Светла_Б

И аз съм съгласна с Иви, че въпросът може да се обсъди с пеещия след паневритмия при удобен случай, а също е важно да говорим за пеенето, както и за другите неща, с които да не накърняваме общата игра предварително: в групите, в курсовете, на форуми пр. Хората, които пеят по време на паневритмия обикновено го правят от сърце и душа и ироничното отношение или забележка попарват и тях и в крайна сметка рекошират на по-фин план в този, който прави забележката. Е, дано на съборите да сме всяка година все по-осъзнати за груповата хармония.

Как бихте постъпили ако хората до вас пеят високо ( и често фалишво) по време на игра? Или как постъпвате във вашите кръгове, защото това се случва на доста места.

Вижте, дори във форума се излиза от добрия тон и наистина се впускаме в клюкарстване и обсъждане на хора, които не могат да се защитят. какво остава за паневритмията. От мненията ви става ясно, че общо взето всички бихме се отнесли с търпимост към нови или неопитни хора в кръга и бихме им помагали. И наистина - няма игра без правила. А как бихте постъпили с хора, които пеят високо? Бихте ли им направили забележка? Нова тема: Високо пеене по време на Паневритмия. Бихте ли направили забележка?

Модераторите бдят само отвреме навреме Вики, значи ти си имала същата опитност, като описаната от мен, което ще ми помогне да обобщя написаното дотук, което изчетох току що на един дъх: паневритмията повече от всичко друго в учението ни учи на ОБХОДА. Всички раждаме едно ново, истинско Аз и взаимно си акушираме в този процес на раждане, понякога - болезнен. Мисля, че каквито и грешки да прави един човек в кръга на паневритмията, в който и "стил' да играе (знате, че има различия), ако има свещен трепет към тази практика - не, дори просто човешко уважение към нея и онези, с които е влязъл да играе, той не може да създаде значителна дисхармония. Взаимното уважение и уважението към паневритмията са вътрешна сила, кято би го спряла. Все пак, всяка човешка дейност, извършваща се от няколко души почива на известни правила, иначе се създава пълен хаос. Ние все още страдаме от комплекса "ти ли ще ми кажеш на мене". Е, нормално е, след толкова десетилетия тоталитаризъм колективната ни душа иска малко независимост. Но с времето може би ще усвояваме все по-бързо влиянията на Водолея и ще поискаме да направим нещо красиво заедно - като например паневритмия, подхождайки съвсем осъзнато към него Поздрави на всички в кръга на паневритмията.

Все пак ми се искаше да чуя мнението какво трябва според вас да направи човек в кръга на паневритмията, че да те накара да му направиш забележка? А мненията, които прочетох повдигнаха у мен друг въпрос: а бихте ли направили забележка на човека, който прави забележки на другите, т.е бихте ли го накарали да млъкне, ако виждате, че тормози друг човек? П.С. Иначе, тази история със "стари" и "млади" не е много актуална, защото според моите наблюдения тъкмо най-старите са най-търпеливи.

Аз бих попитала по-скоро, кога е оправдано да се направи забележка по време на игра? Какво трябва да е направил "обектът" на забележката?

Как мислите, текстът на първия куплет дали се отнася за нас, човеците? Кой говори тук? В състояние ли сме ние всеки час и всякоя минута да тъчем най-красиви мисли? Допускала съм , като знам как даден текстът на паневритмията, че тук се говори от името на Онези, които ни изпращат светлите мисли, и затова са наречени Вестители - или на гръцки - Ангелои. А вторият куплет е нашият, на човеците, отговор . И тогава ние заедно, двете йерархии тъчем тъканата на живота. А може би са само мои фанатазии?

Колко много мнения!!! Виждате сами колко изисквания има към преподавателя и всички мнения, които прочетох досега са прави. За Viki3 - наистина онова, което се е случило е било пробен камък" . Забравете за "раната в душата". Ако след това преживяване човек отново потърси кръга на паневритмята, значи че той е за нея и тя е за него, значи че любовта му е по-силна от дребните човешки крамоли. С мен беше същото преди много години. Отидох на Рила през 1991 за пръв път с децата си. С дъщеричката ми, която беше на 10г. се включихме в кръга с много ентусиазъм и почти без никакъв опит (тя). Аз бях играла няколко пъти подражавйки на другите. Разбира се, особено на Пентаграм се оплетохме и една възрастна сестра (може би същата? а може би не) ни направи на нищо, направо си потънахме в земята. Детето завърши със сълзи на очи, но аз, макар и с бучка в гърлото, си казах: "Няма нищо, ще науча паневритмия". Не затова станах преподавател, а от любов към тази магия Паневритмията. Но ми беше "пробен камък". Много години минаха, аз се запознах по-отблизо със същата тази възрастна жена и ми е мила. Не съм й разказала този спомен. Минаха повече от 10 години когато се случи следното: Бях на Рила, разболях се там (чистене - както ще ви кажат всички с повече опит). Трети ден си лежах в палатката и сутринта се бях събудила с твърдото решение, че ще ида на паневритмията, която беше този ден на Бъбрека, ако ще да пълзя. Бях си надценила силите и успях да се довлека точно когато свършваха "Слънчеви лъчи". Седнах, точната дума е наистина "довлякох се" и седнах точно преди за започне Пентаграм и почти пред един лъч, в който играеше същата тази възрастна жена. Тъкмо си поемах дъх и тя извика: "Липсва ни един човек, ела да играеш." И аз станах, играх Пентаграм. Оздравях почти напълно, здравната криза премина. Това е разказ за кармата на всяка постъпка. Всяка дума от тази история е истина, не я драматизирам, не описвам емицоналните вълни, които преживях. Има смисъл да я споделя, защото нзависимо дали един човек е бял, шарен или какъвто и да е цвят, в паневритмията има нещо толкова силно и магическо, че го докосва дълбоко и нищо не е случайно. Нищо не е случайно в тези първи срещи. Пък и после. Дано си намерите добър учител, и съм съгласна, че онази жена, която ви е поканила в кръга е първата ви учителка. Сега обаче отваряме един много дискутиран въпрос: може ли в кръга да влизат хора, които не са играли паневритмия? Моето становище се подразбира от разказа. Но повечето хора смятат, че трябва първо да си учил и после да влезеш в кръга за да не внесеш дисхармония. Така ли е? Отделна две нови теми по повдигантите въпроси: Може ли директно в Паневритмията да се включват хора без никакъв опит Забележки по време на Паневритмия. Как ще реагирате?

Всеизвестно е, че онези, които искат да преподават Паневритмия трябва да минат през дълъг подготвителен процес на обучение и самообучение. (минимум 7 години) Процесът включва: усъвършенстване на движенията, вникване във вътрешния смисъл, развиване на уменията за работа в група, развиване на усет за групова енергия, музикален усет.... може да се изброят и още неща. Тогава, уместно ли е да се създаде школа, където да се усвояват тези неща или в поредица семинари да се повишава квлификацията на преподаващите и на онези, които се подготявт да преподават? Как мислите, кой може да бъде преподавател?

Статията на Людмила е достатъчно изчерпателна. Чух за едно друго изследване, което е било правено в София от екип, работещ с руски апарат ПЕРЕСВЕТ на Руската асоциация по квантова медицина и което е показало че излъчванията на органите на тялото се нормализират след паневритмия. Аз самата много се интересувам да осъществя връзка с тези хора, така че ако някой знае техни координати, ще бъда благодарна ако ми ги пише.

Интересно каква дискусия породи въпросът за смяната на местата!?! Изглежда, че толерантността и това да "можеш да влезеш в обувките на другия" е важна тема. По отношение на по-широките стъпки, които трябва да прави външният патрньор - това важи само за малките кръгове, когато кръгът е голям това не се забелязва толкова. За това, че жената е отляво, а мъжът отдясно, в първите паневритмии не се казва. Когато гледаме архивните снимки от Рила , виждаме че много двойки са съставени от двама мъже или от две жени. Впоследствие, следвайки закона на съответствията се е наложил сегашният начин на изпълнение: както в тялото отляво преобладават "женските", магнетични енергии, а отляво - електричните, така и на външен план жената е заела изходна позиция отляво. Трябва да си припомним седемте херметични принципа, на които почива паневритмията, четвъртият от които е принципът на поляризацията. В книгата си "Паневритмия - философия, мъдрост, откровение" Георги Стойчев припомня, че си разменяме местата 7 пъти, като по този начин изобразяваме седемте кръстосвания на двата енергийни потока Ида и Пингала, при което се оформят седемте главни чакри. Така, че тъкане е упражнение на партньорското единение. Интересно преживяване е когато си раменяме местата да се поставим мислено на мястото на партньора си, да се опитаме да усетим неговата душевност. Това нещо научих, експериментирайки преди години на едно занимание със Александър Стойчев, който проведе едно чудесно интерактивно занимание върху това упражнение. Опитайте и вие.

Здравей, Клаудия, Да размяната на местата не е случайна. Партньорите започват на физически план като - условно казано Мъж и Жена, т.е изразяващи Ян и Ин енергия. Учителя (в беседи за жени от поредицата "Великата майка" - ако не се лъжа) казва, че жената в астралния свят е мъж и обратно - този, който виждаме проявен като мъж физически, на астрален план е жена. Затова и жената - казва той - е по-силна на астрален план, тя е активният принцип. Това го намираме и в Паневритмията. Ако приложим към четирите дяла на Паневритмията ( първите десет - останалите до края на първа част - Слънчеви лъчи - Пентаграм) херметичния закон на съответствията, те отговарят на четирите основни тела, на четирите сезона, на четирите стъпала на съзнание: старозаветни, новозаветни, парведни и ученици. За последното деление пише в томчето "Пътят на ученика". Обикновено говорим за първите 10 като отеделен цикъл, защото се играят заедно и съотвестват на сезона пролет. Към тях, обаче се "прикрепят и 11 и 12 упр. - "Евера" и "Скачане". Бях много изненадана да прочета в спомените на цигуларката Мария Златева, че Учителя ги е съветвал, когато нямат време сутрин, винаги да изиграват всички упражнения до Тъкане (вкл.) където става смяната на местата, а след това в четните дни да играят четните упражнения, а в нечетните - нечетните упр. С други думи, и той е разглеждал като "водороаздел" това упражнение - Тъкане, където местата се сменят. И така - смяната на местата дава представа за обратните отношения физически - астрален свят.

От една страна този цитат наистина звучи строго и може да доведе до страхове. Обаче според мен основно правило за да се играе паневритмия правилно е да се отнасяме с респект и свещено чувство към нея. Има хора, които в желанието си да я разпространят в приемлив за обществото вид наблягат на "просто гимнастика" или я обявяват за "артистичен танц". Как мислите, до къде може да се напарви компромис?

Да, паневритмията е радост. Но понякога за да стигнем до радостта, преминаваме през катарзис, вътрешно пречистване. Присъствала съм на случаи, когато някой се разплаква и дори напуска кръга. Нещо се размърдва в душата, нещо се разчупва. Това ми напомня на нещо, случващо се при психоанализата, когато пациентът минава през катарзис и дори не желае да продължи в един момент, защото усеща, че ще се конфронтира с нещо в себе си. Виждала съм подобен процес и при някои хора, започващи да практикуват паневритмия. Да, радостта идва. Но понякога я изстрадваме. А след това е хармония, мир и вътрешно равновесие.

Е, всъщност си натрупала доста личен опит. Не мисля, че е задължително да се играе всеки ден. В периоди, когато не съм играла по някаква причина по-дълго време, играя с много голама концентрация и радост. Има хора, които играят паневритмия всеки ден, но го правят механично и губят свежестта на възприятияата. А има други, които играят като за последно, защото знаят, че дълго време ще им липсва. Такива са например някои наши приятели в чужбина. Наистина е привилегия да си в България.

Здравейте! Паневритмията за някои е медитация, за други здраве, за трети - добиване на повече енергия, а за някои хора е чудесн социален контакт. Тя е многостранна. Кой аспект от нея най-много харесвате?