Impulsa

Мога да бъда добра! Мога да бъда свободна! Мога да помогна! Мога да бъда силна! Мога да обичам! Мога да прощавам! Мога да общувам! Мога да рисувам! Мога да .......... мога всичко което си пожелая стига да имам достатъчно силно желание!

Тънка е границата между това да изградиш реална представа за истинска любов между мъж и жена у едно дете и това да възпиташ в него едно прекалено мечтателно и розово отношение към живота.Баба ми и дядо(бог да прости)са били седем години в раздяла-той е ходил войник,после на война,после студент...писали са си безброй писма..опитвали са се да ги разделят много хора...но те винаги са държали един на друг и са се обичали много.В замяна на това възпитават две много влюбчиви,романтични,артистични,поетични дъщери..които подхождат със силни и искрени чувства към партньорите си и ...остават заблудени,разведени и нещастни...за да разберат ,че не всички връзки могат да излезнат като на ''мама и тате'' Надявам се аз да успея да предам на Йо чувство на любов към всеки,но и мъдрост и познание към човека и хората.

Толкова много неща обичам.....дори и трудностите...Ако трябва да отговоря май доста ще си попиша...

Личното пространство на другия се нарушава,когато: 1.Взимаш отношение към нещата от живота на човека,когато нито те е молил за съвет,нито те касаят,нито той е заговорил пръв за тях искайки съвет. 2.Когато при спор говориш на човека на ''ти.........'' 3.Когато даваш оценка ''по принцип'' а не ''според теб''. 4.Когато критикуваш,говориш назидателно,упрекваш без да усещаш,че другия има нужда точно от това. 5.Когато прекалено любопитстваш,особено ако не познаваш човека 6.Когато си в прекалено голяма физическа близост до не толкова близък човек. С една дума всяко нещо което не е желано от другия като тема на разговор,като близост...... Когато един човек те усеща близък,той говори сам за нещата...пита те за съвет..но ако си тактичен и умен той остава с впечатлението че сам си е отговорил,а че ти просто си един прекрасен и съпричастен слушател. Но според мен това всичко зависи от неща като усет,интуиция,усещане...които по скоро са вродени и придобити отколкото научими. ......нестандартна тема...харесва ми

Донка,Айва.....

замислих се....благодаря

Целувам ви и ви прегръщам всички от сърце...скъпи мои приятели.Така ми се иска да сте тук в Ловеч и да ви познавам лично!!!!! И Джунгличката ви целува...така ми каза да ви предам!!!

Благодаря отново на всички вас!!!Мислим с татито ни да се пробваме да си остана аз с беба на квартира.Майка ми така повече ще ми помага и ще се държи добре.Мисля че ще ни е доста трудно финансово,но трябва да се пробва...заради спокойствието на Йоана.Пък ако не се получи ще се върна там....А може би това което искам да постигна не трябва наистина да го постигам насила и по принуда а да има истински съкровен мотив към любов и разбиране на различното.Накарахте ме да се замисля и осъзная някой неща.Целувам ви и ви благодаря отново!!!

Благодаря!!!! Благодаря и на всички останали - прави сте за всичко и за това,че не бива да турпя,това не е смирение,но и за това което казва Таня,че от моето отношение зависи всичко,може би тя ме е разбрала най-добре за какво искам да използвам ситуацията.Решението почти съм го взела.Ще изчакам обаче да ислушам и останалите от вас.Едно голяяяяямоооо благодаря!Обичам ви!!!

Искам само да уточня,че аз наистина за себе си приемам ситуацията като урок по смирение,защото искам да се науча на търпимост и разбиране дори и на хора които поради причина че съм възпитана така и така не приемам.Искам да се науча да не критикувам и да изпитвам положителни чувства към всяко човешко и ''не човешко същество'',да бъда силна и да не изпитвам негативни емоции,да изградя в себе си подход към различното така че нито да критикувам,нито да линчувам,нито да тая лоши мисли.Смятам че постигна ли това ще съм постигнала повече от много.В никакъв случай това не означава да ме тъпчат и тормозят.А просто да се смиря и да приемам хората такива каквито са.Да имам подходящ подход към тях така че нито да ги обиждам нито да се стига до конфликти и допирни точки.Просто да не ги допускам до себе си,но и те да не усещат неприазън......сложно е.

НАИСТИНА НЯМАМ ДРУГ ИЗБОР,УРОКЪТ НЕ ТЪРПИ ОТЛАГАНЕ ИЗГЛЕЖДА

Започвам тази тема и се надявам на всички да ни е от полза. Аз винаги съм знаела,че не съм смирена по сърце и че този урок ми предстои.Ами вече запозвам да го уча.Ще се радвам да споделите с мен вашите трудности по този път и вашите подходи към ситуацията. Моя човек заминава в чужбина.И понеже несигурността е голяма за мен и беба ще е най-добре да се върнем отново при майка ми...в бившото у нас откъдето избягахме.Тя е приютила в къщата си човек срещу който цялото ми същество се бунтува.Той е от типа''дребни мошеници'',непрекъсната говори срещу хората(и срещу мен) и гледа как да ги прецака за някой друг лев.Живее на гърба на майка ми,намесва се в разговори които не са негова работа,позволявал си е да кълне баба ми и т.н.Много мога да говоря.Майка ми пък си попийва и тогава става много агресивна ,а за нея той е всичко и е на първо място.От сега знам,че ще се върна там,но ще ми бъдат поставени условия''да уважавам''този човек,което включва да разговарям с него и да му четкам себелюбието.Знам че за мен това ще бъде урока по смирение...но хапа е много голям и ми е заседнал в гърлото.Помогнете ми с критика,съвети и най-вече стратегия-как да се смиря и как да подхождам към него така че нито да лицемернича ното да се бунтувам,нито да изпитвам този негативизъм.Сигурно и всеки един човек е имал подобен урок...най-трудния. Извинете ме ако съм била много подробна.Чакам вашите съвети.

Твоите деца не са твои деца. Те са рожби на копнежа на живота по самия себе си. И дори да идват чрез теб не са от теб. Ти можеш да дадеш послон на телата им ,но не и на душите им,защото те живеят в къщата на утрешния ден,където ти не можеш да отидеш дори и в сънищата си. Можеш да се опиташ да приличаш на тях,но не се опитвай те да приличат на тебе. Защото живота не върви назад и не спира при вчера. Персийска мъдрост

О да,просто досега избирах снимка на която да харесвам себе си и бебчето си,града не съм посочила,защото съм живяла навсякъде,чувствам се от всякъде и имам приятели навсякъде където съм била а и има възможност скоро да се преместим.Никакъв проблем сега ще оправя пропуските Благодаря за забележката ти.Ако се появи опасност ще сигнализирам

наистина не разбирам по какъв начин могат да ми навредят.Аз съм си аз със всички мои недостатъци и цялата ми вяра.Приемам се и опитвам да се променям към по-добро.Не се срамувам или страхувам от себе си.

Целта на духовния път лично за мен определям така. Постигане и откриване на голямо себепознание,желая да премахна всяко индивидуално влияние върху мен което домомента ми е донесло някакви негативизми.Желая да намеря мястото на което ще съм най - полезна за всички.Желая да бъда човек доволен от всичко и разбиращ смисъла на това което му се случва.Искам да постигна смирение-като че ли това е най-трудно особено по пътя на духовното развитие,защото познавам много хора,които четат и се учат,но същевремено стават все по надменни и възгордели се от постигнатото - тогава къде е смисъла на това което правят? Искам никак да не парадирам със себе си и дори да не казвам много да помагам.Желая да помогна детето(децата)ми да растат в закона на ЛЮБОВТА.Светът е прекрасен за прекрасните хора....

Ами да се представим.Чудно защо уж нарочно е пусната такава тема а са малко тези които пишат нещо за личния си живот Защо всички бягате от него.Или пък някой ако напише нещо от личния му опит се извинява.Напротив полезно е според мен да сме малко по-открити,особено както не се познаваме лично и да видим кой как се бори и реагира в ситуации най-вече на трудности и грешки. Аз съм Цвета.Родена съм в Ловеч,но съм живяла в Пловдив и София.Пътувала съм много и си падам малко пътешественик и екстремист...бързам да опитам от всичко..като че ли ще свърши живота.Най интересното място където съм била е поляна от еделвайси.Най-хубав досега и безгрижен период в живота ми е Пловдивския.Той е и най-духовен.После последва забрава и страшно много проблеми и разруха...за да се възродя наново.Сега съм тук при вас и знам че това е много за мен. Живея с приятеля си от когото имам дете...но ми е болно,че той съвсем не е духовен човек и интересите му съвсем не съвпадат с моите,но се уча и боря..Той скоро ще заминава в чужбина.Тогава се надявам да си обърна малко повече внимание,да почета повече...пък ще видим.Планове вече не си правя и съм отворена за всякакви възможности.Надявам се при вас да срещтна обстановка на топлина,приемане и доброжелателна критика. Първите ми впечатления обаче са че има известна агресивност у някои потребители,което ме учудва.

сънуват пролетта

Според мен хората се променят,кардинално дори...всичко е възможно стига да има условия и желание..А за човека до теб....дали можеш да го промениш...според мен да.Да но донякъде,докъдето той иска и разбира.След това живота и ситуацията започва да го учи,а ти можеш само да му помагаш да разчита знаците,да не залита в отчаяние и обезвереност.Получава се ...до голяма степен.А на някой неща просто не можеш да въздействаш. И все пак си мисля,че ако човека до теб е толкова различен и несъвместим,че дори съвместния ви живот не е премахнал агресивността и малодушието му...по добре да отидете и двамата при други учители...този до вас вече се е изчерпал.

Отдавна не съм била със широко затворени очи,но да връщам се постепенно към този отминал и предстоящ период и си спомням че тогава имах мир в душата си , светлина...природата говореше...разбирах нейните знаци.И онова усещане че светът сякаш е станал по-пълен,широк и дълбок.

Буболечедо някъде съм съгласна с теб,но според мен смисъла на целуването на ръка е не признателност към свещеника.Целия ритуал има смисъл на смирение.Да се научим да бъдем смирени по сърце...което автоматично води до това да не съдим.Исус да не забравяме е измил краката на учениците си,а е знел че ще бъде предаден и отричан.Така че смисъла да целуваш ръка на свещеника които пие и се тъпче на корем според мен става още по-силен още по голяма проверка за нашето смирение и любов. Сега по темата.Аз също мисля някога третото дете да е осиновено.Не се страхувам от кармична обремененост.Ако не е то,то други обстоятелства в живота ми ще дойдат за да ме научат на нещата които бъркам.Не мога да избягам или да се скрия никога.Радвам се че и други имат същото желание като мен.

Паневритмия в Ловеч? има ли,къде ....? Здравейте всички вие! Аз отпреди 7 месеца се завърнах в родния си град Ловеч след 7 години отсъствие заедно с новородената си дъщеричка.Много бих искала да се свържа с хора от братсвото тук и да разбера играе ли се тук Паневритмия.По стечение на обстоятелствата не съм играла много отдавна,но и много имам нужда от това.Предварително благодаря за съдействието

Аз наистина бих икала да играя отново,но понеже от скоро пак живея в Ловеч не знам тук играе ли се?Ако има някой от Ловеч нека ми пише на лични,много ще се зарадвам,защото тук никой не познавам и съм си малко самотна скала.

Криситрудно е за обяснение.Той винаги е усещал и знаел какво мисля,до такава степен,че в мен се заражда чувство на страх,че направо може да ограби всичко от душата ми.Естествено като всяка една жена умело го заблуждавам че не е так.А възхищението му е по-скоро подобно на желание да ме притежава.Разбираш ли?Някак е плашещо....Но и аз знам че между нас има много силна връзка...случиха се и някои странни неща,които го доказват.Наистина съм объркана по отношение на неги и връзката която имаме.С него имаме обет че един ден ще пътуваме заедно,свободни от семейства...с вече порастнали деца...не знам...ако той не ме обожаваше толкова може би щяхме или ще изживеем нещо велико....

Трудно ми е да общувам с хора без чувство за хумор.Аз мисля си че имам такова макар и не толкова забавно колкото ми се иска,но хората с чувство за хумор за мен са предразполагащи и ми позволяват да стигна по -навътре в тяхната душевност.Е зависи си и и от хумора,но добронамерения винаги си личи.Май нямам приятел без чувство за хумор.Просто се ''спичам'' малко пред такива ''сериозни хора'' и не знам ако кажа нещо как ще го възприемат.Познавам такива особи и не ми е особено комфортно в тяхно присъствие''.