Impulsa

http://www.youtube.com/watch?v=HFMy_vwTk2k...feature=related

Любовта е необходимо да се подхранва и показва от земна гледна точка иначе съм сигурна че когато се е появила не е престанала и не престава да съществува.Кой каквото и да си мисли,докато не разберем това има много много да се въртим в самсара.....

Секс,приятелство и духовност......... Трудно се случва след раздялата да се запази едно приятелство в истинския смисъл на думата.Но с каквито и мъже да съм била,както и да сме се разделяли аз винаги с приятно чувство се връщам към хубавите ни моменти опитвам се да изпратя позитивна енергия към човека за когото съм си спомнила.Представям си го щастлив,обичан,обичащ........Мога да кажа,че ги обичам всичките до един,бих се видяла с всеки от тях,бих говорила с тях,защото те са били мое огледало и е интересно ако сега се огледаме един в друг. Разбира се в повечето случаи такава утопия е невъзможна.Но имам чувството,че нито един не е случайно попаднал в живота ни.Всеки го чувствам познат и много близък.Може би защото винаги се опитам да вникна по-дълбоко в душевността на всеки човек.Да открия основното - Любовта,да покажа хубавата страна на всеки.Или просто да дам от своята любов. Аз ви обичам както се казваше в едно предаване.Обичайте се и вие

Лампичките светят красиво,коледно,вълшебно.Виждам отражението си в огледалото.Това аз ли съм?Тиха,красива музика,сняг и чистота.И една тиха спокойна радост.Защо ли не бих могла да я задържа завинаги.Тази вътрешна магия.Едва ли тя идва от лампичките,снега,музиката.От къде се взе?Сама ли си я измислих?И означава ли че мога да си измисля,че съм непрекъснато красива,щастлива и влюбена.Май сама си отговорих....... Целувам ви и ви желая много коледно настроение,приказно вълшебство в душите,детска радост и възхищение на всичко около вас.Обичам ви! http://www.youtube.com/watch?v=4Apr4hx8Jwk&NR=1

http://vbox7.com/play:8fb430c7 и от мен

Според мен всеки човек осъзнава какво му е нужно за духовно развитие и напредък.Ако секса не е спирачка,ако е осъзнат и е с любим човек какво лошо има в него.А и чрез мимолетните контакти и евентуалното разочарование или удовлетворение от тях ние също опознаваме себе си,изявяваме се,оглеждаме се в другия.Ако имаме мъдрост можем да открием много важни неща необходи ми ни за нашето израстване.Всеки според неговия индивидуален път.....

Нищо и никога не е случайно.Нищо и никога не е несправедливо от Божествена гледна точка.На външен план има страдание и болка,на вътрешен пречистване и лекуване. Чуждата болка обаче виждаме,за да се изпита нашето състрадание,а не просто да махнем ръка- "Бог е справедлив!" Не може просто да кажем "Така им се пада",защото според мен с нашата любов и с преживяването на чуждата болка,с желанието да покажем любов и да помогнем ние всъщност съумяваме да покажем на нещастния човек,че любов има,има добро и дори по някакъв невербален метод да му обърнем внимание на по-дълбокото вникване в проблема. Затова не съм съгласна нито,че живота е гаден,нито и с малко рязкато отношение на Никола. На ris_78 искам да кажа,че тя не случайно се е докоснал/а до този случай и просто за себе си трябва да разбере защо и какво трябва да осмисли,промени и разбере.За себе си мога да кажа че изпитвам дълбоко състрадание,но не и съжаление.Ако мога да бъда полезна с нещо съм насреща.За сега само мога мислено да изпращам сили.Весел ден на всички!

Вярвам в чудеса!Трябва да си голям будала да не вярваш

Някой хора усещат и знаят това.А и все пак това е хипотетична ситуация и акцента е по скоро върху това как бихме приели смъртта,ако знаем че е близо,как да живеем така че винаги да държим в главата си тази мисъл.Какво и как не правим достатъчно добре и достатъчно често поради самозабравяне на нашата преходност........

Малката ми дъщеричка е още бебе,но едно от първите неща,които научи е никога да не къса цветенца и храсти а само да ги гали.Аз лично не искам да ми подарява откъснати цветя никога.

Тя е една истинска лъвица.Горда,изящна,естествена,грациозна,и

Аз съм за.Това не е бягство.Това е начин на живот.Такъв какъвто си избира всеки от нас дори и в настоящия момент.Само че в някой случаи това става и малко по принуда,поради условията в които живеем. Често съм си мислила за такъв вариант и смятам че нещо подобно като идея е най-естественото нещо.Сегашния ни начин на живот е неестественото. Често си спомням летата като ученичка на село.Сред природата времето тече малко по-забавено,по-осъзнато,разбираш кога се съмва,кога е обед и кога се свечерява,кога идва лятото,първите и най-дребни знаци че идва пролет.Просто си част от всичко........................съжалявам отдадох се на спомени. Аз просто съм за.Разбира се всичко зависи и от конкретните условия,но това са подробности. Никой не е казал и че трябва да се изолираме от близки,приятели и т.н. Просто избираме да живеем на едно по-приятно,красиво и добро място.......например в един по-красив квартал,където имаме и работа,където сами отглеждаме храната си и т.н.

"Научих,че на съвременните хора се внушава да отхвърлят смъртта,че тя не означава каквото и да е било друго,освен превръщане в нищо и в загуба. .............. Други пък гледат на смъртта с някаква наивна,необмислена веселост,стува им се,че поради някаква неизвестна причина ще я посрещнат без проблеми и че няма да се безпокоят. Когато мисля за тях,си припомням думите на един тибетски учител: "Хората често допускат грешката да се отнасят несериозно към смъртта и си казват:е,добре,всички умират.Не е кой знае какво.Това е нещо напълно естествено.Всичко ще бъде наред.Добра теория,докато човек не започне да умира наистина." Първият от тези два типа хора гледат на смъртта като на нещо,от което трябва да се бяга,а вторият - като на нещо,което само се грижи за самото себе си.Колко далеч са тези възгледи от истинското значение на смъртта!" из "Тибетска книга за живота и смъртта" - Согиал Ринпоче

Чувала съм мисълта,че една вещ не ти ли потрябва повече от 6 месеца,значи тя не ти е нужна. Колко такива имате вкъщи? Но признавам си че света в който живеем сме пропогандирани от всякъде да искаме,дори сме притиснати в някой случаи - искаме добро образование,кола,жилище,книги,компютър........ .....и на всичко можем да намерим оправдание или приложение. А всъщност май не ни е нужно нищо друго освен много силна Любов,покрив над главата,храна,природа,учител............но за това е необходимо да се променят както нашите така и на всички хора около нас приоритетите и начина на живот.

Именно. Отговорът на този въпрос е и отговорът от какво имаме нужда,за да сме щастливи.Какво ни липсва,от какво бягаме,за какво не отделяме време.........поне според мен

Преди години с приятел щяхме да ходим на планина Пирин,после Рила. Понеже имах проблем с болки в колената още от Пловдив си купих някакво мазило.После идеята беше да отидем първо де неговия град,после до моя,оттам в София-Благоевград и........горе Когато пристигнахме у тях потърсих "важния крем'',но уви го бях забравила.Купих нов от моя град.Пристигнахме в Благоевград и аз пак си проверих къде ми е кремчето,защото се страхувах от болките.......но пак го бях забравила.Пак купих нов.Качихме се горе и аз започнах да се мажа,но разбира се без полза. На около третия ден се събуждам с подута буза.Уплаших се,не бях взела нищо за зъбобол.Тогава приятеля ми спешно слезе до Банско да купи лекарство,беше много напрегнато,късно тръгнахме за другата хижа.Пия си аз антибиотик,мажа се с крема и от двете полза никаква.И краката ме болят и бузата подута,но без болка. Вечерта в хижата просто хванах и се зачетох в листовката на крема,където пише една от редките алергични реакции - подуване на лицето. Спрях да се мажа,спрях лекарството,помолих се за прошка за това че не съм се вслушала в знаците и след ден отока напълно изчезна.

Любовта между малкото и голямото е възможна,ако голямото не осъзнава,че е голямо.Само човекът има този вид осъзнаване.Приоритет на голямото винаги е неговото его,но за любовта нищо не е голямо или малко;любовта прегръща всеки,който се доближи до нея. из разказчето"Дървото на любовта"

Мисля,че отговора на този въпрос ни дава отговор и на много други.Защото в такъв един момент човек си дава сметка за стойностните неща,за нещата които все отлага,за прошките,които все не иска или не дава,за правилната посока,която понякога губим.Какво мислите вие?Имате само една седмица,имате същите финансови възможности,същия живот,но само за една седмица още.Как бихте използвали останалото време?Какво бихте направили?Много пъти съм си задавала този въпрос.......Бих искала да чуя вашето мнение.

Според мен е от натрупан стрес. Имам определени дни,горе долу през 2-3 месеца когато се събуждам с леко главоболие.През деня то се усилва постепенно и се придружава със силно гадене.Повръщам,главата ме боли ужасно и нищо не мога да правя освен да лежа.Помага ми само съня.На следващия ден съм като нова.И аз съм се чудила за причините и си го обяснявам с натрупан стрес и че по този начин организма ми се освобождава и самопречиства.

Как разбирам аз кармата. Кармата определя къде ще се родиш,кои хора ще срещнеш,какво има да научиш от тях и как.Проблемите идват тогава когато ние приемем нещата които ни се случват тук като висша реалност,поддаваме се на принципи и възгледи за света,които не идват от истинския,духовния свят а от възпитание,семейна среда и др.Позволяваме си да съдим според собственото си виждане за нещата,понякога се предаваме на емоциите и приемаме че те са по силни от нас,че просто имаме"лоша карма". За да не говоря толкова абстрактно нека преведа следния пример. Като малка бях възпитавана от човек,който макар добър с непознати и познати вкъщи се държеше зле с близките си хора,обиждаше ми се несправедливо и с дни не ми говоререше.После пренесох това си свое отношение в интимните си връзки.За приятели и познати бях много хубав човек,но във връзките ми не мога да кажа същото.После се разболях.Това ме накара да осмисля всичко и да се разделя с тези мои придобити кармични качества.От тогава съм различна. Тук е въпроса - карма ли е че съм се родила в това семейство,карма ли е че съм допуснала поради липса на сили и вяра да се поддам на същите емоции като човека ,който ме е възпитавал,да допусна в себе си негативна карма,която да предопредели посредством моето отношение събитията в живота ми.И неизбежно ли е,възможно ли е да се "измъкнеш" от кармата си.Аз мисля,че да.Всичко е възможно ако бдим над мислите си,чувствата си,ако приемаме дори и най горчивите уроци с любов и смирение,което признавам че не винаги ми се отдава. За мен карма са просто предопределените уроци на живота,които ние и Бог сами сме си избрали.Друг е въпросът,че колкото повече грешни изводи си вадим,колкото повече отказваме да ги учим те ще се повтарят отново и отново с още по-голяма сила........докато ги разберем.

Ashes and Snow Има го в Zamunda а бг субтитри в unacs ...........ето и част от него....за мен е произведение на изкуството и медитация върху единството на всичко,свързаността на всичко........ http://www.youtube.com/watch?v=zcv2-mnWcLc

Преди се поддавах на емоциите без да мисля.Сега преценявам доколко и на кои да се поддам......според силата им,според натвареността им позитивна или негативна или според състоянието на духа ми в конкретния момент от живота.Понякога просто им се оставям,понякога не им обръщам внимание.Тук говори вътрешното чувсво - кое и как би могло да ми бъде урок,кое и доколко си "заслужава"да изживея,пък било то и негативно.

мдаааааааа

По скоро сме станали пеленачета.Има и теория,че някои от извънземните всъщност са атланти и други митични същества........такива каквито сме били и ние някога

Лично за мен това е вече излишен въпрос.Има ли смисъл да си го задаваме?Не ни ли прави по-щастливи факта че обичаме,че даваме.......според мен това донякъде трябва да е безрезервно.Проблемите идват тогава когато започнем да мислим какво получаваме от другата страна,тогава нашата любов повече прилича на покупко-продажба,тогава и страдаме.Казвам го от личен опит.Затова вече се опитвам да не мисля за това.Да обичам доколкото и както мога и да не изисквам да ми се отвръща по точно същия начин..............Трудно е,имам да вървя дълъг път.........но вярвам че това е вярната посока.