Максим

Това е моята природа, не изисква причини, тя е изначално заложена. Не изисква усилия, за да се изпълнява.

Защото там са хората и там е Паневритмията. Какво да правя сам самичък на Пирин? Не ходя заради някакви мистични усещания там. Ходя да свърша нещо полезно със себе си, но в никакъв случай да очаквам някаква благодат да се спусне отгоре. Аз съм идеалист, но това не изключва и реалист! Вярвам на своите усещания, нямам друго което да използвам за да се уверя в нещо. Ако видя това, което са видели неколцина на Рила на 19 август 1988 г. но не казват упорито какво точно, може би ще повярвам и в други неща... Е може пък тази година да видя нещо, кой знае

Много ми е странно защо за Рила се говори по такъв собственически начин тук. Като че ли Рила принадлежи само и единствено на Братството. Ако се строи лифт на Пирин, няма да се вдигне такъв вой. А природата не прави разлика между Рила и Пирин, тя не постава граници и етикети "това е Рила, тя е наша, тя има сила,... а това Пирин, той е обикновен, там и да има лифт няма да е фатално..." Всеки тук идва и се изказва като авторитет, като адвокат, като последна инстанция между Рила и останалия свят...За мен Рила е една обикновена планина и в нея няма нищо мистично или различно от другите планини. Тя просто е по-красива.

Никой не може да има точен поглед върху този въпрос, защото всички са пристрастни и гледат през призмата на собственото си влечение. То пречи на обективната преценка.

Могат те, могат, и още как.

Момент, само на жените ли е дал красота? Само те ли са красиви? А мъжете не са ли красиви? Те нямат ли физическа красота? Тя не пленява ли жените също така? Някои други биха казали, че именно мъжете са красиви. Как така делим нещата, едните имали красота а другите не? Ако гледаме обективно и безпристрастно и двата пола са красиви! Никак не бих казал, че мъжете са по-малко красиви от жените. Това, че жените се "разкрасяват" по различни начини с дълга коса, грим, червило, обици, накити не е тяхна естествена красота. Следователно тя не идва от Бог а е привнесена, за да привлече определен контингент. По същия начин мъжете имат какво да направят за да привлекат също, но това което те използват не е изкуствено, защото не е привнесено отвън, като например мустаци или брада.

Жалко е да чуя това. Планината се променяше с всяка изминала година. Първата година 2005 заварил Рила девствена, както си е била, нямаше строеж на лифт, оттам където сега е станцията товареха конете, пътят беше тесен, скалист, труднопроходим от уазките. Следващата година ушириха пътя, на третата вече камиони пълзяха нагоре и се започна строителството на станцията на лифта, а четвъртата година вече беше изсечена просеката за лифта до горе, сега и той е заработил...

В никакъв случай не поддържам намерението някой да бъде задържан само защото другия много го обича, ако някой е останал с погрешно впечатление. Всеки има разбира се право на мнение, но аз стоя зад думите си - болката в любовта е неизбежна. Ако някой, когото обичаш не ти се усмихне и не ти обърне внимание, ти ставаш дълбоко наранен. Но ако някой, който ти е безразличен, като например пътниците в автобуса те блъсне, нищо няма да ти стане, не се обиждаш, не ставаш наранен. Защото нямаш чувства към него. Коя е причината за болката-силните позитивни чувства. Сега ако говорим за някакъв идеал на безусловна любов, на който само единици са способни, то е друг въпрос. Аз съм на земята, нямам крила, и говоря за най-реални и нормални неща, а не за някакви светли идеали, с които да се опитвам не само себе си да уверявам, но и аудиторията също... И аз обичам, и имам нужда от жестове отново и отново, аз да ги показвам, и на мен да ми показват. Човещина. Едно е някаква безусловна любов към Бог, където имаш чувството че винаги е с теб и никога не ти липсва, и друго е човешката любов, където имаш нужда просто от човешки жестове. Нещата са различни.

Болката върви ръка за ръка с любовта. Няма друг начин. Едната страна на монетата е любов, а другата болка. Любовта е най-голямата сила на този свят и същевременно точно тя ни прави много раними също. Това, което се случва с теб е напълно нормално. Плачи щом ти се плаче, това е нормално също. Изразът на емоциите облекчава.

Колко време продължава тази депресивна криза при теб? Моят познат е имал през 1997 г., след това 10 години нищо му нямаше, ожени се, роди му се дете, започна работата за която мечтаеше, и после се случи кризата. Година и половина той не беше на себе си, тъпчеха го с антидересанти и други подобни, и имаше постоянно най-различни оплаквания. Страхуваше се да излиза от вкъщи и дори да остава сам, спря да ходи на работа. Но това отмина и тази година е според мен съвсем добре, ходи на работа и не се е оплаквал от нещо, възвърна си предишната жизненост. Сега може пак 10 години нищо да му няма и после да се случи пак. Не е нещо, от което не може да се излезе, вярвам че ще отмине и ще имаш трайна ремисия.

Моят отговор беше в контекста на написаното от Латина, не на теб, извинявам се че не отговорих с цитат предварително, за да е по-ясно.

Това състояние може изобщо да няма нищо общо с увлеченията към духовното. Може да е наследствена предразположеност. Мой приятел изпада в абсолютно същите кризи периодично, също беше много отдаден на духовно учение, но не ББ. Но в моментите, когато е в такова състояние, губи всякаква вяра и интерес към живота. Оказва се, че майка му също имала подобна склонност към такива състояния. Тя не се интересува от духовни пътеки. Просто се случва на периоди, като между тях в продължение на много години той се чувства напълно здрав. От друга страна и Латина има право. От личен опит го разбрах, нещата от които се лишавах дълги години, правейки се на аскет и непривързан към удоволствия, с течение на годините започнаха да ме преследват и аз започнах малко по малко да им се отдавам. Това ми се отразява много благотворно. Просто човек има определен набор от потребности и ако някоя от тях не бъде задоволена навреме, после тя ще дойде неизбежно с дваж по-голяма сила. Затова средният път се оказва най-добър и безопасен.

Всеки случай не ги набеждаваме неоснователно за пропагандатори на нещо, и не им забраняваме достъпа до ЛС, нито им отправяме "последно предупреждение за бан", нито се представяме за "аз коля - аз беся тук", нито се вживяваме в ролята си, нито се опитваме да запушим устите на "непослушните" нито трием техните съобщения, нито наламе цензура в същински тоталитарен стил, нито всячески се опитваме да пазим авторитета си с очертаване на територия с железни пръти...Достатъчно фалшиво и непопулярно звучи всичко това.

Чувство за собствена значимост трябва да имаме и е полезно. Ако аз обичам себе си, това означава, че ценя себе си. Не мога ли да харесвам себе си, съм загубен. И същевременно знам, че добрите качества, които имам не са моя заслуга, а на Твореца, ето защо уважавайки себе си и знаейки цената си, аз автоматично ставам признателен и на Него, благодарен за всичко добро и красиво, което ми е дал. Ако аз харесвам себе си на външен план, то това не засяга и не раздува егото ми, защото не аз съм създал тези очи, или тази коса, или това тяло. Т.е. задоволството не е адресирано към собственото ми его, а към Създателя, който има заслуги за тази красота. Тогава мога само да изпитвам благодарност, а не арогантност. От друга страна ако аз не мога да уважавам самия себе си и да обичам себе си, то аз не бих могъл да обичам никой друг. По този механизъм възникнало самоуважението се родее както със смирението, така и с гордостта в някакъв смисъл. Според мен тези двете не си противоречат, просто се отнасят до различни аспекти на живота ни. Аз мога да бъда едновременно смирен и да се преклоня пред величието и гения на Твореца, или на един благороден добродетелен човек, и едновременно с това мога да изпитвам гордост че имам допир с извисен човек или че просто съм важна част от плана на Твореца.

Имам, но преди доста години. Сега не пиша нищо, всички диалози, монолози се разиграват вътре, идват когато трябва и биват изтрити когато трябва, не са трайни, както не са трайни и нашите чувства, мисли и емоции.

Само храната за една седмица тежи достатъчно, освен нея има достатъчно друг багаж-палатка, чувал, постелка, дебели и тежки зимни дрежи, зимно яке...как ще ги пренесеш сам 3 часа по постоянен наклон нагоре? Миналата година си пренесох багажа сам, но от новата до старата хижа, за от по-надолу немислимо.

22 август ли последния ден, в който може да се остане в лагера? А за лифта нищо не се споменава, може ли с него да се качва багаж и колко? Или ще го бойкотираме? ... Ако мога да се кача с багажа си с лифта, по-добре така, отколкото да допринасям за измъчването на горките кончета...

В брой 62 на списание "Усури" има обширна статия и интервю с Андрей Грива и снимки от Рила (на една от тях се виждам в профил, вижда се и Васил по време на обяд на тревата на 19 август 2007 г.). Той все още може да бъде закупен с поръчка в големите книжарници. Ето го текста: Лист 1 | Лист 2 | Лист 3

Знание по случай денят на Учителите, или Гуру Пурнима както се нарича на изток. Този ден се отбелязва винаги през юли в деня на пълната луна. Шри Шри Рави Шанкар