Инфинити, а защо искаш?
Зависимостта ми е навик, а не необходимост, затова...
Не употребявам никакви газирани напитки, или сладки напитки, изобщо - пия само чиста вода, много рядко чай /предимно в студените месеци/, и това кафе - като някакъв порок го приемам защото не се поддавам на изкушението след аромата му, или ако не го употребявам известно време, а именно навик - ставам сутрин, механично пускам машината, правя си кафе, после още едно, по-късно през деня пак, и вечерта също... винаги по едно и също време, винаги по един и същи начин, в една определена чаша и с винаги същите добавки... - ужас някакъв добре че не винаги го допивам...
Стане ли време за кафето прекрасно знам, че става дума за навика, а не за удоволствието от ароматната напитка. И пускам да се пълни в чашката...
Никак не се чувствам добре, зависима от навици.