Буболече

Ами не знам - забелязала съм , че не само аз , но и останалите левичари имат една съвсем естествена интуиция, която не е упражнявана, просто си я имаш. От друга страна пък ми куца аналитичното мислене за което знам, че отговаря лявото полукълбо.

Мисля, че промяната на човечеството ще дойде тогава когато от Земята изчезнат всички религии. Религията е догма и окова. В Средновековието религията е била причина за смъртта на много хора, а същото нещо продължава и в наши дни. Религията е средство за манипулация на масите. За себе си мога да кажа, че съм силно вярваща в Бог, за мен Бог е всичко, но не съм и религиозна. Мисля, че религиозният фанатизъм се проявява там където населението е слабо образовано. Истинската религия е тази, която приема всяка друга с разбиране. Приемането значи разбиране. Не смятам, че ходенето на църква, извършването на разни ритуали ме прави повече или по малко вярваща в Бог. Истинската вяра, истинският Бог за мен е във всяко човешко същество. Човек може да намери вярата само и единствено в себе си , в духовната си същност.

Синева така като си обяснила гладът за оранжево абсолютно и на 100 процента отговаря за мен. Интересното е че не изпитвам потребност към този цвят , а просто имам най-голям афинитет към него. Даже съм си боядисала една от стаите вкъщи в оранжево. Наскоро си купих една книга на Едгар Кейси - Силата на цветовете, камъните и кристалите, но все не намирам време да я прочета.

Аз не мисля, че левичарството е следствие от генетични дадености, защото във целият ми род няма абсолютно никой , който да пише с лява ръка, а е факт че и аз и братята ми пишем и правим абсолютно всичко с лявата ръка. Наскоро четох , че голяма част от децата на шестата раса / децата индиго/ пишат с лявата ръка. Именно затова би трябвало да има някакво езотерично обяснение.

И аз мисля, че едно дете трябва да се зачене в планината. Не знам защо - просто така го чувствам. Винаги когато отида в планината се чувствам вътрешно пречистена и заредена с енергия.

Аз самата много обичам оранжево и жълто, но не мога да си обясня каква е моята наклонност винаги да се обличам в черно. Веднъж ми го обясниха така, че понеже съм много слабо защитена енергийно подсъзнателно винаги се обличам в тъмни тонове, защото така съм се предпазвала от негативното енергийно влияние на околните. А аз наистина винаги когато попадна в помещение с много хора сякаш ми се изсмуква енергията и моментално ми става лошо. Възможно ли е да има толкова енергийни вампири?

Интересно ми е какво е езотеричното обяснение на това, че едва 10 процента от населението на земята пишат и правят всичко с лявата си ръка. Казват , че левичарите имат по развито дясно полукълбо на мозъка, което отговаря за емоциите, чувствата. Какво е вашето обяснение за това и каква е разликата в хората у които е развито съответно лявото или дясното полукълбо на мозъка?

Имах една позната, която беше осиновена, но не знаеше, че е така. Осиновителите й бяха изключително културно и възпитано семейство, дадоха й образование, но тя все се опитваше да криви от правия път. С течение на времето се превърна с извинение в Мара общата на квартала, жени се , развежда се, ражда деца,живя с разни мъже, накрая посегна и към наркотици. Питам се аз с какво нейните осиновители, които са се държали изключително добре с нея са го заслужили, защото тя буквално ги погреба. Явно си е имала зададена матрица в главата от биологичната си майка, която я е оставила и вероятно е водела подобен начин на живот. Наистина не всички, които си оставят децата са такива, но има едно голямо мнозинство.

Да, но аз живея в София.

Възвръщането на болести след гладолечение се появява тогава когато няма правилно захранване или въобще няма захранване , а след дълго гладуване се преминава директно на стария режим на хранене. Храненето е цяла философия и за да се поддържа едно тяло здраво храненето трябва да бъде балансирано. Иначе понякога се получава този ефект с егоцентризма при гладуване , а и не само. Изпитала съм го върху себе си и го знам от личен опит.

Това за близнаците и вегетарианството е много интересна теория, но не разбирам каква е връзката на едното с другото? Това дали ще попаднат два сперматозоида или един на точното място в точното време каква връзка има с начина на хранене на родителите?

Много ми е интересно как стои въпросът с осиновяваването от кармична гледна точка за хора, които не мога да имат деца или такива , които просто са решили да помогнат? След като детето не е стояло в утробата на майката това значи ли , че нейното влияние за възпитанието на детето ще е много по-малко и то ще има поведение подобно на биологичната си майка и баща и ще възпроизвежда мисли и чувства, които са внесени в него по време на бременността от биологичната му майка? Забелязала съм, че осиновени дечица с течение на времето започват страшно много да приличат на осиновителите си, но чия карма носят - тази на осиновителите или на биологичните родители?

Е ние нито сме достигнали Самадхи, нито сме пророци така, че може да си правим деца. Мен ако питаш децата са най-голямото богатство и бих искала да имам колкото се може повече. Именно така човек може да докаже на практика на какво се е научил и на какво е способен да научи поколението си. За мен това е вид изпитание.

Би ли описал по подробно за какви проблеми у бащата и у майката се създават когато решат да имат дете? Защо детето да е вид жертвоприношение? Защо според йогите има негативни последствия при " нормалния" начин за зачеване? Това е много интересна тема и би било хубаво ако можеш да дадеш повече информация.

Този Кастанеда и хипотезите му не ми допадат особено - според него едва ли не излиза, че раждането на деца е вредно за хората и създава енергийни дупки в тях, а според мен детето е най-хубавото нещо, което може да се случи на двама души , които се обичат - пълното сливане на тяхната любов.

Разказвали са ми истински случай за две разноячни близначки . Едната от тях при нелепи обстоятелства катастрофира с кола. Другата близначка скача в съня си и започва да крещи : Сестра ми умира, сестра ми умира! В последствие другата близначка наистина е починала. А не са еднояйчни. Мисля, че има изключително силна връзка между децата расли едновременно в утробата на майка си.

Мисля, че не може нещо , което унищожава материята създадена от Бог да бъде полезно. Мисля също така , че наркотиците до голяма степен изкривяват усещането ца близост с духовния свят. Не че съм опитвала, но така мисля.

Когато бях ученичка често се чудех защо децата боледуват толкова често, страдат от кожни проблеми, акне в пубертета, омазняване на косата и кожата. Започнах да наблюдавам в училищните лафки какво най- често се купува от учениците. Най- употребяваната храна са кифли, вафли, мазни банички, понички и т.н. Винаги съм се чудела защо в училищата няма такава инициатива за здравословно хранене, защо не се продават плодове например?

Какво имаш впредвид? Личен опит ли? Ако искаш пиши на лични. Опитвам се да намеря разни материали по въпроса. Намерих книга в духовна библиотека Спиралата. Казва се Децата на новата ера. Ето линк: Децата на новата ера

Мисля, че молитвата преди хранене е важна , защото по тази начин се спомага за правилното усвояване на духовната храна прана. Отначало със моя спътник започнахме да си казваме молитва преди ядене на шега, но после си се превърна в нещо нормално.

Хваща ме страх дори да си помисля какво ни чака. Дано поне когато започнат да се продават ГМ храни в България на етикетите им да пише , че са такива. Въпросът е не ДАЛИ , а КОГА ще започне да става това и в България.

Ще си позволя да копирам нещо от изключителния сайт на йога студио108 - пускам и линк към сайта за тези които проявяват интерес http://www.yoga108.info/ : Пренаталното образование - образование на бъдещето? На Изток вярата, че възпитанието започва още в утробата е част от начина на живот, докато на Запад на тази идея доскоро бе гледано с известна доза скептицизъм. Бе смятано за суеверие това, което древните познания за света и човека са твърдели още от хилядолетия. Едва напоследък с въвеждането на ултразвуковата камера и Кирлияновата фотография, както и на други най-нови апаратурни методики за следене на живота на ембриона, научната парадигма започна да променя своето становище и да изследва области, принадлежащи дотогава на окултното. Наблюденията показаха, че вътре в утробата плодът реагира на различни стимули, идещи от околната среда под формата на звукови и светлинни вибрации. И не само реагира, но и използва получената информация за своето съграждане. Вече в много страни по света идеята за пренаталното образование печели своите привърженици. Основават се асоциации по пренатална психология (САЩ, Австралия, Европа), фондации, групи за емоционална и ментална работа с родителите, центрове за работа с бъдещите майки. Едно от най-крупните изследвания по въпроса за пренаталното въздействие е във Венецуела с повече от 680 семейства и то в продължение на двадесет години. То недвусмислено показва, че стимулираните по пренаталната програма бебета като деца и като подрастващи показват по-високи умения в езика, паметта и психомоторните реакции от тези на своите връстници, а позитивната връзка с родителите се запазва независимо от критичните периоди на съзряването. Какви са научните и психологичните основания за пренаталното „образование”? Знае се, че човешкото тяло е свръхадаптивно. Как ще се развие организма зависи не само от генетичната информация, но и от околната среда. Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава нивото на развитие на околната среда. Съобразно тази информация плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично предавани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда. Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство. В Космоса, в състояние на безтегловност или на други планети, той би се развил по съвършено друг начин. Всички видове вибрации идещи от външния свят вземат своето участие в съграждането на бъдещото човешко същество – и звуковите, и светлинните, и онези, за които нямаме рецептори. Установено е, че ембриона не само чува, но и “ вижда ” образи, а те на свой ред влияят върху оформянето на плода. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Така в гените се кодира основата на бъдещата личност. Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на възприемане на реалността. Така тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели. По този начин детето се научава на цялата палитра от чувства и състояния, като се започне от страхът, несигурността, гневът, самосъжалението и се стигне до радостта, мира, любовта, състраданието, позитивната нагласа към живота, чувството за красота. Затова майката трябва да проявява особена бдителност по време на бременността за всички свои мисли, желания и чувства и да поддържа позитивно отношение към живота, да бъде това, което би искала да бъдат нейните деца. Взаимоотношенията на майката с нероденото й дете са особено силни . Няма друго такова време в живота, при което двама души да са така дълбоко свързани и да споделят всеки един миг от своя емоционален свят. Всички емоции, които преминават през майката се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето през целия му живот. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото , чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота. Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Една майка, която преодолява трудностите с оптимизъм и една майка, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитство и смелост, другото с плач, разтърсващ нервната система... У нас в България все още не се обръща внимание на този важен аспект от изграждането на бъдещото същество – времето на вътреутробното му развитие и времето на неговото раждане. Макар вече да има много научни публикации за родовата травма и нейното негативно влияние, в нито една болница не се имат предвид тези важни психологически аспекти. По отношение на пренаталното въздействие , можем да дадем няколко идеи на бъдещите майки. * Бъдете щастливи, бъдете радостни, учете детето си на хормоните на радостта и любовта. Отделяйте си време за „радостен душ” през деня. Ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я през деня и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов. * Измислете си песничка - по възможност с ваши думи и мелодия и я пейте поне по веднъж на ден. Думите й могат да са простички, но да включват важните за вас неща, които искате да предадете на детето си – качества, които искате да изградите в него. * Избягвайте по възможност негативните преживявания, научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни. Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и ако трябва – променете го. Спомагателно средство за това е някоя мантра или дори песен, но внимавайте с текста! За да се научите на тези лесни за казване неща, но тъй трудни за изпълнение, посещавайте курсове по йога, учете медитативни техники, намерете си записи с релаксации или йога-нидра, четете подходящи книги. * Подбирайте музиката, която слушате, филмите, които гледате, хората, с които се срещате, местата, на които ходите, дори и цветовете на дрехите, с които се обличате. За храната – знаете. Зачеването Родителите са тези, които привличат определени същества да се родят в техните семейства. Това не е случаен процес. И ако те са будни и знаят за тази възможност, ако се посветят на тази задача, те могат да привлекат свято същество, творец, дори гении. За това се изисква дълги години подготовка преди зачатието, за да постигнат и те самите съответното ниво на чистота и самоконтрол. Много малко мъже и жени могат да предложат подходящо земно тяло същество от по-висша йерархия, ето защо са толкова малко духовните учители, светците и чистите хора в сравнение с цялото човечество. Известно е, че повечето от духовните водачи на човечеството са били зачевани след дълги дни на пост и молитва. В древността в определени дни от годината се е извършвала хиерогамия (свещен съюз ) между върховната жрица и царят-жрец, като детето, заченато по време на ритуала, се е считало за дете на бога. Подобни ритуали можем да открием в почти всички древни култури по света – Египет, Индия, друидите, древна Тракия и Гърция и много други. Дори и днес в Индия, в семействата на йоги се практикуват специални концентрации и медитации преди зачеване, за да се извика към живот душа от по-висши измерения. За да се осигури чистотата на първоначалните елементи (оплождащите клетки при мъжа и строителните елементи на майката), след менструалния цикъл се извършват определени очистителни церемонии, придружени с молитви и инвокации към висшите сили. Една от тях е Гарбхадхана: ”Моля те, Господи да изпратиш чист и съвършен ембрион в утробата ми при всяко от нейните зачевания.” След това астрологически се определя подходящия ден и час, в който небесните сили ще дадат благотворните си влияния. Самото зачатие се извършва в подходящо декорирана стая с много цветя, специални аромати и вода от свещени реки и то само ако и двамата са в спокойно състояние на духа. Контролът над дишането, съчетан с изкуството на любовта и владеенето на енергиите, можели да пренесат двойката в най-висшите измерения и да придадат на сексуалния акт чисто духовно значение. От голямо ниво за зачатието било нивото на съзнание и на двамата. Така, както най-важно е нивото на съзнание на умиращия човек за по-нататъшната му съдба след смъртта, така и отсам границата на живота, за бъдещото същество е от значение нивото на съзнание на родителите по време на зачатие. Ето защо в древните култури се полагали такива грижи за този момент. Считало се е, че колкото по-фина е вибрацията на една душа, толкова е по-голяма вероятността да построи тялото си от елементите на мъж и жена с духовни сили. Преди да направи избор на бъдещото си семейство, душата търси този тип вибрация, която най- добре да отговаря на същността й. Най-голямо влияние оказва избора на майката. Някои източници твърдят, че невъплътената душа витае две години около нея преди да се убеди, че това е избраницата . Дори да и липсват някои важни качества в момента, душата вижда дали тя има потенциала да ги развие за в бъдеще при подходящи условия. Ведическите източници твърдят, че душата влиза в тялото около четвъртия месец от бременността. Макар тя вече да е направила своя избор и да витае около майката, едва тогава тя влиза в тялото за по-постоянно. Дали това е така не знаем, но е факт, че горе-долу по това време тялото на ембриона вече е преминало през всичките животински стадий на вътреутробното развитие е вече е приело човешка форма... Духовният аспект на бременността Според древните езотерични учения бременността е най-важния период за формирането на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, дори характер. По време на бременността жената е духовният учител на своето дете, утробата й е неговия първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към специфичните вибрации на Земята. Майката не само формира качествата на бъдещото физическо тяло, но и дооформя информацията дадена от семето на бащата. Тя може да усили или намали някои негови характеристики. Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея, защото всяко едно оставя своя енергиен отпечатък върху нейното и на плода в утробата й тяло. За съжаление, днешната реалност рядко може да предложи на жената позитивна атмосфера и чисти вибрации. Безпокойствата, напрегнатостта, негативната информация от телевизията и вестниците, гледането на неподходящи филми с насилие, пораждащи страх, са преживявания, които рефлектират негативно върху психичната структура на бъдещото дете. Силата на жената обаче, се състои в способността й да трансформира негативните тенденции, чрез личностната си трансформация, чрез силата на молитвата и медитацията и съзнателното й свързване с духовните светове. Във Ведите майката се описва като творец, създател, посветен – тази, която има истинското знание. Майката се почита като божество, чиято власт е върховна. Но тази власт не се гради върху завоювана авторитарност, както е при мъжкия аспект, а е плод на всеотдайната свещена любов на нейното себеотричане. Да даде нов живот на света – това е най-важната мисия на женското начало. Тя започва със сътворяването на едно ново същество, с въплътяването на една душа, слизаща на Земята да донесе нещо ново на нея. Какъв ще бъде новия човек, новата личност, зависи много от това, което майката ще вложи в него. Истинската роля на жената е духовна. Тя може със своето съзнателно участие да извика специална душа от висшите измерения. Митът за Дева Мария не е просто мит, а отглас от древното знание, което някога е съществувало на Земята. Но днес не само че жената не е съзнателна за своите скрити способности, но и като продукт на патриархалното общество и се налага непрекъснато да доказва себе си, съревновавайки се с мъжкия свят, изграждайки себе си според неговите критерии. Така основното притеснение по време на бременността е не нещо друго, а килограмите и влошения външен вид, невписващ се в утвърдените манекенски стандарти. При голямата възможност, която стои пред жените е твърде жалко тя де не се използва по предназначение. Да се роди дете без да се вложи съзнание в този процес е пропусната възможност, която не се повтаря в живота. Тялото е носител на Духа в неговия път към себепознанието, а истинското майчинство предполага и отговорност, надхвърляща пределите на видимия свят. Докато Тя и То са едно е времето на истинското общуване, в което могат да се посеят семената на бъдещия характер, който да е характер близък до идеала на душата ни. Едва когато съграждането на бъдещото същество стане съзнателна дейност на жената, едва тогава тя ще се пробуди за истинската си сила, а бременността ще стане свещенодействие, чрез което ще се проявява Духът. Всяко едно поколение ще става все по-добро и в едно утопично бъдеще човечеството ще прекрачи прага към следващото стъпало на своята еволюция. Одухотвореното човечество … източник: "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен

Аз съм против генно модифицираните храни, но имам чувството, че такива храни вече се употребяват и в България във вид на пуканки, соя и т.н.

Надявам се поради огромното значение на тази тема за човешките индивиди всеки който намира някакви интересни хипотези и материали да ги публикува тук.

Темата е изключително интересна, но за съжалениев момента няма много материали по въпроса. Тази тема тепърва ще се разгръща в нашето общество. Чела съм наистина за въздържанието и духовното очистване на родителите чрез лечебно гладуване преди да започнат да си правят дете. Чела съм също , че приготовленията за едно зачеване започват доста преди самото дете да бъде заченато , защото душата на детето слиза на земята и един вид обучава своите родители. Имало три важни периода за развитието на човешкия индивид - 9 месеца преди зачеването, 9 месеца по време на бременността и 9 месеца след като детето се появи на бял свят. Този период от 27 месеца е от особено значение.