Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ася_И

Участници
  • Общо Съдържание

    2091
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    10

Мнения добавени от Ася_И

  1. От година имам Антуриум. До преди месец цъфтеше много и растеше превъзходно. Но се появиха едни кафяви петна по листата - сякаш са прогорени от слънцето. Самите листа загубиха блясъка си и започнаха да растат по-малки и хилави, не така тъмно зелени. Поливам го с престояла вода и на 1.5 л вода 1 капачка течен тор за цъфтящи, но винаги проверявам дали има нужда от вода. Чудя се дали да не премахна долните листове, които са болни?

  2. За мен Портала е не само форум, но и една голяма библиотека. Не мислите ли, че като сведем всичко само до форумите и полезността им, избутваме настрани основната идея? Или може би аз неправилно съм схванала, че е място, където да намериш и прочетеш нещо, а не само да говориш? Точно това, че не сме като другите сайтове ни прави интересни и полезни. Желанието да си в "групата" обикновено води до обезличаване. Имало го в другите сайтове, ОК, защо каквото е там трябва и да е тук? Все пак това е сайт с духовна насоченост, за какви рейтинги и точки и гласуване говорим? Който иска да се репутира - ами да става политик. Там да се мери с другите надприказващи се.

    И как точно се определя полезността на едно мнение? За мен е абсолютно субективно, защото ние сме много различни, със различни знания и начин на мислене. Ако едно мнение за някого е полезно и му се накликат плюсчета, а аз не схвана идеята, за какво са плюсчетата? По-добре е всеки да чете каквото му е интересно и да отсява това, което е достъпно и полезно за него. Нека не слагаме знак за равенство между всички. Защото има участници, които пишат интересно и увлекателно и не казват нещо кой знае колко съществено. А други с две думи казват това което мислят, макар и не всеки на първи прочит да го схваща.

    Последно :). На моменти се чудя как някои от участниците успяват да живеят (в истинския смисъл на думата) тук и да отделят по няколко часа само за да изказват мнение за всичко? Те естествено и щракат плюсчета, като имат свободно време :). Не работите ли бе, хора? Всъщност, ако така както някои се вихрят из форумите (не само този) се и работи сигурна съм, че американците и европейците скоро ще ни дишат прахта. Ама на – само с приказване не се оправят работите. Трябва някои и да копа, както казва народа. Може да звучи грубо, но колкото и инициативи да подхваща Портала за конкретна работа, изискваща по 1/2 - 1 час да отделяме време на ден - познайте колко от активно рейтингуващите се се включват в тях? Тогава какво поощряваме? За мен предишното наименование - репутация ми звучи като его-тация. Да ме прощават привържениците на идеята. Същото е и за мненията.

  3. Темата която си поставил е много сериозна и касае много хора.

    Темата, според мен, касае всички - защото сме част от едно цяло. За съжаление, тези, които се имат за по-здрави или здрави, забравят понякога това.

    Какво да изберем? Това, което можем да понесем в този си живот. Не напразно казват, че всеки има свой кръст, който сам трябва да носи. А какъв товар ще му се даде в следващия живот - това пак зависи от нас. Мисля, че именно в този момент настъпва осъзнаването, че за да изживеем живота си пълноценно имаме краен срок. И когато се замислим над това започват едни трудни въпроси и следват сложни отговори, които са валидни (в повечето случаи) за всички нас.

    Нека не забравяме, че освен физическо имаме и други тела (имам предвид хората, приемащи тази идея) и че нещата не са така лесни и елементарни, както си мислим.

    Никой не сбъдва мечтите си сам :).

    Желая на всички добро минало, добро настояще и добро бъдеще. Нека бъдещето дойде и да остане! :feel happy:

  4. Днес празнуваме Благовещение

    7289.jpg

    Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос.

    В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата.

    След Благовещение всеки гледа да излиза от вкъщи сит и с пари в джоба, та ако го "закука кукувицата", да бъде през цялата година сит и с пари.

    Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.

    В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което се приписва на празника. Сеят се зеленчуци и се присаждат плодните дръвчета, за да са "благи", "плашат" се овошките, които не дават плод, бележат се агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват се ушите на момиченцата, за да им се сложат обици.

    Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. "Събуждат се и излизат от дупките" змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и отгонваща сила. Преди изгрев се пали огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и се слага говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ще ви затисне" и др. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият­ "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие змия на него".

    Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.

    На обредната трапеза трябва да присъстват риба (печена или варена), шарена пита, лучник.

  5. Днес какви сме?...

    Герои.

    Героизмът не е само на барикадата, а във всекидневието. Отминали са годините на въстания и подем. Сега битката е друга - да се справим с всички трудности, които ни сервира живота (кой както най-добре може), да съхраним някои ценности и да ги предадем на идващите след нас. За мен това е най-важното - всеки да даде най-доброто от себе си. Но докато има хора с отрицателно мислене и нагласа, трудно ще се случват хубави неща. Никой не сбъдва мечтите си сам.

    Колкото до знаците на съдбата - навсякъде е пълно със знаци, въпросът не е доколко правилно ги четем и тълкуваме, а дали има смисъл да се опитваме? ;)

  6. Усмивки от учебниците:3d_146::

    Морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол. Във вода се разтварят редица твърди вещества, течности и газове.

    Растенията сами произвеждат храната си. Те се наричат производители. Животните ядат готова храна - растения и други животни. Затова те се наричат потребители.

    "Човекът и природата", 3 клас, издателство "Булвест"

    Отдолу иде джип "Мицубиши",

    със яка броня, прозорци скришни.

    Всички по пътя той изпреваря.

    - Но на кого е? Кой ли го кара?

    - Вълчо го кара. Свири и гази!

    - А във колата коя е тази?

    - Лиска е вътре. И много иска

    на мис-конкурса да стане миска.

    - Давай, Вълчо, и наддавай

    златна пара звънка -

    мис да стане твойта Лиска,

    гиздава и тънка!

    Учебник по музика, 3 клас, издателство "Булвест"

    Мандатът на българския президент е 4 години.

    "Човекът и обществото", 4 клас, издателство "Булвест"

    Кон излезе на ливада,

    вдъхна въздух и умря.

    Възкачи се на небето

    и какво ли не видя.

    Две кебапчета крилати

    пазят рая с автомати.

    Учебник по музика, 5 клас,

    издателство "Просвета"

    Черни пътища, бедни роми

    в тежки нощи пеят,

    играят момичета, плачат жени,

    препускат коне, огньове горят.

    Минава циганското лято,

    зимата по пътищата ги сварва.

    О, Боже, Боже,

    дай им малко топлина.

    Щастие да намерят,

    циганска голяма къща да направят.

    "Легенда за рома", Учебник по литература, 5 клас, издателство "Булвест"

    Връх Шипка се намира на върха на планината. Опълченците са ситуирани на него.

    Учебник по литература, 7 клас, издателство "Анубис"

    Това са вечери, в които е застрашена самата смисленост на живота.

    За стихотворението "Зимни вечери" от учебника по литература, 8 клас, издателство "Анубис"

    Всеки акт, който е изключение спрямо традицията и е нарушение спрямо нейната системност според традиционния човек, е лишен от сакралността и свръхсмисъла, които би й придал митът.

    Учебник по литература, 9 клас, електронен учебен курс

    Джобът и поясът на Бай Ганьо - поглед отвътре и поглед отвън

    Ботевата поезия е резервоар на националната поетическа памет. Тя съдържа в себе си ядро от смисли и образност, към които българската литературност ще се връща като към предначалие.

    Модерната субективност се ражда и в трагичния конфликт между небесния порив и телесното. В екстатиката на тази крайност се преживява любовта в лириката на Яворов. Индивидът на новото време обожествява любовния копнеж, но се взира и в тъмнината и тайната на пола.

    Учебник по литература, 11 клас, издателство "Прозорец"

    Иван Вазов е човекът, "събудил" текста от неговата трансисторическа потенциалност.

    Всъщност, истинската функция на герой като Огнянов е да оставя следи в робското пространство и да генерира сериала от ексцесни събития.

    За "Творбата - безкраен диалог" при подготовката на кандидат-студенти, Университетско издателство "Климент Охридски"

  7. Молитвата лекува с вибрации

    "Трапезата е мястото, където семейството се събира най-често. На масата трябва да се сяда в добро настроение и усмивка. В никакъв случай с агресивно настроени сътрапезници. Защото хората с лоши мисли и негативна енергия имат пряко разрушително действие върху здравето ни чрез водата и храната. А последствията са скандали, побоища, ругатни, раздели, разводи, дори отнемане на човешки живот.

    Затова не е случайно, че във всички световни религии - християнство, ислям, юдеизъм, преди ядене се четат молитви, а на големите религиозни празници се освещава храната. Явно, че нашите предци са знаели енергията на този процес, който ние тепърва си обясняваме научно. Оказва се, че честотата на вибрациите при молитвите на всяко вероизповедание, звучащи на различни езици, е точно 8 херца. Това съответства на честотата на земното електромагнитно поле. И е причината молитвата да формира хармонична структура във водата, намираща се във всяка храна. Според японския учен Емото водата реагира по особен начин по време на молитви, образувайки красиви кристали.

    Има сигурни данни, че молитвата влияе върху здравето. Говори се за фантастични случаи, когато развиваща се гангрена изведнъж изчезва. Болни животни или загиващи растения, напръскани със светена вода, се възстановяват. Това са факти, които нито един физико-химик засега не може да обясни.

    Различните наши емоционални състояния всъщност представляват потоци от вибрации. Любовта е заредена с най-силна енергия, заложена в самата дума. Колкото по-древни са словата, толкова по-голяма енергийна сила имат те.

    Молитвата не трябва да се приема като медитация, тя не е прост ритуал или действие. Тя е трансмисия към по-високо енергийно равнище. Преминаване на състоянието на душата от едно към друго астрално ниво. Дори човек, който никога не е чувал молитва, е възможно да я осъзнае и разбере нейните вибрации. Преминаването на водата от състояние на обикновена питейна в "жива", става под въздействието на молитвата.

    В Русия е известно паранормалното въздействие на т.нар. тризвънна вода, която лекува всякакви болести. Взима се от три църкви, разположени така, че звънът от камбаните на едната да се прелива в звука на другите. Ритуалът се провежда в пълно мълчание. Смесва се водата от трите църкви и се поднася на болния. Дори произнасянето на една дума би провалило този ритуал.

    По време на молитва се променя кръвната картина на човека по много показатели. Без значение на какъв език е тя, дали е произнесена на глас или наум. Всичко, което променя структурата на водата по време на молитва, зависи единствено от искреността и от чувствата, които се влагат. Силата на духа и мисълта са най-върховното човешко постижение. Ако те се използват негативно, човек замърсява водата в организма си. По този начин се замърсяват и моретата, езерата, реките, а донякъде и въздухът чрез изпаряването на водните пари."

    Изт.

  8. Скоро бях за кратко в болница с млада жена (около 35), която е с МС.

    Беше изчела каквото можеше да се изчете по въпроса, имат някаква група, в която си обменят информация за това, което са научили и какво може да им помогне. За съжаление се засякохме за много кратко и нямам повече инфо по въпроса, но съм сигурна, че в нета ще се намери.

    Престоят й в болницата беше за да й се сложи стент на един кръвоносен съд, който е със стеснение. Идеята е (макар и експериментална все още по света), че неправилното оросяване на мозъка утежнява състоянието. Тя е наясно, че не може да се възстанови на 100%, но целта беше поне да се задържи развитието, защото имат малко детенце.

    Спазваше свой собствен начин на хранене, беше донесла няколко книжки за медитация, та си говорихме и за тези неща.

    Искрено се радвам, че имаше подкрепата на лекарите за този опит. Оказа се, че периодически им се прави томограф (явно за да се следи развитието) и тъй като тя вече си беше изразходила полагаемия й се за тази година по здравна каса, беше много притеснена. Лекарите я успокоиха, че ще се "оправим", но не за парите говореха, а за изследването. Усещаше се, че искрено се надяват с тази проста манипулация да се получи подобрение.

  9. За мен липсата на реакция от подобни снимки говори за липса на сърце ,за глупави и безсърдечни хора!

    Говоря за този портал,не за чужди ! Нали сте добри самаряни .Смешно ми беше когато обсъждате глупавите сънища и пишеше изключително големи тъпотии в разни тъпи теми ,до като съществуват много по-важни ,например тази !

    Виждам много страшни неща всеки ден. Не знам дали ще ми стигне времето да проявя съпричастност към поне 5 от тях. Защото пишейки тук, губя време за да направя нещо реално там, навън. Не се имам за самарянка или нещо свръх. Всеки сам решава кога, къде и колко да помогне. Всеки прави своя избор. Не някой друг, който за момента подкрепя една кампания. А жестокостта - тя е навсякъде около нас. И за съжаление не можем да я спрем.

    Може за някого житния режим да е глупост, за други е част от здравословния им начин на живот. Не разбирам от тълкуване на сънища, но това не означава, че те не са важни за някого. Дори и на мен да ми се струва глупаво.

    В момента се опитваме да помогнем на едно куче, което има рана на врата по-голяма от мъжка длан. За някои хора е глупост, пилеене на средства и време, но за нас - тези , които опитваме е важно.

    Пиша не за да порицая някого, а защото всеки, в зависимост от интересите и разбиранията и възможностите си, е съпричастен към някаква подобна идея. И всяка една идея, щом е свързана със състрадание и милосърдие е важна. Просто не трябва да допускаме защитата на тази идея да се превърне в агресия спрямо околните, които не я възприемат по същия начин. Защото така заприличваме на тези, които са предизвикали нашата отрицателна реакция.

  10. "Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта? Ще ви приведа единъ примѣръ.

    Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание. Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть?“ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара?“ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!“ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ?“ – Жито. „Дай ми малко отъ него!“ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ?“ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение.

    И ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса по този начинъ. Материализъмътъ, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота въ човѣка. Когато въшката влезе въ човѣка, тя се размножава, размножава, до като човѣкъ изгуби отъ себе си всѣко благородно чувство. Ако ние изгубимъ всичко онова възвишено и благородно въ насъ, ако изгубимъ най-възвишенитѣ си идеи, чувства и мисли, ако изгубимъ Божественото отъ себе си, питамъ: за какво живѣемъ ние въ този свѣтъ?"

    Великиятъ законъ

  11. "Какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която разширява човѣка, дава му потикъ. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ като се влюби, не учи вече. Това не е вѣрно. Любовьта носи потикъ за знание. Онзи човѣкъ, на когото сърдцето се запали, той учи, той работи. Нѣкои казватъ, че Любовьта прави хората разсѣяни. Това което прави хората разсѣяни, не е Любовь. Когато нѣкой вълкъ иска да изяде нѣкоя овца това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ паритѣ на нѣкого, че иска да ги открадне, това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ нивата на нѣкого, че иска да я вземе, това не е любовь. Въ Любовьта има това качество, че когато човѣкъ залюби, не само, че оцѣнява нѣщата, но неговото сърдце се разширява, и той става щедъръ. Онзи който люби, кесията му е всѣкога отворена, и той мяза на изворъ, който постоянно изтича. Той не е като онѣзи варели, въ които се налива вино, и въ които постоянно се мѣри, колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Слѣдователно, можешъ ли да течешъ като единъ изворъ, любовьта е дошла въ тебе. Можешъ ли да виждашъ доброто въ всички хора, можешъ ли да виждашъ смисъла на нѣщата, като погледнешъ горѣ на небето, ти си при вратата на този великъ Божественъ животъ и Любовьта е дошла въ тебе."

    Великиятъ законъ

  12. " Работата с моста, канала и градините привършваме успешно. Стопаните – ръководители са доволни от нас. Бурята ни научи как хората трябва да се предпазват от нея. Така и всяка беда в живота на човека го учи на ум и разум. Затова ние не се борим със злото, а се учим от него. Учителя Беинса казва, че злото е сила, която трябва да впрегнем да тегли Божественото дело.

    Един ден на чешмата срещнахме един от анарахистите, с когото не бяхме се виждали. Той направи на нашите хора голямо впечатление. Имаше черни очи и горящ поглед. От малкото думи, които разменихме, пролича, че тй е необикновено начетен човек. Имаше голяма култура и приказваше оригинално. Решихме, че той ще е някой от техните теоретици.

    Вечерна след работа излязохме на разходка до отсрещния хълм. Там дойде и някой от анархистите. Те ни изпяха някои свои песни. И ние изпяхме някои от нашите песни. Те ги слушаха с внимание.

    Ние разбираме копнежа за свободата на тия обгорели мъже, които пеят с меки баритони. Знаехме и това, което ни разделя от тях, но сега, в тази тиха и спокойна вечер, ние мислехме повече за това, което ни сближава. На другия ден Петър Камбуров ми каза, че единият от тях, този, когото срещнахме вчера на чешмата, е Георги Шайтанов – виден анархист и най-необоримия техен теоретик. Другарите му го наричаха с друго име, защото той беше в нелегалност. Петър ми каза, че дори не всички от другарите им знаят кой е той. Само брат му Иван и някои от най-привързаните знаят истинската му самоличност.

    С Георги Шайтанов аз се видях и по-късно, при други обстоятелства.

    Спомням си, че и в Бургас веднъж ние срещнахме група комунари – толстоисти. Те бяха привидно по-близко до нас поради вегетарианството си и принципа за непротивене на злото, но и с тия анархисти ние не се чувствахме чужди. Те бяха против сковаващите рамки на всяка власт и копнееха за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е ограничение и насилие, ще падне като излишно скеле, след завършването на постройката.

    Не зная сега, но тогава толстоистите се показаха фанатизирани непротивници и имаха наивни схващания за техниката и обработването на земята. И с тях нещо ни отличаваше. Все имаше нещо, което беше по-чуждо от нашите разбирания. От една страна те, а от друга – анархистите с фанатизма за безвластието и утопическата постановка на въпроса за уредбата на бъдещото общество. Ние трябваше да виждаме добре и да коригираме в себе си тяхната недостатъчност. За нас нямаше недостатъчност в идеите, а има винаги недостатъчност на сили у човека да ги осъществява истински. На анархистите трябва да казваме, че насилието разрушава човека, а на толстоистите да обясняваме, че не трябва да се отричат техниката и напредъка. Човек – казвахме им ние, трябва да си служи с придобивките на цивилизацията, но да ги употребява за по-възвишени цели от тия, които днес има човекът на земята.

    Ние вярваме в безсмъртието на душата, във вечния път на всемира и че един човешки живот е едно кратко престояване в оазиса на това безкрайно пътешествие. Ние сме най-убедителни и най-несъкрушими в доводите си, но нашите идеи могат да намерят място само в едно пробудено съзнание.

    Учителя Беинса Дуно даде едно от най-прекрасните тълкувания на Христовото учение."

    Из спомените на Георги Томалевски

    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

  13. Ето едно обяснение:

    "Например някои деца, когато проговорят, започват да издават, че се из­живяват като някой, който не отговаря на тяхното име, нито на заобикаля­щата ги в момента среда. При всеки такъв случай децата спонтанно дават най-големи подробности за друг човек, чиято самоличност им се струва, че притежават. Иън Стивънсън, психиатър в университета на Вирджиния, е класифицирал над 2600 случая на „спомени от минали прераждания". Пъ­тувал е по света с колегите си и лично разпитвали децата, които твърдели, че имат такива спомени, и после изследвали подробно разказите им. В мно­го случаи екипът на Стивънсън бил в състояние да потвърди, че такъв чо­век — какъвто детето твърдяло, че е — е съществувал и е починал, преди детето да се роди. Имало съвпадения и на други факти — човекът бил жи­вял в града, който било назовало детето, имал познати и роднини, които то било споменало, или имал професия, към която детето проявявало необи­чаен интерес. Тези разкрития могат да се тълкуват по много начини, но най-убедител­ната връзка между дете и друг човек била установена чрез случайно наблю­дение. В 35% от общо 895 случая, които е изследвал Стивънсън, децата или имали белези по рождение, или вродени аномалии. В много случаи тези бе­лези отговаряли на рани, които друг човек бил получил в действителност! Например, едно тригодишно дете твърдяло, че си спомня как било простре­ляно в корема и е конкретен човек, за който след проучване се установило, че е умрял по такъв начин. Още повече, момченцето имало малко рождено петно в коремната област и един по-голям несъразмерен белег, какъвто би могъл да бъде оставен след излизането на куршума. Случаите, при които са налице рождени белези, са от голямо значение, защото изключват други па­ранормални обяснения — например, че детето телепатично приема инфор­мация от духа на някого или че духът на починал човек го е „обсебил".

    Тези заключения са били използвани за обясняването на някои невероятни фобии, обременени отношения между родители и деца, необичайни за де­те интереси или необясними умения, които понякога проличават от ранно детство. По отношение на миналите прераждания много хора си задават въпроса: „Ако сме живели и преди, защо нищо не си спомняме?" Лично аз смятам, че децата забравят за миналите си животи още преди да проговорят, защото ако не беше така, тези спомени, освен всичко друго, биха им попре­чили да изградят личността си. Стивънсън отбелязва, че повечето деца спи­рат да говорят за живота, който „си спомняли", между петата и осмата годи­на. Интересно е също така, че при повече от половината от децата, чиито спомени за минал живот са били потвърдени, при предишното си преражда­не са умрели от насилствена смърт. Вероятно, когато в предишен живот душата е била прекъсната, преди да е завършила някакво дело, тя се прераж­да в сегашния с усещането за нещо недовършено."

    Из Енергийна медицина - Дона Идън (има я в Споралата)

  14. Още инфо по темата:

    Антибиотици будят лошите бактерии

    "Освен вредните бактерии антибиотикът унищожава и част от естествената бактериална среда в червата, необходима за правилния обмен в организма", предупреждава доц. д-р Соня Генова, шеф на кабинета по алергология в "Пирогов". И допълва, че силните хапчета не само премахват полезни за тялото микроорганизми, но могат да активизират някои патогенни микроорганизми, които досега са кротували. Резултатът? Множество усложнения. Например - тежка диария или псевдомембранозни колити, които може да бъдат животозастрашаващи, обяснява д-р Генова."

    ...

    "Друга опасност, която крие приемът на антибиотици, е, че те намаляват защитните сили на организма и понижават имунната система. Затова безразборното им пиене никак не е безобидно. "Тези лекарства не бива да се вземат по-дълго или по-кратко от предписаната лечебна схема, която обхваща обикновено между 5 и 7 дни", подчертава доц. Генова. Някои пациенти преустановяват приема на лекарството веднага, щом се почувстват добре. По правило обаче те трябва да пият лекарството 3 дни след подобряване на състоянието. Иначе болестта може пак да ги повали и тогава ще се наложи прием на нов антибиотик. А прекалено честият прием на тези хапове ги прави неефективни. Бактериите се пригаждат и стават резистентни към тях. "Преди 4-5 години клиничните фармаколози в ИСУЛ обявиха, че бактериите са станали резистентни към българския гентамицин", разказа д-р Генова. Най-добре е преди да се предпише конкретно лекарство, да се направи антибиограма за вид на бактерията, смята специалистът. По този начин може да се избере точният медикамент. Не е препоръчително да се изписват широкоспектърни антибиотици, които атакуват разнообразни бактерии. "По този начин организмът ще спре да се повлиява от по-леките, които, правилно изписани, имат добър лечебен ефект", напомня доц. Генова."

×
×
  • Добави...