Роси Б.

Когато говорим за духовни потребности, най-често в разговорите между приятели споменаваме потребността си от вниманието на другите към нас. Било от съпрузи, деца, родители, приятели.
Аз лично мисля, че всеки в живота си достатъчно често се бори да привлече вниманието на останалите към себе си. Особено на тези, на които държи, на най-близките си.
Какво мислите за тази потребност, дали е нормална част от общуването или по-скоро е проява на егоцентризма ни?

Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация.
индивидуализам -
1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
егоцентризъм-
м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.
За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение.
Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения.
Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки.
Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко.
Има обаче малка, но съществена разлика.
Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него.
При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира.
При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие.
За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция.
Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава.
Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите.
Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност.
Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого?
Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.

Когато говорим за духовни потребности, най-често в разговорите между приятели споменаваме потребността си от вниманието на другите към нас. Било от съпрузи, деца, родители, приятели.
Аз лично мисля, че всеки в живота си достатъчно често се бори да привлече вниманието на останалите към себе си. Особено на тези, на които държи, на най-близките си.
Какво мислите за тази потребност, дали е нормална част от общуването или по-скоро е проява на егоцентризма ни?

Странно ...
Комплиментите с мазненето ли ги свързвате? Защо?

Когато забележа нещо, което ми харесва в човека, изпитвам желание да му го кажа. Всякакви неща, включително че изглежда свеж и бодър днес, че е елегантен, че е казал нещо много на място, че ми е казал нещо, което не знам, че е проявил някакво качество при определена ситуация и т.н.
Какви са ми мотивите? - ами просто съм го забелязала това нещо и ме е зарадвало; и ми се приисква да го кажа. Обикновено реакцията е положителна. В смисъл, понякога човекът кой знае защо се смущава дори, опитва се да отхвърли или омаловажи казаното от мен, но при всички случаи усещам, че му става приятно.

А от това, което пишете, ми се струва, че говорите за нещо друго, за някакви по-скоро фалшиви комплименти, когато човек "прави вятър" на някого с някаква задна цел. Ако комплименът е истински, то той е правдив; дори не бива да е преувеличен.

http://vbox7.com/play:373ca796

http://vbox7.com/play:0a11e651
За един специален човек...

"Сега ще ви дам на вас I клас, един малък опит, да познаете колко вашият ум е широк и дълбок, колко чувствата ви са широки и дълбоки и колко волята вие е интензивна.Накарайте някой ваш приятел да ви каже нещо обидно, вие ще го заставите затова и ще видите, дали ще можете да превърнете тази обида и за колко време ще можете да я превърнете. Този опит може да трае един цял месец. От днес който ви каже една обидна дума, забележете си за колко време ще можете да преодолеете тази обида, да превърнете тази дума така, че тази дума, която е била обидна, да почнете да чувствувате, че от нея излиза музика.

Това е един опит, от който ще познаете дали сте предали широчина и дълбочина на ума си, широчина и дълбочина на чувствата си и интензивност на волята си. Но гледайте обидната дума да не е много голяма, да не направите някой много дълбок абсцес. Най-първо малка обидна дума, да ви резне малко, но да не ви засегне много, за да видите за колко време ще може да заздравите туй място.

Такива опити може и други да ви създадат, без да си ги създавате сами. От Братството ще ви се създадат. Ако се предизвикат естествено, по-добре ще бъде. Ако не се случат естествено, тогава сами ще си ги създадете."

Учителя

http://vbox7.com/play:dced5480
Радостта винаги е повече от грижата.

http://vbox7.com/play:09554b97

http://vbox7.com/play:dced5480
Радостта винаги е повече от грижата.

http://vbox7.com/play:dced5480
Радостта винаги е повече от грижата.

Суетата не е свързана с външния вид. За съжаление всичко и всички се опитват да втълпят на хората, че суетата е прекалена грижа за външния вид.
Основата на суетата е зависимостта от мнението на хората за Мен. Тя е сестра на гордостта.
Загрижеността за външния ни вид е външен израз на два противоположни по същност групи от мотиви, нещо като лист с две страни - на едната виждаме едно, на другата съвсем друго, но те остават един лист:

- безусловна любов и уважение към това, което Бог ни е дарил като физическо тяло в тази реалност и съзнателно и отговорно отношение към него. Любов и уважение към хората, с които живея - девизът на моята зодия (един от тях ) е "Грижа се за себе си толкова добре, че на близките ми да не се налага да се грижат за мен." И това е един от начините ми да ги обичам, да се грижа за тях и да ги оставям свободни. Ако аз харесвам себе си и съм щастлива достатъчно, няма да има нужда другите по някакъв начин да ми подхранват самочувствието и самоуважението. Така аз няма да манипулирам тях, нито ще ги изкушавам да ме манипулират.

- желание да манипулирам хората, които аз съм си избрала, да се отнасят и да мислят за мен това, което аз искам. Това може да се постигне не само с грижа за външния вид, но дори с обратното...


Темата е чудесна и ако имаме предвид кое и как в грижата ни за външния ни вид може да се тълкува като суета, и как можем да трансформираме суетата в безусловна любов, т.е. зависимостта в свобода....

наблюдавала съм две тенденции:

1) това, за което говори Мария -София, когато пътя на един човек е насочен към изивсяване, фини вибрационни полета, сливане с вселената- тогава нуждата от алкохол изчезва, а усещането за него става чуждо на тялото и ума; ендорфините, спокойствието и единството са в такива количества, че изкривяването на пространството чрез алкохол е ненужно и крайно неприятно; мисля си,ч етози път винаги има един край,в който този човек става щастлив аскет и процесът на отдръпването е естетсвен (тук не говоря за пещери и ашрами); отделянето не означава липса на контакти с хората, а недостижимост, но съпроводена с много емпания и емоционална близост; Тогава усещането е за правилност.

2) алкохолът като посредник за човека, който се намира между световете; всички сте виждали художници, музиканти и въобще хора,заниващи се с изкуство да се "опияняват" в ежедневието, в домовете си, на партита и т.н. понякога връзката между световете или извисяването създава много голям конфликт на човешкото его и на човешката част; усещането за извисяване неминуемо отдалечава субекта на това преживяване от другите, които нямат неговата сензитивност; Напрежението е неописуемо, изборът е труден,а в много случаи не е въпрос на избор- на този човек сензитивността вече му се е случила и връщане назад няма; много съм далеч от мисълта, че това не е извисяване, но е изстрадано, недоброволно, объркано и много човешко. Много е трудно да субекта да има знание за невидимия свят, но този свят да е недоказуме, но и това е самотно занимание. В моментите на алкохол се "втечняват" границите и страховете на просто човешкото или се сваля напрежението от сетивността;

Да си кажа и аз мнението като хомеопат. Едно малко, но едно, отпуска нервната ситема от натрупаното през деня напрежение. Но... след време едно вече не стига (организма се приспособява) и се стига до 2, после 3, 4 и т.н... позната на всички картинка.

От здравословна гледна точка, по-малкото зло е едно пийване в седмицата, т.н. Social drinker, отколкото всекидневно пиене по 100 - 200 mL
Защо?
- защото Черния дроб има шанса да се възстанови в останалите 6 безалкохолни дни. Той е единственият паренхимен орган, чиито клетки, хепатоцитите се самовъзстановяват.

Но при многогодишно пиене, за да изчиства все по-големите количества всекидневен алкохол, който си е отрова за организма, той започва да увеличава обема си. Е да, но при това увеличение, мрежата от тънки като конец влакна които го поддържат, НЕ се разрастват и тогава черния дроб започва да се разкъсва в тях - Цироза!

Колкото до Менталната картина на алкохолика, тя е в най-деструктивния Миазъм - Сифилитичния, при който "идеята" е: Унищожение и самоунищожение! - всекидневна битова картинка по новините почти всяка вечер.
И наистина, ако кажете на някой алкохолик: Какво правиш, та ти се самоунищожаваш!? - той се ухилва, защото това е подсъзнателната му идея! Жалко че разбива хиляди съдби и то на най-близките му същества, жена, деца...

Но и това не е всичко, момичетата на баща алкохолик, подсъзнателно биват привлечени от мъже алкохолици, на който после цял живот се опитват да помогнат да изостави порока си. Уви безуспешно!
Мъжът алкохолик също подсъзнателно бива привлечен от жена тип жертва на баща алкохолик, и така кръгът се затваря!...

Като студентка чух нещо,което силно ме впечатли - архитектурните форми отговаряли на формата на човешката душа,характерна за времето в което е строена сградата.
А дали е така?

Вижте тези форми!

Здравейте! Аз съм една от тези, които напоследък съвсем се изгуби от Портала и единствената причина за това е, че благодарение на всичко, което научих тук и опита ми да го прилагам, се озовавам ежедневно пред нови изпитания, отварям нови, непознати за мен врати, разрешавам натрупалите се с години житейски задачи. Струва ми се,че думата "вече" в заглавието е неподходяща - нямам поглед над това дали е намалял броят на потребителите, но приливите и отливите са нещо нормално във всяка сфера от живота на човека, а защо да ги няма и в Портала!? В крайна сметка по-важно е да е стойностно и полезно и това, което се пише, и това, което се качва за четене, и гледане. А най-важно е всичко това да се асимилира и влияе в живота ни, да ни променя. Липсва ми времето и атмосферата тук, но използвам всяка свободна минута, за да го отворя.

Ето каква връзка намирам между идеите на учението на Беинса Дуно и движението Нова Епоха:


Паневритмия

Днес се зарадвах на това, че успях да спра едно отрицателно чувство, или по-скоро реакция, която се надигаше в мен. В момента в който я спрях (или по-скоро трансформирах), и отсрещната страна смекчи своята реакция и начинът по-който говореше! В крайна сметка не се получи спор, заради "глупост", а просто разговор! Така в крайна сметка си спестих отрицателни емоции, които биха изразходвали много от енергията ми!

Темата не я уважих особено с вниманието си, защото не виждам какво бих могла да кажа.
Но виждам, че доста хора я уважават редовно, целенасочено и постоянно, в което няма нищо лошо.
Една слаба статистика обаче, какво означава това?
Действително ли нещо не им харесва на нехаресващите или просто трябва да има нещо което да не ни харесва. не защото не е хубаво, а заради самото нехаресване.
Например: твърде дълъг ден, твърде опънати нерви, защо пък да не си излея негативизма в ей този форум, а те пък на всичкото отгоре и не ми позволяват. И как така няма да се приема моята гледна точка на всяка цена, аз съм толкова обективен/а. На мен ми е толкова криво, те за любов ми говорят и т.н. и т.н.
Много ми е приятно да дискутирам с всички вас, съвсем откровено.
Но ми е много тъпо, когато виждам как на бялото се казва черно.
Много се радвам, че толкова хора, толкова много искат да пишат във форумите и толкова много държат на това, че са готови да се карат с модераторите, да сменят никовете си, да влизат анонимно и т.н.
Знаете ли какво означава това?????? Означава, че това е един прекрасен и желан форум.
И ми е много интересно, защо желаещите да пишат показват желанието си чрез действия, а чрез думи го отричат. Това е малко като раздвояване на личността.
Хем не искам да пиша тук и много ми е лоша тази атмосфера и не мога и това и това и т.н. , но ето с цената на скандали, оплюване, недоволство, неспазване на правилата ще пиша.
Нека не забравяме, че това е форум който съществува благодарение на труда на някой. И ако този някой реши да няма форум - няма да има. Разликата с потребителите е, че потребители винаги има
Много е хубаво че повечето от редовно присъстващите приемат това пространство толкова лично, че са готови да водят подобни "войни", но е важно да знаем, че това е обществено пространство, то не е на никой и не е длъжно да спазва ничии принципи и да следва ничии идеали.
Много е хубаво че доста от хората се чувстват тук толкова удобно, че се опитват да си напаснат форумите по своето си виждане, но те няма как да паснат на никой, защото не са на никой.
Радвам се че тази тема привлече толкова потребители, жалко е че ги привлича точно със скандалността си. Това, ако не сте се замисляли се нарича сеиирджийство.
Въпреки всичко, много се радвам, че тече дискусия, може пък да излезе нещо ползотворно, както се казва: за всекиго по нещо.

На това че успях да зарадвам самата себе си.
Просто помислих за себе си.
Направих подарък на себе си.

За зависимостите може да говорим много.Това е твърде обширна тема.Радвам се на успехите на хората преодоляващи своите зависимости.Мисля си, че бягството от отговорността ни да застанем срещу себе си, своя характер или его е предпоставка да намерим утеха в нещо от рода на цигара, алкохол, дрога.Тези зависимости не лекуват болката, напротив те ни заблуждават, че проблема ще се реши от самосебе си.Да живееш в свят от илюзии не е спасение.

Какво общо има лицемерието с възпитаното държане. Ако някой се държи зле с теб, а ти му отвърнеш с учтиво поведение това не е лицемерие. Лицемерие би било ако се преструваш, че ти е приятно, например с изрази като „Радвам се, че си поговорихме“, „Беше ми приятно, че се срещнахме“ и др. под. Сдържаността и добрите обноски в случая обаче не са лицемерие. Това, че не си изразила негативното си настроение не е лицемерие. Не си длъжна да разкриваш емоциите си пред никого. Разбира се най-добре би било да запазиш не само външно, но и вътрешно спокойствие, (т.е. човека отсреща въобще да не може да ти повлияе нито с думите, нито с действията си,) но и това не е малко.

Ох днес забирах дъщеря си от деската градина.Случи се така ,че ме оставиха за малко с децата.Толкова хубаво преживяване не зная от кога не съм имала.Като накацаха около мен като пиленца,душици мънички, та котенца били ,измисляха си разни неща...и аз разбирасе .След това вече два часа се усмихвам.

Подкрепям казаното от Диан с две ръце!
Да се замислим не е ли липсата на адреналин пред екрана тази, която разочарова някои хора в сайта.
Имам една позната, с която споделяме лични проблеми и се питаме защо ги има. Тя казва: "Ами то иначе няма да е интересно!"
Та на някой явно вече му е станало безинтересно. Особено откакто ги няма хора, с които обикновено се спореше.
Мен пък подобни спорове без никакъв смисъл ме огорчават, защото зная, че никой няма да си промени позицията, само хабим излишно енергия. Но хора разни, идеали също. Всеки има свободата да се изразява по своя си начин.
Освен ако не наруши правилата на пространството. Е тук вече е ролята на модераторите и аз лично много ги харесвам като реакции и като мнения.
Сега искам да им благодаря , защото досега не съм го правила!