Jump to content
Порталът към съзнателен живот

PeaceMAker

Участници
  • Общо Съдържание

    109
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от PeaceMAker

  1. Напълно съм съгласен. Аз ли4но се занимавам с йога, айкидо, тренирам в нас отделно за тяло, оба4е най-много се кефя да танцувам... Според мен наистина джижението е здраве, поне последната година от живота ми го доказва де. И въпреки, 4е правя някои нездравословни не6та като пу6ене и пиене, за една година съм намалил процента на боледуването ми спря неболедуването със 80% Моля пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип.
  2. Ами да ти кажа, в децата не се и съмнявам въпреки, че и те на са ангели де... Аз например и досега се опитвам да покажа на майка ми как да ме възпитава наистина правилно. За какво си говорим ? Въпреки, че тя вече и да иска неможе да ме възпитава, ама тва е друг въпрос. Са друго е становището, кое е по - правилно, но съм го обсъждал с приятели на семейството насаме и те са ми казвали, че моя начин определено е правилния. Виж причината в ревността на съпруга ти според мен едвали е била в теб. По принцип според мен за да можеш да обичаш истински ревността, трябва да се изтръгне. Това е едно от отрицателните, чувства които ни разяждат всеки ден. Можеби, когато осъзнаеш, че хората не са заедно случайно става по - лесно.
  3. Познати да ги ринеш с лопата, приятели малко. Защо е така незнам. Дали вината е в нас, самите, защото не отделяме нужното време и внимание на приятелите си или пък този срещу нас, каточели хич не се интересува от нас самите и едвали биха могли да ни помогнат някога... Да се "нагодиш" към някой човек, така че да станете много близки приятели си е бая трудна и прецизна работа, изискваща огромно количество време и търпение. И едвали може да се постигне със всеки човек от живота ни. Но като цяло според мен не трябва да спираме да опитваме. Аз лично съм на принципа, колкото повече приятели толкова по - добре, ако някъде из ежедневието ми се появи удобен случай да си създам такъв, със радост бих се опитал, независимо дали трябва просто да кажа добра дума или да услужа с нещо или нещо подобно. Лошото според мен, е че доста често изпускаме точно такива на пръв поглед незначителни моменти в ежедневието ни. И според мен точно тези моменти съ ключът към изграждането на приятелството. Колкото и да се опитваш винаги ще има доста хора, с които просто неможеш понякога да си кажеш нищо смислено или значимо и то си е съвсем норамално. Все пак ние хората сме прекаленно различни. "И все пак най - голямото разстояние е от човек до човек".
  4. Ни най - малко не мисля, че се заяждаш. Лично аз обичам споровете, защото така се доуточняват нещата и стават по - ясни и можеби един вид достигаме до все пак някаква истина. Ами под "аз не очаквам подобно отношение от другите" имах предвид, че каквото получавам от другите това е. Записвам си го в спомените и понякога дори и го нямам в предвид, ако е лошо (но рядко и само с някои хора, които са доказали преди това, че го заслужават), защото може да се промени към добро, но ако е добро го имам в предвид. Защото доброто е заразно и ако на човек един път му бъде показано с ненатраплив тон, кое е добро и кое лошо, той се научава да ги различава и е много по - вероятно добрия опит да бъде подкрепен с още такъв. Ако това не става точно така, което досега не ми се е случвало е друг случая. Под " Промяната сама идва с времето" - С какъвто се събереш такъв ставаш. Ако човек си отстоява на принципите и ако е способен да ги сподели с другия според мен и ако те са добри много вероятно, този с по - лошите принципи да си отхвърли старите и да придобие чуждите, само разбирасе, ако те са по - добри "по ефекетивни дори ако искаш" от собствените му. Е разбирасе това не е лесно за никой, един вид да признаеш, че този човек те превъзхожда... Ние българите сме прекаленно честолюбиви и точно заради това и понякога прекаленно твърдоглави, но това е друга тема. Разбирасе тази промяна неможе да бъде направена на сила по никакъв начин. Трябва събеседника ти , да го пожелае и да стане готов. И това, ако си достатъчно отдаден на другите се забелязва, макар и трудно. Времето едвали като цяло може да промени някого но живота с неговите уроци, биха могли да променят някого, дори и ако тези уроци един вид идват от теб самия/ата спрямо друг човек. Ако промяната не е такава каквато аз смятам за положителна, ще започна бавно и ненатрапчиво да се опитвам да разбера какво е накарало този човек да се промени така и какво му носи тази промяна и един вид ще се опитам да оспоря принципите на човека, ако има нужда и ако той позволи, ако не няма. Ако тя се окаже положителна, бих могъл да се опитам да я постигна и аз, ако не бих казал какво "правя аз". Преценки за нивото на развитие на другия избягвам да правя. Дори и за себе си донякъде оставям нещата неизяснени. Най - малкото немога да знам какво му е на главата на този човек и с какво е трябвало да се "бори" в живота си. А теб какво те накара да се откажеш от този принцип ? Можели да опишеш някой случай на негативни последици?
  5. Здравейте на всички. Значи според мен парите са средство. Нямам голям опит в изкарването им, но съм сигурен, че колкото и да имам никога няма да им стана роб. Според мен, когато работиш нещо, което те удовлетворява и ти харесва ти го работиш с желание и се забавляваш. Когато от вътре ти идва да работиш нещо и го правиш с любов, непременно ставаш все по - добър в него и в един момент и парите започват да се покачват. Не съм го преживявал от личен опит, но съм сигурен, че е така. Поне знам, че когато правиш нещо, което ти харесва времето каточели тече по - бързо и заради това бих могъл да твърдя, че ако не се стремиш към пари, а просто си гледаш работата няма да осетиш, кога са дошли при теб. Към pencil и цитата му: - Може ли да те попитам кражбата духовна ценност ли е ? Ако е така да почна да я развивам, щото като гледам хората които ни управляват доста парички печелят. -Исус според мен не е изкарал много материални блага за човечеството, не смея да твърдя, че не изкарал нито стотинка, защото нищо не се знае със сигурност за него. Ама определено не е непонятен и безполезен за човечеството.
  6. Донка, аз не очаквам подобно отношение от другите, нито пък ще тръгна да ги променям на сила.Като цяло промяната сама си идва с времето А можеби, не си разбрала точно какво имах впредвид... Естествено, че ще се грижа за себеси, защото иначе ако не го правя аз,би трябвало някой друг да го прави, а това не е оферта. Обаче аз лично поставям все пак другите преди себе си. Обикновенно за тях не трябва да се притеснявам, кой знае колко, защото и те все пак са за себе си, малко или много, но винаги има и изключения. И точно тези изключения според мен не трябва да се пренебрегвавт. "Когато целия свят е против теб и някой ти подаде ръка, тогава си намерил приятел". - незнам кой го е казал
  7. За основните човешки добродетели: Търпение, Вяра. Осъзнаване на себе си и това какви сме всъщност, а не според нас + разбира се промяна в положителна посока. - Това е изключително труден и БЕЗКРАЕН процес. Пренебрегване на свобствените желания, за сметка на общото благо, доколкото е възможно. В това отношение лично аз съм се развил до такава степен, че за мене аз не съществувам, когато около мен има дори и един човек, винаги той е на първо място пред мен, аз на последно. - За мен това е любовта. (дори всъщност така ми е по - приятно) Друг добродетел е да говориш винаги истината и със сърцето си, независимо колко и какво ще ти струва. Всъшност всяка лъжа си е един вид ненужно раздвояване.
  8. Разбирасе, че за да осъществя мечтата си трябва първо да се вгледам в себе си, вместо безочливо да критикувам наляво - надясно... Според мен мъката в света като цяло не би трябвало да я има, но за целта наистина трябва да има повечко хора, които точно като повечето хора в този сайт, могат да я приемат с усмивка, вместо да трупат злоба и негативни чувства в душата си. Никой, човек не заслужава да се мъчи. Тъгата и страданието не са единствения път към духовно извисяване, даже дори във времето, в което живеем те дори като цяло, са инструмент за създаване на още повече нещастия. Според мен материалното положение в България едвали ще се оправи, като безмълвно се оставяме да страдаме и да ни взимат честно изкарания труд. Е положението на малцина 100% ще се подобри де.
  9. Здравейте на всички. Днеска открих този сайт и ме кефи страхотно. Има страхотни мнения и коментари и хората също ми допадат (поне на първо четене ) По темата: Още от малък се ядосвам на положението в България. Просто ме е яд, как може да сме на първо място по интелигентност в света, (можеби на второ без значение) а държавата ни да е в такова състояние. Лично мен не ме оставя намира мисълта, колко добри, честни и почтенни хора има в България, които едвали заслужават съдбата на някогашната велика наша държава. Запознат съм доста по темата всичко е дошло от комунистическото управление на страната ни. Представете си само, че е имало много заводи които са работели на чиста загуба и са били спонсорирани с парите на всички Българи. Да не говорим за кражбите. Положението и след комунизма досега не кой - знае колко по - розово. Знаете ли, че държавата си присвоява горе долу по 42 стотинки от всеки лев, който изкарва всеки българин. (поне така би трябвало, ако доста хора не укриваха данъци). А в замяни ни дава?? Вмомента в Европа сме на водещо място по облагане на населението с данъци... Всички знаете за законните кражби, които извършват голяма част от политиците. Вината: Според мен вината трябва да се търси във всички нас, като не си зачитаме ние собствените права не можем да очакваме друг да ни ги зачита.. Пък никой власт - имащ няма доброволно да се откаже от паричките, които получава със законните и незаконните кражби, които вмомента в държавата ни са масова практика. (Вярно е, че властта във всичките и форми развращава, ама чак пък толкова)... Разбирасе проблема не е само в нас този процес на изцеждане на държавата е започнал много преди аз да се родя, което не ме прави по - малко отговорен за него от който и да било друг.. ( на 19 години съм ). Решението: Според мен формирането на гражданско общество би било някакъв вид решение, самоче неможе това да стане от днес за утре, особенно с нагласата на по - голямата част от населението: "Няма смисъл да се занимавам" или "Аз едва си изкарвам хляба (благодарение точно на тези пичове отгоре, един вид стратегия), пък ше се занимавам с политика". Самоче дори и това гражданско общество не би било толкова ефективно, при положение, че в България определено няма никаква политика. Едвали има голям смисъл да се заменят едните с другите, въпрекиче да, ще има някаква минимална разлика. Аз лично съм решен да си отдам живота точно за тази кауза оправянето на положението в БГ, доколкото е възможно. За целта съм записал Психология и след една година = второ висше Политически науки. Въпреки, че поради не голямото финансово състояние на семейстовто ми сигурно ще бъда смачкам, още преди да се появя на арената. Пък и като се появя хората ще си кажат: "Поредния, който ламти за власт". Съмнявам се, че само с честност и добри намерения ще направя каквото и да било, та нали за да се види, че наистина имам такива, трябва някой да ме избере... Колко от политиците изглеждат точно така и какви ли не обещания дават преди изборите?? п.с. Съжелявам за дългия пост, ама се запалих малко повечко...
×
×
  • Добави...