Понякога в живота ни се случват нещастия които не можем да избегнем.Но все има някаква причина за да ни се случат.
Миналата година загубих брат си при автомобилна катастрофа-такмо изкара шофьорски курс.Първия ден в който взе колата и нещастието се случи.Нелепо но факт.Все още не мога да повярвам че го няма.И колко мои приятели загинаха при катастрофи...Осъзнах приятели че живота е толкова кратък затова радвайте се на всеки миг,обичайте се и бъдете благодарни за всичко което имате-за цветята,за децата,за близките,за въздуха който вдишвате защото колкото и да не ви се вярва всички вървим по един и същ път-и всички стигаме до едно и също място само дето едни стигат по рано.
Съдба...карма..или лошо стечение на обстоятелствата..кой знае..?!
Знам само че катастрофи стават всеки ден...и всеки ден си отиват млади хора ,деца.Дали така е е било писано или всичко се случва по невнимание?!Дали можем да го избегнем или ще съжаляваме цял живот..?!
