Добромир

Киселините временно се потушават от почти всяка храна, но ако тя не е подходяща за дългосрочно регулиране, те пак се връкат. повечето наши хлябове не са де факто към подходящите храни...

Има обаче и разлики. Шахматът е повече известен като състезателна игра, макар и ад има и други важни аспекти. В едно общество състезателния елемент не бива да превишава определени стойности, иначе ще е във вреда на оптималното сътрудничество! Има и друг начин - да се вдигнат заплатите, но без да с уволнява непосредствено - покрай сухото ще изгори и доста суров материал, каквито са порядките у нас - като едновременно се приведат изискванията в качество на обучението и времетраене на учителската ангажираност - в съгласие с едни по-високи критерии. Ще видите, че без да има уволнения некадърните сами ще напуснат и ще са доволни, намирайки своето истинско място в бизнеса или другаде, а имащите реално желание да работят ще доведат поне до частично стабилизиране на образователния сектор. А за повече е рано да мечтаем - все пак без фундаментална промяна в системата и най-кадърният учител не може да направи много. Затова и Донка отдавна е напуснала системата, датова и аз ралотих в конвенционалното здравеопазване само няколко години, а от 17 години съм вън от него...

Опитът е нещо много отговорно. В такива обширни области особено - има изисквания към опита: обем, разностранност, продължителност, правилно изтълкуване на резултатите... Монопрепаратите са от единични средства - растителни, минерални или животински, с каквито е работил и Ханеман. Не толкова медицинската диагноза да е точна, колкото снемането на болестната картина следва да бъде точно, а и вярно да се "разгадае" индивидуалната специфика на заболяването при конкретния болен. (Същият проблем съществува и в повечето школи на източната медицина). Освен това, аз не лекувам само с хомеопатия, защото няма такъв хомеопат, който да не прави често грешки в избора между хилядите средства на най-подходящото. И ако не пряко навреждане, то загуба на ценно време често е вероятен изход от еднозначната хомеотерапия. А ако едновременно с това се говори за начина на живот, дават се диетичин, физиотерапевтични, билкови, психотерапевтични и др. указания, подобрението така или иначе ще си тече!

Това е важно, макар и твърде проблематично разграничение...

Вярно е, че доминират такива, но има и наистина нуждаещи се хора - покрай сухото май ще изгори и суровото...

Ами поне аз не мога да си намеря мнението от вчера, така че няма пред кого да ми даваш и личен отговор Ако наистина всеки гледаше главно в своята паничка, то може би или щеше да има масова стачка и в други отрасли, което вече щеше да принуди управляващите нещо да променят; или самите учители щяха да излезат от системата, за да преподават частно или да се ориинтират към други професии. Забележката ми беше насочена към силно преобладаващия брой българи, вкл. към учителите. Второто, това, което те и други българи искат в материално отношение - това не е лукс при лошо качество на продукта, който те предоставят на обществото. Те желаят нормални условия на съществуване в тоя тъй напредничав 21 век, за да могат поне някои от тях да се разгърнат и по отношение на качествената работа; но ние тъй сме свикнали, че е нормално да се мизерства, че ако някой иска да получава не 10%, както досега, а 20% от заплатата на среден човек от бранша в нормална държава, вече считаме, че той иска да охолства на гърба на другите... И третото, щом няма действащи лидери от страна на потърпевшите, те неизбежно ще бъдат оглавявани от други хора и отчасти обслужвайки техните цели. Бих желал да има и трети вариант и ти като че ли имаш нещо предвид (обаче лятото вече отмина, говорим за тук и сега), но аз така не разбрах на какво конкретно разчиташ?!

Отново принципно съм съгласен; със забележката, че ако човек де факто е преминал през истинската врата, той следва да проявява това напълно и на практика в живота си, като същевременно проявява разбиране и към онези, които продължават да преминават през "другата врата"...

Ханеман е използвал разреждания най-много до 30, аз също не мисля, че съвременните класически хомеопати са го изпреварили, като някои препоръчват само далеч по-високи. Те понякога дават непредсказуеми и трудноовладяеми кризи. В Боарон не знам да има "много химия" (по-скоро това е некомпетентен слух); основното, по което той се различава както от Ханеман, така и от класическата хомеопатия е, че предлага и комбинирани препарати освен монопрепаратите. Последните обаче могат да се използват и за целите на класическата хомеопатия; добре би било да се уреди законово за производството и предлагането на хомеопатия и у нас, защото то би била съвсем евтина, а засега главно поради неуредените закони в това отношение абсолютно доминират френските и германски фирми, които внасят...

Да. Но както и ти го забелязваш, някои хора просто не могат да поемат в себе си тези прости истини. При тях съществува ситуацията "Сцила или Харибда", т.е. или ще има вина, която евентуално ще възспира последващите груби отклонения; или няма да я има, но ще те продължават да си действат - само че не конструктивно, а разрушително. При тях спестяването на енергия от притесненията не означава пренасочването им към нещо хубаво, а към нови пакости... Да имаш нещо предвид въздействието върху психологията на тези хора?

Ася, не става въпрос да се постигне подобряване на положението на учителите за сметка на други важни приоритети. Както и други подчертаха, има много десетостепенни течове в бюджета, така и извънбюджетни възможности. А и ситуацията е такава, че за да се получи макар и частично по-справедливо решение, именно върху имащите трябва да се въздейства, и те самите да се поосъзнаят, все пак не бедняците ръководят тая страна. За мен не е толкова важно да знам колко пари има ректорът, а какво политика спрямо финансирането на образованието защитава на практика, както и доколко и как публично я декларира. Ние сме дълбоко закърмени със синдрома на Нане-Вуте, които не искали те да са добре, а Гьоре да е зле. Без неговото преодоляване обаче ще продължим, вместо да вървим с общи сили към целта, да се цепим и ревнуваме един друг, кой получил или дори, представи си, имал шанс да получи в бъдеще, някаква троха в повече. Ако има добро воля, проблемът с финансирането на учителите може да бъде разрешен ако не оптимално, то в приемлива за всички степен, без да се накърняват други важни социални подпомагания. Много по-трудно може да се въздейства върху основните парадигми на системата - но това не означава, че трябва да се чака с десетилетия и чак когато нещо си стане, тогава да се реагира с финансирането. Ние не можем да осъзнаем, че сме в особено мизерна държава, че всъщност и 1000 лв. на човек от семейството не са никакъв лукс, а само един що-годе спокоен минимум от средства за най-необходимите неща... Ние, а какво остава неинтересуващите се от духовното хора, не можем да си позволим и лукса да се занимаване оптимално с духовното, ако не сме обезпечени на някакво умерено ниво финансово. Какво друго да чакаме в масовия случай тогава от хората? да тръгнат в парцали да пеят слава на Господа? Слрава на онези, които го могат, особено ако се усещшат и отвътре щастливи, но това са много под 1:1000. Нека да видим какво е необходимо на основната маса от хората, защото те именно стачкуват сега. Другото са твърде постепенни еволюционни процеси, въпреки че ние тук си ги гледамепрез виртуални лупи, жонглираме с космически ери и еволюирали индивидуални съзнания... Нека разглеждаме проблемите един по един, а не да заменяме важността на единия с важността на другия. Само така можем да гледаме трезво на произхождащите събития.

:thumbsup2:

Да! И все пак, това, че повечето учители не осъзнават важността от смяната на парадигмата, не е само техен проблем, а такъв на обществото като цяло. Най-добре е заедно с повишаването на заплатите наистина да се създаде по-пълноценна заетост на хората, които ще изберат да са учители. Нека спрем с обвиненията, че много учители са некадърници, а да създадем условия, които избирателно ще поощряват работещите с желание и притежаващите по-висока компетентност! Тогава останалите сами ще си намерят съответно друго, по-подходящо място в живота. Тао у нас професионалното ориентиране го няма до такава степен, че много хора са отишли в някоя по-масова професия само защото нямат достатъчно информация какво конкретно ще правят при тая или оная работа...

Общо взето съгласявайки се с двамата, изказвам мнение, че вината понякога може да има и позитивна роля, т.е. ако човек така или иначе не е стигнал до по-висше осъзнаване, за да си постъпва правилно и без чувство на вина - и ако ситуацията е такава, че да трябва да се избира между продължаващи разрушителни за себе си и другите действия и възпиране от чувство за вина - може би е за предпочитане второто? То ще бъде, разбира се, до известна степен патологично, но нали понякога положението е "между Сцила и Харибда", т.е. от две злини следва да се избира по-малката?! Освен това, не бих могъл да възприема каквото и да е, щом по Божията воля съществува, единствено като досаден артефакт, плод на хрумвания, манипулации или самонавиване на отделни човешки същества; заедно с това то трябва да има и друго някакво предназначение - индивидуално, социално или, ако щете, еволюционно... или поне така ми се струва. Имам усещането във всеки случай, че на темата й липсва някакво цялостно доразглеждане.

Зависи си от човека... Приятелството отразява нас самите - ако трудно даваме, ще се правим приятели само при изгода за нас, а като стане напечено, ще офейкваме. Ако обаче трудно приемаме, ще се чувстваме неудобно, когато трябва да споделим триумфа на своя приятел. Освен предварителните условия за приятелство - душевно сродство, съвпад на интереси, достатъчно време за опознаване и т.н., човек би следвало да е отворен и в двете посоки, за да има равнопоставен обмен на енергии!

Яснотата в отношенията все пак значително се различава от всеобщата яснота, която изобщо е проблематично дали може да се постигне. Яснотата при вазимоотношенията често се постига в голяма степен просто чрез проява на искреност и от двете страни, докато при фундаменталните въпроси за Живота проява на искреност действително е по-скоро да се признае Мистерията, а не да се правим, че и там са ни до болка ясни нещата!

Да, прав си, че не бива да униваме. Просто бях под впечатлението на някои съдби, които може би щяха да бъдат коренно различни, ако бяха поощрени, вместо компресирани от системата... Но в крайна сметка, бързо или бавно, с или без нейната помощ, надеждата е, че природните еволюционни сили, които виждаме че се пробуждат в част от младите, биха взели някой ден надмощие... Ако не учителите, уплашени за хляба си, поне децата, не желаещи да се подлагат на антиобразование, биха могли да наложат адекватни промени. И дано...

Яснотата е една част от истината според мен. Дори да разбереш, че (се) мамиш, тази яснота е истинска. А неяснотата не непременно е лъжа, защото може да се дължи на възприемателна малоспособност или на недоразумение.

За повечето хора, да - макар че те всъщност и не ги практикуват както би следвало, а както те си ги (недо)разберат. Но аз съм на мнение, че абсолютно всички методи за духовно развитие, предназначение за по-напреднали души, отколкото се явяват за момента практикуващите, крият различни по характер опасности. Ако не проявяваме "духовна алчност" и започнем със самите основи на духовността; ако правим следваща крачка, само когато се убедим, че няма сериозни дисбаланси в цялостното ни себеусещане - рисковете ще бъдат сведени до миниимум. Тантра не разделя съществуванието на Бог и Дявол - на мене лично това ми звучи хубаво. Но ако бъде откровен, във всекидневието си най-често не се държа така, сякаш всичко е Едно. Следователно, въпреки теоретичното ми сродство с тая идея, не бих могъл да я поема като актуален свой път. Споменатите от Станимир проблеми възникват, когато човек изяви духовно-светски двоен стандарт - претендира за нещо, което не върши или че има отношение, което преобладаващо няма. Тогава той всъщност си измисля свои принципи и техники, който не са лансирани от нито един напреднал наставник, независимо от традицията, на която той е представител. А що се касае до първите 3 чакри - това важи само за някои форми на сексуалната тантра, не и за други нейни форми, а всъщност съществуват много пъти повече несексуални тантра техники, които боравят с по-висши кундалини енергии - но и точно затова те са и по-опасни! По-добре е човек да се провали на първите стъпала, защото ще изразходи повечето от поелата крива насока енергия и няма да стигне до там, че да я развихри с хиляди пъти по-голяма мощ, нанасяйки опустошения сред много повече хора... В крайна сметка, докато не сме прогледнали в нужната степен, по всички пътища се учим главно от грешките си!

Давай я, отдавна работя с няколко екипи за превод, редакция и отпечатване - и даже ако 3-те издателства, които имам предвид, не я оценят, можем да опитаме и чрез отделни сътрудници да направим наше отделно издание!

Светът си има като цяло свои приоритети - глобална икономика и интереси на едрите компании, медийни обработки на съзнанието, дирижиране на военни конфликти, моди, хазартни игри и т.н. Дори и само един от истинските приоритети да влезе наистина в сила - универсална духовност, оптимално общуване, превантивна медицина, образование, екология и т.н. - ще разбули чрез контраст истинската същност на сега доминиращите направления, а това не се желае от определени управляващи среди. А образованието ще го стори най-сигурно, защото то именно би следвало да обучава в споменатите приоритети и от там децата биха излезнали с разбиране, не позволяващо да ги манипулират относно най-важното - живота им. Ето защо, образованието изглежда няма шансове в това общество, поне в близко време. Даже да се пребори за някакво малко по-добро финансово положение - а поне това е необходимо, учителите не са слънцееди (!) - гилдията няма да има сили да се изправи срещу самата обучителна система... Още навремето баща ми с всички сили се опитваше да "пробие завесета", учениците го обичаха, много но никой друг не споделяше техния ентусиазъм. А вече пък съвсем наскоро моя стара позната се опитваше няколко години със същия резултат; в момента опитва вместо в държавно, в частно училище и казва, че там за съжаление е още по-зле - не толкова поради децата, макар и запуснати, тя има методи да ги мотивира - но главно заради системата... И е решила да напуска сферата на образованието, макар че е голям педагог по призвание! Стискала е зъби по отношение на ниското заплащане - а тя има 3 деца и няма собствено жилище! - но не можа да се примири с усмирителната ризница на "спуснатите отгоре" правила! И още нещо. Грозно е според мен да се поставят условия на учителите първо да си подобрят нивото, та тогава да им вдигнат заплатите. Това ми прилича на епизод от не толкова далечното минало, когато принудиха нашите бащи и майки да се боричкат за някой и друг кирлив лев отгоре върху мизерните си пенсии, след като те са си ги изработили поне 10 пъти в течение на 30-40 и повече години стаж! По-скоро следва да се създадат условия - като заплащане, обзавеждане, подбор на преподавателите и учениците за съответното училище и т.н., така че естествено и постепенно - това е бавен процес, да нямаме други илюзии! - да се получи и повишаване на качеството. И първите стъпки са съвсем спешни и напълно достъпно е да бъдат направени - стига хората, действително можещи да ги направят, да пожелаят това!

Отдавна съм имал подобни сънища, вкл. ще се събуждам на някакво легло и после пак се събуждам, но вече на леглото, където спя. Това според мен са определени слоеве на съня и се преминава от един на друг слой. но едва ли ако човек специално не е избрал пътя на сънищата ще има полза от това; а аз определено не се считам за "сънувач"...

На мен не ми е много ясен смисълът на спора в тая тема. Както има хора, изучаващи латински, старогръцкеи и санскрит, от желание да се докоснат неподправено да древни текстове, така и сега всеки желаещ може да намери стари книги или даже вече необработени текстове на предишния български в нета и да им се радва. Все пак за мен това е затруднително, не разполагайки с необходимото време за автентично изучаване на текстовете. Предполагам, че и други имат проблеми с времето, така че... Може би наистина се губи нещо даже при доброто осъвременяване на текстовете, но пък за същото време така могат да се прехвърлят повече от тях. Докато пък най-важните неща - усетът и практиката - не зависят толкова от външните "патерици", към които принадлежи дори и Словото на Учителите, а много повече - от вътрешните предразположения и актуалните решения за самия ни Живот!

Преди да туриш пари в джоба си, провери дали е здрав; преди да се прекланяш пред приятел, провери дали е искрен. Чилингиров, Ст.