[Моментът на зачеването]

Ще си позволя да копирам нещо от изключителния сайт на йога студио108 - пускам и линк към сайта за тези които проявяват интерес http://www.yoga108.info/ :

Пренаталното образование - образование на бъдещето?

На Изток вярата, че възпитанието започва още в утробата е част от начина на живот, докато на Запад на тази идея доскоро бе гледано с известна доза скептицизъм. Бе смятано за суеверие това, което древните познания за света и човека са твърдели още от хилядолетия. Едва напоследък с въвеждането на ултразвуковата камера и Кирлияновата фотография, както и на други най-нови апаратурни методики за следене на живота на ембриона, научната парадигма започна да променя своето становище и да изследва области, принадлежащи дотогава на окултното. Наблюденията показаха, че вътре в утробата плодът реагира на различни стимули, идещи от околната среда под формата на звукови и светлинни вибрации. И не само реагира, но и използва получената информация за своето съграждане.

Вече в много страни по света идеята за пренаталното образование печели своите привърженици. Основават се асоциации по пренатална психология (САЩ, Австралия, Европа), фондации, групи за емоционална и ментална работа с родителите, центрове за работа с бъдещите майки. Едно от най-крупните изследвания по въпроса за пренаталното въздействие е във Венецуела с повече от 680 семейства и то в продължение на двадесет години. То недвусмислено показва, че стимулираните по пренаталната програма бебета като деца и като подрастващи показват по-високи умения в езика, паметта и психомоторните реакции от тези на своите връстници, а позитивната връзка с родителите се запазва независимо от критичните периоди на съзряването.

Какви са научните и психологичните основания за пренаталното „образование”?

Знае се, че човешкото тяло е свръхадаптивно. Как ще се развие организма зависи не само от генетичната информация, но и от околната среда. Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава нивото на развитие на околната среда. Съобразно тази информация плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично предавани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда. Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство. В Космоса, в състояние на безтегловност или на други планети, той би се развил по съвършено друг начин.

Всички видове вибрации идещи от външния свят вземат своето участие в съграждането на бъдещото човешко същество – и звуковите, и светлинните, и онези, за които нямаме рецептори. Установено е, че ембриона не само чува, но и “ вижда ” образи, а те на свой ред влияят върху оформянето на плода. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Така в гените се кодира основата на бъдещата личност. Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на възприемане на реалността. Така тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели. По този начин детето се научава на цялата палитра от чувства и състояния, като се започне от страхът, несигурността, гневът, самосъжалението и се стигне до радостта, мира, любовта, състраданието, позитивната нагласа към живота, чувството за красота. Затова майката трябва да проявява особена бдителност по време на бременността за всички свои мисли, желания и чувства и да поддържа позитивно отношение към живота, да бъде това, което би искала да бъдат нейните деца.

Взаимоотношенията на майката с нероденото й дете са особено силни . Няма друго такова време в живота, при което двама души да са така дълбоко свързани и да споделят всеки един миг от своя емоционален свят. Всички емоции, които преминават през майката се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето през целия му живот. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото , чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота. Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Една майка, която преодолява трудностите с оптимизъм и една майка, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитство и смелост, другото с плач, разтърсващ нервната система...

У нас в България все още не се обръща внимание на този важен аспект от изграждането на бъдещото същество – времето на вътреутробното му развитие и времето на неговото раждане. Макар вече да има много научни публикации за родовата травма и нейното негативно влияние, в нито една болница не се имат предвид тези важни психологически аспекти.

По отношение на пренаталното въздействие , можем да дадем няколко идеи на бъдещите майки.

* Бъдете щастливи, бъдете радостни, учете детето си на хормоните на радостта и любовта. Отделяйте си време за „радостен душ” през деня. Ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я през деня и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов.

* Измислете си песничка - по възможност с ваши думи и мелодия и я пейте поне по веднъж на ден. Думите й могат да са простички, но да включват важните за вас неща, които искате да предадете на детето си – качества, които искате да изградите в него.

* Избягвайте по възможност негативните преживявания, научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни. Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и ако трябва – променете го. Спомагателно средство за това е някоя мантра или дори песен, но внимавайте с текста! За да се научите на тези лесни за казване неща, но тъй трудни за изпълнение, посещавайте курсове по йога, учете медитативни техники, намерете си записи с релаксации или йога-нидра, четете подходящи книги.

* Подбирайте музиката, която слушате, филмите, които гледате, хората, с които се срещате, местата, на които ходите, дори и цветовете на дрехите, с които се обличате. За храната – знаете.

Зачеването

Родителите са тези, които привличат определени същества да се родят в техните семейства. Това не е случаен процес. И ако те са будни и знаят за тази възможност, ако се посветят на тази задача, те могат да привлекат свято същество, творец, дори гении. За това се изисква дълги години подготовка преди зачатието, за да постигнат и те самите съответното ниво на чистота и самоконтрол. Много малко мъже и жени могат да предложат подходящо земно тяло същество от по-висша йерархия, ето защо са толкова малко духовните учители, светците и чистите хора в сравнение с цялото човечество.

Известно е, че повечето от духовните водачи на човечеството са били зачевани след дълги дни на пост и молитва. В древността в определени дни от годината се е извършвала хиерогамия (свещен съюз ) между върховната жрица и царят-жрец, като детето, заченато по време на ритуала, се е считало за дете на бога. Подобни ритуали можем да открием в почти всички древни култури по света – Египет, Индия, друидите, древна Тракия и Гърция и много други. Дори и днес в Индия, в семействата на йоги се практикуват специални концентрации и медитации преди зачеване, за да се извика към живот душа от по-висши измерения.

За да се осигури чистотата на първоначалните елементи (оплождащите клетки при мъжа и строителните елементи на майката), след менструалния цикъл се извършват определени очистителни церемонии, придружени с молитви и инвокации към висшите сили. Една от тях е Гарбхадхана: ”Моля те, Господи да изпратиш чист и съвършен ембрион в утробата ми при всяко от нейните зачевания.” След това астрологически се определя подходящия ден и час, в който небесните сили ще дадат благотворните си влияния. Самото зачатие се извършва в подходящо декорирана стая с много цветя, специални аромати и вода от свещени реки и то само ако и двамата са в спокойно състояние на духа. Контролът над дишането, съчетан с изкуството на любовта и владеенето на енергиите, можели да пренесат двойката в най-висшите измерения и да придадат на сексуалния акт чисто духовно значение. От голямо ниво за зачатието било нивото на съзнание и на двамата. Така, както най-важно е нивото на съзнание на умиращия човек за по-нататъшната му съдба след смъртта, така и отсам границата на живота, за бъдещото същество е от значение нивото на съзнание на родителите по време на зачатие.

Ето защо в древните култури се полагали такива грижи за този момент. Считало се е, че колкото по-фина е вибрацията на една душа, толкова е по-голяма вероятността да построи тялото си от елементите на мъж и жена с духовни сили.

Преди да направи избор на бъдещото си семейство, душата търси този тип вибрация, която най- добре да отговаря на същността й. Най-голямо влияние оказва избора на майката. Някои източници твърдят, че невъплътената душа витае две години около нея преди да се убеди, че това е избраницата . Дори да и липсват някои важни качества в момента, душата вижда дали тя има потенциала да ги развие за в бъдеще при подходящи условия.

Ведическите източници твърдят, че душата влиза в тялото около четвъртия месец от бременността. Макар тя вече да е направила своя избор и да витае около майката, едва тогава тя влиза в тялото за по-постоянно. Дали това е така не знаем, но е факт, че горе-долу по това време тялото на ембриона вече е преминало през всичките животински стадий на вътреутробното развитие е вече е приело човешка форма...

Духовният аспект на бременността

Според древните езотерични учения бременността е най-важния период за формирането на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, дори характер. По време на бременността жената е духовният учител на своето дете, утробата й е неговия първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към специфичните вибрации на Земята.

Майката не само формира качествата на бъдещото физическо тяло, но и дооформя информацията дадена от семето на бащата. Тя може да усили или намали някои негови характеристики. Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея, защото всяко едно оставя своя енергиен отпечатък върху нейното и на плода в утробата й тяло.

За съжаление, днешната реалност рядко може да предложи на жената позитивна атмосфера и чисти вибрации. Безпокойствата, напрегнатостта, негативната информация от телевизията и вестниците, гледането на неподходящи филми с насилие, пораждащи страх, са преживявания, които рефлектират негативно върху психичната структура на бъдещото дете. Силата на жената обаче, се състои в способността й да трансформира негативните тенденции, чрез личностната си трансформация, чрез силата на молитвата и медитацията и съзнателното й свързване с духовните светове. Във Ведите майката се описва като творец, създател, посветен – тази, която има истинското знание. Майката се почита като божество, чиято власт е върховна. Но тази власт не се гради върху завоювана авторитарност, както е при мъжкия аспект, а е плод на всеотдайната свещена любов на нейното себеотричане.

Да даде нов живот на света – това е най-важната мисия на женското начало. Тя започва със сътворяването на едно ново същество, с въплътяването на една душа, слизаща на Земята да донесе нещо ново на нея. Какъв ще бъде новия човек, новата личност, зависи много от това, което майката ще вложи в него. Истинската роля на жената е духовна. Тя може със своето съзнателно участие да извика специална душа от висшите измерения. Митът за Дева Мария не е просто мит, а отглас от древното знание, което някога е съществувало на Земята. Но днес не само че жената не е съзнателна за своите скрити способности, но и като продукт на патриархалното общество и се налага непрекъснато да доказва себе си, съревновавайки се с мъжкия свят, изграждайки себе си според неговите критерии. Така основното притеснение по време на бременността е не нещо друго, а килограмите и влошения външен вид, невписващ се в утвърдените манекенски стандарти.

При голямата възможност, която стои пред жените е твърде жалко тя де не се използва по предназначение. Да се роди дете без да се вложи съзнание в този процес е пропусната възможност, която не се повтаря в живота. Тялото е носител на Духа в неговия път към себепознанието, а истинското майчинство предполага и отговорност, надхвърляща пределите на видимия свят. Докато Тя и То са едно е времето на истинското общуване, в което могат да се посеят семената на бъдещия характер, който да е характер близък до идеала на душата ни. Едва когато съграждането на бъдещото същество стане съзнателна дейност на жената, едва тогава тя ще се пробуди за истинската си сила, а бременността ще стане свещенодействие, чрез което ще се проявява Духът. Всяко едно поколение ще става все по-добро и в едно утопично бъдеще човечеството ще прекрачи прага към следващото стъпало на своята еволюция.

Одухотвореното човечество …

източник: "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен

[Генно модифицирани храни - за или против]

Аз съм против генно модифицираните храни, но имам чувството, че такива храни вече се употребяват и в България във вид на пуканки, соя и т.н.

[Моментът на зачеването]

Надявам се поради огромното значение на тази тема за човешките индивиди всеки който намира някакви интересни хипотези и материали да ги публикува тук.

[Моментът на зачеването]

Темата е изключително интересна, но за съжалениев момента няма много материали по въпроса. Тази тема тепърва ще се разгръща в нашето общество. Чела съм наистина за въздържанието и духовното очистване на родителите чрез лечебно гладуване преди да започнат да си правят дете. Чела съм също , че приготовленията за едно зачеване започват доста преди самото дете да бъде заченато , защото душата на детето слиза на земята и един вид обучава своите родители. Имало три важни периода за развитието на човешкия индивид - 9 месеца преди зачеването, 9 месеца по време на бременността и 9 месеца след като детето се появи на бял свят. Този период от 27 месеца е от особено значение.

[Вегетарианство]

Аз лично когато изключих месото от менюто си с течение на годините започнах да забелязвам едно изчистване не само на тялото ми, но и на ума ми, постъпките, въобще всичко. Чувствам се по - добра и характера ми несъмнено доста омекна, много по-склонна съм да отстъпвам, да правя компромиси. Така че мисля, че нещата са взаимосвързани.

[Хомеопатия]

Някой може ли да ми каже с каква хомеопатия се лекуват стафилококи?

[Колко често да ядем месо]

Много често ми се случва да слушам изказвания на хора, които иначе са доста интелигентни и начетени как без месо човек не може да живее. Повечето лекари също учат десетки години за да станата квалифицирани и накрая да ни лекуват с химии , а не по природосъобразен начин. В 100 гр. боб има десетки пъти повече белтъчини отколкото в 100гр. пържола, ако е въпросът в белтъчините.

[Откъде купувате жито?]

В повечето диетични магазини житото е грухано, а аз търся такова , което да не е обработвано.

[Децата вегетарианци]

Здравейте ,

Прочетох 2/3 от мненията ви ....и нещо преобърнахте в мен..

За сега само се замислям по въпроса , но някакво отвръщение почнах да изпитвам (най-вероятно самовнушение) ..

По принцип ям само пилешко - 4-5 пъти в месеца...

Живея с баща ми , а в негото меню не може да не присъства месо..

А аз не мога да готвя .

Нищо , това може да се промени 

Да споделя за племеницата ми .. Тя е на 8 и винаги като седнем да ядем и ако има месо , не го яде ...

Повръща го , даже и сирене и мляко не обича...

Мислех си , че е детска приумица (овне) , но явно е нещо повече .

Иначе е здраво лапе ...147 - 32кг ... Най-високата в класа 

Поздрави , Марина ! 

Според мен не трябва да насилвате детето да яде тези неща - може да е учудващо, но децата са доста по-духовни от възрастните и те сами усещат кое е добро за тях и кое не. Колкото до това, че не можеш да готвиш - аз съм израстнала в многодетно семейство в което всички ядат месо. Налагало ми се е освен да приготвям храна за себе си да готвя и храна за тях - човек на всичко се учи. Но здравословната храна не се нуждае от особена обработка.

Модераторска бележка: Мнението е преместено от темата Вегетарианство.

Добавено е копие от предходния пост за яснота.

[Вегетарианство]

Някъде в темата прочетох мнение, че храненето нямало връзка с духовността на човек. Ами какво друго освен духовност е съзнателния ти избор да не убиваш, да добруваш, да не трупаш карма. Храненето има изключително голяма връзка със духовното. Тези хора, които гладуват /не принудително/ за очистване могат да потвърдят , че по време на гладуването сетивата към духовното се изострят и се избистря съзнанието им.

Ще си позволя да цитирам Учителя Дънов:

Три неща изисква Духът Божий:

първо - да се храним добре

второ-да живеем добре

трето - да мислим добре.

[Откъде купувате жито?]

Интересува ме откъде мога да си набавям жито, което не е грухано т.е. не това, което се продава в магазините? Негруханото жито е доста по-полезно , поради факта че се запазват полезните съставки, които са в обвивката на житеното зърно, но много трудно си го намирам. Някой знае ли нещо по въпроса?

[Вегетарианство]

От много време чета във форума, но чак сега се реших да пиша. Вегетарианка съм от доста време. Отгледана съм в семейство в което се яде месо, но моят избор дойде съвсем съзнателно и изведнъж спрях да ям месо както от етични така и от здравословни съображения. Не смятам, че месото е възможно най- полезната храна за моето тяло както и не смятам , че в 21 век е нормално човек да убива за да угажда на стомаха си при това изобилие от храни. Прави ми много силно впечатление упорството на околните , които се хранят с месо и това, че постоянно съзнанието им е ангажирано с това как да те критикуват. Може би подсъзнателно усещат, че това което правят не е нормално и се стремят оплюват всеки успял да се отрече от месоядството. Често пъти хората са и доста агресивни към вегетарианците, а аз не съм агресивна спрямо тях. Смятам че това е голяма еволюционна стъпка в развитието на човешкия индивид и който не е готов да приеме тази идея просто още не е достигнал до този етап на развитието си.