Роси Б.

Пътят към Дома




http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/pentagram/pentagram.html

val68z, знаеш ли, според мен има много повече търсещи души, отклокото изглежда на пръв поглед.

Проблемът е, че да се стремиш към нещо различно от материалното не е модерно; нещо повече - считано е за някаква фантасмагория, нещо леко откачено дори

Ииии ... хората не само, че ги е срам да кажат/покажат, че ги вълнуват разни такива странни, според обществото неща, ами дори и пред себе си се чувстват някак неловко и подтискат в себе си тези интереси и стремежи като нещо нередно.

Сега, това положение на нещата хич не е спонтанно според мен, то се подклажда и поддържа от определени сили. Но ... все повече надделяват естествените стремежи на хората, както беше отбелязано и по-напред в темата, да опознаят себе си, да вникнат в тайните/истината за Света ... И тази тенденция ще се засилва. Това си личи и по организираното противодействие.

"...Неизброими са инкарнациите на човешките души. Неизброими са сраженията и битките, през които те преминават. Безбройни са мъките и страданията, които изтърпяват. Нямат чет скърбите, кризите и трудностите, които преодоляват. Страдат синовете човешки, страдат и се учат. Бавно върви този процес на обучение. Бавно, много бавно се върти колелото на страданията на синовете човешки. Опит върху опит се наслагват. Знанието расте и се разширява, мъката също. Знаят синовете човешки, че нещо ги измъчва, само не знаят какво именно. Накрая заробването от материята става толкова тежко и непоносимо, че човекът се превръща в търсеща душа. Бавно, много бавно той започва да разбира, че има друга, по-велика реалност и друга, по-велика справедливост от онези, към които той е привикнал: има Божествена воля и управление. Това усещане отначало е слабо и крехко, но колкото по-внимателно човек се вслушва в своя копнеж, колкото по-внимателно се вглежда в своята болка, толкова повече забелязва, че чувството не го мами, че самото бъдеще чука на вратата на душата му и го зове да върви напред и нагоре.

Неуверено и плахо той стъпва на този Път, на новия коловоз на живота, навлиза в нов кръг, ознаменуващ великия преход от абсолютното господство на илюзиите към все по-проявеното господство на душата по Пътя към Светлината. Стремящият се все още много смътно различава високата планина пред себе си, но той вече знае, че това е неговият Път, онзи Път към Себе си, по който той трябва да върви каквото и да стане, каквито и сълзи, мъки и болки да му струва това. Той знае, че няма връщане назад. Пътят винаги води само напред и нагоре, макар че много пъти извива, лъкатуши, спуска се в тесни пропасти и дълбоки долини…."




Джуал Кхуул

Огледалото на ученика- ч. 1



"...И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:

слушайте: ето, излезе сеяч да сее; и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.

Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока; а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.

И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.

И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.

И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?

Сеячът сее словото.

Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.

Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.

Посеяното в тръни означава слушащите словото, но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. "


Притчата за сеяча



Кога според вас човек се превръща в търсеща душа?

Когато обърне огледалото към себе си. "Познай себе си" е казано, повторено, осъзнато... от доста мъдри хора.

Често свързвам този въпрос, поставен тук в тази тема , с въпросът- какво му трябва на човек и колко .

Да ние сме слезли в материята ,но може би една от целите е да постигнем хармония м-у дух и тяло и да започнем да се издигаме от нея.



Ще си позволя да цитирам извадките на един почитател, на учението на БЕИНСА .



"Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плът“, или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи. Тя живее във всеки човек, още от раждането му, но в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането ѝ, между духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голямо богатство.



Някой казва: „Да унищожим плътта!“ Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действа в тебе, и ти ще живееш; щом тя престане да действа и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека. Казваш: „Защо Господ не премахне злото?“ – Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят с змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта."



Б.Дуно

Излиза, че някои по рождение са били предразположени към подобен вид търсения.

Имали са всичко това ,което за мнозинството е било -така нареченото щастие , но въпреки това нещо дълбоко в тях ,им е липсвало.

Когато пристигаме някъде, за да започнем или завършим нещо ,нашите спомени биват изтривани включително и зрънцата истина събирани векове наред , с грешки и опитности .



…Дълбоко в нас има глас, който желае други измерения и истини , не тези тривиалните ,на които биваме обучавани в учебните заведения.

Понякога това познание е укривано, преследвано, потъпквано.

Но енергията и вибрациите, които то излъчва ,

не могат да се скрият

Послания от него могат да се открият дори в хармонията на съзвездията на нощното небе.



Повечето системи имат за цел да формират питомци , послушни и стандартни , тези питомци често харесват моделът- да си вземат храна от ръката на стопанина.

Той е този ,които ги възпитава и изгражда като с-ма от убеждения и модели на поведение.

Ако разширим кръгът на методиките на преподаване в учебните заведения,

със средствата за масова информация- телевизия, радио ,вестници.

може би представата за този, които поръчва музиката би могла да стане малко по- ясна.



Та от тези питомци се очаква да бъдат звено от една машина .

За съжаление олицетворяваща се единствено с материята и материалните тела.



Но явно правилата…. допускат отклонения, понякога.

Докоснали се до масовите стандарти за щастие и не намерили удовлетворение в тях, някои индивиди насочват търсенията си другаде .



А който търси намира…

Често редят своят пъзел от информация и знание. И го подреждат по свой усет, като изобщо не е нужно, винаги да откриват топлата вода наново.



Тогава разбират, че има друг свят и други измерения.

Като обикновено това става с цената на доста опити и грешки , от които често биват извличани поуки ,и когато търсещият се запознае със страданието ,той започва да изгражда своята воля , ако тя не е била на нужното за целта ниво.



Може би стимул за движение е щастието, но с други по- съвършени и чисти измерения.

А може би …е просто красотата на проблясващите други светове, иззад материалната завеса.

Може би стимул е целта на хоризонта , а тя може да бъде и просто освобождението от страданието ,или просто “да се завърнеш у дома”.

Но поемайки по този път ,търсещият вече има възможност да гледа и на света, в които пребивава с други очи и да съзира красоти тук, за които по- рано едва ли е подозирал че съществуват.

Как човек възпитаван в атеистичен дух може да смени посоките / не твърдя че пътечките са само няколко, най- вероятно са много повече /та може би една от пътечките са ОИТ.

А какво дава сила да се измъкнеш от стандартният поток – “така правят всички “

ами може би просто – волята и желанието да избягаш от страданието, да промениш живота си към по- добро, стремежът към красотата, хармонията , съвършенството на нещата създадени от БОГ.

И стремежът някои ден и ти да се завърнеш при своят първоизточник- ГОЛЯМАТА Светлина….

А какво всъщност е щастието в нашият материален свят – мисля че една доста мимолетна категория, докато стремежът към пълнота ,цялостност, хармония е доста по силен.



За всеки от нас в този свят има и от доброто, и от неговият антипод.

Та когато човек си заработи достатъчно ,съдбата понякога му поднася подарък.

…любимият ….



А коя е повратната точка в смяната на посоките , най – вероятно при всички е различна.

Може би тя е точно тогава ,когато си на дъното и оценяваш стремежът заложен във всеки един от нас – стремежът към СВЕТЛИНАТА.

И ПЪТЯТ КОЙТО ТЯ РАЗКРИВА ПРЕД НАС с всичките му трудности, изпитания , понякога с криволичения и падинки.

Понякога със падания и ставания.

Но и с наградите и подаръците, които тя ни прави .

С промененото светоусещане , и с възприятието, че ти си част от Вселената и тя винаги ще намери сили да се погрижи за теб, ако и ти следваш нейните пътища.

http://vbox7.com/play:d1a929ad&ef=1
Ако Любов нямам, нищо не съм...

Ето тази беседа на Учителя си заслужава определено... поне според мен. Тя е истински дар от Небето. В нея Учителят на Любовта се изявява в Своята пълнота. Това е беседа, която буди моето възхищение и ме кара (макар и мислено) с челото си да докосна нозете на Учителя!
Какъв трябва да бъде ученикът

http://vbox7.com/play:d1a929ad&ef=1
Ако Любов нямам, нищо не съм...

Кои са истинските неща в живота ...?

...нека да добавим малко елементи от конспиративните теории ,които звучат за съжаление, доста правдоподобно.

според изследвания на разни организации - таванът на обитаващото Земята население би трябвало да е към 1 милиард ,за да не се изчерпват ресурсите с главоломна скорост и да има някакъв що- годе приемлив баланс.
поради ред причини -една от които може би е технологичното развитие / не че това е направило бедните ,по -богати или щастливи/
населението на ЗЕМЯТА сега е над 6 милиарда.

Може би не е трудно да се досетим че паричните и финансови ресурси в голямата си част, са съсредоточени в съвсем не случайни фамилии ,чиито корени и традиции произхождат от доста далечното минало.
та изхождайки от теорията за "златният милиард" на определен кръг от личности ,съвсем не е сложно да допуснем, че за тях не е проблем да спретнат всякаква по размер финансова криза ,
целта на която, може би е -да се ограничи потреблението на ресурсите на Земята и да се ограничи прирастът на населението / тук цитирам по памет, конспиративните теории/

ако условно разделим хората /според търсенията, мотивите и стремежите им/ , на две категории -на такива, на които им допада и им е приятно да са в плен на материята ,и на такива които търсят духовните ценности и истини и се стремят да прилагат.
то явно вече е дошло времето на обръщението на една позабравена валута - 30 сребърника .
въпросът е кой, какво получава от това,
и какво се стреми да получи и на каква цена.
и достатъчни ли са те.

а може би въпросът може да се обобщи и по- още един начин - асоциирате ли се единствено с тялото си .

кои според вас са истинските ценности в този живот .

"...Суета на суетите и всичко е суета,
казва проповедникът;
суета на суетите и всичко е суета!
Каква полза за човека от всичкия му труд,
в който се труди под слънцето?
Едно поколение преминава,
и друго поколение идва.
А земята вечно стои.

Видях всичките дела,
които се вършат под слънцето.
И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Аз се съвещавах със сърцето си и рекох:
Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си
повече от всички,
които са били преди мен в Ерусалим.
Да! Сърцето ми има голям опит в мъдрост и знание.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта,
и да позная лудостта и безумието.
Но разбрах, че и това е гонене на вятър,
защото в многото мъдрост има много досада
и който увеличава знание, увеличава и печал

Направих големи работи:
съградих си къщи, насадих си лозя,
направих си градини и садове
и насадих в тях всякакви плодни дървета;
направих си водоеми,
за да поя от тях насаденият с дървета лес.
Придобих слуги и слугини,
И имах слуги, родени в дома ми.
Имах още добитък и стада-
повече от всички,
които са били преди мене в Ерусалим;
Събрах си и сребро, и злато,
И особените скъпоценности на царете
и на областите.
Набавих си певци и певици,
И насладите на човешките чада -
наложници твърде много.
Така станах велик и уголемих се повече от всички,

Тогава разгледах всичките дела,
които бяха извършили ръцете ми,
и труда, в който бях се трудил:
И, ето всичко беше суета
и гонене на вятър.

Има време за всяко нещо,
и срок за всяка работа под небето:
време за раждане,
и време за умиране;
време за насаждане,
и време за изкореняване на насаденото;
време за убиване,
и време за изцеляване;
време за събаряне,
и време за градене;
време за плачене,
и време за смеене;
време за жалеене,
и време за ликуване;
време за разхвърляне на камъни,
и време за събиране на камъни;
време за прегръщане,
и време за въздържане от прегръщането;
време за търсене,
и време за изгубване;
време за пазене,
и време за хвърляне;
време за раздиране,
и време за шиене;
време за мълчание,
и време за говорене;
време за обичане,
и време за мразене;
време за война,
и време за мир. "

Еклесиаст.

http://eklesiast.hit.bg/

“...Защото каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, а душата си загуби” (Ев.от Лука,9:24)

Доколкото съм чела първите раси хора, тези от първата и втората раса, са били много по-духовни, но с неразвит интелект. След това започнал да се развива интелектът, но за сметка на духовността. Сега май сме там, откъдето няма какво повече да загубим в духовно отношение, но затова пък има хора с много голям интелект. Говоря в глобален мащаб, не конкретно за отделни личности. Та е време пак да засилим духовността, но този път обогатени с интелекта. Затова казват, че следващите раси ще са и по-умни и по-добри.
А въпросите ти, Христо, ми звучат така: Ако си по-умен ставаш ли по-добър? И отговорът ми е: Не е задължително.

Хм, вижте, аз съзнавам, че виртуалните социални мрежи са факт.
Приемам това.
Но не приемам, че непременно щом са създадени, значи хайде да си ги ползваме.
Ние, хората, сме създали много неща. Примерно оръжия, отрови, лекарства против някакво заболяване, които след изпитване се оказват по-вредни, отколкото полезни, атомна бомба ... По тази логика, ами щом имаме създадена атомна бомба - хайде да си я ползваме, щом имаме картечници - хайде да ги ползваме, лекарството не помагало - нищо, толкова време и пари са вложени при разработката му, ще си го ползваме (то се и оказва, че често така и става, нали е важно фармацевтичните компании да си "избият" разходите).
Намирам, че (особено напоследък - имам предвид последните около120 години) има много повече изкушения във всички области, "слизат" на земята всевъзможни идеи, които не бих казала, че спомагат за развитието на отделния човек, нито на обшеството като цяло. Във всяка такава изкусителна идея винаги има нещичко полезно, нещо, което да ни хареса, да оценим, за да го приемем (да не подценяваме Ариман), а най-хитрите идеи дори ни обвързват към себе си, стават "жизнено" важни за нас, в един момент вече не можем да си представим живота си без тези "придобивки". А отявлено вредните неща пък се създават все с някакъв благороден мотив - примерно ядреното оръжие е под мотото "Да спрем фашизма!".

Въпросът ми беше виждате ли негативи в социалните мрежи (оказа се, че виждате; а освен тези, които сте посочили на чисто материален план, има и такива на по-фин план), те повече ли са от плюсовете, ако да - ползвате ли ги, колко често, защо? Ако имате дете, за какво бихте го насърчавали - за виртуално или реално общуване. И т.н.
Съзнателният живот предполага съзнателно отношение към всичко.

Намериха Атлантида


Атлантида е била край Куба, Азорските острови, Малта, Крит... На пръв поглед такава разпиляност изглежда странна, но Платон – първият описател на Атлантида, разказва за десетки царства на синовете на Посейдон с центрове на материка.

Когато известният американски атлантолог Дан Кларк заявява през 1998 г., че е намерил останки от древни цивилизации около Куба, го взимат на присмех. Само след три години обаче канадска експедиция забелязва в залива Гуанахасибибес, в западната част на Куба, руини на подводен град, на възраст повече от 8000 години. След това Кларк почти десет години търси пари за експедиция. Най-накрая намира средства, заминава и... И се натъква на неща, които уплашили и самия него.

Находката на Дан Кларк потвърждава широко разпространената версия за Атлантида като комплексна цивилизация с множество разположени по цялата планета точки.

- Атлантида е била край Куба, Азорските острови, Малта, Крит... На пръв поглед такава разпиляност изглежда странна, но Платон – първият описател на Атлантида, разказва за десетки царства на синовете на Посейдон с центрове на материка, - казва президентът на Руското общество по изучаване проблемите на Атлантида Александър Воронин. – Кларк е „копнал” в първото подходящо място, където водата през цялата година е топла, а останки от градове лежат на достижима за водолазите дълбочина.

Забелязаните от експедицията на Кларк пирамидални комплекси с точност повтарят строежите на маите.

- Строежите в Теотиуакана и тези, които ние намерихме под вода, на практика са близнаци. Тук обаче започва объркване с датите. Смята се, че пирамидите в Мексико са на около 2000 години. А подводните пирамиди не може да са на по-малко от 12 000 години,- недоумява Кларк.- Мисля, че маите само са копирали достиженията на друга цивилизация, че само са реконструирали построеното по-рано.

Водолаз до останките на атлант – дете
Американският атлантолог стига до такъв извод, опирайки се на друга подводна находка – човешки скелет с височина 3,5 метра. Кларк е убеден, че именно така са изглеждали атлантите... Спонсориращите експедицията бизнес-структури прибрали останките на великана като компенсация за своите разходи. Къде е скелетът в момента, на учения не е известно.

Източник: „Експрес газета”, 11/03/2010

http://izsofia.blogspot.com/2010/07/blog-post_30.html

Майката на съвършенството, неделно утринно Слово


Неделимото,НБ



Каин и Авел,УБ


Мощните сили в природата,НБ

Днес бях тук- на Кърджалийските пирамиди. Природата е прекрасна и неповторима в своите форми.

Една моя приятелка казва, че магиите и лошите мисли са едно и също нещо. Мислите не са предмет, за разлика от магията, но имат същото действие, дори и собствените.

Българската следа. Сугестопедията на д-р Лозанов

Днес бях тук- на Кърджалийските пирамиди. Природата е прекрасна и неповторима в своите форми.

Днес бях тук- на Кърджалийските пирамиди. Природата е прекрасна и неповторима в своите форми.

http://vbox7.com/play:af339e79
Човешко, твърде човешко...или може би не толкова?

Куки, много е важно да се знае кой е "вътрешният глас" - т.е. кой е "хванал телефона" от другата страна . Понякога, доста често хората вземат за "вътрешен глас" всяка прищявка, всяко удобно нагласено желанийце. Ако човек е достатъчно на "ти" с Вътрешния си глас, хубаво. Но колко са такива хора?! Подсъзнанието е една дълга и голяма тема. Иначе в нас гласове много, но за истинския глас...

"Повече щях да се зарадвам, ако някой от участниците можеше да каже нещо подобно:
Жив и здрав бъди, Бог да благослови храната ти!"

И на хранещия се бих добавила наум: Да ти отвори Бог очите и за по-доброто.

За падането на маските се говори и тук:

Източник

Днес се радвах на красивия есенен пейзаж в красивата ми любима планина, на прекрасните и топли лъчи на есенното слънце, до които сякаш се докоснах в деня на есенното равноденствие. Бях ето тук.

За това, че траките са преки наследници на атлантите, четох в книгите на Йорданка Николова (мисля, че се казваха:"Съкровищата на тракийските царе"). Идеята й е свързана с общия произход на прабългари и траки като наследници на Ной, който след потопа акустирал на нашите южни планини. Колкото до славяните тя ги отнася до предната лемурийска раса и посочва тяхното първоначално местоживеене на север от нашите земи.
Как са се развивали във времето и историята тези народи, според мен, все още никой не е много наясно.

Доколкото съм запозната с розенкройцерите, те наистина са отхвърляли папството и църквата.
Колкото до Блаватска, тя казва, че в борбата с църквата масоните са загубили много- "масонството е било развратено".



"Тайната доктрина; том 3; Езотерика; стр.357.