shelter

Все си мисля, че сънищата са като разгънатост. Плоскост, която трябва да се сгъне за да придобие обем.
Единственото съобщение на сънуващият аз е "Аз се възмутих." Азът не е остров. Т.е. той е в непрекъсната, при все несочена заедност. Отдавна правя една игра, която наричам "разпадане" , "допълване" или "сглобяване". В едно сложно изречение, сказуемите може да се отнасят не само до подлога, но и до други "скрити" такива. Местоименята също може да не заместват вече известното, а да се отнасят отново за липсващо или неспоменато, но внадено. Опитай да се разгледаш по този начин. Може би сънят манифестира ранен спомен за появата на преходен обект. Т.е. прави аналогия с детето, което разбира, че не е едно цяло с майката. Или показва, че между детското желание и задоволяването му е целият свят. Възмущението, което е "родило" сънят, е всъщност крахът на всемогъществото на субективното.
И както винаги добавям, че правя само догадки и моля да не се взема писаното за "чиста монета".

Сънят е влизане в несъзнаваното. Превалират универсалните символи, повторени и цветово.
"Колата", в която ти си шофьор е "изпреварена" от катафалка с отворени врати.
Сънят използва символа на пренасящото смъртта/тленното/, т.е. което всички знаем, но и не познаваме за да означи несъзнаваното. Насетне катафалката е заменена с храм. През отворената й задна вратичка /преход - едно като друго/ влизаш в нея, но вече като в храм. Другата е затворена. Двете врати са всъщност едно и също - незнайното като узнато в съня или знайното като неузнато.Човешката душа е и храм - "мястото" на пресичането на временното ни биване с безвремието /вечност/.
Наместо свещи /свещта също може и да е символ на човешки живот или на човек изобщо/ има мартениците- също всеобщ символ /бели и червени/, които носят носят Кръглото/ цялото - ненарушимо съвършенно - тук показано в синия цвят/. Когато Едното е умножено като същото, най-вероятно е на ниво колективно несъзнавано.
Може би и затова в съня символите са уни-версални.
Цветовете са: черно/катафалка/ - в него бяло,червено и синьо/мартеници/. Т.е. събрани са противоположностите. Всяка пролет е погребала зимата.

Marichella,
всяко дотук има и след него, което може и да бъде съвсем друго. Не знам къкво е искала да те провокира чрез въпроса си Ивета, но "страдащ" преведено означава и "оня, който е под въздействие". Поддържам искреността в изказа, всеки има нуждата и правото да използва точно тези думи, които се побират в нея. Въпросите са средство за откриване, а не заплаха. Отворените такива разбира се, а не затворените. Ние не само проявяваме активност, но и понасяме в това същото време - т.е. реагираме. Още в първите ти постинги има показано освен предварителната нагласа и това чувство на обреченост, на ригидност, на липсваща увереност във възможна промяна. Оправданията понякога приличат на страдание или по-точно бърка се причина със следствие. Аз поне съм откривала у себе си чувствата, но на оня комуто вече съм въздействала. При мен това може и да не е реално реагиране, като се има предвид, че при тестуванията на Пол Екман за микроизраженията на лицето, бъркам страх с агресия и тъга с отвращение/ презрение/. Твоето "знаех си, че ще ме боли" не е предварително знание, а конкретно следствие, но ти го преместваш във времевата линия. Хората наслагваме през филтъра на предишния опит и настоящето. Понякога това вече изкривява реалното възпремане на събитието. А така и жалонираме следващото.
Често момичета с липсващ или твърде недостъпен баща в детството, трудно осъществяват връзка с мъже. Но и това е обобщение, а те не винаги са валидни.

Сънят е влизане в несъзнаваното. Превалират универсалните символи, повторени и цветово.
"Колата", в която ти си шофьор е "изпреварена" от катафалка с отворени врати.
Сънят използва символа на пренасящото смъртта/тленното/, т.е. което всички знаем, но и не познаваме за да означи несъзнаваното. Насетне катафалката е заменена с храм. През отворената й задна вратичка /преход - едно като друго/ влизаш в нея, но вече като в храм. Другата е затворена. Двете врати са всъщност едно и също - незнайното като узнато в съня или знайното като неузнато.Човешката душа е и храм - "мястото" на пресичането на временното ни биване с безвремието /вечност/.
Наместо свещи /свещта също може и да е символ на човешки живот или на човек изобщо/ има мартениците- също всеобщ символ /бели и червени/, които носят носят Кръглото/ цялото - ненарушимо съвършенно - тук показано в синия цвят/. Когато Едното е умножено като същото, най-вероятно е на ниво колективно несъзнавано.
Може би и затова в съня символите са уни-версални.
Цветовете са: черно/катафалка/ - в него бяло,червено и синьо/мартеници/. Т.е. събрани са противоположностите. Всяка пролет е погребала зимата.

В съновното царство няма йерархия. Значимосттите от дневното не са запазени в порядък. Може и да сгреша, когато "преобръщам" съвсем механично символите, но все повтарям, че който и да тълкува прави само опит да разбере скритото.
Три пъти е повторена думата огромно. Струва ми се, че има връзка повече с "громя", отколкото с форма и големина.
Дървото е без корона, защото неговата корона си ти. Понякога коронота е толкова тежка, че бута този, който я носи и го поваля. Дали е Дърво дървото и дали Пътя не е просто път!? Двете момичата може би са твоите производни. И двете правите едно и също, но всяка е срещу си. Премахнали сте дървото, но то е сменено само за минути. Което и да е дърво не расте за толкова кратко време. И понеже в съня времето липсва, най вероятно е станало размяна на нещо важно за маловажно, на голямо за ситно. Наяве може и да е точно обратното. Ти продължаваш пътя си. Може би си "взела" дървото в себе си. Аз все си мисля, че въпреки забравянията, у всички ни има кутия/ при теб корона/, която помни без тъмнеещи остатъци.