Слънчева

......
Двамата свидетели

Благодаря Fut! Беседата е точно намясто

Ами, като всеки се опитва да намери и приеме мястото си и се вглежда повече в себе си и не толкова много в другите, например - най-общо казано.

Живях в Норвегия доста години. Можех да остана "завинаги", но избрах да се прибера, защото и аз мисля,че тук има много повече работа и начини да осмислиш живота си - за нас, като българи. В началото и мен ме впечатляваха подредеността и чистотата във всяка сфера на живот там, но по-късно това не стопляше душата ми. Ако трябва да направя паралел с нещо, то това е преходността на физическата (външна) красота и онази вечната душевна красота. За онази "там" не сме се трудили, получаваме я някак си наготово. На мен ми е по-сладко да е мое творение. А и да се чувстваш добре в крайна сметка е въпрос на вътрешно състояние, а не на външни фактори. Както казваше едно момиче, което водеше курс по йога - всички се оплакват,че градът им миришел на канал, а на мен постоянно ми мирише на цветя!? Дадох си сметка за това едва сега, откак се завърнах в България - от юли миналата година. Не казвам,че е лесно. Самата аз все още се намествам и адаптирам, но трудности има и в чужбина, само че от друг характер - зависи от "характера" на човека и от избора му какво да го радва. Във всеки случай за няколко месеца тук се срещнах с много хубави хора, чувствам се полезна и пълноценна. Имам всичко, от което се нуждая и не спирам да благодаря за всички възможности, които съдбата ми е предлагала. Прекланям се пред всички, които са избрали да останат тук, да създадат семейства, да отглеждат деца и да ги възпитават, и са успели да се съхранят!!!

Дали ще я бъде България - от нас зависи!

Нужно е всички ние да се научим да работим.
Качествено.
Съвестно.
Да се научим на колективизъм, да бъдем отбор, да се радваме на чуждите успехи и да съдействаме за тях, а не обратно, защото това означава принадлежност към Цялото.

А то от край време все сме много хитри, все гледаме да се облагодетелстваме лично и персонално, ако ще (и дори по-добре) за сметка на другите; това дори е повод за гордост и хвалба. Да не говорим пък за някакви съзнателни подкрепящи действия спрямо държавата. Не случайно Андрешко е национален герой и разпространен типаж.

След 2 световна война в Германия е имало иницатива хората да купуват преимуществено техни стоки - храна, техника, всичко, с цел да подкрепят родната си икономика и да се съвземат като държава. И са го правели. Дори когато вносното нещо е струвало по-евтино. Никой не е мислел, че така налива пари във фирмите на чорбаджиите-изедници, собственици на Фолксваген, АЕГ или някоя друга фирма.
В България обаче все надничаме в канчето на другия, все чорбаджии-изедници ни се привиждат.
Не зная към кое време назад в историята да се върна, за да намеря период с изявен колективизъм. Като се замисля за тракийските царства, какви са били малки и разпокъсани и как нищо не е остнало от тях и ... ми става зле.

Нас и социализЪма не можа да ни култивира колективизъм. И по соцвремето хората все мамеха и крадяха от държавата, без въобще да се усещат, че крадат от самите себе си. Когато някой все пак попиташе - ама защо вземаш, отговорът беше - и какво, твое ли е, то е държавно, държавата муха я ухапала...

Дано сега капитализЪма да може.
Лично на мен от всичките емигрантски истории ми прави впечатление едно общо нещо - всеки, отишъл да си изкарва хляба навън, по някаква причина започва да бачка здраво там; независимо в коя държава и независимо какъв труд - от чистачи на летища и супермаркети до правещи докторати; и не се оплаква от това, чак с едно чувство на гордост после разказва. Лошото е, че някои като се приберат в България пак започват едно мрънкане и усукване. В такъв случай по-добре пак да отидат навън. И да се върнат, когато окончателно са свикнали да се трудят здраво.

Хора, пиша с риск да не се хареса това. Но имаме много работа, ние тук, в БГ. Имаме един манталитет дето да дръпнем другите назад, /и най-вече себе си с проявената злоба и завист/. Много е важно да се разбере, че има място и за интелектуалци и за хора на физическиа труд. Стига да е проявено достойнство и да няма егоизъм. Трудно се постига-да.
Нескромно е, но бях писала една статия преди време, че и на работниците в 'чистота' трябва да сме благодарни, защото ако не се изхвърли боклука на София 3-4 дни /особено в жегите;)/, ще стана ужасно...

Хубаво е да имаме изисквания, хубаво е да имаме стремежи и да сравняваме с по-напредналите, да си видим грешките... /И аз се възхитих и сравних отношението в болниците в Германия и по улиците... защото знам какво е тук, това е най-вече възпитание и добронамереност!/- Но и да поработим, да дадем, да направим по някоя мъничка жертва в името на общото добруване /малко като соц. лозунг звучи:P/... Поединичното спасяване води до срив, видя се за изминалите години на преход как всеки себе си 'спасява' и граби. Всички имаме проблеми, оцеляваме, толкова години. Вижда се светлинка, оптимист съм дори само от това, че има желание да са пооправят нещата.
Ако има надграждане и разумност, ако има обединени, добронамерени хора /управляващи и буден народ/ може да се постигне...

Желая на всички усмихнат ден!

Думата „Господ“ в първоначалния език е употребена в множествено число и е означавала господари. Първият принцип „Учител“ има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ“ има отношение към човешкото сърце и душа.
Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват.

Учител и Господ - НБ,държана на 15 юни 1919 г.

Уж тук всички четем Учителя, но си променяме мненията, както ни харесва. Не следваме дори малки съвети, а искаме да ни върви...
Колко от нас стават усмихнати и благодарни за предстоящия ден? И колко се усмихват на съседите си, и правят мъничко добро-като да подадем ръка на сърдитата баба в трамвая?... Тук, във форума не можем да бъдем толерантни и да си кажем мнението без зъби, а какво е навън?...
Всеки народ си има мисия! Включително и българския. Но и всеки индивид си има такава-да развива себе си, да служи на ближния, на Бога /според силите и дарбите си/. Аз съм щастлив човек! Благодарна съм, че точно тук съм се родила, защото научих много, израстнах въпреки /или може би заради/ трудностите. Имах щастието да надникна и в други страни-Германия и Австрия и да видя нещо, което и тук ми се иска да го има-чисти улици, добро отношение, усмихнати, спокойни хора.... Но всичко си зависи от нас, от индивида!
Пари, пари, стандарт... А с цената на какво се постига това? И защо това да е целта, смисъла? Искам да правя нещо, да работя, което ми носи радост, а парите да идват като следствие от моята работа. И целта ми не е да карам 'бентли', а да имам кола, която ми е в помощ и ми служи, за да си улесня живота... Колко европейски пари не се усвояват, защото няма гласност и достъп до информация? И има само 'мои хора' допуснати до проекти?
Центъра е сменен. Смисъла на живота са парите, властта, няма идея, няма дух, верую, а искаме нещо да върви...
Но все пак оптимизма ми е голям, вярвам, че може да се промени нещичко...
Който е доволен...
п.п. Сигурна съм, че ако всеки човек на своето място направи всичко по най-добрия начин /не 'ще работя, за колкото ми плащат' или 'днес съм сърдита на мъжа ми и ще си го изкарам на всички около мен';)/, то и всичко ще се промени.

Всички сте прави, само дето не съм адресирала постовете си към никого.
А и са доста уместни за форума ни и за това, че не е нужно да се вкопчваме в народността си /не се срамувам, че съм българка!/. А е нужно реално да видим проблемите. Както каза Ани-грамотност и духовност е нужна. И то не толкова за малцинствата, но и за нашите си деца. Да има перспективи и да се привлече интереса на децата. И най-вече да не викаме, че другите ни криви, щото ние си се лъжем и ограбваме взаимно като рушим общото.
И ако някой има смелостта да се вгледа в своите настроения и нагласи, то и решение може да намери. Защото промяната е от мен, от теб, от всеки индивидуално. Оптимист съм, че има зрънца, които никнат и ще дадат добър плод.
Стандарта ще се вдигне, когато съзнанието и добротата ни се вдигнат. Когато се замислим как всички да сме добре, а не само аз! Толерантност, разбирателство, Любов...

Мисъл за деня-10 април
Новата култура, която иде, мяза на един извор, който извира. От изобилието трябва да започнем. Новата култура започва от голямото, не от малкото. Казваме: „Човек трябва да се надява.“ После трябва да има вяра и най-после трябва да има любов, в края. Не, в бъдещата култура ще започнем от любовта. Ще имаме любов, че после ще имаме вяра и най-после ще имаме надежда. С любовта трябва да се започне, за да се разрешат всички въпроси правилно.
Търпение

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за събота:

Бог е любов – песен
Малката молитва
Псалом 25

Огнян


Хубава тема, Ани, благодаря!

Още в началото като започнах да пиша в беседите се питах редно ли е? Но прочетох, че Учителя е задавал теми и са се коментирали. Всеки е пишел свои мисли, разбирания... А и нееднократно съм срещала, че е добре да споделяме, на малки групи, по интереси...

Всеки сам извървява Пътя си, оглеждането в другите само разсейва. Единствено и само вътрешната връзка с Бога, с Учителя са като водеща светлинка... Поздравяваме се и се събираме на друго ниво...

Много е важно в началото на Пътя си, всеки сам да върви, да търси. Скоро писах някъде, че от първите думи забили се в съзнанието ми са-"Когато започнете да работите със Словото, не казвайте на никого, докато Духът не укрепне у вас, за да не ви завлядяват "

Словото въздейства на всикиго индивидуално, според нивото на съзнание, според вътрешната връзка с душата. Факт е, че и на всекиго различни откъси правят впечатление.
Всичко това е нормално и не е нужно да противопоставяме един откъс, на друг. Аз съм имала моменти сякаш упрек усещам от беседата-знак, че имам за чистене, за промяна... И други-сякаш топлинка се разлива, прилив на сили...
jul, нормално е и да имаме сила, защита в някои моменти от Словото, но то е само за нас си, за разбиране, а не за защита на его-то ни.
Но и друго се вижда-Словото засяга всички сфери от живота и може да помогне на всички. Да разширим съзнанието си, да отворим сърцето си...

Огнян


Хубава тема, Ани, благодаря!

Още в началото като започнах да пиша в беседите се питах редно ли е? Но прочетох, че Учителя е задавал теми и са се коментирали. Всеки е пишел свои мисли, разбирания... А и нееднократно съм срещала, че е добре да споделяме, на малки групи, по интереси...

Всеки сам извървява Пътя си, оглеждането в другите само разсейва. Единствено и само вътрешната връзка с Бога, с Учителя са като водеща светлинка... Поздравяваме се и се събираме на друго ниво...

Много е важно в началото на Пътя си, всеки сам да върви, да търси. Скоро писах някъде, че от първите думи забили се в съзнанието ми са-"Когато започнете да работите със Словото, не казвайте на никого, докато Духът не укрепне у вас, за да не ви завлядяват "

Словото въздейства на всикиго индивидуално, според нивото на съзнание, според вътрешната връзка с душата. Факт е, че и на всекиго различни откъси правят впечатление.
Всичко това е нормално и не е нужно да противопоставяме един откъс, на друг. Аз съм имала моменти сякаш упрек усещам от беседата-знак, че имам за чистене, за промяна... И други-сякаш топлинка се разлива, прилив на сили...
jul, нормално е и да имаме сила, защита в някои моменти от Словото, но то е само за нас си, за разбиране, а не за защита на его-то ни.
Но и друго се вижда-Словото засяга всички сфери от живота и може да помогне на всички. Да разширим съзнанието си, да отворим сърцето си...

"Идете, прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа и учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века."









Великден

Желая на всички братя и сестри с Любов да посрещнем Възкресението!

И аз доста помислих. Може би ако приемем като забавление тези + и - то и сами ще отпаднат. Да се вземем много насериозно от положителните или да се ядосваме на отрицателните оценки си е глупаво. Каквото имам да си кажа, си го казвам.
Усмихнат ден на всички!

Току що му сложих + - Благодаря Гранат за това изречение. Откак съм приела този принцип на мислене, животът ми е щастлив и мирен и слънчев.
Според мен, ако искаме да останем до нивото "+ е равно на браво, благодаря!", както в момента го приемат много от потребителите, е нужно да останем само с +. Поставянето на - наистина е осъждане. И започва събиране и изваждане, което наистина води до изкористяване... Освен всичко има и друг момент - ами ако аз натисна минуса в пристъп на недоволство, а после помисля и съзра разумното, доброто в едно мнение? Вече е късно да махам минуса и да слагам плюса...
И все пак въпросът ми е към Иво - има ли техническа възможност плюсовете да се отбелязват в самото мнение или поне темата - така е наистина по-реално и справедливо. Когато аз натискам плюс, не го давам на човека, когото почти не познавам, а на думите, които е публикувал. Колкото до човека, то всеки от четящите и пишещите тук вече са получили един огромен плюс, който не може да се изтрие, уголеми или намали. Както го имат и всички, които никога не са влизали в този сайт.

Съгласна съм с това което предлага Станимир-да се реши колко пъти за деня имаме право да гласуваме(аз вчера като взех да репутирам Божидар малко се самозабравих!)
На рис няма да отговоря-направил го е "адвоката" ми.
Уважавам всяко едно мнение,но не задължавам никого да уважава моето.

Не, нее, възраста няма нищо общо. Порасналите (деца) носят инфантилност и неуравновесеност и... както казва любимецът ми Фройд, през детството се трупат комплекси които се избиват през остатъка на живота. Това е нормално! Напълно нормално, не проява на слабост или липса на духовност. Нормално е да имаш комплекси и да не си съвършен, така че въпросът е не дали, а кога ще избухнат ексцесиите.
Аз подкрепям напълно тази точкова система. Защото носи знание за самите себе си. Дава ни възможност да грешим, както и да понасяме чуждите грешки. Това е живота - несправедливост. Не живеем в стерилизиран свят, нека се правим на богове като отсъждаме и да позволим да си играят с егото ни. Ще е полезно. В други форуми също е поставен лимит - примерно 5 гласа дневно, и 15, ако си платиш. Напомня на индулгенция, не мислите ли

Ако някой ще играе зряло, това няма да е с точки, а с игнорирането на системата, това е моят извод. Аз слагам минуси на простащината и плюсове на полезни или безобидни коментари върху които явно някой се е иза*** с минуси. Всъщност имам един коментар за "репутацията", покрай друга тема. Той гласи "забравяте, че това не е репутация".

"Идете, прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа и учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века."









Великден

Желая на всички братя и сестри с Любов да посрещнем Възкресението!

Уж тук всички четем Учителя, но си променяме мненията, както ни харесва. Не следваме дори малки съвети, а искаме да ни върви...
Колко от нас стават усмихнати и благодарни за предстоящия ден? И колко се усмихват на съседите си, и правят мъничко добро-като да подадем ръка на сърдитата баба в трамвая?... Тук, във форума не можем да бъдем толерантни и да си кажем мнението без зъби, а какво е навън?...
Всеки народ си има мисия! Включително и българския. Но и всеки индивид си има такава-да развива себе си, да служи на ближния, на Бога /според силите и дарбите си/. Аз съм щастлив човек! Благодарна съм, че точно тук съм се родила, защото научих много, израстнах въпреки /или може би заради/ трудностите. Имах щастието да надникна и в други страни-Германия и Австрия и да видя нещо, което и тук ми се иска да го има-чисти улици, добро отношение, усмихнати, спокойни хора.... Но всичко си зависи от нас, от индивида!
Пари, пари, стандарт... А с цената на какво се постига това? И защо това да е целта, смисъла? Искам да правя нещо, да работя, което ми носи радост, а парите да идват като следствие от моята работа. И целта ми не е да карам 'бентли', а да имам кола, която ми е в помощ и ми служи, за да си улесня живота... Колко европейски пари не се усвояват, защото няма гласност и достъп до информация? И има само 'мои хора' допуснати до проекти?
Центъра е сменен. Смисъла на живота са парите, властта, няма идея, няма дух, верую, а искаме нещо да върви...
Но все пак оптимизма ми е голям, вярвам, че може да се промени нещичко...
Който е доволен...
п.п. Сигурна съм, че ако всеки човек на своето място направи всичко по най-добрия начин /не 'ще работя, за колкото ми плащат' или 'днес съм сърдита на мъжа ми и ще си го изкарам на всички около мен';)/, то и всичко ще се промени.

Мисъл зе деня-5 април
Искате ли да се ползвате от енергиите на Природата за своето здраве, най-добрите месеци са април, май и юни. Тези месеци носят грамадни богатства. Ако човек използва енергиите на Природата, в един месец може да се обогати с нея.
Здравето

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Во Истина Воскресе!


Христос

За човек, който съзнателно е тръгнал да учи и играе този свещен танц, всичко е от полза-и 'доброто' и 'лошото'.
Лично аз не бих направила забележка нито на едните /грешащите/, нито на другите /дето правят забележки/. Ако мога да помогна на грешащия ще го направя с подсказка и усмивка. Но тъй като още не съм много добра и сигурна в себе си и кое е правилно си мълча...

И това млад и стар също е относително. Може да срещнем стара душа в детско телце и обратно...

В живота на Христа има три периода, които са важни – има ги във всеки живот: раждане, смърт и Възкресение.

Забележете, че когато Христос се роди, Ангелите се явиха на Небето и възвестиха Мир между человеците; значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествующ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт.

А пита се защо трябваше така да умре?
Съвременните хора умират и често са ме питали защо умират – има причини.
Христос умря позорно и най-после възкръсна.

Сега ще направя едно малко съпоставяне – как се появи смъртта в света?
Знаем, че когато Адам беше в Рая, Бог изрази Живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече Дърво на Живота, а другото – дърво за познание на доброто и злото. В чисто окултен и мистичен смисъл, под Дърво на Живота се разбират всичките стремежи на Природата към Божеството – стремежът, който върви от долу на горе; то е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу.

Сега, как се е родила смъртта?
По най-естествен път; ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря. И всякой от вас по същия начин ще завърши, ако пипне от забраненото дърво – в деня, в който пипне, същото нещо ще се случи с него.

Но понеже, когато пипне, той ще влезе в това велико течение от горе на долу – към Земята, него може само Божествената сила да избави от това течение. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на Живота – в обратния процес, който ние наричаме Възкресение.

***
Значи има две раждания, но не прераждания.
Защото прераждането подразбира всеки процес на пресекване; прераждането е закон на дисхармонията в света: да се преродиш, то значи да почнеш отново работата, която си напуснал – улавят те, затварят те и като излежиш двадесет години, останат ти петнадесет, избягаш, връщат те и ти турят още десет години, та стават пак двадесет и пет за излежаване; след пет години пак избягаш, хващат те наново, затварят те за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Туй е и прераждането – човек, който не иска да си излежи затвора; или в друг смисъл: когато вие сте пратен на Земята и не искате да живеете както Бог е определил, а искате по лесен начин да избягате, тогава ще ви хванат, ще ви турят в затвора и ако все бягате, няма да се свърши вашето затваряне во веки веков.

Законът на новото раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.
И не е мъчно да я изпълните, мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на Живота.

***
Настанал е последен час – всинца трябва да възкръснем и ще възкръснем. И при туй Възкресение трябва да се запитаме не дали Христос е възкръснал, а дали е наближило нашето време да възкръснем – ето въпросът. Питат дали Христос е лежал три дена в гроба; вие от осем хиляди години лежите все в този гроб и не е ли достатъчно това време? Достатъчно е. И този Ангел отгоре е зов Христов, че Второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия гроб е затворен, как ще каже Христос: „Лазаре, излез вън?“ Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга да отвалят камъка от гроба ви и тогава Христос ще каже: „Станете!“ – и ще възкръснете.

На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни.
Христос иде. Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!“

Великден, Неделни Беседи, 22.03.1915 г., София

Проф. д-р Стоян Джуджев (1902 – 1997)



Музикален фолклорист и есперантист. Завършва Държавната музикална академия в София и Историко-филологическия факултет на Парижкия университет. Защитава докторат през 1931 г. на тема „Българската народна музика”. Рабиндранат Тагор му предлага работа в неговия университет в Индия, но Джуджев се завръща в България, където утвърждава народната музика като учебна дисциплина в Консерваторията и става професор. Автор е на редица бележити трудове, свързани с българския музикален фолклор – “Българска народна хореография” (1945 г.), “Теория на българската народна музика” в четири тома (1954 – 1961 г.), “Музикална акустика” (1958 г.) и много статии, засягащи въпросите на сравнителното музикознание, синкретизма на народната култура, проблемите общество и музика. С това не само разкрива особеностите на българския фолклор, но и насочва вниманието на световната общественост към него. Подготвил множество специалисти – студенти, аспиранти, докторанти, проф. д-р Стоян Джуджев е живата легенда на българската етно-музикология. Той е и възторжен есперантист, публикува материали в списание "Български есперантист" и за известно време става и главен редактор на сп. "Scienca mondo" ("Научен свят").

Носител на международната Хердерова награда и на наградата на Българската академия на науките, почетен доктор на Държавната музикална академия. Последовател е на идеите на Учителя Петър Дънов.

източник: из мултимедийния диск
Духовният Учител Петър Дънов
изд. Бяло Братство, 2009 г

Мисъл за деня-29 март
Трябва да работите за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата.
Ценност, съдържание и форма

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143