Добромир

Според мен проблемите следва да се решават искрено и съпричастно. Но следва да има до известна степен и търпимост към чисто човешките ни слабости - стига те да не стигнат до предел, в който нарушават нормалното протичане на форумската обмяна на мнения. Обикновено и най-неприятните реакции не са израз на някаква първична злоба, а представляват отдушник на някакъв вид болка или разочарование - а кой ли от нас ги няма в душата си - и толкова ли е съдбоносен фактът, че ги изразяваме по различни начини?! Важното е да се прогледне отвъд външния израз на проблема и да се разбере, че наличието му не може да хвърли сянка върху съкровената ни Същност... Ето какво казва по въпроса един християнски психотерапевт: Ние сме родени, за да се превърнем в качеството си на съзнателни личности в нова форма на живот на Бога… Да се издигнеш до такава власт, че да няма кого да обвиняваш, освен себе си, е ужасяващо. Ако не беше Бог вътре в нас, при такова високо положение бихме се страхували от собствената си самотност. Проблемът за разграничаването на отговорността, която трябва да поемем, от тази, която не трябва да поемаме, е един от най-големите проблеми на човешкото съществуване. Не е лесно да се променим, но е възможно. В това се състои величието ни като човешки същества. Богът преди скептицизма не прилича на Бога, който идва след това. Откакто узнах, че група съвсем различни хора, които се обичат, е нещо потенциално възпроизводимо, аз никога не съм губил напълно надеждата си за човечеството… Вместо да бъдат пренебрегвани, отричани, скривани или променяни, в общността различията между хората ще се възхваляват като дар свише. Не е възможно истински да разбереш другия, без да направиш място за него в себе си. Всички сме в криза, макар че повечето от нас все още се стараят да скрият от себе си и от другите своята сломеност… Раните ни са болезнени. Но по-важна от тях е любовта, която възниква, когато ги споделяме помежду си. Д-р Морган Скот Пек

Така е било вероятно с доста голям брой известни и неизвестни изчезнали цивилизация... Колкото до сегашната, ако не наричаме интелектуалния интерес към духовното истински, едва ли може да се случи апокалипсис по същите причини. Дори и "духовно търсещите" сега в 99,99% от случаите не се стремят истински към преселение в друг свят; не случайно и повечето съвременни книги, особено тези на Ню-Ейдж, говорят изключително за цели от тоя свят, макар и постигани отчасти със средства, за които се предполага, че са от "оня". По-рано сляпата вяра в приоритета на "оня свят" е служила като спирачка пред земните злоупотреби, но сега склонността да се вярва сляпо е вече ниска и продължава стръмно да спада... Освен това според мен стремежът към нещо "свръх" не е задължително да противоречи на стремежа да се хармонизира и видимото. Именно когато се оказва, че противоречи, тогава и в двата стремежа има нещо патологично и то именно е причината за катастрофите в малък и голям мащаб!

Искам да допълня, че отношението ни към собствения идеал разкрива дали се отнасяме към него градивно или напротив. Ако идеалът за нас е своего рода упражнение в осъзнаване - всеки път все по-точно да напипваме същественото за себе си и за другите, определено това е добре! Ако обаче той е критерий за самооценката ни, така че да се вбесяваме на себе си и на целия останал свят, ако видим, че се разминаваме с него - е, тогава...

Добро обобщение за нивото на енергията; но е важна и хармонизацията й. Източната медицина казва, че натрупването на неоползотворена енергия може да е по-вредно и от недостига...

Така си е. Но има и нещо друго - тези същите дълбоко неуверени хора се поддават и на манипулиране от т.нар. антидуховни, а понякога и сменят мелодията, според това дали някой им гърми в ушите "ДА" или "НЕ"...

Всеки вярва на опита си, а явно моят се различава много, много от този на други хора... Зависи и от гледната точка - дали човек се фиксира върху съществуващото положение, считайки, че по-добро няма да стане, поне да не става по-зле (удобна формула за оправдаване на пасивността); или пък наистина смята, че може да се случи, макар и малка, позитивна промяна с негово участие. Информацията наистина е много - и в нета, и в литературата, но това на мен ми говори именно, че някои хора не се занимават само с тясно ограничени консултации на пациенти, които идват при тях, но вършат и други дейности. От друга страна, ако човек няма необходимата подготовка и опит, лесно ще се обърка в това "море" от инфо, така че е много необходимо и твърде дефицитно в момента съществуването на по-достоверни източници за такава ориентация за конкретния проблем на конкретния човек. Не разбирам раздразнението, което лъха от някои лекари, отричащи по-разнопосочната дейност в медицината: та нали не е възможно да се достигнат оптимални резултати, ако което и да е звено от тази сложна система изостава - здравно образование, болнично лечение, директни амбулаторни консултации, доуточнявания по телефона (а по какво толкова те се различават от кратките консултации по нета?!), нови научни разработки и т.н. Всяка една подобна насока сега е далече от съвършенството, но една от причините за това е именно нейната едностранчивост. И когато радеем за по-голяма многостранност, се случват странни неща: започват да ни упрекват, че отричаме нещо в полза на другото... Разбира се - и вече ми е неудобно да го повтарям по различни начини - не става въпрос да се отрекат в случая консултациите на живо, а да се допълни тази дейност на лекаря с внимателно преценени приноси по други механизми. Вальо, мерси за напомнянето, всъщност някои от недоразуменията тук възникнаха, защото едни имаха предвид предимно неокултната медицинска помощ, а други - езотеричното лечителство! Наистина, ако не невъзможно, много трудно би било да се отсее сеното от плявата, ако последното се прави единствено по нета, докато иначе е въпрос на ясна регламентация и опит; ако един лечебно-диагностично-профилактичен център (може съчетан - оф- и онлайн!) се утвърди, то и доверието в него основателно ще нарасне и няма да се гледа на него като едно от многото съмнителни версии, а като едно от възможно най-добрите места за консултиране. Също така, ако някой друг не е мислил от една друга гледна точка за финансовата страна на въпроса, според мен правилно структурираната консултативна помощ по нета може да позволи за единица време един лекар да консултира повече хора. Става възможно значи част от тези консултации, а именно кратките, общо ориентиращите и въвеждащите, да са безплатни, а и останалите, след уточняване на механизма на заплащане, да са на по-достъпни цени. Времето, което се губи например сега в София за пътуване, е неоправдано голямо, въпреки че ако наистина се налага, ще трябва да се ходи и лично при лекари и в медицински заведения. Ами ако не се налага напременно? Ето тук има една значима и по моему все повече разширяваща се ниша за запълване...

Ако не дотягам с терминологичните си представи... приспани- това са подтиснати по не много груб начин; но понякога това е единствената добра алтернатива, макар и с временен ефект, ако не са достъпни условията и методите за истинска трансформация; подтиснати-могат да бъдат както неосъзнати, така и полуосъзнати; във втория случай лесно биват сбъркани с други, т.е. получава се извращаване на естествените импулси, поради наличието на особен вид "троянски коне" - човек си мисли, че иска едно, а всъщност иска друго и т.н. неосъзнати-сред тях има все още неизявени, както и изявени, но подтиснати; но не бива да се забравя, че не всичко неосъзнато е "бесовско"... А и самият този термин е твърде, твърде условен... Това са неинтегрирани, нехармонизирани с цялостната човешка същност полусъзнателни фрагменти.

Определено съм ЗА многоточията И затова е добре да се продължи с разискванията, щом въпросът е важен; а и ти, ако не се лъжа, вече променяш становището си от напълно отрицателно към частично положително - е, да - ще трябва да се съобразим с "условията на средата". Но това е твърде индивидуално и желателно да е творческо съобразяване, което не се изчерпва с механджийския принцип на "пито-платено". Фатално ли ще се отрази кармично например замяната на част от паричните плащания с бартерни? И може би поне на "духовните си братя и сестри" ще се опитаме да помогнем извън притискащия ни обръч от финансови взаимодействия? И да, парите са енергия, но не и основополагащата енергия, макар че точно това се опитва да ни внуши сегашната цивилизация. И понеже често ставаше въпрос за Евангелието и Учителя Беинса, всеки непредубеден техен изследовател ще намери един и същ призив и в двата източника: "Даром давайте!" Е, не твърдя, че аз или мнозина от познатите ми го изпълняваме стопроцентово (както правилно отбелязваш, в чиста форма го могат само адептите), но дори и частично да дадеш - без да чакаш нещо в замяна и без да питаш оня отсреща на какво основание се нуждае от нещо, за което не може да си плати - е акт, от който се изпитва душевно облекчение. Иначе, дори и без (малко празнословните в нашите усти) съображения от теологично-езотерично естество, ще се получи натрупване на вътрешно напрежение; и ми се струва, че го усещам все по-често в твоите постинги. Може и така да ми се струва, може да си просто преуморен от работа, а не екзистенциално в криза... Във всички случаи, пожелавам ти да постигнеш или удържиш хармонизирането, за което и сам говориш!

Във виртуалната клиника отначало едва ли ще постъпват изобщо питания от/за страдащи със спешни хирургически случаи, но е добре да има адекватен отговор и за тях наистина; ако проектът се развие и придобие популярност е възможно какви ли не запитвания да се получат... Във всички случаи според мен не бива да се правим на много духовно просветени, че всичко си е карма, така че всеки да си се оправя както намери за добре и ако не може да дойде на личен преглед, негова си работа... Проблемът е, че в този случай теория и практика се разминават, т.е. оформя се двоен стандарт. Това проличава, когато самият филосовстващ индивид го е сериозно закъсал - тогава той едва ли ще запази същото самообладание и хладна отстраненост, а по-скоро ще се отчая и ако няма наблизо специалист и той самият няма пари да вземе хеликоптер и да отиде при такъв - пак ще продължава да се надява, даже и чрез нета. В това пространство вече съществуват доста много объркващи послания, едно малко по-прецизно към тях не знам колко точно ще помогне, но се надявам да подобри поне минимално шансовете на търсещите по този механизъм помощ... Аз лично знам за няколко случая, когато хора, склонни към самоубийство от отчаяние относно безперспективността и комерсиалността на представящата им се действителност, са се стабилизирали удивително много, като началото е било поставено именно чрез кратки безплатни напътствия по нета... А относно това, което смята Кристиан, че да помогнеш безвъзмездно - това ще те натовари с тежка карма, това ми прилича най-вече на гола теория. Ако някой действително е надживял света, той може да е много полезен за хората, но има и право да избере да живее като отшелник, с еднакво умствено отношение към радост и болка, жега и студ, ситост и глад и т.н. Ала настоящото предложение, както и повечето ни контакти в нета и в т.нар. реален живот имат други характеристики, те са за обикновените хора. Такива, които на дело не могат без предлаганите от другите услуги (преки и информационни) и следователно е редно и самите те да участват по различни механизми. Това, че трябва и да се хранят, не изключва, че една част от помощта им може да е безвъзмездна. Надявам се да съм бил достатъчно ясен!

Ако за предотвратяването на "грешката" в конкретната ситуация е необходимо осъзнаване, по-високо от наличното в момента, някаква допълнителна застраховка срещу това да направиш тази грешка не ми е известна... Много хора при такива обстоятелства слушат авторитети, но резултатите са твърде различни (дори да са като цяло положителни, обикновено те са неустойчиви). А иначе отиваме към стария изпитан метод на проба и грешка... Пълните обороти водят до повече грешки, но и до повече опитности. И все пак е много полезно постепенно да се усвои изкуството на мярата: "Да знаеш кога да спреш - това отклонява бедата" (Лао Дзъ)

Добре е човек да прецени добре накъде клонят импулсите му, защото иначе те могат и да са проява на нездравословна за другите и за самия него зависимост. То и наркоманите само това правят - следват импулсите си... От друга страна, ако човек вече се е уверил в интуитивата достоверност на импулсите в живота си, нищо не пречи да продължава така - като се пази обаче от широко разпространения двоен стандарт: когато нещо ни изнася не само според висшия импулс, но и според прагматичната логика, го следваме, а ако не, прикриваме този импулс с разни съображения... В допълнение, за интелектуалните натури често се налага много дълго да се разсъждава и опитва, докато се доверят на къкъвто и да е низш или висш импулс - считам, че това е естественият път за тях, доколкото ако се насилят да са импулсивни ще изглеждат изкуствени и няма да получат радост или може би дори какъвто и да е позитивен резултат от това препарирано откликване...

1. Парите за мен не са всеобщ еквивалент. Повече резултати може да се постигнат, вкл. в медицината, ако пациентът "плаща" не толкова с пари, колкото с търпеливо и интелигентно положени усилия. Освен това, можеш да кажеш, че ще бъдат отговорни - друг е въпрос дали наистина ще бъдат - ако платят споменатата сума, само на под 0,1% от българските граждани, останалите няма да ги дадат тия пари не защото не са отговорни, а просто защото няма как да ги проимат... Ами пък и ония, които да речем и ги имат и ги дадат, но не им се помогне - ще бъдат ли и те благодарни? 2. Аз не разтягам локумно теоретични положения, а споделям опит, опитвайки се да му намеря продължение. Досега съм консултирал (в различен обем) стотици хора по нета - и нито един нямаше с признаци на остро хирургично заболяване. Мислиш ли, че - ако и да имаше - в степента в която съм склонен да го заподозра, нямаше да му препоръчам да извика хирург? Ето дори и в такива случаи виртуалното насочване може да бъде полезно и е добре да има екипи, в които специалисти като теб по-добре от мен или други профили ще могат да консултират такива случаи... 3. Тук вече съм напълно съгласен. Но и трите в днешно време стават отчасти и дистанционно, както го показва и настоящият сайт. Всеки участващ в него едновременно и общува, и обменя опит, и (се) обучава. Или?

Силве, Първото е почивката - сигурно повечето от нас си спомнят за случаи с тях или техни близки, когато всичките работи са били сякаш съвсем неотменно наложителни и пренебрегването на здравето и регенерацията на силите са изглеждали спрямо това по-маловажни феномени - но неминуемо е следвал срив и тогава всякаквите там "важнотии" е трябвало принудително да бъдат прекратени. В такива моменти човек осъзнава, че ако просто си е бил дал тайм аут, ако е нужно, без да се свени да си е взел болнични и да се затворил вкъщи, ако там му е спокойно или да е заминал, ако предпочита, нанякъде, уведомявайки за това съвсем ограничен кръг от хора - е било възможно и той самият да излезе от омагьосания кръг. Бизнесът и грижите за ближните може малко да пострадат - но във всички случаи по-малко, отколкото ако се дочака големият срив. И най-важното, в повечето случаи така се избягват трудно обратимите напреднали стадии на някои здравни увреждания... Второто е мотивацията. Дори и отпочиналият човек се чувства уморен, ако не открие действен за него стимул. Може би човек не си вярва, че ще издържи, докато промени нещата, така че да съответстват повече на неговите вътрешни потребности, стремежи и представи за оптималност. Но така или иначе, друг път няма. "Ако не вложите енергия, никога няма да имате енергия!" - беше възкликнал славният Пол Брег. Така че, смело напред с промените - но задължително това да е редувано с достатъчно почивка. Третото е средата. Почти няма хора, които да преуспяват в неподходяща среда, така че качеството и на околната физикохимическа среда и главно на людете наоколо ни, никога не бива да се подценява. Често е практически невъзможно те да се позитивират в къси срокове, но започвайки от малкото, което е възможно, ние показваме, че сме тръгнали и към по-големи промени - тогава, когато се окажат възможни. Например, можем да контролираме качеството на филмите и книгите, които четем; можем да изберем дали да правим някои необезателни срещи и какви нови познанства да завързваме; можем повече или по-малко да правим излети, дори и в студено време... Колкото повече неща опитаме, макар и депресията да ни нашепва, че "това едва ли ще помогне", толкова по-бързо ще се извадим от ямата - това е проверено при много хора! Помощ можем да получим от много места, но основната работа ще трябва да свършим самите ние. Който търси единствено нещо или някой, който да ги спаси, без сериозни собствени нагласи към трайни промени в начина му на живот - той ще остава разочарован след всеки свой опит да намери изход там, където го няма...

Има доста народи, които на практика опровергават това становище; но е вярво, че при тях като цяло животът е бил много по-природосъобразен. При наши условия чрез специално хранително балансиране и употреба на добавки можем да се доближим до това равновесие, но при някои хора е по-трудно, отколкото при други - въпрос на обмяна. Иначе има данни, че пълното въздържане от мляко намаляв шансовете за забременяване у някои жени, докато за другите животински продукти това изглежда изобщо не е в сила.

Аз пък също съм лекар, но съм убеден, че такъв форум е възможен и би бил много полезен при условията, които споменаваш. Макар и самосиндикално, аз отдавна давам кратки безплатни консултации - в част от скъпоценното си време, което много други, не така наивни като мен колеги използват само за печеливши дейности. Също така продължавам да уча, включително в различни от (но свързани с) медицината области, най-вече психология и духовност (поне от моите наблюдения, повечето наистина печеливши медицински дейности се концентрират върху нещо комерсиално и изобщо престават да учат, това за тях вече е загуба на време...). Но Кристиан и Силвия са и отчасти прави, в смисъл, че доколкото не сме наследствени милионери, все нещо трябва и да припечелваме. Засега при мен е възможно да отдавам безвъзмездно към 10% от времето си - този десятък може и да ме прави малко по-беден материално, но пък се усещам много по-пълноценен за хората. Също така е вярно, че не всичко в нета е както на живо - а колкото до това, че хората вече са минали през всякакво диагностициране и им остава само по-точната лекуваща насока, това е само отчасти вярно... Чрез съвременните технологии обаче има начини, чрез които може да се възмезди донякъде и онлайн трудът на лекаря; може би бъдещето е в това, но без напълно да измества "живия" контакт. Например, аз съм опитвал и бих участвал и в по-разширен такъв опит - кратки безплатни консултации, съчетани с достъпно платени за онези, които са заинтересувани. Мисля, че и други лекари биха го опитали - все пак дори да вземат по-малко пари за интернет консулта, те се натоварват по-малко и това е важен компенсиращ фактор. А иначе ще си се каже, че има неща, които е най-добре да се дообсъдят на живо... ама пък като се сетя на колко българи, живеещи в чужбина, съм помогнал по мейл, без изобщо да могат да дойдат... Необходимо е да се ползват плюсовете на съвременните технологии, а не чрез преувеличаване на минусите им да се отнема на някои хора - в случая безпарични или в странство - изобщо възможността да се ползват от нашите знания и опит в полза на тяхното здраве и работоспобност! "Кой иначе трябва да носи отговорността?" Това и при "живите" консулти - също е деликатен въпрос. Здравната образователна система? Лекарят - че не е поргледнал по-далече от нея? Пациентът - че не е повярвал на точния лекар? Медиите - че дезинформират? Нека да си представим една много реална за бг ситуация - Иван Иванов от провинциалния град Х. има сериозен здравен проблем и в неговия град няма лекар, който да е успял да му помогне. Той няма и възможност да посети специалисти в големи градове - а сигурно би трябвало да пообиколи доста от тях, докато попадне на достатъчно добър... и тогава? Иванчо обаче има интернет, макар и бавничък, и той ще го използва даже при липса на обсъждания от нас форум. Но при липса на такъв - той ще попадне на всякакви "доброжелатели", които от невежество или преследвани "до дупка" търговски интереси най-вероятно ще го разболеят и/или обезпаричат още повече... Аз лично не виждам с какво допълнително ще навреди една вече по-адекватна възможност в нета от вече съществуващите?! Поне за някои хора тя може всъщност единствено да помогне!

Просто споделям минал опит, а "надпревара" едва ли е точната дума, проблемите на растежа са свързани пак с осъзнаването, с разминаване на неговата величина и насоченост у двамата... често в някои отношения единият е доста по-зрял, а другият се върти все още в кръг... но това са също проблеми, от които се израства и т.н.

Според мен е тъкмо обратното - всяко създадено нещо е обречено на разпадане и има само относително битие, т.е. в определен смисъл е нереално. Само несътвореното може да бъде най-истинско!

Аз лично не знам дали Абсолютното е възможно да се принизи, а за Непознаваемото - да се полемизира... Може би То ще ни се разсърди, ако се опитваме да го правим?! Но пък ако Му е все едно - колко пъстрота и стремежна енергия се излива в тези обречени на неуспех - или пък кой знае?! - опити...

На младини обичах да си фантазирам, че си партнирам с Духовна Учителка... Е, не може да ми "кацне" точно такава, но все пак понаучих някои необходими неща... Фантазирането за момента е приятно, но не се ли последва от "приземяване" и усвояване на тази част от пътя, която е непосредствено пред нас... Разбира се, уроци има както във връзка, близка до идеалната абстракция, така и в тази, стояща много далече от нея... Най-близка до идеалната считам не връзка без никакви проблеми, а такава с висока осъзнатост и на двамата. Това, разбира се, от само себеси премахва огромна част от обичайните проблемчета, с които се самоизмъчват повечето двойки; но пък си има и проблеми на растежа...

Ако всеки напълно се познаваше, може би нямаше да сме тук?! А ако се познавахме поне значително по-добре, нямаше да отпаднат изброените професии, но те щяха наистина да служат на хората. Нямаше да има такава податливост на манипулации и следователно щяха да се предлагат много по-качествени продукти и услуги... Ето, сещам се за сегашните обикновено не евтини и твърде елементарни по съдържние психологически семинари - ако всичко това се учеше на теория и практика още в училищата, водещите нямаше да имат друг избор, освен силно да си вдигнат нивото, както и това на тези допълнителни мероприятия. Така хем основите на тези важни познания и умения щяха да бъдат правило в хората, а не както сега изключение, хем онези, които искат да продължат нагоре, да имат тази възможност. Самоопределянето е комплексен процес, евентуално може да включва и сравняването с хора "по-нагоре" и "по-надолу", но това сравняваване е вторично спрямо базовия светоглед - какво изобщо човек смята за важно и същевременно постижимо от него в живота. От там нататък сравнението може да помогне или навреди, в завсимост от това как е поставено. Най-добре е човек да се сравнява преди всичко със самия себе си - това е достатъчно, за да разбере в каква посока се придвижва, а вече как ще изтълкува тази посока - тук се намесват и други фактори.

Това е добре, Nixie, и аз отлично знам, че всеки, който е налучкал своя начин на хранене и разтоварване, има реални поводи за въодушевление; но да не забравяме, че хората са доста различни, а и живеят при различни условия. полезно е такива споделяния да са повече и с големи и малки резултати, и без резултати, и даже с негативи - и съпоставяйки ги да откроим по-важните принципи и препоръки, за да бъдат повече позитивните от трицателните резултати. без да съм песимист, а като наблюдавам резултатите, засега считам, че повечето хора гладуват и/или се захранват неправилно. резултатите в най-добрия случай са загубване на подобрението, ако изобщо го е имало, а иначе са възможни и допълнителни проблеми. Това, което според мен е далеч по-важно от цитирането единствено на най-успешните случаи, е открояването на типовете хора, които могат и на които им е трудно да се разтоварват правилно - и особено по отношение на вторите да се изгради една оптимална възстановителна стратегия. Не е допустимо просто те да се обвиняват - "като не щеш да погладуваш (или не можеш да гладуваш както трябва), страдай си"... нали така?

Една малка част от парите, които се влагат в болници като Токуда могат - отговорно го твърдя - да бъдат стотици пъти по-полезни за здравето на хората, ако се вложат, но мъдро, в здравно образование, профилактика и природолечение. Ако не се вложат мъдро, дори и тези области да станат приоритетни, резултатите пак ще са незначителни. Не може да се остава на нивото на жълтите вестници, а да искаме достоверна здравна информация...

Считам, че е резонно "незнание" да бъде най-общият от трите термин, "невежество", както беше обяснено, е особен тип незнание, обаче "нехайство" е нещо по-различно, тъй като то може да бъде отнесено не само към знаинето...

Има разни системи на несмесване, някои от които дават почти невъзможни съвети, едва ли не сутрин ядеш само ябълка, на обяд круша, а вечер слива... Практиката ме е убедила, че ако няма специални противопоказания, сладки и кисели плодове се понасят сравинтелно добре; същото важи и за различните ядки и семена. Зависи обаче и от количеството - 200 г плод или пресен сок от него, плюс 20 г ядки са достатъчна закуска за повечето хора; ако са необходими натурални добавки към това те трябва да са преценени индивидуално.

Още по-често - много концентрирани захари или твърде бухнали тестени изделия - изкуствените набухватели особено правят хляба като дунапрен...