Светла_Б

В Пловдив Паневритмия се играе на Бунарджика ( до паметника "Альоша"), всеки ден от 7:00 а в събота и неделя от 7:30. Групата през седмицата е малка - около 8-12 човека, а в почивните дни сме доста повече.

Какво беше усещането ви при първата паневритмия тази година? Може би имате и снимки, които да споделите?

Първата паневритмия може и да започне да се играе на 21, защото първият ден на пролетта вече е настъпил и пролетното равноденствие вече е минало. Тази година се случи неделя (денят на слънцето) да е на 21 и ние в Пловдив по общо споразумение ще играем на 21. Още повече, че хора от по-малките населени места наоколо искат да се присъединят и за тях е добре, че това ще стане в неделя. Това не е "против правилата". Най-важното е да има споразумение в групата и когато се случва така, че всички, наистина всички - в случая - одобряват това, няма проблем. На 22 ще си направим наряда заедно с всички останали групи, разбира се.

Още за Подвижност Ще се върна на това упражнение, не само защото има три варианта на изпълнение, които и да се изпълняват едновремнно не биха нарушили хармонията в кръга, а защото е един пример за разбиране на магнетичните линии в паневритмията, като част от двете природни сили (електричество и магнетизъм) . Знаем от записките на Боян Боев, че в паневримичните упражнения има три вида движения - електрични, магнетични и тези на светлината. Те са комбинирани, но понякога ги срещаме в по-чист вид. Ето описанието на смисъла, дадено от Боян Боев за двете упражнения, които се играят след Квадрат: Красота и Подвижност . от Акордиране на човешката душа (из архива на бр.Боян), т. 3, стр.38, могат да се намерят и в ръководстото по Паневритмия на Б.Братство2004: 18.Красота. С тези движения се обработат силите, получени от Квадрата... Линиите, които се описват са прави и можем да кажем, че чрез това упражнение е изразен мъжкият, положителният принцип, който обработва Квадрата. Това е електричество. 19. Подвижност. Това упражнение е продължение на предното. Извършат се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща към центъра ту лице, ту гръб. Правят се меки, криви линии, тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва Квадрата. Това е магнетизмът. Това беше и във връзка с въпроса, че двете енергии трябва да бъдат балансирани. Всъщност при изпълнение на една и съща мелодия два пъти със съвсем различни движения, едните вертикални, електрични а другите хоризонтални, магнетични, се постига съвършен баланс. За посоката на дланите в първото упражнение Пробуждане . Интересно е, че ако се обърнем пак към описанието на смисъла, там става въпрос и за даване. "Това упражнение се нарича Пробуждане, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му." (същият източник, стр.33) Сега, ако изиграете упражнението с длани нагоре и надолу ще изпитате различни усещания. Дланите, обърнати нагоре, към небето са отворени да получат. Когато ги обърнем в края на движението надолу, те вече дават на земята полученото. Може би - това е мое разсъждение - Учителя е играел винаги това упражнение с длани надолу, защото той винаги е давал. И колко е давал! А в началото учениците естествено са го играели с длани разтворени нагоре, като разтворен цвят, получаващ светлината. Много силно се усеща разликата в изпълнение на двата варианта. Изобщо, когато не сме сигурни, нека отново да се върнем към първоизточника.Понякога смятаме, че помним описанията на смисъла, но ако го прочетем отново, може да дойдем до ново разбиране. А ако си поставим за задача да разбираме още по-дълбоко какво играем, отговорът е в лекциите. Честит празник 8 март на всички! Е, това е принципът ПОДВИЖНОСТ - сестра Марта обръща към нас ту едното, ту другото си лице!

Добре е, наистина да има ясно определни правила за изпълненине на паневритмичните упражнения. Има едно такова правило:1. Паневритмията е хармония. Колко просто и абстрактно звучи. Започвам с него, защото в продължение на години имаше войнстващи мнения в подкрепа на един и друг вариант от някои упражнения. Винаги подкрепени с цитати от Учителя и позоваване на него! Как иначе! Нали веки участник се бореше за чистота и автентичност. Провеждаха се срещи, семинари, често едната страна си изпускаше нервите и изкрещяваше убежденията си на другата. Слава Богу, умереният тон накрая възтържествува и масово хората решиха че преди всичко трябва да запазят хармонията. Може дори да играеш в двоойка с човек, който играе по-различно от теб. Някои упражнения са се променяли още по време на Учителя, той ги е променял, други детайли вероятно са променени неволно. Когато човек иска добросъвестно да разбере целия дълъг процес на рзвитие, това е едно наистина увлекателно пътуване, което ни води към изучаване на законите, описани в лекциите на Учителя. Именно те стоят зад всяко едно движение. Тогава ще знае човек защо играе един вариант а не друг. Но още по-важно, ще е тръгнал в Пътя, по който най-важно е да запазиш мира. Да не създаваш конфликти. "Моят мир ви давам" Обаче, как да излъчваш хармония и мир, ако ги нямаш в себе си? По-конкретно: наистина упражнението Пробуждане е дадено първо с длани нагоре, при което обаче Учителя го е играел с длани андолу. Тогава брат Борис Николков е попитал: защо ние го играем по различен начин, Учителя му е отговорил" Рекох, игарейте и вие така" Точният разговор е описан в ръкводството по Паневритмия, изд. на Бяло Братство, не помня коя годин , но е полседното издание. Подвижност - преди да излезе архивният филм с Учителя имаше вече два варианта на това упражнение: при единия дясната ръка се плъзгаше върху лявата с цяла длан, при другия се поглаждаха само средните пръсти. На архивния филм се видя, че Учителя играе това упражнение с успоредни ръце и така се наложи този вариант. Права сте, че най-важното е човек да знае защо игаре един вариант а не друг. Аз предпочитам варианта с поглаждане на ръцете, защото по-женствен, и отговаря на смисъла на упражнението(магнетичният, мек принцип). Обаче - ако сега някой започне да ме убеждава, ч е е верен другия с успорените ръце - ОК, играй го така, ккато съответва на вътреното ти разбиране. Объркващо лие за начинаещи? И така, начинаещият откъде да започне? Има няколко чудесни източника: в настоящия сайт има филми за теглене, в сайтовете www.bratstvoto.net i www.panevritmia.info също. Сега, понеже наближава 22 и първата паневритмия, духовете около нея се раздвижват . И моят съвет е да вярвате на учителката /я си, особено затова, че ви дава различни източници. С течение на времето сама ще изберете. Май стана много дълго.

Ако се върнем на проблема за дипломите и необходимостта им за пред държавните институции. Поставя се въпросът, ако в настоящата образователна система е толкова трудно да се въведе паневритмия защото: 1. се изисква да се докаже, че тя не е религиозно обучение, макар да е създадена от духовен учител; 2.преподавателят трябва да има диплома от официална инстанция, дали това не означава, че: трябва да разчитаме на извънучилищните форми, на родители, които вече знаят за вързката паневритмия - Учителя Петър Дънов и това не ги плаши? И тогава може би официалната диплома няма да е нужна, но ще е необходимо нещо повече: преподавателят да има дълбоки познания в областта на паневритмията (няма нужда да ги споделя с децата) и добър педагогически подход и умения за работа с група, както и доста други неща като музикалност, чар и още и още.. Междувременно обществото може да се промени дотам, че както евритмията и валдорфските училища са намерили признание по цял свят, така паневритмията да бъде приета в образованието като система, която само може да помогне на днешните деца? Обаче напълно съм съгласна,че трябва да се изучава факултативно, дори ако се приеме в дадени училища.

Много се радвам на мненията ви, аз съм съгласна, че никоя диплома не може да те направи преподавател по паневритмия. Има обаче една дилема в последните десетина години, породена от желанието да се въведе паневритмия в училищата. Там е нужна официална диплома. Нали затова създадоха Сдружение "паневритмия", което започна да издава официални дипломи, заедно със Спортната академия. Обаче те срещанаха съпротива и им се е наложило да подпишат декларации че нямат нищо общо с Учението. Стоят два въпроса: 1.Има ли смисъл да се издават дипломи, които да послужат в образователнта система и дали изобщо образователната система ще възприеме паневритмията като част от себе си? Аз се ужасявам от мисълта за негативната реакция на тинеджърите, заставени да учат паневритмия. 2. Ако все пак се издават, на какви критерии трябва да отговаря препдавателя? Аз също смятам, че той трябва да знае Учението. Но и още доста неща - за групова работа например. И колко време трябва да трае обучението. Иска ми се възможно най-много хора, които милеят за паневритмията да изкажат менинето си.

Кой според вас може да получи диплома за преподавател по паневритмия, на какви условия да отговаря? И коя институция може да даде такава диплома?

Върнах се към началото на темата и приложението на женския, мекия принцип. И към началото на "Евера" Започваме отляво, от страната на мекия принцип и вдигаме ръцете нагоре. Знаем, че при Евера вървим с Любовта към Истината (ръцете отляво нагоре) и с Мъдростта (ръцете отдясно нагоре) към Истината. Подобно на "Евера" е "Побеждаване" - по отношение движенията на ръцете, с които отново очератваме същия триъгълник. Ако изиграете двете упражнения едно след друго, без много думи ще усетите разликата в двата принципа - мъжки и женски (при "Побеждаване" започваме от изходна позиция с ръце отдясно покрай тялото - и после нагоре - активираме мъжкия, ян принцип). Музиката и на двете упражения е валс - но е доста различен, нали. Толова,че аз доста време смятах, че при Побеждаване е 4/4 такт. Ами - такава е разликата между двата принципа!

Музиката и цветовете като лечебно средство предстои да заемат своето място. Кога? Не знаем. Във всеки случай това време ще се приближи ако има повече като теб.

Права си, всяко упражнение на паневритмията, когато се съпреживее, ни кара да надникнем по-дълбоко в себе си. Например са ми казвали, че когато извършват с ръцете "късането" пр упражнението "Осввобождаване", хората наистина усещат някаква лекота, като че ли оставят зад гърба си нещо, кото ги е сковавало. И нещо скорошно - забавно но и значимо: Пследния четвъртък играхме "Аум" и прочетохме коментара, написан от бр. Боян, че чрез ръката, която отива назад (и крака) се отвеждат в земята "нечистото, необработените енергии от тялото". Една жена възкликна - "А, значи сега ги изхвърляме в човека зад нас" - защото сме малко натясно и разстоянията между двойките понякога са къси !

Днес имахме интересна опитност с упражнението "Даване". Първите 10 упражения понякога се играят малко механично, може би защото са по-изчистени като фигури, а краката само стъпват. Стори ми се,че при "Даване" движенията на ръцете бяха особено автоматични, защото упражнението е лесно за изпълнение. Тогава направихме следното нещо: участниците застанаха един срещу друг по двойки и го направихме на място, без крачки. Когато единият "даваше" на другия, партньорът му "получаваше" и обратно. По своя инициатива хората от всяка двойка започнаха гласно да си пожелават най-хубави неща един на друг: давам ти топлина, давам ти радост. Изведнъж стаята засвети и се затопли. Толкова е хубаво когато чрез паневритмията се учим да общуваме и когато изпълняваме движенията й съвсем съзнателно!

А не ви ли се е случвало да изпитвате безпричинна тъга, играейки през зимата? Когато разучаваме отделни упражения или ги усъвършенстваме умът ни е зает с тях и не обръщаме внимание на фините настроения и течения, но ми се е случвало, особено в по-предните години, когато на курсовете изиграваме малко повече без прекъсване, и се вслушвам в себе си, да усещам как през мен минава едно миньорно настроение, една лека безпричнна тъга. По-късно прочетох за мажорните и миньорните гами, че последните Учителя свързва със земния живот. Това ми даде известно обяснение. Написах - в по-предните години, защото след като усетих това винаги започвам заниманията с формули и се стараем с участниците да създадем по-лека и светла вибрация. И все пак понякога ни коства известно усилие за да се доближим до лекотата на истинската Паневритмия. Много помага документалния запис от Рила с хора и оркестъра. Веднага слиза нещо "Рилско". Това е от моя опит. Разбира се, всичко казано не важи за слушането и пеенето, а само когато тялото се включи като инструмент.

Външните условия са наистина определящи за светските хора и за тях усещането за пролет започва след 22 март ,за северното полу кълбо ,и 22 септември за южното. Интересното за Ученика е ,че когато в него Духът пролети, то това е едно начало ,което се стреми нагоре и все нагоре. Когато се новороди вътрешният живот,вечната пролет е неговата визитна картичка. Под сурдинка казано;знаете ли колко е хубаво да си пеете и играете Паневритмията,дори и когато навън е зима ,но да сте далеч от критичните погледи на вещи авторитети.Това последното ,все едно ,че не съм го казал,щото ще ми се сърдят. Работата е там, обаче, че "вещият авторитет" в случая е Учителя. В томчето "Царството на живата природа" са описани смените на енергийните потоци и Паневритмията е съобразена с тях, затова и се играе от пролетното до есенното равноденствие. Енергиите, идващи от центъра на Земята могат да бъдат много разрушителни. Не казвам, че СА ВИНАГИ такива. ДА, на вички ни липсва Паневритмията през зимата и затова на курсовете по паневритмия често идват хора, които всъщност добре я знаят. Може би все пак има някой, който да е усетил разликата, когато играе през зимата и лятото?

Много приятели в България и чужбина задават въпроса дали все пак не може да се играе Паневритмия и през зимата, защото много им липсва. Казват, че отделни упражнения могат да се играят, въпреки, че енергийният поток от Слънцето се засилва от пролетното равноденствие нататък. Имате ли личен опит ?

Благодаря ти за споделянето. Когато съм общувала с евритмисти ( Щайнер е дал лечебна евритмия, която се учи по-дълго от обикновената) те ме питат има ли определени движения за определени болести, както е при евритмичните упражнения. Това ме е карало да се замислям защо при нас няма такова разделение. Нещо като отговор ми дойде когато четох едни текстове на Юнг за арттерапията в които казва, че чрез нея се достига до Аза и се черпи от "безкрайния изцеляващ потенциал на Аза". Тогава си помислих, че паневритмията е висша форма на арттерапия - лечение чрез изкуство ( това е само един неин аспект). Отключва изцеляващия потенциал на душата. Все пак може би някои упражнения ще се развият в бъдеще като насочено лечебни. Учителя споменава това (вж. 2т. на Акордиране...). Само не казва кога, в коя култура...

Паневритмичните упражнения имат целебен ефект, Учителя казва" "При паневритмията ще намерите ключа, ще отключите касата и всичко, каквото е в нея, ще потече във вас." Акордиране.. т.2 стр. 59. Аз съм имала много случаи, когато хора, страдащи от хронични блоести постепенно се подобряват, когато играят редовно паневритмия. Ако имате подобни наблюдения, споделете ги.

В пасажите на писмото на комисията по паневритмия, което Вики цитира всъщност се вижда основната линия, към която повечето хора вече се придържат - и по отношение на детайлите, на "двете паневритмии" - те май са повече - и на общата хармония. В последния, новоизлязъл брой на "Житно зърно" 21/2009 има една хубава статия на Александър Стойчев - "Усилието да бъдем разумни (размишления в кръга на паневритмията)". Потърсете го, ако ви интересува.

Да, в тази връзка си спомням нещо. Преди десетина години водех курс по паневритмия на открито. Един мъж чакаше жена си, докато тя играеше. Пушеше и ме наблюдаваше като обяснявах, както тогава ми се струваше - скептично, дори иронично. Един път - беше май на "Слънчеви лъчи", т.е. в края на курса, той си загаси цигарата и влезе да танцува. Сега те са една от стабилните най-последователните двойки в нашия град.

Напълно съм съгласна с написаното от теб. Точно така стоят нещата и ако се опитаме да ги догматизираме, до никъде няма да стигнем. Към Вики: Има известна информация за подготовката на учителите по физкултура с помощта на Милка Периклиева какато и снимки, може би ще получиш повече детайли по въпросите си от някой друг. Но колкото до това по какъв учебник да се учиш и с какъв преподавател - остави на своите духовни водачи, нали това им е работата. Между обучавания и обучаващия трябвада протича любов или поне взаимна симпатия. Но отварянето на дискусия с излагане на аргумените на "всяка страна" е уморително и изчерпващо, а и опита ни от 1999 г. насм показа, че не води до уеднаквяване. Нека си останат някои различия.

Боян Боев описва три вида движения в паневритмията: механични, органични и психични. Механичните са физическите движения, които извършва опорно-двигателният апарат, т.е. неговата механика. С тях се започва. Те трябва да се усвоят, но ако останем на това ниво, ще има да спорим за ъгли и пр. Органични движения: Всеки, който е тренирал някакъв вид спорт и/или е свирил на инструмент знае момента, когато - след като едно движение или пасаж са повтаряни стократно или хилядократно - в един момент усеща: "ето, това е" Тогава движението става органично, човекът става движение или движението се инкорпорира в тялото, протича в тялото. Следва трети етап: психичните движения, на душата. Те са движения не само на физическо и етерно ниво. Ясновидецът би видял красивите форми, които се създават тогава в невидимите светове - астрални и ментални. За тях Учителя казва, че може това да е едно вдигане на ръката, но е така красиво, че предизвиква благоговение. В Паневритмията синтезът от идея, поезия, музика и движение улеснява преминаването ни на този етап. Понякога можем да навлезем в етапа на психичните движения, макар и рядко, прескачайки останалите. Това са състояния на особена душевна приповдигнатост. За съжаление, всички - и опитни и неопитни - най-често минаваме от механични към автоматични движения, особено в края на паневритмията и умът ни скача къде ли не. Защото зад външаната си простота паневритминчите упражнения изискват час и половина "релаксирана концентрация" или "концентрирана релаксация."

Думата хармония често се бърка с уеднаквяване. В хармония са хора, които са настроени да резонират на еднаква честота. Ако са вътрешно настроени, движенията им като цялостен кръг ще създават едно красиво цяло. Това не значи, че движенията им ще бъдат еднакви. Всеки човек има своето уникално етерно тяло, което обуславя движенията му. В една двойка могат да играят възрастна накуцваща жена и младо грациозно моиче и те да бъдат в пълна хармония и да играят красиво. Когато сме в хармония, над кръга се разнася като че ли радостно вълнение и вид затишие и тогава всеки е "чутък" (един русизъм, използван от Учителя) за да не го наруши. такива паневритмии са засега редки, освен когато кръгът е малък. Какво да правим на Рила? В една друга тема споменах за призива в най-външния кръг да играят най-опитните. Сега ще ви разкажа една история от това лято, съборните дни. Главното действащо лице е един брат (тази дума понякога дразни, но на мен той ми е брат) Случката ми разказа човекът, който е играл след него. Та този брат, дошъл само за малко, понеже нямал отпуска, сияещ и тих застанал пред разказващия - сам, нямал партньорка, жена му и детето останали долу. В последния момент до него притичала една чужденка - типична хипарка, с нарязани дънки, рзмъкната блуза и рошава коса. Братът кимнал, усмихнал й се и започнали да играят. По едно време след първите 10 упражнения чужденката (била американка) в една по-дълга пауза внезапно напуснала кръга. В това време братът гледал към оркестъра и не забелязал, че е останал сам. Незабавно празното място до него се запълнило от една друга жена. Разказащият сподели, че задно с партньорката си предврително се засмяли, като си представили какво ще бъде изумлението на брата като забележи смяната. Когато музикантите вдигнали лъковете си, той се обърнал към партньорката си, обаче и окото му не мигнало. Усмихнал се пак, кимнал на новата си партньорка и започнали следващия танц. В това време американаката се завърнала, но мястото й било заето. Разказваха ми тази случка приятелите като пример за състояние на вътрешна хармония и радост . Нали? А по повод на движенията - това е отделна тема - движенията в паневритмията.

Благодаря, че даваш точно източника. Заслужава си да се разпечата и разпространи.

Много е показателно, че въпросите,с възрани със забележките и хармонията в паневритмията предизвикват разгорещен отговор. Да се надяваме, че с това участниците във форума допринасят за обсъждане на "горещите теми" извън сезона и кръга на паневритмията и с това - допринасят за осъзнаването на проблемите. Въпросът със закъснелите е част от въпросите за спазване на правилата, чрез което да се създадат условия за хармоничен танц. Във всички случаи закъснелите не бива да влизат когато музиката свири. Сигурно на всеки се се случвало по време на първите 10 упр., които се играят без прекъсване, точно пред него да се вклини някой, който е закъснял с 4-5 мин. и гледа "да не изпусне " нищо от танца. Това води до накъсване на ритъма и стъпките. Дразни и внася дисхармония. Ако групата се споразумее, закъснелите могат да влязат в интервала между две упражнения. В нашата група в Пловдив имахме правило закъснелите изобщо да не влизат. Обаче не просъществува дълго. Тогава решихме, че поне ще се изчаква крят на упражнението и така е досега. Ако имате други опитности, споделете ги.