Максим

Още четири обновления на прогностичните карти на световните меторологични центрове потвърждават слънчевото, сухо и топло време за България от 1 до 13 август. Но за 14 август дават захлаждане и дъжд, точно денят в който смятам да се качвам... Явно планината е решила да не ме пусне лесно тази година. Но този вариант може да отпадне, само го има като някаква вероятност на този етап, защото е далеч. От утре няма да мога да правя мониторинг на прогнозите, понеже напускам града, отивайки в друга, по-ниска планина до 12 август...за аклиматизация , в място леко пооткъснато от цивилизацията, но толкова красиво.

И точно това видях в Борислав! Той е жив пример на това, което сам казва.

Както е предложил Борислав е най-подходящия момент, на 18-ти вечерта вече всички ще бъдат горе, понеже 19-ти е ключовият ден. На 20-ти някои започват да слизат вече, макар празника да е до 21-ви включително.

След това когато започнах да идвам на Рила започна да ми се връща по същия начин от други хора, случваше се да има реплики към мен "защо вечер ядеш краставица, не трябва", или "защо ядеш с набучено парче храна върху острието на ножа, Учителя казва че така не трябва", или "не бива да се качваш на Харамията, защото е електричен връх, Учителя е казал че не бива", или "защо пиеш студена вода". Неща, които вече посрещах с усмивка, защото бях минал по същия път. Но и това само по себе си не носи лоши подбуди, а точно напротив. Човек мечтае да види всичко и всички около себе си идеални, идеално чисти. Всичкият този фанатизъм има в корена си точно чистото чувство за идеализъм. Защото на човека му пука за учението, той се е пропил от него, иска да направи и живее в добро, чисто общество. Това беше и моята и тяхната дълбока подбуда, само че лисваше достатъчно мярка и осъзнатост, и в даден момент сам слизаш на земята и и разбираш че такова общество още не е създадено, не сме порастнали за него, започваш да гледаш по-реално.

Благодаря на Маги и на останалите, у всички мнения има големи дози истина. Истина, която и аз изпитах минавайки през различни етапи. Най-напред се вкопчих в духовното учение и практики, бях класически пример на фанатик, една отдаденост без правилната мярка - не можех да си позволя нито ден пропуск без да практикувам, без медитация, без пранаями, без молитва преди храна, случеше ли се по някаква причина нещо да пропусна да направя, ме обземаше чувство за вина че не съм бил последователен и стриктен. Буквално възприех всички идеи от моя учител и с този модел опитвах да налагам не само върху себе си, спрях да ям определени храни приготвени по определен начин (защото е вреден...), но по-лошото беше, че се опитвах да насложа този модел и върху другите дори само от групата - яде ли някой месо правех забележка, пие ли някой алкохол недоволствах и се скандализирах, дори за яйцата се мръщех и обвинявах с думите "Гуруджи казва, че яйцата са тамасична храна защо я ядете? Не спазвате правилата които е дал, а ако не започнем от себе си как ще бъдем пример на другите и ще разнесем това знание?". Действайки като фанатик-сектант не осъзнавах колко аз самият се отдалечавам от правилното поведение и правилния пример не приемайки другите такива каквито са. Не четях нищо друго, освен от моя учител даденото. Дори вървейки по улицата си мислех "тези хора не следват духовно учение, те нямат знание за живота и за себе си, живеят сляпо". Смятах, че това което съм срещнал е едва ли не панацея от всичко. Разбира се имах радост, имах ентусиазъм в себе си, но и неуловимо бях лекичко изгубил правата мярка и стабилна почва под краката си. Целта беше да се почувства единство между всички хора, а аз се разграничавах и поставях отделно. Постепенно медитацията стана монотонна, скучна, молитвата също стана механична без чувство, прияждаха ми се определени храни, които уж не трябва да се консумират. Това ме отрезви, възгледите ми поомекнаха, появи се място и за компромиса - вече пропускам практики ако не съм добре разположен, ако нямам нагласа, пропускам молитва ако няма чувство, започнах да пия отново кока-кола, нищо че е вредна , по малко ми е вкусна, и баница в която може да има яйца. За месото няма проблем, там не е моята храна. Станах по-толерантен. После започнах да чета по малко и други духовни източници. И разбрах, че Бог е навсякъде и няма едно определено учение което единствено да има превилегията да сочи верния път, и че основното е развитието на нашата душа, а всяко учение, учител или друга ситуация просто са крайпътни знаци които поддържат правилната посока на нашето движение в живота. С това те са ценни. В един момент от твоето развитие ти е нужно едно определено знание, източник, в друг период от живота имаш друга потребност, друг аспект на познанието, може би друг източник и така. И най-важното си е вътрешното усещане за нещата, не автоматичното сляпо изпълнение на практики, молитви, защото се получава изкуствен начин на живот, не твоят собствен спонтанен.

Аз се качвам на 14 август и оставам до 22 или 23 август, прието за среща на 18.08.08 в 18.00 макар че няма как да не се засечем и преди това и по мероприятията също след като вече се познаваме.

Според последните прогнози перспективите са за хубаво време поне до 15 август. Това е срока, до който в момента има прогностични карти. В тези карти няма нищо тревожно-времето ще бъде общо взето сухо и топло. Леко захлаждане с усилване на вятъра ще има на 5-6 август, но почти без валеж и бързо ще се затопли отново. Така че който сега се качва в планината ще уцели хубаво време.

По интуиция Жените не показват директно че харесват, но аз разбирам така или иначе все някак си, не може да ми убегне. Просто се усеща, дори и да правят точно обратното, за да прикрият симпатиите си.

Вили, имаш си твоя гледна точка, добре, уважавам я. А опитвала ли си да погледнеш чрез благодарността? Аз съм благодарен, значи съм получил, колкото повече си получил, толкова повече си благодарен. Ако нищо не си получил, в себе си не чувстваш благодарност. Не може само да се дава, никой не дава само, това е двупосочен процес. За правилни хармонични отношения трябва да има обмен двупосочен, даваш на приятелите си и получаваш. Аз не акцентирам на това дали съм дал и колко съм дал, това нека другите го кажат (както и го направиха вече ), редно е човек да си премълчи дали е дал нещо. Мога само да говоря за това какво съм получил, защото чувствам благодарност. Ти говориш за един идеал, който обаче е постигнат само от просветлените. Хайде да слезем на земята и да се огледаме на мястото на което сме доколко бихме могли само да даваме, без да получаваме?

Честно казано изобщо не разбрах какво искаш да кажеш с този постинг, но хайде ще повторя - да, имам малко приятели, но са хора на които мога да разчитам и много съм получил, в не материален а в духовен смисъл от тях, т.е. те не са използвачи. Ти си знаеш какво си прочела в моя постинг, а аз си знам какво съм искал да кажа с него.

Мисля, че ако човек вземе само най-необходимото, ще може да го пренесе на ръка от новата до старата хижа. Всеки случай така ще пробвам. Нямам самар, но в една обикновена раница, един сак за през рамо и една сезалова чанта за обемистите, но не тежки неща(която ще довлека все някак с почивки) ще вместя всичко най-необходимо. Важно е да има информация за превоза от х. Пионерска до х. Рилски езера, дали е осигурен, засега такава информация не намерих.

Ценна информация! В такъв случай уазките/джипките ще бъдат ли достатъчно от х. Пионерска за да ни качват заедно с багажа поне до х. Рилски езера? Иначе е правилно, не могат да изнудват така.

Изплува пред мен спомена за един брат, с който се виждаме на Рила всяка година. Той има толкова малко материално, много години дори без никаква работа, но винаги е готов да сподели от залъка си. И изглежда толкова щастлив. Веднъж бяхме на Салоните, по това време нямаше редовно хляб, по веднъж на 4-5 дни можеше да си вземеш хляб. Беше обяд, той извади своя хляб и целия го раздаде на мен и на останалите. Попитах го: "защо си раздаде хляба, няма да имаш за после", той отговори "Бог ще се погрижи, винаги имам толкова, колкото се нуждая". Това е вяра! А аз пазех своя хляб за после... Всеки път вади нещо от джоба и споделя, пък било то половин бисквита... Споделя с всички, разговаря с всички, обича всички, по такъв спонтанен и чист начин. И пее, непрестанно пее, ходейки из планината. Той е толкова беден външно, но толкова богат вътрешно.

Винаги имам достатъчно пари (макар че никога не съм имал стабилен доход, или по-точно нормален по общоприети мерки), точно толкова колкото имам нужда, нито стотинка повече, и нито стотинка по-малко! За всички неща, които съм ги искал много - съм имал пари и не съм се лишил от нито едно такова много желано нещо. Така че пари могат да идват не само от заплата...ако ти е писано

Май първата половина от нещата я изпитах върху себе си. За първи път в живота си започнах работа с водещ мотив да спечеля пари, заради пари и стоически търпейки минусите на нощните смени. Е, имаше и други мотиви (опитности, море) но този беше водещия. Става дума за работата в хотел на морето. Бях вече прежалил Рила и всякакви духовни практики, нямаше да идвам понеже щях да бъда на работа. Да, ама не. След само един прекаран месец дойде нова администраторка, която работи за тях всяко лято и трябваше да си тръгна, за да се освободи място за нея. Така че по независещи от мен причини бях изхвърлен от света и от морето , от намеренията да се потопя в света и в материалното, не спечелих парите които си бях набелязал, обаче ми се отвори шанс за качване на Рила и за дописване на доклад/статия за една конференция(иначе ако бях останал на работа нямаше да имам възможност да я напиша и нямаше да пиша). Ето как Бог ми отряза пътя към парите и света, към нещата които не са мои, за да ме върне към същината (практиката и Рила) и за да ме върне и към написване на статията, която е в сферата на моето призвание.

Не съм имал нито един "приятел" използвач. Понеже нямам нищо, нито пари, нито слава и няма какво да използват от мен. Това е голямо щастие. Да нямаш нищо. И тогава идват при теб само тези, които искат да ти дадат...а не да ти вземат.

Да не ви уплаших с тези прогнози Щом аз отивам значи няма да е много лошо. За последните 3 години имам средно по 10 дни престой на Рила и през това време най-лошото е било непрогледна мъгла максимум за 2 дни. Нямало е дори 1 изцяло дъждовен ден, само 2-3 пъти е имало превалявания и то през нощта, когато всички спят и то само през 2005 г., 2006 и 2007 г. нямаше ни един дъждовен ден докато бях там.

Благодаря на Иво за полезната информация! Пишете кой кога смята да се качва в лагера. Аз смятам да се кача на 14 август. Ще пътувам индивидуално (вариантът с група с кола отпадна) с влак и ще се надявам в същия ден да има автобус от ЖП гарата в София. Вероятността времето да създаде проблеми остава, все по-усилено в метеорологичните среди се говори за аналог на това лято с лятото на 1997 г. по силата на 11-годишния Слънчев цикъл. А лятото на 1997 г. от края на юли нататък беше влошено-хладно, и валежно. Индикациите са за същото, но дано не се осъществят. Първата индикация е започващото утре влошаване на времето, което съвпада с влошаването около 25 юли 1997 г. Но все пак е лято и дано се отвори приемливо време през август.

Уазките струваха 5 лв в предходните години, за да те качат от Пионерска до х. Рилски езера. И сега няма да е много по-скъпо. Конете са монополисти и затова поскъпват безбожно, докато при уазките не е така. Сигурно ще бъде разпространена цялостна подробна информация но все още е рано.

Не съм психолог, но понеже имам личен опит ми позволете да се включа. Сякаш виждам себе си от онази възраст! Ето приликите: Да, в градината не желаех да се включвам, гледах усамотен през прозореца и даже съм правил успешен отип за бягство от градината до вкъщи. Отказвах да сурвакам, защото ме беше срам, не се появявах пред гости, когато дойдат вкъщи, те искат да ме видях, нашите ме теглят за ръката да отида, но аз се дърпам и не отивам упорито, ако все пак се появявах понякога никога не отговарях като ме питат "как се казваш или на колко си години" ей така необяснимо и напук мълчах за срам на нашите мълчах когато трябваше да кажа стихотворение в градината или в началното училище, мълчах като ме изпитат въпреки че знаех уроците. Бивах освободен само пред най-близките си роднини и приятелчета от блока, с нови деца не исках да се запознавам, казвах не и странях от тях. В училище се опитваха да ме приобщават към класа, усещаха че се дистанцирам от всички. И нищо не се промени с убеждения или със сила, нито пък с прибягване до психологическа помощ. Приемете, че децата са и могат да бъдат различни, просто това е техния начин, не можем и не трябва да унифицираме поведението на всяко дете с останалите. Всичко ще си дойде на мястото по естествен начин когато порастне. Ще придобие мъдрост и ще започне да осмисля по-добре поведението си и оттам да го хармонизира със света около себе си, постепенно. Освен това е нормално за дете на 6 г. да бъде срамежливо. Това е по-скоро правило, отколкото изключение. Моят племенник е почти на 9 г. обаче пак се срамува пред чужди хора и дори пред мен ако не ме е виждал повече време, и е нормално.

Сори, писах за впечатленията си относно времето, пък това че никой друг нищо друго не е писал - кой виновен? Е, хайде да напиша. Конете тази година щели да струват 25 лв, така че най-изгодно изглежда качване с уазка до новата хижа, а оттам с по-стегнат и лек багаж ходом до лагера. Ако се качвам мисля да е със съвсем лек багаж, и без това няма да съм задълго, така че да го нося между двете хижи, няма да се оставя да ме изнудват конярите. Шуменската група ще бъде дежурна на 13 август и ще ви гощава с леща на обяд, а сутринта с жито за закуска. Други подробности не знам засега.

Хм, ето още няколко снимки от времето на събора, в които някой ни е заснел без да сме позирали и така стават най-автентични. http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=6324551 http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=6324554 http://www.snimka.bg/album.php?album_id=25...24557&lp=30 http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=6324559 http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=6324562 http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=6324604 http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=6324609

При слаби хора е нормално да се палпират лимфни възли, нормално те могат да бъдат с размер колкото средно голямо бобено зърно, това е нормално. И аз напипвам моите. Няма от какво да се притесняваш.

Ще ми се да отида на този събор, но още не е ясно. Ще следя темата!