Добромир

Да! Всичко си има своето място и е добре да се потрудим в редица области, за да го разберем и да хармонизираме с това живота си. И още, егото е само една от функциите на ума - отъждествяващата. Той сам по себе си не е препятствие, а инструмент. Но егото често започва да претендира, че е целият живот на човека и тогава душата "излиза в отпуск"... Доколкото обаче разбирам, даже и Учителите не могат да функцонират в този свят без его, макар и пречистено. Само че те не се отъждествяват цялостно с него и всъщност умеят да функционират едновременно далеч отвъд неговите граници...

Съгласен съм, че реалните увреждания вероятно са повече от признаваните официално. но е много трудно да се докаже, че болести, които могат да имат и други причини, са точно поради ваксинаците. Това може да стане чрез мащабни научн изследвания и то независими, а не спонсорирани от фармацевтичните корпорации, търгуващи с ваксини. За производството на една ваксина отиват сравнтелно малко средства, а цените им са доста страхопочитателни... И така е, докато "отгоре" има спусната директива да се анатемосват нежелаещите да се ваксинират или да ваксинират децата си, ще има много трудности и несправедливости. А в същото време депутатите не се съгласиха да забранят пушенето или да разширят санкциите срещу пушачите, макар че то за разлика от ваксинациите е далеч по-единодушно признато за вредно...

1. Основна ценност - неизменната Реалност (Която е и Любов) като творец и поддръжник на всичко съществуващо и извънвремево, иманентно вложена еднакво във всяко нещо. 2. Вътрешна ценност - на всяко отделно същество, нарастваща с осъзнаването и духовното еволюиране. 3. Външна ценност - за неща от прагматичен характер във физическия свят, различна и зависеща от много фактори. (Резюме по Кен Уилбър) Ако всеки има предвид точно определена от тях и го пояснява достатъчно добре, над 90% от видимите противоречия в тази и много други теми ще се стопят подобно на вчерашния сняг

Повечето се затрудняват, особено ако се касае за по-високо ниво от тяхното... но даже в степента, в която могат, не се и опитват! Когато човек се опитва, поне има шанс да му "светне"... а ако го прави, но пак се чувства объркан, по-добре е да премълчи или ако сподели, да го направи изрично от свое име: "на мен в момента ми се струва, че..." Най-много боли, когато се отправят (дори и сраведливи) упреци от позициите на безспорно приети едва ли не от всички положения. И все пак и това е често пъти трудно - да признаем относителност на собственото си убеждение, имайки предвид това разбиране, което могат да имат други, въз основа на неизвестни или непризнати от нас основания... Още по-сложно е, поради факта, че мненията ни не са просто гледни точки, еднакви, равнопоставени и допълващи се. Някои от тях наистина имат по-дълбоки основания и включват в себе си по-голяма част от спектъра на гледните точки, докато при други се касае за затваряне в по-тесен обсег на валидност. Изобщо, необходимо е голямо търпение, за да се изясни (доколкото е възможно) истинското положение на нещата. Едва тогава, наистина, ще знаем не само, че сме дифузно доброжлателни, но и че можем точно еди-какво си да кажем или направим, за да помогнем оптимално във всеки конкретен случай!

Най-добре е без ваксинации, но е необходимо да се засилва естественият имунитет, а това е трудна задача в днешно време. Знам, че някои хомеопати в 100% отричат ваксините, а и аз съм завършил точно тази най-радикална класическа школа. Но гледам все пак и съвременните факти. Ако човек без ваксинации иде в рискови тропически области, едва ли ще оцелее лесно. А при децата явно е необходимо те да не се правят по принцип, а само за което е наистина важно или има индивидуално предразположение. Много преди Дженер на Изток също са правили ваксиниране, напр. против едра шарка (но не и "за всеки случай" против всичко). Всъщност изследванията потвърждават, че се засилва избирателно имунитетът срещу съответния причинител, но когато се прекалява, отслабва съответно имунитетът спрямо други причинители. Отделно се явяват проблемтите с живите ваксини и замърсяването, внесено с някои ваксини във вегетарианския организъм (за култивиране на ред вируси се ползва яйчният белтък), както и алергичните реакции при предразположените. Има и особено тежки неврологични усложнения - едно на няколко десетки хиляди. Общият баланс не е в полза на масовото ваксиниране, но отричайки 100%-во този метод даваме козове в ръцете на поддръжниците му, тъй като те хващат онези 10%, в които то изглежда са все е необходимо - и ги размахват под носовете ни. Необходимо е да се действа по-балансирано, така че тези възражения да изгубят своята основа. Много е важно да се постигне доброволност, т.е. да не се оказва натиск върху решилите да не се ваксинират, може би само с изключение на ходещите в чужбина и други специални обстоятелства.

От 10-12 годишна възраст съм бил достатъчно наясно с какво ще се занимавам и си мислех, че при повечето е така, едва доста по-късно разбрах, че не е. Сега ми е много трудно да разбера дъщеря си, която една година преди абитуриенствотото казва, че няма абсолютно никаква представа какъв път ще си избере. Т.е. има много интереси, но нито един от тях не й се струва, че има смисъл да се следва през целия живот. Може пък да търси нещо, което нашата цивилизация не й го предлага, или поне не е масово популярно?

По-скоро правилното отношение към парите не ги превръща в самоцел, защото тогава никога не се оказват "достатъчно". А неправилното - независимо дали успяваш или не да си набавиш много от тях - храни илюзии относно онова, което те биха могли да му дадат и затова жертва всичко от себе си, за да ги натрупа, да не говорим, че жертва всичко по пътя си... Луиз Хей има много оптимистичен и симпатичен подход към живота, но тъй като не съм привърженик на повечето крайности, към неприемливите от тях причислявам и мнението й, че никой, който е забогатял, не е посегнал на богатството на другите, тъй като във вселената имало предостатъчно за всички... Ами то ако си мислим същото и за ресурсите на природата, не е чудно, че екологията е стигнала дотам. (Впрочем, в една от следващите си книги тя дава препоръки за драконовски икономии на ресурси, вкл. да не се измива напълно тоалетната, ако недостига вода... Може да си е променила и другото мнение, но не би го изказала, защото американските книгоиздатели сякаш са се наговорили по някои теми да пускат само едни и същи мнения!) Човек може да има малко или много пари, но важното е: 1). Как ги е придобил, защото в днешно време милионите обикновено се придобиват чрез "гнили" компромиси с други, по-съществени човешки ценности; 2) Да умее да ги управлява, а не те него и 3). Да съществува равновесие именно с тези други ценности, при което парите или общо казано материалните ценности да имат обслужващо, а не водещо предназначение. Защото иначе ще срещнем много хора, които лесно печелят пари, но май че повечето са с подчертано неправилно отношение към парите. Както има и много чудесни хора, творци или помагачи, с постоянни парични проблеми... Просто западната култура сега се опитва да внуши на целия свят, че материалното благоденствие е доказателство за какво ли не, вкл. за духовно въздигане, даже и без връзка със състоянието на другите ценности. Нека не се поддаваме на тази пропаганда, която пуска издънки дори и в иначе хубави системи и произведения! Все пак основните древни традиции и наистина духовно ориентираните течения в днешно време разглеждат матералната стабилност най-много като предпоставка, но не и като върховна цел и критерий. Не защитавам мизерията, но нека гледаме нещата цялостно, не на парче. Защото само по себе си "богатството не носи утеха, а само видоизменя нашите грижи."

Ако се касае да се казва на някого нараняваща го истина, а не да речем по някакъв некасаещ го въпрос, нещата са доста деликатни. Ето както смята известният Вл. Леви: "На човека трябва да се казва истината в степен, която е пропорционална на неговото духовно развитие"... но ако премълчаваме някои истини, това не означава, че трябва вместо тях да измисляме лъжи... поне това последното в повечето случаи може да се избегне

Така е, ако хората го пожелаят е напълно възможно, докато не стане в масов мащаб, ще си бъде на малки групички между приятели... иначе как? Ще се реализира само възможното на всеки етап.

Хубав е, ама представя хубавите неща като подразбиращи се, а те не са такива за повечето хора. Сега самовнушенията не действат така както по-рано и малцината, които могат да постигнат хармония между съзнание и подсъзнаие, те и успяват - говорим за светския живот, защото в духовния нещата са още по-сложни... Останалите често се опитват да си внушат нещо позитивно, но подсъзнанието им е негативно и побеждава в тая вътрешна "гражданска война"... Трябва да се тръгне от осъзнаването и катарзиса и също така да се внимава много с целите, защото западната цивилицация в 99,99% от случаите под "успех" разбира да ти се изпълнят желанията, а при 99,99% от автентичните духовни системи и най-големите самостоятелни мъдреци май че нещата не стоят точно по този начин... Много хора само си мислят, че знаят кое е добро за тях.

Познавам и аз подобни хора, но са съвсем малко на брой. В повечето случаи човек няма сили да се почувства добре в угнетяваща го обстановка. И тогава промяната е за предпочитане - ако има силно изградени приоритети и ако нещо на всяка цена желае да го прави, да опита, дори и с цената на известни рискове! Аз съм правил винаги така, макар и често да съм се бавил с месеци до 1-2 г., докато взема окончателно решение за по-голямата промяна. Ако обаче човек няма изградени ясни приоритети... тогава не знам. Май че където и да отиде, ще си остава неудовлетворен.

Бартерът сега има по-други функции, отколкото в робовладелските общества! Знам, че поне в близките десетилетия е утопично да се премине на преобладаващ бартер. И аз не виждам как бих си плащал например сметките в бартер . В едно антибартерно общество не можеш да направиш нещо повече от частична промяна. Но и тя е нещо, когато между приятели наенамесваш енергията на парите с нейните плюсове и минуси - отношенията стават по-непосредствени. И като допълнително съображение, както вече споменах, някои неща се доставят и ползват по-евтино. Но се изисква минимална организация и разбира се, човек да не е толкова хипнотизиран от идеята, че всичко става само с пари. Точно тази идея му идва в повече на съвременното общество, а не обратната, така че опасност към регресия към ретроградни икономически формации мисля не съществува!

От една страна ми се струва, че е реалност. А от друга, сега са плъзнали всякакви спекулации по въпроса, имат толкова много книги и сайтове, които лансират все различни версии, че... Според мен се касае за наистина съществувала древна цивилизация (по времето на Платон лъжата не е била толкова на мода, колкото е днес, та сигурно е бил прав човекът). Но кое от легендите е мит и кое е вярно... струва ми се например невероятно, че те са били чак толкова духовно и технологично напреднали, въпреки че и това не е изключено. но нали ако например ядрена война ги е довело до самоунищожение, това щеше да даде отражение в съответните земни пластове, а археолозите май не са много склонни да постигнат единодушие по това, има ли наистина странни находки около предполагаемите потънали континенти, или това са неща, които ги има и другаде...

Нито може да бъде нихилист вместо теб.

Най-добре синтезирано Да опитам и аз: 1.Във всички случаи подсъзнанието е по-будния страж на индивида. 2.Съзнанието и подсъзнанието са в постоянно взаимодействие. 3Свързано с това е ориентирането и саморегулацията на АЗ-а/ егото и свръхегото/ ,което определя гледната точка в мотивацията на мисленето и действията на отделния човек. 4.Така, вече човек имайки гледна точка и обогатявайки личния си опит е буден спрямо себе си, но той не е сам в този свят. Е къде ще е буден (?) т.е. в коя сфера: -личностна -социална -професионална -религиозна 5.индивидуално и обществено съзнание... Нещо не разбирам, явно пак имаме различно съдържание, вложено в едни и същи понятия... Благост, какво е съзнанието в сравнение със следващите 3? А за по-надолу - подсъзнанието в какъв смисъл е будно - че винаги функционира ли? И най-вече, каква е връзката между будност и еволюция? (Струва ми се, че будността на едно ниво би се проявила като ретроградна одрямалост от гл.т. на следващото по-високо... )

Двама приятели се разболяли - еднакво тежко и от една и съща болест. След редица неуспешни опити да се излекуват, при тях дошъл един препатил човек и им разказал как един велик мъдрец и лечител от съседното царство изцерявал и най-тежките случаи. Първият пациент, макар и да не бил сигурен в ефекта, преценил, че няма повече какво да губи и тръгнал на път. Вторият си казал следвите неща: първо, тоя може да е шарлатанин; второ, може вестоносецът да ги залъгва; и трето, дори да е прав като споделя за себе си, няма гаранция, че ще бъде помогнато и на други. Той също така изтъкнал аргумента, че ако това е било истина, в съседната страна би следвало да са изчезнали болните, а това явно не е било факт... Но фактът в крайна сметка бил, че един месец по-късно първият болен се върнал здрав и читав, а черногледият му приятел вече бил отишъл на оня свят... Вие, Мона и Вендор, може би имате предвид, че в тоя тон - дайте да се молим за еди-какво си - може да има и лицемерие - може да, но да обвинявате директно всички писали по въпроса, че са лицемери, на това нямате право! И още, не съм против конструктивната критика, но в случая тя не е такава. Щеше да е, ако, първо, бяхте посочили каква е разликата между искреното желание да се помогне и лицемерието и второ, да бяхте предложили нещо явно по-резултатно от предлаганите молитви! Иначе всеки може просто да се съмнява, да плюе и обвинява, но какво се постига с това?!

Има обаче и други факти - все нещо е спряло досега ядрената катастрофа; в някои страни гражданското общество не позволява на много от антиекологичните проекти да триумфират; а и някои от "10%-вите" вероятно се сещат, че и те имат потомство... Даже без основна реорганизация на бизнеса, има още много достъпни приходоизточници, макар и за онези, които имат очи да ги видят - и следователно не е задължително икономиката да е свързана с подобни разрушителни последствия

Да! Но е много по-трудно да се създаде подходяща обстановка за едно такова неизбиращо наблюдение. Поне при мен има голяма разлика, ту съм способен на него в голяма степен, ту тя се влошава значително. Емоционални "зиг-заги", повечко похапване и преумора са трите най-често срещани причини за спадовете. При това понякога причината е еднократна, а последствията - многодневни...

Или и да има нужда от глобален и регионален "ремонт", самият той ще стане далеч по-възможен за осъществяване, защото засега изглежда, че вълните на промяната, изхождащи от малцинството, се разбиват в скалите на равнодушието на повечето други...

Както поясних в поста си за "критериите", истината и Истината са различни неща. За истините, да, напълно си прав, а и аз там писах нещо подобно. А относно Истината нещата са по-различни. Тук е съществено не да преценяваш между много възможности, избирайки най-вероятната известна, а да се оставиш на Неизвестното да "гледа" през теб! Не твърдя, че това предрешава вся и все относно Истината, а просто, че не ни е даден друг способ за влизане в "съобщение" с Нея. каквито и духовни практики да ми посочиш, то те, доколкото са резултатни, в крайна сметка могат да се сведат до Себеотдаване...

А ако Майстер Екхарт не е бил спекулиращ философ, а нещо повече? Ако той на практика е бил достигнал друго ниво на съзнание? Разликата с "дървените философи" тогава би била много съществена. Истинските мистици са като лекарите (както в прав текст го е казал и Буда), те предпочитат не да слагат ударението върху теориите за заболяванията, а да дават изпълними методи за тяхното излекуване. Ако не им обръщаме внимание, или да речем, ако се опитваме да ги следваме само от време на време (или пък с недостатъчна преданост), ние нямаме право да ги слагаме под общ покрив със спекулантите, които нищо не променят в начина си на живот и в отношението си към света, за само си строят "въздушни кули"!

Повечето източни традиции акцентират върху Големите цикли, което не значи, че отричат малките. Източната астрология доколкото знам се основава за много неща на тях. А Шри Юктешвар пояснявма, че вътре във всеки Голям цикъл се вместват малки. Последните такива, доколкото си спомням, са завършили низхождането към 500 г. сл. н.е. и оттогава еволюцията отново е поела път нагоре. А Учителят Беинса - и също голям брой западни езотерици преди и след него - наблягат на малките цикли и също смятат, че сме в еволюционен момент. сигурно има разлики в детайлите, но хайде "зарад бълхата" да не горим "юргана", а?

А дори и да свърши тук, ще продължи другаде... кои сме ние, та да се бъркаме на Режисьора? Хармоничното отношение към ставащото е както при заболяване - отчита се дисхармонията и се вземат възможните мерки. Ако вместо това болният денонощно се притеснява, чи може да се влоши и да умре, ще се досетите ли какво ще последва?

Да. Но и - доколкото е възможно - още по-добре е да гледаш с Окото на Истината!