Максим

Това, което Солей моят стар-нов приятел каза за Донка е вярно, и по повод на мен преди години ми беше посочена вратата с намека да си търся друг форум. Само че, откъде накъде след като модераторите не могат да имат лимит на устата и могат да пишат всичко, другите да не могат да изразят свободно това, което мислят, включително и за модераторите. Но не, те са неприкосновени, правим йерархия и се стремим със зъби и нокти да бъдем там горе, поне с една глава над другите, простосмъртните...Това обаче са непопулярни методи и Учителят е говорил за вредата от организацията, политиката и интересите в групата. В същата клопка са попаднали днес православната църква, йога-групите, защото те са организации, които водят политика и градят йерархия. Искаме ли и Братството да се плъзне по опасната наклолена плоскост на политиканството и фаворизирането на личности?...А Иво постоянно търси хора за помагане, само че дивидентите от големия посетителски поток в сайта и рекламите отиват при него, защото сайтът е разбира се негов, той не е наш...А голямо разнообразие от теми съществува, защото това е в интерес на форума-просто повече посетители и по-висок рейтинг, затова и рекламодателите се предлагат. Иначе напоследък този форум започна да ми прилича на безплатна психопомощ на разклатени от първия удар на живота млади хора, които нямат никакво понятие от духовни учения или духовно развитие, нито интерес, а имат просто лични проблеми в света... Накрая не мога да отрека усилията да се измислят интересни теми, и наистина почти винаги са сполучливи, но аз нито имам време, нито нагласа да се задълбочавам, както правех преди. Иначе форумът идеален или не - е нужен!

Случайно гледах Аватар в Бремен. Това беше голяма грешка, толкова ужасен филм не бях гледал отдавна. През цялото време се пита как може да се хвърлят толкова пари за такъв глупав и нехуманен филм... Всъщност на кино не бях ходил от десетилетия и направих голяма грешка, че гледах този филм, впрочем напуснах по някое време залата.

Изненадата ми беше огромна, когато в Холандия майстори поправяха до сред нощ в един частен апартамент, а в Бремен в събота срещу неделя през нощта работеха тежки машини без спиране по един булевард, който беше целият разкопан...Но явно там е така.

Не разбирам връзката на тази тема с този форум. Не разбирам тази музика. Не разбирам тази демонична, тежка и деструктивна музика и никога не съм я слушал. Един пример за сравнение-българската група Импулс с прекрасната си песен от 1984 г. Ако ти си отидеш за миг-хубава, мелодична и хармонична:
http://www.youtube.c...h?v=jtLmcwwV1eY
или тази Сън:
http://www.youtube.c...h?v=mvM-PoU6RrQ
сравнена с израждането на групата в метълска през 1988 г.
http://www.youtube.c...h?v=pmmvPb1QrJ4

Разликата е огромна, и тя не е в полза на последните две...

Безпристрастието е нещо истинско. Защото в него няма променливи мисли, настроения, емоции, породени от външни обекти. В него няма радост и няма страдание. Радостта е нетрайна, не можем да сме радостни непрекъснато. Страданието е нетрайно, не можем винаги да страдаме. Това са двата полюса, а безпристрастието е златният център между двете. Онзи център, който не се променя. Ето защо то е истина, защото е неизменно и в резултат ти подарява блаженството. Мир, свобода от мнения, оценки и привързаности, свобода от емоции и чувства. Когато имаш тази свобода ти виждаш нещата такива, каквито са и вземаш вярното решение. Това е и основен момент в йога. Йогинът е невъзмутим пред радости и страдания, той е винаги доволен. Не става въпрос за убиване на чувства, не. Чувствата са нещо прекрасно, но осъзнаването в момента на взрив на чувствата носи безпристрастието. И държи надалеч страданието. Дори се казва "Ако успееш да не изгубиш себе си по време на връхната точка на която и да е емоция, ти вече си прекосил океана на страданията". Да не изгубиш себе си в емоции го разбирам като осъзнаване на вечния наблюдател в теб и че ти си този вечно блажен наблюдател, който не може да бъде опетнен от никакви събития. В смисълът на медитацията пък е най-добре да успееш да изгубиш себе си, т. е. да се слееш с всемира. Така че един и същ израз "да не изгубиш себе си" в единия случай, минава в "да изгубиш себе си" в другия случай.

Аз го виждам това, всеки ден, само че не в България, а тук в Германия. Имам познат германец, който има малък ресторант. Всички работещи са с договори, социално осигурени на реалните им доходи, и имат право да пият напитки безплатно през работно време, както и да се хранят срещу 70% намаление по всяко време. Между шефа им и тях има равнопоставеност, взаимно уважение и непринудена атмосфера. Миналата седмица се случи готвачът в неделя да работи 12 часа, заради многото посетители, на следващия ден той е свободен, за да си почине. Барманът настоя да бъде извикан, защото нямало кой да приготви храна за клиентите. Но шефът отговори "Не, той е работил вчера много и сега трябва да почива" при което получи отговор от бармана "Прекалено си социален и добър с хората". Ще добавя, че барманът не е германец, но няма да кажа с каква националност е, за да не лавнат кучета по мен отново... Когато всички станат така човечни, светът ще се оправи. Когато нещо се развали- я кафемашина, я друго, той ги поправя или носи на поправка, не заповядва на друг от подчинените си. И се плаща на час, колкото повече работиш, толкова повече печелиш, така всеки има мотивация да остане колкото може по-дълго. Бизнесът си е бизнес, но човекът и здравето трябва да бъдат на първо място. Той посещава и други заведения, и никога не ги гледа като конкуренти, напротив наблюдава и набира опит с какво може да подобри нещата в своя бизнес. По същия начин и той няма конкуренти, които да му завиждат. Представям си какво е в България в тези среди, каква битка за територия и надмощие има и какви съперничества се водят...

Този метод може да работи много сполучливо. И аз така се запознах преди време, чрез интернет и досега нещата вървят. Повече от година. Асо слушаш правилно себе си, винаги намираш правилния човек. Ако те водят други мотиви, много вероятно е да претърпиш крушение.

Този метод може да работи много сполучливо. И аз така се запознах преди време, чрез интернет и досега нещата вървят. Повече от година. Асо слушаш правилно себе си, винаги намираш правилния човек. Ако те водят други мотиви, много вероятно е да претърпиш крушение.

Мона е права. Българите много обичаме да си пъхаме носа в живота на другите, да слухтим и да душим за сензации. Щото като че ли няма с какво друго да се занимаваме. Тук, където живея никой не обсъжда живота на другите. Личният живот там е неприкосновен.

На кой коментатор му стана смешно? На българския нали?! Защото аз гледах мача по немската ТВ в Германия, и коментарът беше от съвсем различно ниво, разбирай ненационалистическо, а със симпатии. Който е по-добър, той играе. А Месут Йозил е роден в Германия, за коя държава трябва да играе тогава? До кога ще се излагаме българите с неприязънта си към турците и с надменноста си към тях? Като че ли сме нещо повече??? Както възкликна сестра ми след връщане от екскурзия в Турция, "колкото и да е парадоскално Истанбул е най-близкото място от България, където можеш да се почувстваш европеец..." Изобщо ако не си живял в Германия, по-добре си спести заключенията, защото се излагаш. Ето защо ще сме задният двор на Европа и почти никой няма да е чувал за България, или ако е чувал, ще е с усмивка. Не надменна, просто усмивка от удивление как може да се реагира по този бай ганьовски начин. За германците няма да говоря пак, щото вече съм писал в други теми. Ако си мислим, че сме нещо повече от тях, ами не сме! Тя държавата по принцип си е отражение на манталитета на хората, които живеят в нея. Може да имаме история, но нямаме настояще. Те имат и минало, имат и духовни учители, цум байшпиел Мастер Екхарт, имат и във всеки град Валдорфски училища, даже гледах обява търсят за работа учител по физкултура. В България обаче няма училища по школата на Беинса Дуно...Преди няколко години една украинка на Рила ме попита къде може да се остане по-дълго и да се изучава учението на ББ по-сериозно. Нямах отговор...Имаме учител и много се гордеем, че сме българи, а нищо не сме направили от това, което в Германия и Австрия са направили от учението на Рудолф Щайнер...

Все едно това аз съм го написал преди 15 години...Чувствх се и живеех точно по същия начин. Нямаше с кого да изляза на кафе, с кого да отида да море, на планина, никога не съм ходил на дискотека, на купон...Никой не ме търсеше, никого не търсех, никога не правех първата крачка, винаги чаках мен да ме заговорят... Празниците бяха кошмар за мен, защото знаех, че отново ще бъда сам, гледах през прозореца как другите младежги излизат вечер, и приятели ги викат, а аз оставах винаги сам зад прозореца... Също като си помислех, че животът ми ще мине и нищо не ми се случва, ме побиваха тръпки. Като студент не съм празнувал нито един осми декември, от вкъщи на лекции, от лекции вкъщи...Когато през паузите колегите се събираха в барче, аз стоях отвън на студа и се разхождах сам, но не исках да вляза при тях, не ми беше удобно...След училище не запазих нито един приятел, не съм виждал никого от тях...Така стана и след университета. Когато имах рожден ден, нямаше кого да поканя, това беше най-лошото усещане! Всичко това продължи до 26-годишната ми възраст, когато много неща се промениха, вече не бях сам, последните 9 години винаги има приятели около мен. И не направих нищо за това! Стана от само себе си. От тогава чувствам живота си наистина наситен и интересен. Пожелавам ти преди 26-годишна възраст да привлечеш много и добри приятели!

Малко, 10 минути преди дядо ми да си отиде, в присъствието на майка ми, която ми разказа това - отворил очи с последни сили, загледал се в пространството над нея, сякаш видял нещо не от този свят, и на момента се успокоил и отпуснал блажено, всичкият стрес и страх изчезнал от лицето му и след десетина минути издъхнал. Тя не вярва в никакви подобни неща, но това е било толкова силно, че й е направило силно впечатление, тя беше убедена, че той е видял нещо, което ние не можем. Разбрал е, че там където отива е по-хубаво...
Самият аз присъствайки на смъртта на чичо ми, на маминка ми, винаги чувствах едно и също. Преди смъртта съм уплашен, след като си отидат, просто не ми е мъчно, нещо ми говори - тях ги няма вече там, телата вече са само предмет, това не са чичо ми, маминка ми, те са си отишли, те не са свършени, те продължават. Не знаех къде и какво се случва, но отвътре в мен идваше спонтанен мир, липса на ужас или стрес. Много добре осъзнавам разликата в чувствата ми преди краят и след него. Напълно необяснимо, вместо да съм ужасен от станалото, аз бях спокоен и знаех че те продължават нататък. И двата пъти се повтори точно по един и същ начин това усещане.

Все едно това аз съм го написал преди 15 години...Чувствх се и живеех точно по същия начин. Нямаше с кого да изляза на кафе, с кого да отида да море, на планина, никога не съм ходил на дискотека, на купон...Никой не ме търсеше, никого не търсех, никога не правех първата крачка, винаги чаках мен да ме заговорят... Празниците бяха кошмар за мен, защото знаех, че отново ще бъда сам, гледах през прозореца как другите младежги излизат вечер, и приятели ги викат, а аз оставах винаги сам зад прозореца... Също като си помислех, че животът ми ще мине и нищо не ми се случва, ме побиваха тръпки. Като студент не съм празнувал нито един осми декември, от вкъщи на лекции, от лекции вкъщи...Когато през паузите колегите се събираха в барче, аз стоях отвън на студа и се разхождах сам, но не исках да вляза при тях, не ми беше удобно...След училище не запазих нито един приятел, не съм виждал никого от тях...Така стана и след университета. Когато имах рожден ден, нямаше кого да поканя, това беше най-лошото усещане! Всичко това продължи до 26-годишната ми възраст, когато много неща се промениха, вече не бях сам, последните 9 години винаги има приятели около мен. И не направих нищо за това! Стана от само себе си. От тогава чувствам живота си наистина наситен и интересен. Пожелавам ти преди 26-годишна възраст да привлечеш много и добри приятели!

За пореден път бях поразен от честността, коректността и стремежа да бъдеш полезен, на немците. Просто разликата е от небето до земята спрямо българите, с риск някой пак да се засегне и да го приеме лично. Преди време попитах в едно райзе бюро на гарата откъде мога да си купя билет за градския транспорт. Отговориха ми "тук ще ви излезе скъпо, най-евтино е отвън пред гарата в един павилион". Можеше да ми продадат от там скъп, но не го направиха... Втори случай-трябват ми ежедневни билети за двама човека пак за градския транспорт, казвам "бих желал два еднодневни билета за днес", касиерът вижда, че до мен стои майка ми и пита "два ежедневни или един ежедневен за двама човека?". Усетих се, че щом има такава опция е по-евтино и веднага се съгласих. Излезе ми два пъти по-евтино, отколкото ако той не ми беше казал за тази опция и беше ми дал каквото бях поискал. Трети случай, днес отиваме на музей пак с майка ми. Имам гутшайн, прещу който двама човека влизат, а плаща само един. Човекът ни погледна, погледна майка ми, прецени че е в пенсионна възраст и каза "вие влизате безплатно, а тя плаща като пенсионер само 3 евро, за тях има намаление". Можеше да каже, че тя влиза безплатно, а аз трябва да платя редовен билет, но не го направи! Ето какво е капитализъм с човешко лице. И какво беше написано в едно руско списание по времето на социализма "Те построиха капитализъм с човешко лице, а ние построихме социализъм с лице на гол задник" (с извинение). Сега бих казал, че и капитализмът ни е такъв.

За пореден път бях поразен от честността, коректността и стремежа да бъдеш полезен, на немците. Просто разликата е от небето до земята спрямо българите, с риск някой пак да се засегне и да го приеме лично. Преди време попитах в едно райзе бюро на гарата откъде мога да си купя билет за градския транспорт. Отговориха ми "тук ще ви излезе скъпо, най-евтино е отвън пред гарата в един павилион". Можеше да ми продадат от там скъп, но не го направиха... Втори случай-трябват ми ежедневни билети за двама човека пак за градския транспорт, казвам "бих желал два еднодневни билета за днес", касиерът вижда, че до мен стои майка ми и пита "два ежедневни или един ежедневен за двама човека?". Усетих се, че щом има такава опция е по-евтино и веднага се съгласих. Излезе ми два пъти по-евтино, отколкото ако той не ми беше казал за тази опция и беше ми дал каквото бях поискал. Трети случай, днес отиваме на музей пак с майка ми. Имам гутшайн, прещу който двама човека влизат, а плаща само един. Човекът ни погледна, погледна майка ми, прецени че е в пенсионна възраст и каза "вие влизате безплатно, а тя плаща като пенсионер само 3 евро, за тях има намаление". Можеше да каже, че тя влиза безплатно, а аз трябва да платя редовен билет, но не го направи! Ето какво е капитализъм с човешко лице. И какво беше написано в едно руско списание по времето на социализма "Те построиха капитализъм с човешко лице, а ние построихме социализъм с лице на гол задник" (с извинение). Сега бих казал, че и капитализмът ни е такъв.

Вчера съборът край Мадара продължи, участваха около 400 човека. Времето смени лицето си многократно и беше удивително как край нас се смениха всички възможни състояния на времето. Рано сутринта при изгрева беше ясно, тихо и слънчево. Такова беше и по време на молитва и беседа. По време на Паневритмия напълзя гъста мъгла, като на Рила. Мъглата се задържа чак до обяд. Но всички мероприятия на платото се състояха нормално. Дъждът заваля около 12 ч. Тогава повечето хора вече бяха долу при хижата за обяд. Дъждът отначало беше пороен, а след това умерен продължи до 15 ч. През това време в хижата се изнасяха лекции. Имаше и гръмотевици. Особено увлекателна беше беседата с брат Георги от Габрово на тема "Пътят на ученика", когато той разказа лични опитности. След 15 ч. дъждът спря и изгря топло слънце. Лекционната част продължи отвън край хижата. Вечерта се проведе концерт в голямата пещера. Така вторият съборен ден мина прекрасно. Днес съборът продължава.
Видео от вчерашния ден:
http://www.youtube.c...h?v=D3SPhUmuuSI
http://www.youtube.c...h?v=_xyh2CpTGb0
Снимки: http://yogimax.snimk...2010.503763.all

Днес започна 18-тия събор на ББ- Мадара 2010. Началото бе трудно, времето постави изпитания. Времето беше по-лошо, отколкото е обикновено дори на Рила, но пак беше приятно. Слънце изобщо не се видя, по едно време падна гъста мъгла, а по време на четенето на беседата заваля дъжд, който спря точно за упражненията и Паневритмията се изигра спокойно без дъжд. Дъждът заваля отново веднага след като Паневритмията свърши. В тази първа сутрин участваха около 200 човека, които не се изплашиха от лошото време, очаква се да пристигнат днес още и да се достигне нормалния брой от около 400 човека.
Три снимки от днешния ден: http://www.beinsadou...ts&do=sc&cat=46
Видео: http://www.youtube.c...h?v=msIYlMDv1cE
В момента съборът продължава при по-хубаво време, след като до обяд и в Шумен валя постоянно проливен дъжд.
Утре и вдругиден се очакват ясни изгреви по време на събора!

Песен от филма "Задача с много неизвестни" 1977 г.
http://vbox7.com/play:74770f32&r=emb

Програма
на XVIII-тия младежки събор на Бялото братство
Мадара 2010
посветен на светлия празник на славянската писменост

Първи ден - 22 май 2010 г., събота
5.50 ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд
Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата
7.30 ч. Паневритмия
9.00 ч. Закуска
10.00 ч. – 12.30 ч. екскурзия из археологическия резерват „Мадарски конник” и събеседване за окултната история на България.
13.30 ч. Братска трапеза – х. Мадарски конник
14.30 ч. Урок по флейта на Снежана Стойчева. Желаещите за обучение да си носят флейти.
15.00 ч. Лектория. Място – х. Мадарски конник : „Окултни теории за произхода на земята” – лектор: Пенчо Бойчев
15.30 ч. „Завръщането на Богомилите” – лектор: Христо Маджаров
16.30 ч. „Работата на сестрите в Школата на Бялото братство” – лектор: Галя Маджарова
17.30 ч. Посещение на археологическия музей в Мадара
19.00 ч. Вечерен концерт – място: Манастирският комплекс. В програмата: концерт на трио „Животвор” гр. Варна, Тодор Иванов – родопски песни и др.
20.30 ч. Вечерен духовен наряд

Втори ден - 23 май 2010 г., неделя
5.50 ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд
Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата
7.30 ч. Паневритмия
9.00 ч. Закуска
10.00 ч. Неделна беседа
11.00 – 12.00 ч. Беседване на тема „Правилата на Школата и тяхното приложение” – лектор: Георги Петков
13.00ч. Братска трапеза в х. Мадарски конник
15.00ч. - 17.30 ч. Лекционна част.
• „Новата музика и Паневритмията” – лектор: Петьо Цанов
• „Развитие на четирите степени на съзнание в Паневритмията” лектор: Николай Конакчиев
• „Изследване на теоретичните източници на Паневритмията” – лектор: Георги Христов
• Обсъждания и съобщения.
19.00 ч. Концерт в Голямата пещера. В програмата: хор „Дъга” гр. Пловдив, Виделин Джеджев – цигулка, Петьо Цанов – кл. китара и др.
20.30 ч. Вечерен духовен наряд

Трети ден - 24 май 2010 г., понеделник
5.50 ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд
Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата
7.30 ч. Паневритмия
9.00 ч. Закуска
10.00 ч. – 12.00ч.
• „100 години търновски събори”
• Организационно събрание за Лятната духовна школа на Рила 2010г.
• Съобщения за предстоящи събития в Братството
12.30 ч. Братска трапеза в х. Мадарски конник
14.00 ч. Закриване на събора

По последна информация в хижа Мадарски конник няма свободни места, оттук нататък възможността е на палатки или в къщи за гости в село Мадара (предполагам).
По прогнози времето в съборните дни се очаква да бъда нестабилно, сутрин по-често слънчево, а около и след обяд с превалявания от дъжд и гръмотевици. Дневните температури ще бъдат около +20 градуса, а нощните около +12 градуса. Силен вятър няма да има, ще бъде тихо, само по време на гръмотевична буря ще има временно усилване на вятъра.

Програма
на XVIII-тия младежки събор на Бялото братство
Мадара 2010
посветен на светлия празник на славянската писменост

Първи ден - 22 май 2010 г., събота
5.50 ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд
Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата
7.30 ч. Паневритмия
9.00 ч. Закуска
10.00 ч. – 12.30 ч. екскурзия из археологическия резерват „Мадарски конник” и събеседване за окултната история на България.
13.30 ч. Братска трапеза – х. Мадарски конник
14.30 ч. Урок по флейта на Снежана Стойчева. Желаещите за обучение да си носят флейти.
15.00 ч. Лектория. Място – х. Мадарски конник : „Окултни теории за произхода на земята” – лектор: Пенчо Бойчев
15.30 ч. „Завръщането на Богомилите” – лектор: Христо Маджаров
16.30 ч. „Работата на сестрите в Школата на Бялото братство” – лектор: Галя Маджарова
17.30 ч. Посещение на археологическия музей в Мадара
19.00 ч. Вечерен концерт – място: Манастирският комплекс. В програмата: концерт на трио „Животвор” гр. Варна, Тодор Иванов – родопски песни и др.
20.30 ч. Вечерен духовен наряд

Втори ден - 23 май 2010 г., неделя
5.50 ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд
Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата
7.30 ч. Паневритмия
9.00 ч. Закуска
10.00 ч. Неделна беседа
11.00 – 12.00 ч. Беседване на тема „Правилата на Школата и тяхното приложение” – лектор: Георги Петков
13.00ч. Братска трапеза в х. Мадарски конник
15.00ч. - 17.30 ч. Лекционна част.
• „Новата музика и Паневритмията” – лектор: Петьо Цанов
• „Развитие на четирите степени на съзнание в Паневритмията” лектор: Николай Конакчиев
• „Изследване на теоретичните източници на Паневритмията” – лектор: Георги Христов
• Обсъждания и съобщения.
19.00 ч. Концерт в Голямата пещера. В програмата: хор „Дъга” гр. Пловдив, Виделин Джеджев – цигулка, Петьо Цанов – кл. китара и др.
20.30 ч. Вечерен духовен наряд

Трети ден - 24 май 2010 г., понеделник
5.50 ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд
Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата
7.30 ч. Паневритмия
9.00 ч. Закуска
10.00 ч. – 12.00ч.
• „100 години търновски събори”
• Организационно събрание за Лятната духовна школа на Рила 2010г.
• Съобщения за предстоящи събития в Братството
12.30 ч. Братска трапеза в х. Мадарски конник
14.00 ч. Закриване на събора

По последна информация в хижа Мадарски конник няма свободни места, оттук нататък възможността е на палатки или в къщи за гости в село Мадара (предполагам).
По прогнози времето в съборните дни се очаква да бъда нестабилно, сутрин по-често слънчево, а около и след обяд с превалявания от дъжд и гръмотевици. Дневните температури ще бъдат около +20 градуса, а нощните около +12 градуса. Силен вятър няма да има, ще бъде тихо, само по време на гръмотевична буря ще има временно усилване на вятъра.

Вчера бях на изгрев и Паневритмия край Шумен. Пак имаше кучета, не само за паневритмия, а дори и за изгрева, а това са две различни места. Те идват и за изгрев и молитва, а след това идват с нас на паневритмия. Търсят обич, ласка, едно направо си качваше лапата върху коляното ми с желание за топлина.

Все едно това аз съм го написал преди 15 години...Чувствх се и живеех точно по същия начин. Нямаше с кого да изляза на кафе, с кого да отида да море, на планина, никога не съм ходил на дискотека, на купон...Никой не ме търсеше, никого не търсех, никога не правех първата крачка, винаги чаках мен да ме заговорят... Празниците бяха кошмар за мен, защото знаех, че отново ще бъда сам, гледах през прозореца как другите младежги излизат вечер, и приятели ги викат, а аз оставах винаги сам зад прозореца... Също като си помислех, че животът ми ще мине и нищо не ми се случва, ме побиваха тръпки. Като студент не съм празнувал нито един осми декември, от вкъщи на лекции, от лекции вкъщи...Когато през паузите колегите се събираха в барче, аз стоях отвън на студа и се разхождах сам, но не исках да вляза при тях, не ми беше удобно...След училище не запазих нито един приятел, не съм виждал никого от тях...Така стана и след университета. Когато имах рожден ден, нямаше кого да поканя, това беше най-лошото усещане! Всичко това продължи до 26-годишната ми възраст, когато много неща се промениха, вече не бях сам, последните 9 години винаги има приятели около мен. И не направих нищо за това! Стана от само себе си. От тогава чувствам живота си наистина наситен и интересен. Пожелавам ти преди 26-годишна възраст да привлечеш много и добри приятели!

На нашата паневритмия, поне когато ходех по-редовно, почти винаги си имаше кучета! Тръгват от района на Младежкия дом и Библиотеката, качват се по 1300-те стъпала горе на платото, където тя се играе, и се разхождат през краката ни докато играем, понякога дори лягат в кръга удобно и спят, докато играем... Никой не се опита да ги прогони, всички показваха обич към тях и дори споделяха "като идват на паневритмия поне ще израстнат по-бързо до човешки същества в следващ живот..." Аз бях неутрален, понякога съм подритвал леко куче, като се мотае в краката ми докато играя Сега не знам как е, но тогава нямаше паневритмия без куче...

В брой 62 на списание "Усури" има обширна статия и интервю с Андрей Грива и снимки от Рила (на една от тях се виждам в профил, вижда се и Васил по време на обяд на тревата на 19 август 2007 г.). Той все още може да бъде закупен с поръчка в големите книжарници.




Ето го текста: Лист 1 | Лист 2 | Лист 3

Нещата са прости. Който могъл да замине за чужбина, заминал и естествено харесва новия си дом. На когото не се удала възможност да замине, търси причини за самоуспокоение защо е останал и как било хубаво, патриотично или геройство. Неслучайно по правило под всяка статия, написана от българин, живеещ в чужбина и поместена в интернет, следват негативни коментари и често гневни реакции на българи, останали в България. Пословични сме с това, със завистта и с търсенето на оправдания за останалите, и плюене на заминалите. Не искам да кажа, че това се случва в този форум, съвсем не. Но казвам какъв е механизмът на реакции, които наблюдавам като цяло в интернет по този повод. Щом обаче даже Мона, един толкова силен човек, се е отчаяла от действителността в България, представям си докъде стигат нещата.