shelter

Тия дни чета "Въстаналият Прометей" на Робърт Уилсън. Цитиран е Ленард Ор."Човек е от двама - Мислещ и Доказващ го. Каквото мисли Мислещият, Доказващият ще го докаже." Мисля Тревожността е онова объркване, което разумът прави за да докаже модела си. Печалбата е съхранението, а загубата - всичко останало като възможност. Суеверието е модел "ако - то тогава". Повторно се изнамира вече "взетото"/преживяното, билото/. И... отново отново.

Не бях прочела това, но си помислих: Може би!? търпелив е оня, който промени отсрещното безразличие.

Ха!

Гръбначен стълб, ластиче, китка. Roemy, струва ми се страхът ти иде от другаде. Можеш ли да опишеш трактора?

Пух на глухарче пеперуда орони. Хоризонтът поема нататък.

Мотоциклет.

Пре-зрение. Особена дума. Аз много подозрително се отнасям към лоялността на сънищата си. Интерпретациите им са не по-малко важни.

Не. Тъмнокос. И с тъмни дрехи. Въпреки че изглежда, като да търся съвпадения с вашите сънища, които са си интересни като факт, най-вероятно скорошните събития в живота ми са предизвикали по-силно раздвижване в несъзнаваното ми. Може би тъй/в съня/ стават проличаващи собствената ми агресия, съпротива, и отчуждение. Водата лишава от достъп до светла и нова сграда!? Мъжът заплашва с отмъщение и унищожение!? Изглежда част от мен се съпротивлява на осъзнаването или на изтласкани желания?!

Степен на посвещение! Интресно. В края на съня си показвах стара моя диплома на сегашния ми обучаващ от курса. Гледайки шестиците и петиците в нея, ми отвърна, че ако съм му била ученичка, нямало да ми даде да взема нито един изпит.

Снощи беше. Трябваше да намеря в София мястото, където се провеждаше трети модул на курс, в който участвам /наистина/. Стигайки до сградата видях, че е отцепена от огромно количество вода. Съвсем нова, но в момента, когато е трябвало да изпълни предназначението си, било придошло езеро и я заляло. И аз както теб, попитах дали някога водата ще се прибере обратно. Отговориха ми, че не знаят. Тръгнах да търся новият адрес, където щеше да се проведе курсът, когато видях фургон. Грозен, потресаващо вулгарен. В него се предлагаха такива "удоволствия", каквито обикновенно прехвърлят границите на общоприетото за извращение. Виждах женски трика от тъмносини паети и такива щраусови пера, висящи по стените му./!?/Изглеждаха колкото нелепи и гротескни, толкова и ужасяващи. Всичко, което беше там и не запомних, предизвикваше смъртен ужас, защото приличаше на средство на възмездие/?!/ През вратата на фургона виждах млад мъж. Много красив. Знаех, че привлича хора по този начин и след туй ги убива/?!/Цялото му лице и тяло излъчваха безкрайна погнуса, потрес, отвращение, отчаяние и презрение към хорската низост. Не смеех да му извикам, нито да се кача при него. Беше ми колкото страшно, толкова и безсилно. Исках да му кажа,че не всички са тъй отписани от стойност/!?/, но сама не си вярвах. Боях се, че презрението му ще ме погуби. Мона, дали си гледала "Гарванът"?!

Човек намира/заложеното/, но дали открива обещание за/не на/ отговор!? Дали не обрича/обещава, залага/жертва за да измоли отговор!? Наистина не зазбирам, кое не е ясно. За всичко сърдечно, залогът (образно) е сърцето. Не знам за никакви обещания или и з м о л е н и отговори. Риск има (не и за мен), но всички отговори са неизбежни, но само, ако въпросът си ти. ("А имам ли си друго"). Нима, ако иска да дишам, бих пропуснал оссъствието на О2? То хич не значи, че ще издишам атмосферата. Добре, че има кой да се грижи за наличието и количеството. И е добре, че това не зависи от мен или друг. "Най-важмото, от себе си поисках Така е. Човек не разбира неясното. Но и изясняването/човешкото/ не е винаги истина. Залагам сърцето/отговора си, но в/чрез/ света/другия/. Човек има/е в / другото, без което не би бил. То е в Нима, което иска да диша. И То зависи от теб, както и от другия, както и ти от него. Инак, едва ли наличието и количеството/неограничените/ са нечия грижа. Ако "себе си" е в мен, друг го иска. Ако е вън от мен, аз съм, който го иска.

Човек намира/заложеното/, но дали открива обещание за/не на/ отговор!? Дали не обрича/обещава, залага/жертва за да измоли отговор!?

Да.Аз/!/ мисля/!/ (Помня твоето:"Мисълта е избирателна."),че е добре да се отвори път за възприемане И на което не се е възприемало. Ако да съм стигнала нейде/!?/:) то е дотам, където по наличното се изнамира образа на липсващото(скритото-петела, Бобик... ) Оттам насетне, как ще се продължи с наново "видяното"!? За пример - прогледнали хора се връщат към стария начин на живот, както когато са били лишени от зрение. Непоносимостта да се пре-живее(понесе), води до избягване ситуациите на възможност. Изживява се биването, но частично. А иначе, триковете на мисълта/речта, са проследими. Си мисля. Идентификацията със зърното!? Сякаш /!/ предишното е взело мястото на сегашното. В несъзнаваното нямало време, съм чела. Да чум петела!

А и още един. Нека само участниците в него се разглеждат като съставни от цялото и самото цяло-човек-вътревън. Някой води на каишка обувка. Психиатър го пита:"Може би, това е твоето кученце!?" Отговорът бил:"О, докторе!Вие се шегувате! Нима не виждате, че е обувка!?" Лекарят го подминава доволен от резултатната си работа, а Някой тихичко, радостно проговаря:"Бобик, видя ли как го излъгахме!"

Тогава, след минута размисъл, за първи път в живота си, министърът се засмял, защото видял как в същото време, една тънка фигура затворила вратата в другия край на залата зад себе си. Най-после след годините предана служба, министърът щял да наруши закона на царството, а това било най-лелеяната му мечта. Нямало да преследва оня, който утре щял да разкаже на целия свят какво става в двореца, а и защото само по-този начин, в историята дошла до нас, щял да присъства самият той.

selsal, да се опъвам на завладяващото ме твое присъствие, би било още по-трудно, отколкото да те следвам. Докъдето и докогато. От известно време, се опитвам да проумявам как се "виждат" подобни на описаното от теб, от различните хора. По-горе се започна пренаписване на тази история. Интересно е. Чела съм разкази с различен завършек. Бих дала друг край на твоята история. Без да си ми го искал. Ще мисля, както върху новата версия, така и защо я "съз-давам". Аз

Темата е от преди година. Добре е, че пишеш"стори", защото и аз съм използвала "сякаш". Отдавна не съм си чела писмата последователно. Най-вероятно става въпрос за собствената ми идентификация. Като проследяване на белязано. Но е забавно упражнение.

Вчера или/!/ по-предните дни си мислех отново за ония картини, които в зависимост от ъгъла, под който ги гледаш разкриват съвсем различно видимо. Изглежда/?!/ човек избира/?!/ "или/или", поради невъзможността/?!/ да обхване "и/и".

Невежеството ми не ми позволява да разгърна/изследвам/ нататък тази идея. Инак от нея би могло да излезе най-малко разказ. Имаше доста писма, в които се описваха подобни "събития". На мен лично, никак не ми се иска да е както ти казваш двойно времето, защото ме изправя пред възможността да предзная. Спомням си веднага обаче "паметта работеща в две посоки" в "Алиса в огледалния свят" И понеже наблюдавам опасенията си, бих приела, че насън виждам програмирането си, т.е. "създаден" вариант на бъдеще.

Току-що прочетох, това. Писала съм почти едновременно с теб!

Жертването/приемането, съгласието с/ на индивидуалната, човешка тленност/кръв/ и възкресение/възвръщение към/ на всечовешкия дух.

BlueHawaii, разговорът ми стана интересен, заради съдържателността. Включвам се с мисълта, че ми е нужен за да си доизясня сегашното отношение към събития от моето минало. Струва ми се, можеш да ми помогнеш. Кое е, което ти, желаеш да съхраниш?

Перфектността като свръхусилие за отговорност/адекватност/ на изискванията. Едно погрешно усещане за:" Светът не ме иска такава, но и аз не искам светът да е такъв."Второто, обаче не се осъзнава, а се траспонира. Кое преди кое е!? Има обобщаване, водещо до спиране, застиналост, наместо търсене на приемливо развитие. Т.е. - отказ от действие за промяна, поради приемането, че по-различно не би могло да е. Мисля си за анабиозата, като за еквивалентност. Мнима смърт, която за жалост може и да ...

Изглежда е така. Случвало се е да нахлуят или избликнат образи, мисли /сякаш изневиделица/ след срещата ми с някого. А понякога, дори и когато мисля за. Прилича на трепване на струни. Ако моята същност е струнообразна, то породилото се и чуто нечуто/непроявено, неизявено, невидимо/ е интуицията.