ris_78

Последствия от действията ни.Винаги ми е правило впечатление ,че в религиите действията в голяма степен са определени като правилни и неправилни.Замисляла съм се и наистина в повечето случаи те са предпоставка за един спокоен,морален и добър живот.Щастлив...зависи от други неща според мен.Макар ,че това в реалността винаги е доста усложнено и го няма в този чист вид като ситуации.Понякога ситуациите са толкова комплицирани ,че правилното решение е някак неузнаваемо.Замисляла съм се и за това,дали такъв живот не би ни "убил" по някакъв начин,спазвайки го безрезервно в някои конкретни случаи тези готови отговори, как да постъпим съответно да кажем някоя религия?Дали не е просто изпитание през ,което трябва да се мине?Дори тогава ние предприемаме някякви действия.Понякога действия утежняват нечий живота на друг,просто заради проявена безотговорност и егоизъм.Идеята на поста ми беше следната.Някак всеки би трябвало да се движим според определен коректив,и човек да е наясно с така наречените Всемирни закони.А във всъщтност кои са те?Аз лично не ги зная.Не става въпрос за ограничаването свободната воля,избора и т.н.,но е хубаво да знае човек в какво се забърква ако е възможно.

Ха това ме навежда на асоциация с темата "Ромите".Как да интегрираме жените като равностойни в обществото?Как да интегрираме хората с увреждания в обществото?Ако мога да обобщя...Всички тези въпроси ми звучат като например:Как да интегрираме клетката в организма?Просто за мен проблема е в нашето мислене като цяло и по отделно.Има мъже дискриминирани от мъже и т.н.Всичко тръгва от нас и се променя от нас....Малко може би е отнесено.Това са болести или се чака имуната система да се пребори с тях,или се преминава към лечение.

От няколко дни се търся в нета инфо по темата и забелязах,надявам се правилно,че във форума няма тема за този метод на алтернативно лечение.Ще се радвам ако някой ме насочи към литература по въпроса или сподели личен опит и впечатления.

Да съгласна съм с Мона.Наблюдавала съм много пъти как в някакви критични ситуации реагират хората.До някъде моето обяснение е и малко по различно.Във всеки човек има изградено някаква представа за правилно и приоритеност на нещата,точно в тези есктремни моменти ,когато няма време да се обмислят и преценят нещата, човек сякаш се вклучва на автопилот и действа по тези вътрешни свои разбирания.Понякога съм виждала хора ,които дори да изказват някакво мнение ,защото е правилно-да, не загубваме правотата,но просто така изглеждаме добре в чуждите очи,дори да не вярваме в нея- в есктремни моменти го нарушават и действат абсолютно противоположно.А хората, които реагират въпреки своя интерес,говоря за нещо не животозастрашаващо, ги наричат глупави ,луди и смели.

Познавам тази общност доста от близо и ще ти отговоря Шайнинг стар.Образованието до 8 клас би трябвало,да е абсолютно задължително,така държавата създава хора,които не могат дори да прочетат закона ,който трябва да спазват и ред други основания за това има.Майката като не научи да се храни детето с лъжица,да се сърди ли ,че то се храни с ръце от манждата й и капе навсякъде,а тя трябва да чисти?Има и още един вариант,когато майката го храни докато е жива, за да не се капе детето!-това е българския вариант.Законите се създават от държавата и целта им е да предотвратяват девиантното поведение на хората ,които нямат реална преценка за последствията от действията си,което вреди на самата държава,на гражданите и на самия извършител.Защо няма подсъдими ромки и роми,които имат деца на по 15-16 години...това е закон?На шестнадесет доколко си зрял за да вземеш такова решение?Тялото ти не е готово за това.Психиката ти не е готова за това.Затова е подсъдимо.Мислиш ли в преспектива от порядъка на 5-10 години?Можеш ли дасе грижиш за себе си?Как ще научиш детето си да се грижи за себе си като ти самия не умееш и си дете?Това не е избор за повечето от тях.Това е смисъла и на самия закон...до 16,до 18 и над 18.Защо не се отнемат децата на роми не се грижат адекватно за децата си докато това се промени и да им се спират соц. помощи?Та ако трябва,да се отнемат и да се дават за осиновяване,ако има достатъчно основателни причини за това.Няма как да стане семейство, което цял живот живее от соц.помощи и почити не излиза от"махалата" да приучи детето си,че то трябва да работи,да си плаща данъците и т.н.,а не да се ожени на 14 и да създаде свое копие с всичките негативи.Как да води нормален ,пълноценен живот?Това е омагьосан кръг, който трябва да се прекъсне.Не да се раждат недоносени деца,деца с увреждания, което е много често при ромите,неможещи дори да се грижат за себе си.Познавах едно ромче в такова положение,живота му беше много сложен и труден.Понякога говореше ,че иска да се самоубие.Почина поради неадекватни грижи от страна на семейството му относно здравето му и ХРАНАТА,побои и т.н.А бащата се разполагаше със средствата и помощтта.В цивилизована,хумана и справедлива държава,която следи за реда ли живеем?Това са фактите,ако мислите ,че са приемливи.Няма да намесвам и българите,защото към тях държавата проявява същото безхаберие.И всичко това е в тежест на самата държава,респективно на нас.Няма логика да е така.

Интеграцията на ромите е в голяма степен задължение и функция на държавата.Ще обясня и защо.Защото тя държавата разполага с инструментариума, който може да въздейства по различни начини.Аз ,вие може да опитваме в някакъв частен случай да интегрираме някого или той да се интегрина,но това не е валидно за масата.Това е държавна политика,ромите да си останат роми в негативния смисъл на думата.И българите да слезнат до образоваността на ромите.Както ние разбираме причините това да се случва,така и управляващите ги разбират и то доста по детайлно.И знаят какви са последснвията от действията си,към които се стремят умишлено.Хайде отговорете си на въпроса,ако вие бяхтие държавата щяхте ли да изплащате помощи ,които се равняват на една работна заплата на една ромка?Отделно помощи за отопление,за ученик?Не разбира се.Гарантирано това положение няма да се промени още години,докато този манталитет се поддържа изкуствено.Не е вярно ,че ромите са глупави и неспособни.Виждала съм роми, които за няколко години работа в чужбина са се променили до неузнаваемост.Изглеждащи ,разсъждаващи и говорещи като образовани хора,макар че не са,макар еденици ,но не един.За мен нещата стоят по този начин.Ако те поставят в ситуацията да те принуждават да живеш по определен начин,какъв е щанса ти да направиш правилен и добър избор за себе си дори,и до колко това е съобразено с твоето желание как да живееш?Турците по отдалечените и обезлюдени селища,също не са в кой знае колко по завидно положение.С единствената разлика,че при тях религията успява да задържи моралния упадък в общността им.Може би съм крайна,каквато е и истината.Да дадеш апартамент,ма човек който е живял в гората и в дограмата вижда дърва за огрев,не е ли равносилно да си пуснеш детето на 3г. до огнището с пачка банкноти без да го наблюдаваш и после да се гордееш ,че си му дал пари за харчлък, и да се сърдиш ,че то ги изгорило?

Преди две седмици камбаната би на починал.Очите на дъщеря ми се насълзиха.И тя ми ми каза-мамо никога не искам да умираш.Въпроса със смърта се коментира ,често около нея ,защото имаме много баби.Не зная как от вътре ми дойде,не бих казала ,че е лъжа,защото вярвам, макар че нямам основания да го твърдя,че всички умират и когато умрем, отиваме на едно място и там ни чакат нашите близки и дори това да стане,ще сме разделени за малко.След като тя умре ,аз ще я чакам на това място, за да я посрещтна и във всичко това няма нищо страшно.Явно бях много убедителна,защото на нея и стана интересно и дри се усмихна докато ме прегръщаше.След това се замислих,до колко съм я излъгала...Не зная дали постъпих правилно.Но това си беше някакъва история, която сама изникваше във въображението ми.В самия момент не осмислях нещата.Дори се замислих дали не съм патологичен лъжец,но когато се опитвам да лъжа ми е много трудно,а този път....

Ще оговоря от базата на своите наблюдения,без да претендирам за достоверност и теорията за мен е актуална в този период от живота ми в частност мен и създалата се ситуация за доста дълъг период от време.Обстоятелствата и качествата според мен са ни дадени ,за да постигнем някакво точно определено развитие и колкото повече се отдалечаваме от него ,обстоятелствата сякаш ни притискат още по силно да тръгнем по определен път или да осъзнаем нещо,макар че като цяло историите се повтарят,логиката е една и съща и всичко се препокрива и същевременно е много индивидуално като нас самите -неповторимо.Душата по-скоро трябва да се събуди,да се кали,да се издигне,да се развие.От друга страна това става,в следствие и на развитие на качества.Съгласна съм с Донка,но допущам ,че има и качества които притежаваме като опитност от преди,поради някои мои размишления наблюдения.

От известно време наблюдавам впечатленията и реакциите си спрямо противоположния пол.Сбъсках се с нещо много интересно, на което още нямам отговор.Стигнах до извода конкретно за себе си,че физическото привличане не робува нито на физически данни,нито на определени качества на другия или впечатления.За сега най-логичното обяснение за мен като причина остава астрологията.От друга страна се замислих какъв е смисъла.Да разграничаваме същността на нещата?Да спомага да се насочат събитията към определено развитие на отношенията?И още много въпроси.Ще се радвам ако някой хвърли известна светлина по въпроса или поне изкаже мнение.

Дълъг беше моят път до тебе, търсеше те цял живот почти и през тъжни срещи лъкатуши, на които идваше не ти. И догдето стигна твоя поглед, сенки прекосих и шум нелеп, но през себе си пропущах само чисти тонове - заради теб. Аз изплаках всяка твоя ласка, браних я преди да се роди и отглеждах срещата ни бъдна търпеливо в своите гърди. Дълъг беше моят път до тебе, толкоз дълъг, че когато сам ти пред мене най-подир застана, теб познах, но себе си - едвам. Бях от мъките така прозрачна - чак до дъно да ме прочетеш. Бях от тържество така безкрайна че ти трябваше при мен да спреш. Дълъг беше моят път до тебе, а за кратка среща ни събра. Ако знаех... Щях отново този дълъг път до теб да избера. Блага Димитрова

Благодаря,Мирослава 18.Има нещо такова и мисля ,че този период приключи.Аз съм тактичен човек ,но когато нещо не е наред, не мога да го премълча,дори това да не е в мой интерес.Дипломацията не ми е силна страна.По-скоро съм била поставена в ситуация ,че нещата не са зависели от мен и то едновремено за много неща и от много хора и тези интереси и разбирания бяха тотално противоположни.Не съм съобразителна ... затова понякога мълча.Зная ,че това не са много добри качества и не винаги са пътя към най-добрия начин да се разрешат нещата.Ако ги притежавах може би доста неща в момента биха били корено различни.И въпреки всичко мисля ,че съм постъпила в голяма степен правилно.Това за окултните науки ми е в план графика за пенсионна въраст ,защото в момента нямам почити никакво свободно време и възможности

Да в общи линии всичко е вярно.Амбициозна,но много малко неща могат да ме накарат са се активизирам.Трудно се отказвам ако нещо си заслужава.Ако ми се даде възможност,наистина доста сполучливи попадения имам с организирането и с доста отворени към идей разбирания за нещата.Не се ограничавам ,че нещо се прави по точно определен начин.Да изискваща съм уважение,но до толкова,че съм човек със своето достойнство и чувства.По същия начин се държа и към околните,без значение кой стои срещу ми и какъв е.Да проблема с родителя съществува.Проницателна и интуитивна съм,понякога напърно неоснователно ,когато гледам някого направо знам неща ,които се потвърждават в последствие.Обикновено се опитвам логически да обоснова нещата и тогава настава тотално объркване.Волева-няма нещо, което да да ме спре ако реша ,че нещо трябва да се направи и съм убедена в това.Да понякога усещам тази сила да убеждавам другите в нещо,но умишлено подтискам всичко това.Понякога думите се превръщат в такава сила ,която трудно се контролира и понякога съвсем поменят смисъла си,Мога да правя нещо в продължение на часове без да спирам,без да ми натежи дори да е най-скучното,монотонно нещо,физически тежко или каквото и да е-воля.Оптимизма ми е неконтролируем хаха виждам винаги хубави неща.То и ентусиазма май е произтичащ от оптимизма.Да имам усет към бизнеса и парите,но това някак си при мен няма силата да ме задвижи,да ме накара да действам.Да работа свързана д вижение сигурно ще ми доставя огромно удоволствие и контакт с много, и различни хора,обичам хората.Това за МВР и МО ,ще се опитам да го пречупя по друг начин ,защото май нямам шанс да работя в такава организация.Наистина ако някой сподели нещо или ме предупреди да не го коментирам е почити невъзможно да излезе от устата ми.Понякога от това произтича и необходимоста от голям артистизъм,за да запазиш мълчание ,че знаеш нещо и когато виждаш как другите злоупотребяват с твоето незнание,за да те манипулират или дори несъзнателно.Но тайната за мен си е неприкосновена щом са ми я поверили.Никога не злоупотребявам с това, което зная.Понякога дори хората ги виждам как са безсилни да замълчат,а знаят ,че не трябва да казват това, което говорят.Разликата е много голяма наистина.Баща ми е бил директор 20г. на основно училище по доста бурни времена,когато сменяха доста директори на 4 год,ако се брои за преуспял.За мен е преуспял ,защото е запазил достойнството,справедливостта и самоуважението си чисто човесшки.Бившия ми съпруг не мога да кажа ,че е,а и вече е бивш Да това за собствените усилия също в голяма степен е доста вярно.Един от принципите ,с които се съобразявам доста,да не се възползвам от връзки,протекции,познанства,привилегии и т.н.Много точно и ако мога да обобщя ,да всички тези качества ги притежавам,макар да не съм полагала усилия да ги изграждам ,но имам много ясно мнение по въпросите, защо съм такава и защо постъпвам така.Това за бързото говорене и импулсивността също е много вярно.Особено когато съм превъзбудена не мога да съставя свързано изречение.Има още неща ,които могат да се кажат,но като се има в предвид ,че това е началото и се цели стегнатост на писанията ни е доста добре и много точно.Оля3 благодаря ,ако имаш въпроси за да уточниш нещо или нещо ти е интересно на твое разположение съм.

Моите извинения.06.35

Ще се радвам и аз да учавствам в този проект .Обратната връзка мисля ,че наистина е много важна за уточняване на нещата да се опознаят в тяхната същност.Ето и датата 04.11.1978 Пловдив.Успех на всички ,които искат да се развиват в тази област и да опознаят тайнствените закономерности.

didi_st явно някои хора виждаме това.И аз съм се замисляла,защо се получава.Имам приятели ,които ме карат надеждата да не изчезве ,че това наистина с чудо ще промени всичко .Интересно е ,че същите тези хора ,макар че са добре възприети от отсаналите не се вписват в обществото.Поради тази причина аз съм стигнала до извода,че хората са се отказали да обичат.Подтискат и търсят доброто в себе си и другите.Дано всичко това дойде момент в който ще се отприщи.Да всичко това избива в кариеризъм и материализъм

Още един поглед върху нещата.Една приятелка си купува нов панталон и ме пита"как ми стои".Естествено и отговорих,че не и стои добре, защото не изглеждаше добре.Едтествено и казах и защо.Просто ,ако го носеше с ботуш или обувка която разширява силуета долу щеше да е съвсем различно и щеше да е възможно най-добре съобразно фигурата и,защото панталона нагоре и стоеше перфектно.Понеже разговора беше в присъствието на друга нейна приятелка след като изказах "крайното" си мнение,тя абсолютно ме подкрепи.Така няколко пъти това се случва и затова,въпросната приятелка ме пита конкретно и ме слуша внимателно, защо не ми е харесало нещо .Понякога сме на различно мнение.Понякога се ядосва,защото други и казват че изглежда много добре,а не потвърждават съмненията и.Замисляа съм се ,защо се получава така?Понякога хората не знаят как да реагират в конкретната ситуация.За мен това,не е проблем.Ако изпадна в такава ситуация,което ми се е случвало,просто замълчавам,много е неловко.Чесно казано нямам представа как изглеждам ,но човека почва да се смее и разбира мнението ми без да говоря.Та общуването,понякога е проблем.Не знаем как да постъпим в дадена ситуация и....,а не искаме да накараме другия да се почувства неконфортно.Има нещо хубаво в нас,дори подсъзнателно макар да не го показваме ,не може да се скрие.Но трябва да се търсим начина,а не да прибягваме до такива добронамерени шикалкавения според мен.

По някога,когато човек говори за проблемите си намира липсващата част от пъзела,нещата му се доизясняват,понякога намира ненадейно отговори и решения.Понякога е вик за помощ, за съпричастност и подкрепа.Понякога....хиляди варианти.

Ох днес забирах дъщеря си от деската градина.Случи се така ,че ме оставиха за малко с децата.Толкова хубаво преживяване не зная от кога не съм имала.Като накацаха около мен като пиленца,душици мънички, та котенца били ,измисляха си разни неща...и аз разбирасе .След това вече два часа се усмихвам.

Дано да греша,но аз имам усещането ,че ти искаш някой да потвърди това, което виждаш и усещаш.Според мен си си самодостатъчен за това.Нещо лично на мен ми убягва и мисля ,че може би искаш да попиташ нещо друго.

Просто инфо ,с което аз не съм отчасти съгласна.http://www.libsu.uni...arkotici04.html

Понеже се усеща известо напрежние,за което се чувствам отчасти отговорна бих искала да разясня.Да мнението ми е крайно относно алкохола,което изказах,но много добре съзнавам,че щом това съществува си има някакъв Божи промисъл,който не зная,не разбирам или не съм дорасла да асимилирам в цялост.Зная че нещата не се получават като се наложим със сила или друг подобен начин.По скоро исках да ви провокирам отчасти,да се замислим колко е важно да не подритваме малките камъчета, които обръщат колата.Да най-лесното решение-да се забрани.Обикновено лесния път е най-дълъг,а времето....И по някога лесното решение-алкохола ни забавя по пътя ни.Но щом си тръгнал нанякаде вероятноста да стигнеш е по-голяма от случая да стоиш на място.Друго ми се върти в главата.Липсата на сериозно внимание към нуждите ни душевни,емоционални ,духовни и никакви действия.Липсата на това някой да ни научи,насочи ,покоже как да живеем удоволетворяващо ни и стойностно,липсата да се опознаем и да работим върху слабите ни страни, да намираме пътя да постигнем целите си и щастието си,как да решаваме проблемите си ,да обичаме ,да общуваме.Пак ще се върна на децата, които употребяват алкохол те от части заместват нуждите си и търсенията си с алкохол.Мислите ли ,че те изобщо са осъзнали какво е живота,но въпроса за алкохола са го осъзнали имат мнение по него и той е голяма съществена част от мирогледа им и представата за света.Живота е купон и всичко ще ни се сервира наготово,оцелява силния като прегази слабия.Нещата са много свързани.В тази насока ми се искаше да се насочи разговора.Как положението да се подобри?Какво може да се направи?Алкохола краде от нас,защото сме му позволили.Децата са НАШИ,а този важен въпрос съществува и мисля,че нещо трябва да се направи ,макар че в този напрегнат забързан живот не ни оставя много възможности.

Не е нужно да бъдат алкохолици та питието да заема важно място в ценностнота им система.Мммм да това е част от проблема и то доста сериозна.Искаш да се сближиш с някого - на по питие.Искаш да отпразнуваш нещо -на по питие.Искаш да се впишеш в социума - на по питие.Искаш да отпуснеш в приятна компания-на по питие.Искаш да потъгуваш с някого-на по питие.Искаш да благодариш на някого черпиш го питие.Да не говорим каква гордост е да направиш добра ракия или вино.Толкова усилия и любов да вложиш в това."Питието" което е пенкелер за всички ситуации.И после се чудим защо 14 годишни пият по сред бял ден.Не те просто се прекланят пред това, което ние сме издигнали в култ....."Питието" което се консумира ,когато станеш голям и много други неща....

За духа трябва да се работи, а не срещу нещата.

За съжаление може би ще бъда твърде крайна в изказването си.Алкохолът е твърде подценяван и приеман наивно,той е голяма сила,която може да си играе с нас както реши.Алкохолът има и положителни страни,но като се удари чертата ,колко колко съдби е разбил?Колко е дал и колко е взел?Какви психически травми е нанесъл на хората,живеещи в семейства на алкохолици и на самите алкохолици?Колко грешки се оправдават с алкохола?Колко жертви има на пияни шофьори?А семействата на жертвите?Хватката на алкохола е злокобна и силна,никой не е застрахован ,независимо колко си ерудиран или първичен,колко си добър или лош,талантлив или бездарник.На улицата, на която живея,почити всяко семейство за определен период или непрекъснато,понася последиците от алкохола....Един човек на пет да се поддаде на този порок,колко хора около него понасят последствията от това?Огледайте се.Трябва да бъде забранен и приеман със сериозност като към наркотиците.Почити всички сме засегнати от него пряко или коствено.Казвам почити,макар че се съмнявам ,че има човек който не се е сблъсквал с проблем от последствията на алкохола.Ако има ще се радвам да го каже.Това ще е добра новина.

Здравей, какво мога да добавя.Не се отдавай на лошите настроения,амбицирай се и действай,дори да се наложи да си търпелив и да изчакваш.В смисъл прави всичко осъзнато.Не се оставяй на течението,събитията да минават покрай теб ,а ти да си просто наблюдател,времето е скъпо само по себе си.Бъди разумен и предвидлив,контролирай емоциите си,но не ги изолирай от ситуацията,овладей ги-баланса-ще ти е трудно няма какво да се заблуждаваме.Предполагам ,че в момента в теб наделяват чувствата за обида,предателство,малоценост,възмездие и се чувстваш използван ,и че с теб е злоупотребено,че си сгрешил.Нещата никога не са толкова прости,макар че са ,просто не искаме да ги приемем поради някакви причини истината,обикновено като се върнем в миналото и го разнищим се оказват глупави предразсъдъци водещи ни в задънена улица.Мисля ,че първо трябва да изчистиш това във себе си,защото то пречи да обичаш и да виждаш нещата по-обективно.Тук във форума ще намериш много теми ,които ще ти дадът насоки за отговорите, които търсиш.Постъпвай така,че да не се чувстваш в бъдеше виновен пред себе си и другите за каквото и да е дребно нещо,и излез с достойнство до колкото е възможно от ситуацията.