Роси Б.

"Ой, коледо, мой коледо, родило се боже чедо, родило се боже чедо; Коладе ладе, Коладе ладе; Запей, бабо, като лани, на нас весело да стане, на нас весело да стане; Коладе ладе,Коладе ладе; Кравай скача на полица, ври в котлето кървавица, ври в котлето кървавица; Коладе ладе, Коладе ладе." (коледарска песничка) Весело изкарване на Бъдни вечер! "Щастлива Коледа аз мечтая, щастлива Коледа ви желая, щастлива Коледа пея аз за всички вас от сърце!" Весело изкарване на Коледните и Новогодишни празници!

Според общественото мнение сексуалният живот е израз на моралното поведение на човек. Бих казала на този живот, който се демонстрира пред всички. Случаите, в които не се знае или говори за множество сексуални контакти. За мен обаче нещата не спират само до тук. За мен морал и нравсвеност са много по-широки понятия, обхващащи много други добродетели. Искам да кажа, че целомъдрие за мен е синоним на нравсвена чистота. Аз ще го оформя като израз така: Дали душата се стреми (се движи в своето развитие) към тялото или духа. Да подчиниш душата си на тялото или на духа - това решава всеки в собсвен избор. Целомъдреният е направил избор в полза на духа. Шри Шри Рави Шанкар, Европейски ашрам, Бад Антогаст, Германия, 24 декември 1997 г. Ето с тези цитирани идеи съм съгласна по този въпрос. Благодаря ви, приятели!

Благодаря на Валентин Петров за поместения цитат в темата за Свободната воля!

Ще ми бъде интересно да разбера как тълкувате тези редове? Връзката между емоции и мислене. Как да изчистим мисълта си от негативна емоция? Кое да променяме- емоцията или мисълта?

Всички ми харесаха, но точно тази ме вдъхнови за едно занимание в детската градина с дечицата. Рисувахме килимче от есенни листа. Станаха чудесни рисунки. Благодаря ти, Валентин Петров!

Аз също мисля, че тук се обсъжда едно остаряло понятие. Ако си говорим с историческите факти, пролятата кръв от църквата е била оправдана с това име, като за еретици са обявявани дори невръстни деца. Но това е достатъчно далечно минало. Можем само да се молим никога да не се повтаря.

Прочитайки дотук всичко написано по темата се сещам за рубриката "Малък коментар" по БТВ. Аз също ще се включа в това число, споко, няма да остана по- назад. Какво е Бог за мен? Този, който ме обича, дори тогава, когато аз не се обичам. Как си го представям? Преди години си мислех, че е някъде в небето, че е нещо като началник на ангелите. После започнах да си го представям като енергия. А сега си мисля, че е част от всичко, от всеки. И то онази част, най-важната, без която дори да си жив, не струваш нищо. Духът във всеки от нас. Безсмъртната наша частичка. Вечната. Най-добрата. Защото Бог е само положителен, защото Бог е Любов- колкото и изтъркано да звучи. Ето така бих го дефинирала, така го усещам.

И аз като Диана Илиева мисля, че е свързана с енергообмена. Дали когато са ти отнели насилствено енергия или когато доброволно отдаваш, прозявката е проява на загубата на енергия, според мен.

Дотук и аз съм съгласна със Станимир. Но със следващото изречение, не съм. Не мисля , че абстрактното мислене е неегоистично, даже напротив. Според мен, то е причина за егото. Тоест различното тълкуване на абстрактните понятия. Защото знаем, че те се тълкуват различно от всеки, всеки влага различно значение в едно и също понятие. От там произтичат и многото разногласия по една и съща тема, понякога. Та всички ние не даваме ли тук обяснения и определения на абстрактни понятия ? И какво разнообразие се наблюдава. Ето и с тази част от разсъжденията на Донка съм съгласна.

Ще отговоря конкретно на въпроса (въпросите). Какво ме мотивира да работя? 1.Любовта към децата- аз работя с деца. 2.Колежката ми и работната атмосфера. 3.Пари- средство за препитание. 4.Развива ме като човек, развива моите способности за общуване. 5.Работата ми е част от мен самата, изпитвам удовлетворение и радост. Отговор 1. си е на първо място както и да го обмислям, другите търпят промяна на местата, според ситуацията.

Говорейки за типа мислене, аз категорично съм за положителното мислене. Но за него има друга тема. Да, нашата настройка е много важна! Хермест Трисмегист обаче е написал и други важни принципи, освен че Вселената е ментална. Тук, във връзка с темата, бих споменала и принципа на ритъма. Искам да кажа, че е хубаво да се владееш и да стигаш до ментална устойчивост. Не би могъл да си настроен винаги за успех и благополучие. Защото има и принцип на противоположностите и т.н., общо са седем. Искам да кажа, че говорейки за тези неща е хубаво да знаем, че те са взаимосвързани и се преплитат. "Как да го направим?" Може би наистина начинът на мислене, по-скоро неговата промяна е индивидуален процес. Важно е да започнем да мислим положително. Ако обаче успехът не идва бързо и лесно да не се отчайваме веднага. Може това да не ни е необходимо точно в този момент. Ако обаче е за наше добро, то няма как да не се случи. Според мен е важно да вярваме, че всичко ни се случва за наше добро.

"За тези, които са видели Родопа отстрани, тя е поетично видение, за тези, които са бродили из нея- тя е дълбока, трагична драма, а за тези, които могат мислено да се извисят и да я видят отгоре- тя е люлка на вдъхновение..." Никола Гигов А за мен това е Земята на Орфей.

Благодаря, хамелеона, Донка! Чудесни разсъждения! Аз също не обичам да водя спорове. Но какво се случва, когато трябва да направиш някакъв конкретен избор, да извършиш някаква постъпка, например да си потърсиш работа? И още как да защитиш своето виждане по даден проблем пред началника си? Тук говоря за тактиката на защита, не на нападение. Говоря за тактиката на действие, не на отказването от действия, защото по-лесно и по-спокойно е да си замълчиш или да не правиш нищо. Говоря за удоволствието и радостта от постигане на желаното. Нямам предвид унижаването на другия. Човек по природа не може да се чувства непрекъснато абсолютно прав. Хубаво е да си гъвкав, т.е. да умееш да признаваш и своята неправота. Или както го е казала Донка: Но когато се чувстваш прав, когато следваш собствените си интереси и желания е хубаво да ги отстояваш уверено.

Благодаря, приятели, за включването ви в темата! Думите, с които обрисувахте увереността са: знания, умения, опит, спокойствие. Аз искам да си поговорим и за други понятия в тази връзка, например за действия, емоции, интуиция. Защото увереността се проявява тогава, когато предстои някакво наше действие и съответното противодействие, което се очаква от друг. Т. е. предстои "битка", пък била тя и словесна. Тогава, когато искаш да докажеш и покажеш своята правота. Усещането за увереност е свързано и с усещането за победа и радост от нея. Честно казано, не виждам мястото на разума в тази ситуация, по-скоро увереността е плод на интуицията, която ни ръководи в такива моменти. Или би трябвало да ни ръководи, според мен.Тук знанията и опита, особено споделеният от други не помагат, даже могат да попречат. Общоприетите правила и решения не винаги са верните решения за всеки. Въпросът на Донка:"Дали не загубваме увереността си, когато започнат да ни критикуват нашите авторитети и ни убеждават,че тази критика е проява на тяхната любов и грижа за нас?" е много на място. Защото слушайки другите, ние не слушаме себе си и своята интуиция, която знае вярното решение. Ако ти не си вярваш, можеш ли да бъдеш уверен пред другите? Аз мисля, че чувството за собствена правота е много ценно нещо. Вие как мислите?

Снощи проведох разговор на тази тема с моя приятелка и мисля, че би било интересно да си поговорим и тук за това. Как мислите, имате ли достатъчно увереност в своите действия? Когато общуваме с другите тя необходима ли е и помага ли ни или ни вреди? На какво я дължим? Как да я придобием, ако я нямаме? Който иска може да продължи въпросите, аз спирам дотук.

Благодаря на всички, които се включиха в темата! Благодаря на Донка за интересния въпрос! Според мен не знанието, а знаенето ни отдалечава от истинските неща, пък било то и от Бога. Когато някой се превърне в многознайко, той не приема различното знание, което му се предлага, макар да звучи по- логично. Дори проверката със сърцето не може да му повлияе да промени своите вече изградени възгледи. Той се вкопчва във вече създадените си мнения за нещата от живота. Тогава да, има зависимост. Но това е знаене, не знание. Знанието те развива, то те променя, не отстояваш на инат старите си разбирания. В тази връзка ще кажа, че любознателността те развива, променя, доближава те до истината и до свободата.

Имам чувството, че провеждам тук един монолог, но дори и така да е, ще продължа.