Добромир

Но Хама, именно в практиката е доказателството, а практиката не е само лабораторна. Имах предвид, че именно това превъзходство на вярата (което в друг смисъл е недостатък) става причина за най-ужасни фанатизми - казали са му, че е така и той (за разлика може би от теб, мен и някои други) не го съгласува с вътрешния си усет, нито допуска, че този усет може да е различен и все пак индивидуалон валиден при различните хора - и какво прави тогава? Мисля, че не си на мнение, че фундаменталистите са такива поради строгото си научно отношение, да не говорим за Инквизицията... Масовото преподаване в днешно време няма как да не бъде научно, почти всички деца, а и техните родители ще се отстранят, ако започне да се апелира към вътрешния усет на учениците. Но затова пък ако те разполагат с минимум достоверна информация, вкл. за практически методи за вътрешно развитие, ще имат поне избор. Сега този избор се замъглява поради споменатите причини, най-вече липса на балансирана и непредубедено поднесена информация, както и на преподаватели със съответните качества.

Има отдавна теории за приспособителния характер на всяка болест; конвенционалното схващане е, че това е валидно само при някои от тях. Мозъчната връзка също отдавна се сочи като основна (Ханс Селие например); интерес представляват по-конкретните изследвания, ако те са показателни и ако до тях може да имаме пълноценен достъп. Иначе както разболяването, така и излекуването имат умствена компонента, което обаче не значи, че другите фактори са без значение. Те просто са елемент от същото това въздействие - в плюс или минус. Всяко локално въздействие е и централно въздействие. Затова наглед странните процедури на Петър Димков са имали такива учудващи резултати - в тях могат да постоянстват само особени хора, които чрез това се настройват към оздравяване, а отделно лапите и компресите, както и вътрешните приложения си въздействат на определени центрове и т.н. Психотерапията иначе е сложна работа - защото, ако е лесно човек да се разболее от стрес, който идва отвън, много по-трудно е да оздравее чрез психорегулация, която идва отвътре...

Именно, а сега често се среща понижаване на критериите за един Учител. Чувства се някой нещастен, даде му някой утеха, или чуе, че приятелят му е утешен от някого, или прочете нещо от някого, което пасне на интелектуалното му устройство - и ето ти, "намерих си Учителя". Не само лъжеучителите паразитират върху този факт на бедност на критериите - и напълно искрени за себе си, но реално доста назад в развитието просветители се оказват в центъра на събитията, самите те вторично оплетени в претенции за учителство, от които нямат сили да се разграничат... Няма по-сладка храна за егото от признанието от страна на много хора, че си Учител или дори "само" Негов чист проводник. Но дори и да се усеща като такъв, няма никаква гаранция, че е, нека си помисли, колкото и голямо да е изкушението да абсолютизира, не е ли още по-голяма отговорността да заробва толкова хора с "единствено верни истини"... Затова предпочитам научната платформа, що се касае до масовото образование, включително при сега често коментираното религиозно такова. Там, където няма наука, там има или свръхнаука (в едно на един милиард от случаите), или лъженаука (която едновременно е и псевдорелигия). Поне според мен, следва да се дадат безпристрастно различните твърдения, факти и възможни тълкувания и да се оставят свободни хората да следват отчасти или по-пълно което и да е от тези течения, или нищо изобщо да не следват. Ако даже и духовната свобода на избора е нарушавана по един или друг начин (в миналото - често чрез насилие, после чрез информационни затъмнения, а сега - повече чрез тенденциозни тълкувания) - изобщо за каква духовност, дори и стартираща, би могло да става дума?!

Има рядко срещана алергия към някои метали, това се проверява най-напред върху нежната кожа на предмишницата и ако там няма проблеми, тогава вече може да се капе без проблеми и в носа или дори в очите. Чувалсъм, но досега не съм срещал алергия конкретно към сребро, а по-скоро към никел - метал, с който сме в прекалено чест досег в бита.

Важна тема! Най-напред, не би следвало да включват неща, които само обременяват паметта и дават фалшиво усещане за образованост. Който иска да специализира в тези области, нека си ги учи, но общовалидните знания и умения следва да имат решаващ приоритет (скоро се надявам да мога да дам по-цялостна представа за тези приоритети чрез един интересен линк). Най-напред, матурите биха станали до голяма степен излишни, ако образованието е адекватно, а и обратното - ако то не е адекватно, каквито и да са напъни за подготовка в последния момент няма да са полезни. След това, както процесът на подготовка, така и на проверка на наученото, следва да бъдат поставени в прагматичен, индивидуален и творчески контекст, а не шаблонно за всички. Юношите ни за съжаление не умеят да се грижат за себе си - няма предмети като здравословен начин на живот, оцеляване в екстремни ситуации, оптимизиране на взаимоотношенията, защита на собствените интереси - физическа, психологическа, юридическа, духовна... Само за едно поколение би се променил целият климат в света, ако тези неща се изучаваха приоритетно - но явно промените, макар и в огромен плюс за повечето човеци, биха били в минус за определени кръгове, които печелят именно от неосведомеността и непрактичността на масите...

Мое лично мнение - тези продукти са свръхрекламирани. Калцият специално им е от свински кости, цинкът им струва жълти стотинки, а за колко се продава? Има по-добри и същевременно достъпни алтернативи, но ако човек настоява да опита от най-нашумелите неща и после да си прави изводите, това е възможно, стига да му е възможно и финансово...

А пък моята грешка на младини - и сега като гледам е от най-разпространените - включване на много рафинирани въглехидрати - бял хляб, бял ориз, бяла захар... Сигурен съм, че никакви други храни и добавки не могат напълно да компенсират дисбаланса, който създава примерно 1 кило нишесте или 200 грама рафинирана захар...

По-точно, това се случва при фиксация върху собствената интелигентност, била тя малка или голяма. Всяка нещо "свръх" е изпитание, увеличава шансовете за дисхармония с други, по-слабо развити качества и т.н. Обаче, макар и рядко, има хора, които се ползват даже от супергениална интелигентност конструктивно и в хармония с духовното си развитие. (Да давам ли примери от историята - с твърде свестни учени, поети и даже мистици?!) Същото е и с дълбоката емоционалност: много катастрофи са произлезли от нея, когато не е била балансирана, но и най-прекрасните произведения на изкуството!

Това е, Учителите са ЗА прииждането на Духа. Всичко друго може да е много различно, защото са различни хората и условията, при които живеят. Без това прииждане, както наистина се вижда от многомилионната армия на асексуалите, нищо особено не се случва, освен може би по-слабо предпазположение към някои болести и по-силно - към други. С това прииждане, човек може да води или не сексуален живот - и в двата случая да напредна добре според нивото и средата си. Склонен съм да приема, че има хора (много малко) с изчерпана карма по отношение на физическите отношения - за тях няма нужда от тях, но тях те и не ги изкушават. Останалите избират между нормални отношения, злоупотреба в отношенията и напрегнати опити за целомъдрие. Първото е "релсово" поведение, мисля, че никой истински Учител не би го отрекъл като необходимост на този етап за повечето хора. Второто и третото са "извънрелсови" - свързани с много проблеми и опасности - но може би някои хора израстват и посредством тях. нека си припомним от историята, че е имало много хора, пред които се прекланяме сега като духовни адепти, велики учени, хора на изкуството и т.н., спадащи към коя да е от тези категории. С какво ли сме повече от тях?! Според мене не този спор е градивен, а ако акцентът се прехвърли върху практическата страна. Явно, че тези решения са дълготрайни и след разговор тук или другаде няма някой въздържател да тръгне по баровете, нито някой сексуално активен ще отиде да остове манастир. Но и двамата имат нужда от познания, от споделен опит как по-добре да живеят и да се хармонизират при положението, в което са. Нека монахът, ако има положителни опитности как постига целомъдрие с по-малко вътрешни борби и проблеми с енергийния баланс, да го сподели - тук и сега, ако иска наистина да е полезен. И нека сексуално активният да каже как се поддържа във форма, защото и това си е изкуство - не всички такива хора са едновременно работоспособни и креативни също и в други области. Ето такива въпроси считам, че е по-полезно да се обсъждат - но това си е мое внение... Това е, Учителите са ЗА прииждането на Духа. Всичко друго може да е много различно, защото са различни хората и условията, при които живеят. Без това прииждане, както наистина се вижда от многомилионната армия на асексуалите, нищо особено не се случва, освен може би по-слабо предпазположение към някои болести и по-силно - към други. С това прииждане, човек може да води или не сексуален живот - и в двата случая да напредна добре според нивото и средата си. Склонен съм да приема, че има хора (много малко) с изчерпана карма по отношение на физическите отношения - за тях няма нужда от тях, но тях те и не ги изкушават. Останалите избират между нормални отношения, злоупотреба в отношенията и напрегнати опити за целомъдрие. Първото е "релсово" поведение, мисля, че никой истински Учител не би го отрекъл като необходимост на този етап за повечето хора. Второто и третото са "извънрелсови" - свързани с много проблеми и опасности - но може би някои хора израстват и посредством тях. нека си припомним от историята, че е имало много хора, пред които се прекланяме сега като духовни адепти, велики учени, хора на изкуството и т.н., спадащи към коя да е от тези категории. С какво ли сме повече от тях?! Според мене не този спор е градивен, а ако акцентът се прехвърли върху практическата страна. Явно, че тези решения са дълготрайни и след разговор тук или другаде няма някой въздържател да тръгне по баровете, нито някой сексуално активен ще отиде да остове манастир. Но и двамата имат нужда от познания, от споделен опит как по-добре да живеят и да се хармонизират при положението, в което са. Нека монахът, ако има положителни опитности как постига целомъдрие с по-малко вътрешни борби и проблеми с енергийния баланс, да го сподели - тук и сега, ако иска наистина да е полезен. И нека сексуално активният да каже как се поддържа във форма, защото и това си е изкуство - не всички такива хора са едновременно работоспособни и креативни също и в други области. Ето такива въпроси считам, че е по-полезно да се обсъждат - но това си е мое внение...

Но и нашите планове влизат някак си в Плана, не мислиш ли?! И щом не можем да видим нещата съвсем отгоре, имаме 2 варианта - или да действаме чрез нашите си планове и да се молим, ако е възможно, те да бъдат в хармония с Плана; или да не действаме, като обясняваме това с предположението, че големият План си знае работата... Някак си не мога да разбера логиката (или интуицията?!) на т.нар. "духовен последователи", които от една страна, не са готови да живеят без помощ от света, а от друга страна се стремят да му дават колкото се може по-малко, като обосновават това със суперпретенцията (наричана от тях "смиреност"), че именно те знаят каква е Волята Божия! И също че според Нея всички, които са дейни относно нещо конструктивно в света, предварително е ясно, че бъркат или ще сбъркат... Вярно е, че трябва да се внимава с претенциите, обаче, както се вижда, те не са само прерогатив на онези, които успяват (в най-общ смисъл), но и на онези, които се стремят да дистредитират какъвто и успех, който би могъл да се зададе на хоризонта. Повечето лечители и духовни водачи наистина претендират за много (или всичко), а не дават дори и малкото възможно. Относно инициативата за нов вид клиника-храм или по-подходяща трета дума - моята идея е да се прави обратното - да не се претендира за много, но пък да се дава по-висок от обичайното продукт/резултат... Душевната простота в смисъл на вътрешна чистота е нещо основно, но то не зависи от това дали малко или много знания и умения има човек. А иначе е безнадеждно точно в този век да се връщаме към първичната невинност на неграмотността. Тези, които не са напуснали Едем, това "грехопадение" в действителност им предстои, а ние има смисъл да работим за връщането на вече излезлите. А то преминава и през доста сложности. Конкретно в областта на медицината, психологията и педагогиката, освен дарбата са необходими и доста познания. В примера на Кристиан, освен че хирургията е незаменима в случаи на комплицирана физическа травма, в същия случай простата добросърдечност няма да е достатъчна без съответна компетентност и трудни, често рисковани решения за действие от страна на специалиста. Просто има доста неща, които са необходими като качества и знания: някой може да е адепт на вътрешния си свят, друг да има емоционална интелигентност за всекидневното общуване, трети - оползотворими знания и умения в областта на науката или техниката. В очите на всеки един от тях тези неща изглеждат толкова важни, че е голямо изкушението останалите да бъдат подценени. Но който силно подценява което и да е от трите, би създавал ненужни проблеми в един екип от нов тип; и тъй като хората, които признават (вкл. на дело) това толкова ясно положение за допълването, са още малко - затова и такива начинания рядко се увенчават с достатъчен успех. И все пак, поне според мен, е по-добре да правим първите стъпки към целта на хиляда мили, отколкото да обясняваме дълбокомъдро, защото тези стъпки не биха си стрували усилията...

Човек има право да не се интересува от такива проекти, съсредоточавайки се върху собствените си проблеми или стремежи към развитие. Той може също така да се включва само в елитно прицелени (в материален и/или духовен смисъл) общества и проекти. Може и да ги избягва, предпочитайки да помага на социално слабите и уязвените по някакъв начин в обикновения живот. А може и да има "за всекиго по нещо". Моята визия, както би следвало вече да е проличало, е най-близко до последната стратегия. Можем да бъдем донякъде полезни поне информационно и на затворения в себе си, който в случая се явява едностранно като консуматор, но нека приемем, че той в замяна ни споменава в молитвите си... Върховите постижения, особено в духовното, също са важни като модел на плюсовете и евентуално сигнална лампичка за минусите на такова развитие, може би изобщо е трудно да се създадат преподаватели и лечители на ниво вън от такава особена среда... А иначе общополезната социална дейност, "черната работа", от която някои се плашат, а други я възнасят като единствено необходима, си остава основата, върху която могат повече хора да бъдат както дарители, така и ползватели на помощта. Именно взаимопомощта следва да бъде едно от различията с досегашните едностранчиви отношения, при които единият дава, а другият плаща, без да помисли с какво и той би могъл да е полезен... Също така е напълно реалистично да се съчетават финансово подплатени с некомерсиални дейности. Който иска да работи само в определен сектор, признавайки важността и на другите, да бъде добре дошъл. Който от друга страна, бидейки привърженик на по-тесен подход, си защитава единствено него, той ще се самоизключи. Комуто каквото е дадено. Приятна вечер на всички!

Добре би било да пообсъдим нещата именно в кръга на хората, които се молят за напътствие в тази насока, защото иначе темата се разводнява от постинги, в които си личи вече оформено друго становище. Освен това с изненада забелязвам, че твърде слабо се отчита факта, че проектът още няма почти нищо уточнено, а вече се подлага на обсъждане, като че ли е разписан в подробности! Явно някои "предварително знаят" към какво ще се насочим! Моето лично мнение за тази тема е, че не трябва да се акцентира върху това как няма да станат нещата, това го виждаме всекидневно и едва ли е полезно да си го припомняме, ако нямаме решимост да работим за нещо различно. Не бива да се пресича творческата инициатива чрез песимистични общи съображения. Едно по-адекватно нейно изкристализиране е полезно, дори и да не й е съдено да се реализира скоро. А ако й е съдено, естествено първите стъпки могат да бъдат само информиращи, интернетни, извънклинични спомагателни модули и т.н. "Пътят на хиляда мили започва с първата стъпка". Бих предпочел, ако многото изписани страници бяха по същество относно необходимата първа стъпка; аз съм дал някои перспективи и бих се опитал да дам също и по-разгърнат проект в това отношение, но ще си позволя да поизчакам, както и да не обявявам сега съображенията си за това. Може би е полезно в края на месеца да има още две вечери за споделяне на идеите, както и по всяко време дотогава, разбира се. А всички ние имаме право да решим за себе си дали, доколко и как точно ще сътрудничим. При мен въпросът също не е разрешен, тъй като оценявам важността и на самоусъвършенстването, и на предпазливостта спрямо евентуални черногледи, телешко възторгнати или твърде комерсиално настроени сътрудници. Ако получа по-реалистични предложения, независимо дали тук, другаде в нета или извън него, ще се постарая вече все повече да действам и да говоря по-малко. Мисля, че повикът на самото днешно време е точно такъв!

Парамханса Йогананда (Мукунда Лал Гхош), израснал в заможно индийско семейство в Бенгалия, но от ранно детство се интересувал от нематериалния аспект на живота, посещавайки множество светци. Под ръководството главно на своя Учител Шри Юктешвар усвоява системата духовна Крия Йога. Основава училище за момчета в Ранчи, Бихар, където заедно със светските предмети се преподава и йога. В 1920 г. става индийски делегат на Международнния либерален религиозен конгрес в Бостън, след което остава в САЩ, преподавайки с голям успех. Тъй като всъщност цели да изгради цивилизационен мост между Изтока и Запада, той проповядва не пренебрегване, а допълване на американската материална предприемчивост с вътрешно съзерцателна нагласа. Последната според Й. не е мъгляв мистицизъм, а прагматичен подход към едно по-истинско щастие. "Открийте истината в своята собствена религия", съветва той. Постепенно става възможно организиране на духовен център под името "Общество за самореализация" (SRF — Self-Realization Fellowship) в Маунт Вашингтон и медитативен център в Енсинитас, Калифорния. Подобно общество паралелно се развива и в Индия, където се правят стъпки към надмогване на кастовите различия и се оказва хуманитарна подкрепа на нуждаещите се. В края на Втората световна война Й. довършва най-известната си книга "Автобиография на един йог", която му донася всемирна известност. През следващите няколко години (към края на живота си) работи върху книги с коментари върху "Бхагавад Гита" и Библията. Оставя голямо литературно наследство и много ученици, които поемат по различни пътища. Интересът към Й. през втората половина на XX в. се засилва, вкл. извън САЩ и Индия.

Втората половина на февруари, както казаха и други, няма нужда да насилваме събитията, явно тук има нужда от поузряване на идеята. Също така дали терминът ще е "клиника", може по-добре да не е, но просто така тръгна разтоворът точно в тая тема. Или трябва да придадем ново звучене на тая малко поизносена и натоварена с тежки вибрации дума, или да я сменим, но и в двата случая повече следва да гледаме същността на това, което ще правим. Тъй като хората лесно тълкуват погрешно каквато и да е дума, ако ще да е спа, ашрам или каквото и ще да е, много важно е още от самото начало същността и принципите на тази структура да са ясно разписани. Може даже да се почне с подобно идейно структуриране онлайн. Поне за мен в идеалния случай следва да се помага на всички желаещи според индивидуалните им потребности - независимо дали профилактично или лечебно, духовно, психологически, педагогически или чисто информационно. И да се стъпи на общочовешките ценности, за да няма бариери откъм сектантство и други светогледни предразсъдъци.

Втората половина на февруари, както казаха и други, няма нужда да насилваме събитията, явно тук има нужда от поузряване на идеята. Също така дали терминът ще е "клиника", може по-добре да не е, но просто така тръгна разтоворът точно в тая тема. Или трябва да придадем ново звучене на тая малко поизносена и натоварена с тежки вибрации дума, или да я сменим, но и в двата случая повече следва да гледаме същността на това, което ще правим. Тъй като хората лесно тълкуват погрешно каквато и да е дума, ако ще да е спа, ашрам или каквото и ще да е, много важно е още от самото начало същността и принципите на тази структура да са ясно разписани. Може даже да се почне с подобно идейно структуриране онлайн. Поне за мен в идеалния случай следва да се помага на всички желаещи според индивидуалните им потребности - независимо дали профилактично или лечебно, духовно, психологически, педагогически или чисто информационно. И да се стъпи на общочовешките ценности, за да няма бариери откъм сектантство и други светогледни предразсъдъци.

Много често критикуващите ваксините си служат с неточни аргументи, но това не означава, че с ваксините всичко е наред. Разполагам със сериозни научни трудове, от автори не отричащи ваксинацията по принцип, но цитиращи многобройни проучвания, вкл. свои собствени, според които повишаването на определен специфичен имунитет води до спадане на общия неспецифичен имунитет. Моето впечатление не само от книгите, но и от практиката е същото. Следователно въпросът е в съотношението полза/вреда. Здравите хора, на които им предстои пътуване в чужбина обикновено се справят добре с интервенцията и тя ги предпазва от тежки инфекции, към които те по силата на своята околна среда не са си изработили имунитет. Обаче ако човек и без това има спаднал общ имунитет или алергична нагласа, ваксинацията може ако не директно да разболее, то да промениреактивността спрямо други причинители или алергени. Това, че тя е вирус, а се появява бактерия не е аргумент; всъщност широко известно е, че именно вирусите водят до отключване на латентни бактериални инфекции.

"Разумните хора работят" - хубава тема на деня... Независимо от това кой е открил тази тема и кой доколко основателни съображения посочва, считам, че е време тя да придобие практически измерения. Това означава, в нея да участват онези, които искат конкретно и сега да действат в тази посока, а не у които преобладават негативните нагласи. Или, нямам нищо против, ако тази тема остане за общо обсъждане, да създадем друга, където да не се обсъжда по принцип добре ли е или не е добре да се прави нещо по въпроса, а да се конкретизира как и кога, и какво да се прави! Това не означава да си затваряме очите за трудностите и възможностите за грешки и отклонения, а само да не ги изтъкваме като оправдания за бездействието; те иначе са важни съображения за една или друга промяна в решенията за действие, в конкретните опции. По отношение евентуалната неискреност, за която говори Кристиан (човек си плаща и трябва да бъде обслужен, без да му се казва, че не се надяваме много да му помогнем), не считам, че този подход е задължителен за оцеляването на съответното звено, независимо дали е "клиника", спа, ашрам или дори интернет консултативен център. Напротив, предполагаемите граници на помощта следва да бъдат открито очертани пред хората, без да се забравя, че в медицината понякога е трудно да се говори с такава категоричност, както в класическите "точни" и технически дисциплини. Следователно, ако въпреки нашето негарантиране на излекуване, някой отхвърлен отвсякъде човек реши да ни се довери, можем въпреки всичко да опитаме... всеки лекар и лечител със значителен опит ще посочи не един и два случая на "чудеса", когато удивителни резултати идват и без да са очаквани при много сериозни случаи. Изобщо, компетентността следва да се съчетава и с откровеност, но и с гъвкавост на подхода, с осъзнаването, че далеч не всичко зависи от нас. Така че следва да дадем каквото зависи - и да оставим останалото на Божията Воля.

И аз имах прекъсване на връзката... Но тук кой когато може става да пуска идейки отделни или цялостни разработки, непременно да пише в каква сфера има знания и опит и с какво конкретно би допринесъл и от какво съдействие има нужда за да го направи. И дали му е удобно макар и на 2 месеца веднъж да се срещаме в София - защото едва ли в скоро време ще можем всичките другаде. Но ако не може да дойде, това също не е бариера, можем да се видим на място с интернет и едновременно с живото обсъждане да беседваме онлайн с други! А иначе като му се види края на големия сняг и студ, веднага ще трябва да почнем да мислим и за мястото и датата на живия форум!

Планчето който когато е готов... но за жив форум отсега може да мислим... знаем ли най-напред от интересуващите се колко сме от София и колко не?

И аз ще се радвам да участваш, без психология медицината е като игра на сляпа баба...

Да, въпреки че други варианти са по-лесни, най-доброто е освен работата онлайн да се пристъпи към начинание сред природата, в което се съчетават материалното и духовното оздравяване и усъвършенстване. Може би е полезно всички заявили интерес тук до утре влючително да напишат своя версия - нещо като рамков проект на свой достъпен език. Как виждат готовия осъществен проект, как смятат, че трябва да се подходи чрез последователни стъпки към него; как виждат собствения си принос в него; от каква помощ се нуждаят, за да дадат оптимално тоя принос... Нещо от тоя род. После да сравним тези проекти и да видим какво ще се получи?! Е, все отнякъде се почва, първите могат и "да паднат в кърви" , но така или иначе те ще трябва да придвижат нещата в най-първия стадий, да привлекат и други, а че "последните често стават първи", това си е в реда на нещата... Ако всички са с толкова широк светоглед като Учителя Беинсо, Йогананда, Руми и още доста примери, не бихме имали проблеми. Друг е въпросът кои ще оценят тази широка платформа. Все още тесният фанатизъм е основен проблем както в духовните търсения, така и в медицинските методи. Но когато - тогава. Каквото зависи от нас обаче да го правим, тъй като времето за помайване не е особено изобилно, а относно другото... Благодаря на всички отзовали се днес; разбира се който влиза по друго време също е добре да вземе отношение, а иначе казвам на всички до скорошна среща утре вечер!

И двете! Считам, че е добре да се започне с консенсус по отношение на важността на всички основни методи - физикални, хранителни, билкови, хомеопатични, енергийни, психотерапевтични и духовни. Защото ако още в началото вземем да дърпаме насам-натам "чергата", както и тук има мнения, че само духовното лечение е важно, другите повече отклоняват и т.н., ще се отклоним (например в теоретичен спор кое е духовно). Да гледаме кое е резултатно и в дългосрочен план по възможност без неблагоприятни последици. Трябва да се признае на всеки метод и всеки съответен специалист място под небето - и да се види къде е това място, защото наистина то често се разширява или стеснява неадекватно. Включително за конвенционалната медицина - има място и за операции например, но да се махат сливици, когато могат да се опправят без това е пример за неадекватно разширяване на показанията на съответния метод!