази връзка ще кажа, че любознателността те развива, променя, доближава те до истината и до свободата. Контрола над невежеството е по - лесен. Това е и отговора, защо в някои организирани религии се изтъква, че знанието ни отдалечава от бог. Търсенето е един безкраен процес, и необходимост, за да достигнем до нашата истинна същност... без да вярваме сляпо на някого. Търсенето ни кара да мислим и да се развиваме.