Добромир

Това вероятно е слуз, един от признаците на колита. Продължавай общо с оправянето на храносмилането и организма и би следвало да става все по-рядко, докато си изчисти.

Страхът от смъртта символизира страха от загуба на съзнание. Осъзнатостта не се бои от смъртта, но истинската осъзнатост е рядко постижение. За да може не само да се напише долуцитираното стихотворение, но и да се завърши с такава настройка този жизнен цикъл и да се прекрачи Отвъд: *** И вече няма време за фантазии, за празнослов и ветрогонен бяг... Озъртам се – и глухо е, и празно е като на гара след изпуснат влак. Съвсем сам. С багажеца, с годините и с оня глух и тъй далечен ек, останал от вагоните заминали, изчезнали, но още недалек, премигващи нататък из завоите... ...Студ. Гара. Вечер. Есен. Самота. И сенки на вагони - като моите години, профучали край света. Е пътнико? Не, не тъжи във ледния, в самотния перонен полумрак! Да, сума влакове изпусна, но последния от тях не си изпуснал още. Влак все още има, и ще се покаже той. След малко покрай теб ще изгърми. Ослушвай се и бди. Но от багажа си не всичко, само нещичко вземи. Най-важното вземи: духа си – ребуса от радост, скръб, погроми и възход! Най-важното вземи – самия себе си, което значи - целия живот! (Дамян Дамянов)

Личен опит - но не само с мудра. Преди няколко години имах много трудни преходи в живота и едно от нещата, които ми помогна най-много беше, че успях въпреки огромните ангажименти да си отвоювам 1 седмица само за мен. С минимална храна и максимално усамотение. Правих главно начинаещи дзен практики, при които се включва т.нар. мудра на празнотата. Появиха се разни мисловни кризи на изчистване, но в крайна сметка необикновено много ми просветна... Сега се кандардисвам за нов такъв период, но засега отцепвам само отделни дни, а това макар и да е подкрепящо, не е достатъчно за цялостно обновяване, за баня на душата...

Храни се в спокойна обстановка бавно, дъвчи добре и по възможност почивай след хранене (едно съвременно проучване показва, че това е може би по-важно от всичко друго, тъй като необработената храна, приета в състояние на стрес, е двойно натоварване, с което повечето организми не могат да се справят без патология!). Провери си жлъчката, тъй като много често от неин застой и промяна в химическия й състав последнат проблеми с всички етажи на храносмилателната система. Що се отнася доконкретните храни, билки и добавки, нещата са доста индивидуални и не мога да дам сигурна препоръка преди да съм се запознал цялостно със случая.

Защо се чувстваш толкова застрашена? Помисли само, как много хора гледат филми на ужасите постоянно и въпреки това спят спокойно. Защо е така? Защото те не се "впрягат" от гледките и звуците дотам, че самите те да изпадат в паника. Разбира се, аз не препоръчвам да се гледат такива филми, това е само илюстрация, за да разбереш, че отношението към случващото се е също много важно, понясога по-важно от това, което възприемат сетивата. Опитай просто да гледаш на мислите и представите като на отдалечени филмови картини, не ги отпъждай насилствено. Това често води до "пробив" в отношението, а след това с изненада ще установиш, че не се впрягаш толкова - а скоро след това те и фактически ще намалеят. Защото те се "хранят" с емоционално ангажирано внимание, няма значение позитивно или негативно (отблъскване). Но е необходимо търпение и отделено време - например по половин час два пъти на ден, в усомотена стая или в някое тихо природно кътче, седни и смело съзерцавай, бъди готова каквото и да стане... и ще стане само освобождаването ти от натрапливостите. Тази самоотверженост може с голяма вероятност да те освободи и без да плащаш на консултанти; но ако не си готова да действаш по този начин, непременно потърси специалисти. Опитай при това отначало без психиатри с тяхната тежка химическа артилерия, а се обърни към психотерапевт и евентуално природолечител, използващ диети, упражнения, процедури и природни продукти. Ефектът рядко е бръз, но затова пък е траен и по правило без неприятни странични ефекти.

Добре, ама нали тогава се получава порочен кръг?! Който плаща, поръчва музиката. Относно новата педагогика, това вече доказано не е държавата. Ако няма и частни обучаващи инициативи от друг тип - как ще стартира новото образование?!

Практиката според мен показва точно това - въпреки че теоретично и двете могат да вървят добре, аз не познавам житейски или исторически случай, при който тези развития да са вървели паралелно. Възможно е обаче в даден период от живота едното да преобладава, а в друг период да започне да преобладава другото .

И Светците силно са страдали, когато не са възприемали Божественото битие пълноценно. Но те никога не биха страдали, ако нямат или загубят по-низши форми на Любовта. Както казва Учителят Беинса, цитиран от други по-горе, страданието е подтик към растеж, в случая - ако човек "стои разкрачен" между две форми на любов, страданието му помага да се определи и в по-голяма степен да се хармонизира. Ако не е готов за по-висшето стъпало, той може да се хармонизира и на по-низшето - поне ще доизживее опитностите си в не толкова патологично разцепване. А ако може да мине по-високо, страданието няма да му остави шанс да го отлага безкрайно. Страданието е напомнящият коректив за актуалната форма на любов, която изявяваме, спрямо потенциала ни да го сторим.

Така е, но все пак не храня големи надежди за вълшебно преобразяване на по-голямата част от обществото. Те все още са тамас, сиреч инертни и както ги насочват, така се държат. Раджас - активните, са подвластни както на тамас, така и на саттва - чисто - примесване като мотив за дейността си. Не е тайна, че светът (и то от край време) се движи от активните люде и на първо място от онези, които имат връзка с повече финанси. Може би в златната епоха е било време (и ще бъде някога пак...), когато мнозинството е достатъчно осъзнато, за да определя посоката... но трябва да признаем, че сега това не е така. Ако имаше богати хора да вложат в по-истинско образование, в тв програми от друг род и т.н., това може би щеше да повлияе по обичайния начин на масите, но в момента наблюдаваме друго. Не става въпрос за обвинение, а за обикновена констатация, такова е просто нивото на съзнание - както сред болшинството от народа, така и сред финансовия му елит. Изходът? Или елитът ще се реформира - къде доброволно, къде под натиска на обстоятелствата; или последните ще се влошат до долкова, че и той ще престане да бъде елит при преминаването от криза към катастрофа. Третият вариант е наистина най-добър - самите хора да изискат промяната - но според мен това е твърде оптимистичен сценарий, който в чистия си вид не го виждам да стане в обозримо време. Може би е възможно да стане на етапи, камъче по камъче... ето както сега почти нищо пряко не излезе от гражданските екоинициативи, но поне оксведомиха Европа, какво правят нашите предприемачи (и нима заслужават това достолепно име?!) във вреда на все още недоубитата ни природа...

Когато предприемачите с основен мотив служение (на ближните и непознатите, на природата и космичното Цяло) станат доста повече, няма да има нужда нито от спешни мерки за спасяване на световната икономика, нито от закъснели констатации за екологично бедствие...

Нещото, наречено залитане, безспорно е пролетарският светоглед в утопичната му форма, но докато и по-късно някои борци и поети оставаха в негов плен, 22-годишният Смирненски прояви необичайна прозорливост по време, когато като че ли нямаше основания - той предвиди как ще свърши на дело цялото това мечтание за по-справедливо обществено устройство. Коронното му произведение според мен е "Приказка за стълбата", което следва да е на първо място в учебната програма. А ако не е - правете си изводите! Просто неговото послание е доста по-обобщено, то важи не само за неговото време и за тогавашните хора. То важи, ако щете, и за духовните последователи...

И все пак има причини, поради които съвестните хора по-рядко разполагат с повече пари. Това понякога са изброените комплекси - но далеч не винаги. Работата е и в това, че съвестните играят по правилата, а ако това не е най-печелившата стратегия - особено в страни като нашата - те още от старта си губят много от шансовете си! Представете си двама борци, единия от които спазва принципа да не се нанасят удари, а другия го нарушава и сипе юмруци, ръга, хапе и т.н. Ако са еднакво силни, какво ще стане (да речем че и реферът остави нещата така)? В атмосфера на беззаконие често се налага да избираш между по-високата печалба и по-чистата съвест. За щастие, ако идеята на добрия човек не е максимална печалба на всяка цена, ако той не се сравнява с големите богаташи и не си внушава чрез психологически и псевдодуховни методи, че непременно ще стане като тях, той може да се измъкне от немотията почти във всички случаи. И тогава цитираните от Иво съображения могат да му бъдат полезни. Какво от това, че ще има само необходимото и може би само малко отгоре, а други с по-малко способности и работещи по-малко ще имат повече? Та нали, както казва и Мона, човек избира акво да има и прави съответните действия. това означава, че той ще е избрал умерена материална състоятелност плюс чиста съвест, а другият - максимално богатство плюс заглушена съвест.

Моето разбиране за "разплитането на кармичния възел" е по-друго - за да се случи това, и двамата трябва да са на много високо духовно ниво. Ако са незрели и сменят безумно влюбване с кавги до небето, ще се срещат още много пъти, докато отношенията се хармонизират. Включително и нежеланието изобщо да се виждат е особен вид привързване - отрицателно. При духовната зрялост няма егоистични пирвързаности, независимо дали двамата са заедно или не - това означава разплитането. А иначе, доколкото се прояви интерес към повече мъжки становища за разнополовата дружба... Според мен от гледна точка на мъжа е лесно да поддържа приятелство с жена, която не го привлича сексуално. Инстинктът му обикновено е още в началото - дали тя е негов интимен тип или не. Ако не е, дори по-късно да възникне такова привличане, основното може да си остане приятелството. Ако обаче е, мъжът съзнателно или полунесъзнателно може, както казва Донка, да заиграе на "чисто приятелство", имайки предвид, че жените обикновено ги отблъсква директният подход, а след сприятеляване може би и другото ще е възможно... Знам, че това звучи доста грозно, но е много, много често срещано, даже сред интелигентни и интересуващи се от духовното мъже. (Това, че са такива, далеч не винаги трансформира ловния им инстинкт в нещо ефирно на сто процента.) Като за баланс, при жените май е по-често заиграването без привличане, т.е. флирта с цел извличане на несексуални облаги от въпросния мъж. Но ако приятелството (или дори изгодната сделка) потръгне, струва ми се, че жените са по-склонни с течение на времето да проявят и интимни чувства. Междуполовите приятелства, дори когато остават за дълго или до края неинтимни, все пак се различават в някои нюанси от еднополовите. Например, една жена винаги ще споделя различни неща и по различен начин със своя близка приятелка, отколкото при споделянето със свой добър приятел.

То това е принцип на хомеопатията, а според някои преждеговорящи се препоръчва съввсем не хомеопатично масово изстудяване - и то при всеки човек, без изключение! Животът отдавна го е опровергал. Само здравите могат да се закаляват и да бъдат добре, при това и те е нужно да спазват мярката. Подобно на усилено спортуващите, възможно е известен период да се чувстват много добре (студът стимулира надбъбреците и принуждава кръвообращението да се раздвижи), но после да се изчерпят преждевременно. Столетниците у нас, а и по света се обличат винаги топло. Що се касае до кекавите и свръхчувствителните към студа (виждам, че са все по-висок процент от хората), със закаляването следва много да се внимава. по-добре е то да се отложи за след известно стабилизиране на състоянието. А последното включва, както е посочил и Учителя Беинса, гореща (но не съвсем вряла) вода вътрешно и външно, правилно хранене, билки, психодуховни терапии и т.н. При болните и слабите студеното е стрес, на който те не могат да отговорят със закаляващ ефект, а само с по-нататъшно разболяване. А при здравите добрият ефект не е пропорционален на степента на студа, а на правилността на метода, както и на другите елементи от начина на живот, които не бива да се пренебрегват разчитайки само на закаляването.

Да, но не е възможно да се опише това преживяване, така че да се разбере. Дали това преживяване е достатъчно доказателство изобщо, няма да коментирам, защото навлизаме в неразгадаема територия. Но е вярно, че дори и не светци, но и творци, а и "обикновени" хора при определени условия получават точно такава интуиция, върху тях се излива такава благодат, че в този момент и в голяма степен и след това, започват да вярват, че Съществуванието е приятелски настроено и към тях, и към всички неща... Според моя опит обаче, ефектът на това споделяне върху хората, които нямат такива преживявания, не е особено благоприятен. Нещо повече, самият аз май не извличах полза от четене и слушане за такива възприятия. По-скоро, методът ми беше в едни особени моменти отказът да вярвам на каквито и да било твърдения. Отворих се за Съществуванието, ясно давайки си сметка, че не знам нищо със сигурност за Него и че въпреки това съзнателно приемам да последва за мен всичко - озарение или безпросветност, рай или ад, вечност или вечно анихилиране... И тогава избухна Осъзнаването... Давам си сметка, че това преживяване НЕ Е рядко срещано, но толкова много хора не го споделят или го тълкуват по различаващи се начини! И другото - че то е много далече от Просветлението, доколкото променя само отчасти човека. Важно е човек да не се главозамая от тези моменти, защото те обикновено предшестват периоди на много интензивни изпитания, изходът от които съвсем не е безпроблемен, нито е предварително гарниран с рози по тротоарите...

Аз приветствам тази информация като обща идея, но по разбираеми причини искам да видя доколко е реализирана и при какви условия се дава достъп до нея. Защото в много случаи за оползотворяването на ценни идеи са необходими освен малко знания и малко трудолюбие от самия човек... и нещата потръгват. Когато вместо това просто решение (в случая може би структуриране чрез замразяване и размразяване на качествена вода в домашния фризер) се предлагат сложни и скъпи, но недоказали превъзходството си други решения, трябва да бъдем внимателни. Не казвам да отричаме предварително, но да проверяваме. Досега различните апарати като тоя на Фол, според сведения на стотици познати, подложили се на него, дава най-много едно пределно общо ориентиране в диагнозата, което лекарят може да налучка и от разговора и външния вид на пациента. А по отношение на лечението данните, макар и противоречиви, по правило не водят към някакво бързо и трайно повлияване на тежки болести... Ако новото направление от друга страна е в подходящи ръце и се развие без прекалени претенции и свръхкомерсиализация, то ще си стане ясно. Поне при мен единствената бариера е времето - да изчакам докато няколкостотин пациенти+познати, преминали през него, ми разкажат за резултатите...

Винаги приветствам интегралните решения, предвиждащи както многообразие на методите, така и тяхното индивидуализиране. Само с един пункт в случая не съм съгласен много - че тестостеронът премахвал страха, той по-скоро му слага една маска от агресивност. Та нали първичната реакция - бий се или бягай - има принципно едни и същи психологични и хормонални основи? И за толкова много неща мъжете всъщност са по-страхливи от жените, средно взето де. А медитацията наистина дава една относителна независимост (може би при най-напредналите абсолютна, но не съм убеден, че съм срещал чак толкова напреднали индивиди!) - не само от страха, но и от гнева - и изобщо, от автоматичните импулси на низшия ум.

Скоро гледах интересно предаване за супер талантите; учените, позващи най-модерни методи, били много изненадани, че на мозъчно ниво от ранна възраст различията между гения и средностатистическия индивид са по-скоро нищожни. Но те стръмно растат с развитието на детето, като през юношеството настъпва криза - или геният "загива" и не оправдава надеждите, или се стабилизира и човек продължава да твори на високо равнище. Това, което обаче е направило впечатление на поведенческите психолози, е че точно тези деца, които впоследствие се открояват като гениални, имат огромно влечение към съответния предмет - наука, музика и т.н. Те извличат удоволствие дори от многочасови занимания, докато другите, които теоретично погледнато имат сходно ниво на възможности, се отказват и разсейват много по-бързо. Някои от изследователите са на мнение, че не толкова възможностите, колкото интересите и качества като пламенност и постоянство в труда може би се унаследяват...

При мен нито един от трите дадени в сайта начини за прослушване не сработва, дава ми съобщение, че не може да се прозвучи...

Поне на мен не ми харесва такова отношение към пациент или клиент. Въпреки че някои базови/елементарни принципи като закона за причина и следствия се имат предвид при диагностиката/терапията на Лазарев, цялостният му подход на наплашване и механично прехвърляне на кармите между роднините не ми импонира. Освен това, доколкото разбрах от познаващи го в Русия, той вече е доста пристрастен към алкохола. Изобщо казано, не го считам за върховен авторитет по духовните, психологичните и медицинските въпроси... А по темата - "оправдаността на всяко едно нещо много зависи от гледната точка. Някои казват, че поради известни духовни закони изневярата не трябва да се оправдава; други се позовават на други духовни закони и казват, че Бог проявява всеопрощение. Ами ако и двете са верни? Тогава идва въпросът защо да се теоретизира, натискайки блюдото ту от едната, ту от другата страна... А може би правилната настройка при такива проблеми да е по-често срединна? Т.е. нито да се следва по подразбиране, нито да се подтиска грубо морализаторски импулсът, а да се опита човек да усети, какво стои зад него, под него, над него - за да се трансформира?! Много ценно ще е да се види какви са точно уроците, които човек може да усвои в конкретния случай, а не да се говори "по принцип".

Ако се опитаме да проникнем до по-коренните импулси, силната жажда за живот (абхинивеша ли беше, Вальо?!) се е считала от големи древни мъдреци като глъбинна причина за страха от смъртта. Има се предвид желанието да се живее в ограничената физическа форма и да се изживява света чрез ума и сетивата. Щом тази жажда е налице (а тя, както и самия Патанджали по-нататък признава, е налице и у мъдреците), не може да няма страх от смъртта! Друг е въпросът, че само някои ги е страх често, страхът им е на повърхността, докато при други се явява само при определени обстоятелства. Р.Моуди в едно продължание на бестселъра си "Живот след живота" установява, че даже и най-вълшебното преживяване извън тялото не елиминира инстинкта за самосъхранение. Доколкото въпросът "Има ли нещо по-страшно от смъртта" няма същия статут, както напр. "какво е по-сладко от меда?" - той де факто се свежда до "Има ли нещо по-страшно от представата ни за смъртта?" Може би по-страшна е представата за вечния ад, където според висок процент канонични религии грешниците ще са обречени да гният в тъмнина или да горят в сяра и флуор (това не е намек към мнението на хомеопатите за тоя елемент, което всъщност отчасти споделям. Гледах един филм за вулканите, където се признава, че освен серните изпарения при изригването, изключително вредни за населението, домашните животни и посевите се оказват високите концентрации от флуор, които по правило придружават серните емисии!) Но да не се отклонявам прекомерно от основната тема. Смъртта може би не е страшна за онзи, който е готов във всеки момент да я посрещне спокойно, и то без никакви уговорки от рода на "ама първо да си довърша това" или "но дано има кой да се грижи за близките ми". Докато това себеотрицание не е стопроцентов факт, смъртта ще ни се вижда - признаваме или не - като едно най-страшните неща. Единствено интензивното страдание понякога натежава на везните и това е обяснението на импулса към самоубийство, за който ставаше дума в една наскоро зациклила тема. Но когато обсъжда или даже предприема такива действия, човек пак не е изстинал напълно за живота, нито е престанал да се страхува от смъртта. Той просто не иска да живее по този начин; и ако не вижда друг изход, освен продължаващата да го плаши смърт... има предвид и тази възможност. Интересно е, че Буда извежда своята пътека не от смъртта, а от страданието - като по-общ човешки проблем, явно!

Чудно е! Източник?