зависи как се схващат предположенията Кастрирането е лесно, по трудно е впрягането на силата на работа. Работните хипотези са важен инструмент в науката и живота. Полезни са в даването на отправна точка за търсене и действие. В науката хипотезите се мислят без привързаност. Очакването и "разчитането на" предположения и хипотези да са непременно верни си е проблем. Затова мисленето на хипотезите е в съчетание с категории като достоверност, надеждност и вероятност.

и още "не питай старило, а патило"

Инатари

да.

Молитва. Самонаблюдение. Самоанализ. Самоконтрол. Преклонение, любов, благодарност към Бог и Духовен Учител. Мислене за Бог. Търсене на Бог. Пребиваване в компанията на Бог. Посвещаване на храната, водата, интелекта, мислите, думите и действията на Бог.

или корупция, фалшификация? егото се включи . Апотеозът: избраност и уникалност. егото е отново предприемчиво в търсене на превъзходство и състезателна преднина. Идея за духовно заробване: силно демонична. Опасен капан за този тип его:власт-ориентирани + неособено интелигентни хора групов ефект, усилване на разрушителни инстинкти от най лош тип работил с много неща, например комунизма и национал социализма които не говорят за никаква Първа заповед между другото.

Да. Аспект Пазител на Духовния Закон на Вселената // Ruler of the Universe

правила ~ правя Как? "с любов" Тоест любовта е метод при прилагане. засега в твоите постове Донка, намирам следното. Ти си видяла че по правила не може да се работи с децата. Когато си използвала правила стараейки се "да бъде както трябва" резултатът е бил противоположен, никакъв или толкова малък че не си е струвало усилията. Това ти свързваш с мисълта че правилото е неадекватно на реалните ситуации и като чуждо на тях е неприложимо. Освен това този "аксиоматичен" начин способства за авторитарност и създава допълнително натоварване за общуването. И когато "обучаващият" не разбира и не практикува сам това което преподава, какъв подтискащо унизителен процес е това за всички. Затова вероятно ти се стремиш да действаш изхождайки от принципи, като чувството на любов и уважение и те да те водят в ситуацията да се намери заедно вярното решение. Определено съм съгласен че такъв подход на възпитателя е правилен и вероятно в определени случаи ще даде много големи резултати. Кога - когато възпитателят е достигнал до истинското разбиране на себе си, живота и предмета който предава. Затова трябва да се отделя достатъчно време на дълбоко осмисляне на духовните знания, например от Беинса Дъно, което ще даде "опорната честота", вътрешните ориентири. Най важното е възпитанието на себе си, искреността към себе си. Знанието да е вярно знание, мъдростта - проверена в реалния живот. Тогава можеш да има и надежда, че зрящият ще излекува слепите. Тогава приемам твоя метод 100%

може би просто си стигнала до същността. Тя се усеща с интуицията, не с ума.

Да. Основната работа е върху себе си. После да дадем истината добита с труд и страдания на децата си, честно и искрено. Тогава може и да имаме някаква надежда за бъдещето.

Вярвам в природната интелигентност и мъдрост на децата. Само че понякога се намесват "обществените фактори". А те са много мощни, 3то и 5то ниво от Пирамидата на Маслов. Когато някой иска да бъде приет като "равен от другите", "достоен", "смел", "вече мъж" или респ. "жена". И ако цената за това е нахално вирнатата цигара и присмеха н ад страдащите, или дори лъжа, кражба, жестокост, и т.н. детето ще поиска в много от случаите да я плати. Със съответните последствия върху неговата личност - загуба на цялостност, простота, любов към справедливостта и истинност.

Донка, Имам чувство че доста си се нагледала на двулично поведение в живота си. Когато се сипят правила след правила за "добро държание", а тези същите правила са погазвани от манипулиращия. Това ли те прави така нежелаеща да приемеш правила? Или неверието ти в разума и ума като ненадеждни? Виждал съм и друг начин на възпитателна работа освен двуличния. Когато се мисли заедно върху правилата и се разбира техния смисъл. След това те се прилагат и практическият опит се споделя. Включително собственият опит на "големите" от детството и живота. Защо моята приятелка постъпи така ...? Къде беше моята грешка? Как беше възможно да се постъпи? Варианти? И прочие. Така те стават не "Правилата" в рамка на стената, а нещо практическо. Но това не може да работи при лъжи, неискреност и двойни стандарти.

Да.

Да! И умът, и сърцето, и волята могат да се контролират от Аза. И това е един много щастлив факт.

Далеч сме още от този момент. В момента сме свидетели на друга земна реалност - когато трябва да можем да обясним на децата си какво представляват сводник, проститутка, травестит, педофил и наемен убиец. Защо насилието и жестокостта са подлост и предателство? И когато детето е поканено да убива врабчета с прашка или да дави котка от "приятелски" бъдещи престъпници, ще има точни ориентири.

Но има и доста неща които са били неправилни вчера, неправилни са днес и ще бъдат още по неправилни утре и вдругиден. Кражба, убийство, лъжа, жестокост, блудство, ... Или си на друго мнение, Донка? Модераторска бележка: Този постинг + всички до Но62 в тази тема са преместени от темата Качества на духовния човек

ол райт

Необятната любов

феноменалните прояви - Космическата илюзия да се гледа трезво и без страх с очите на разума мъдрост -> води до истина -> справедливост обърканите чувства правят и мислите объркани и причиняват грешните постъпки "гледай опасностите [и съблазните] право в очите и те няма да те изплашат" Шри Юктешвар Гири

"Светлината [Атман] е необвързан с непрекъснато променящия се фантасмагоричен калейдоскоп от сенки [върху фотослоя с различна плътност разположен на движещата се лента в кинопрожекционния апарат.]" Шри Юктешвар Гири нито екранът Ще изпиташ ли силна любов към фотослоя?

любовта не е към сенките

докато пътешествието продължава, трябва да се придобива всеки ден Учителят казва че можем да имаме по едно ново и радостно божествено състояние всяка минута И тогава тази радост от Любовта на Бог присъства в нашия живот "той никога е Ме изгубва, нито Аз го изгубвам"