Добромир

ДОБРОТО, ИСТИНАТА И КРАСОТАТА! Първопричината на всичко в Божествения свят!

Голямата Мистерия никой не може да ти я обясни, а може и никой да не я знае! Възможностите са или Бог да продължава да се развива, или за съхранението Му да е необходима "пулсация" (еволюция+инволюция); или от Негово гледище цялата проява да си е просто забава, без фундаментална реалност (ама пък след като от наша гледна точка си е доста солидна...) Много по-добре е според мен да се ориентираме към по-прагматични въпроси, от рода на това какви духовни принципи и методи са най-подходящи за нас, при сегашното ни състояние...

Ами то има и сега хора с разширено съзнаие, но в рамките на обществото те не могат да използват цялостно друга система освен конвенционалната. Забележете също така, че те са и по-разединени, докато другите са обединени от общи групови или етнически ценности: те или са бизнесмени, или националисти, или религиозни с тясно разбиране. Парадоксът е, че те доминират повече заради този факт, отколкото поради броя си. Откъсването от тези стихийни групи дава нещо за индивидуалното осъзнаване, но от там нататък се искат още стъпки на развитие, за да се научим на сътрудничество вече на една по-различна база. Според мене именно този процес, в частност у нас, силно се забавя и затова средното ниво е толкова ниско, всъщност и в материален и в духовен план достата вече по-развити индивиди влияят много по-слабо върху цялостната атмосфера, отколкото би било възможно, ако действията им бяха не хаотични, а съгласувани. Може би частичните решения, вкл. за паричния въпрос, макар и недостатъчни, поне са възможни и не бива да се подценяват - по-добро информиране (между приятели - за стоки и услуги, при които съотношентието между цена и качество е приемливо и такива, при които то е неблагоприятно или даже се вреди срещу заплащане); повече използване на бартерните взаимоотношения - за което си имаме и тука тема, ама нещо без голяма активност ; поощрянате на взаимообучението и самообразованието без или с минимални разходи т.н.

Така е. Фрагментарните решения няма да свършат работа. Стандартът, даже и постигнат, може да се превърне и в отчуждаващ фактор, даже повееч, отколкото на запад ("Пази, боже, сляпо да прогледа!"). От друга страна, самият факт на крайната мизерия пречи на някои народопсихологически качества да се поразчупят. Може би след няколко десетилетия има шанс нещата да се регулират... стига да се върви поне горе-долу по правилен път...

Невинността е основно от 2 типа - първична и осъзната. Първата се олицетворява от Адам и Ева в рая, а втората - от Новия човек, след спасението му. (Но не е задължително да се описва това с библейски термини, всяко учение си има свои метафори...) Важното е да се разбере, че ние не се стремим да се върнем в детството, при което няма съзнание както за грях, така и за духовност. Да станем "като децата" в едно много важно отношение, но не и да се превърнем в деца. Детето няма осъзнаване за проблемите, но "изяждането на ябълката на доброто и злото" му предстои. Мъдрецът осъзнава проблемите, но те не го дисбалансират. Пълното избягване на култивирането на вина едва ли е възможно при сегашната цивилизация, тъй като и самите родители рядко правят разлика между неправилно действие и "грях". Доколкото е възможно, те самите следва да бъдат обучени предварително на тази разлика, както и успешно да се опитват да я прилагат в собствения си живот... мъчна работа...

Здравей, Моника! Аз разбирам, че ти е трудно да вземеш по-нестандартно решение, но дали наистина ни разбираш? Ако това беше единствено гола философия, не бих ти писал каквото и да е, а предполагам, че и с Вальо е същото! Неговото е опит да ти представи един по-различен подход, който и аз считам за най-добър, макар и да не мога да се похваля, че винаги го следвам. При все това, установил съм, че не когато се моля на Бога за лично спасение, а когато Му се отдавам безусловно - да става, каквото той реши, независимо дали на мен ми харесва в момента или не - точно тогава се нареждат нещата. Иначе т.нар. молитва е само разновидност на обичайното хленчене - както се молим например на леля си да ни даде сладко (а то може да ни развали зъбите ) или на полицая да не ни арестува (но ако смята, че има за какво, той все пак ще го направи ). Разбираш ли? Убеждението, че знаеш какво е добре за теб и само искаш да ти се помогне то да се осъществи - понякога е подвеждащо. Всъщност при тези молитва ти казваш на Бог, че знаеш по-добре от него какво ти трябва и искаш само Той да ти услужи чрез материализирането на твоите хрумвания. Е, не се учудвай тогава, че Той доста често ти отказва, за твое добро! Безброй хора се молят по този начин; а ти не си ли тогава изненадана от факта, че те продължават в огромната си част да си остават нещастни и с неразрешени проблеми? Е, ние с Вальо не сме изненадани...

Не се препича, за да не се окислят ценните есенциални масти. Само се смила в кафемелачка непосредствено преди употребата, 1 пълна супена лъжица обикновено е достатъчно, на гладно, но може и смесено в храната, напр. към салата, супа или каша

Ами то и официално противопоказанията на методите на Гроф (имам предвид "яките", продължаващите с часове) са много, а дали се спазват всичките е друг въпрос. Епилепсия и други гърчове, психиатрични заболявания и съответни медикаменти, остри инфекции, особено на дихателните органи, астма, сърдечна недостатъчност, бременност и т.н. При останалите непосредствените медицински рискове изглежда не са толкова високи, докато на енергийно и кармично равнище - не знам... А да ги спрем тези, които от нищо друго не са получили подобрение едва ли ще можем, ако не им предложим нещо по-безопасно и поне толкова резултатно... Точно това е сериозен проблем и с дългите срокове гладуване, и с разните ходения по екстрасенси и врачки. Тези крайни методи биват търсени не само от доверчиви, но главно от изстрадали хора, които вече са готови на всичко и особено пък като има случаи на подобрение... Много е сложен въпросът, кой знае какво би направил иначе един такъв изтормозен човек... Един мой приятел имаше доста мисли за самоубийство и след 10-ина сеанса се стабилизира до завидно равнище, ще видим колко ще го държи...

Хората не разбират, че повечето хранителни вредности не са като острите отрови, макар че в отделни случай, напр. при тежки алергии се проявяват и като такива. Още по-слабо се разбират хранителните зависимости. Мозъкът има нужда от захари, но в най-балансирано състояние те са в плодовете. Когато вместо тях се яде рафинирана захар, мозъкът също я използва, по-голямата й концентрация дори го свръхстимулира и някои изпадат даже в еуфория. тя е и една от причните за пристрастяването. Но това влече след себе си не равновесие и хармония, а бързи смени на настроенията и нагоре, и надолу. При здрава наследственост по-сериозни проблеми, особено физически, се появяват по-късно, но обикновено още в първото десетилетие от свръхупотребата, в частност ако тя е редовно и особено пък ако и останалото хранене е небалансирано. При някои се почна със зъбите, при други с костите и ставите, или получават все повече газове в корема, или отслабва имунитетът, така че ги "хващат" повече простуди и им излизат херпеси... Но като започне едно от тия неща, ако човек продължана да яде по половин кило захар (както аз навремето), не е много далеч моментът, когато и най-здравата наследственост прогресивно ще почне да се подкопава. Поне досега не съм срещал изключения, ако наистина се говори за дълъг период от време. За разлика от това дори умереното месоядство понякога се компенсира по-добре. Едно време са употребявали понякога месо повечето български столетници, макар че постите са намалявали до минимум влиянието му поне върху здравето. Но захар повечето не са употребявали или само по празници... В Родопите сладкишите са ги наримали "имишлици" и са ги давали по малко главно на децата, когато много тичат и хабят енергия. И главно са ползвали - както и на мн.др. места в храната - разни ошафи, които освен доста захари си съдържат и почти зцелия биологичен комплекс от съставки на плодовете.

Не е бил, според сериозни изследвания това е било слух, разпространен в полза на неговия имидж. Макар че е употребявал само някои видове месо и по определен начин, то изобщо си ебил капризен в храненето. Ял е освен това главно млечни продукти и сладкиши с рафинирана захар, което само по себе си разбаланасира обмяната и особено щитовидната жлеза, от там вероятно и неговата нервност, меко казано...

Това наистина е от голямо значение, особено в теми като тази. Какви са моите определения? а). Истина=Цялостната Реалност. Неизразима с нашите изразни средства. Можем да се стремим към Нея, но не и да претендираме, че сме Я достигнали. Може би доброто разбиране на някои духовни теми и поетични прозрения ще ни даде бегла представа, но това не е сигурно, със същия успех те могат да послужат и като фалшив Неин заместител... Духовните практики? С тяхна помощ вероятно се стига донякъде, но дали до края? И с това въпросите свършват. Остава Мистерията - да вдъхва страх или преклонение... поне това, кое да е от двете, се надявам да е наш изборът... б). истини=частични, относителни, концептуални, многобройни отражения. Това са всъщност умствени отражения на части от части от действителността (от една страна се взема ограничен обект, от друга се разглежда определен аспект от него). Даже и когато се говори на "духовни теми", много често се имат предвид именно тези истини. Може би в сравнение с Истината те са незначителни, но самият факт, че ги обсъждаме толкова, показва, че за нас си остават важни. Предлагам няколко принципа за конструктивната им употреба: - Търпение най-напред точно да си изясним какво има предвид под даден термин или твърдение съответния човек; за това понякога са нужни десетки постинги. За разлика от Истината, истините подлежат на доизясняване и е голяма бъркотията, която настава, когато и те се афишират като мистерийни; - Готовност да променим стила си на изразяване, за да го направим разбираем и за онези, които са поискали разяснения; - Признаване, че нашите мнения неизбежно са едностранчиви и оттам - готовност да се приеме различната гледна точка като допълваща ни, а не като противопоставяща ни се; - Признаване важността на еволюционното развитие, поради което някои истини, дори и надлежно обяснени, се разбират по различен начин от съответните хора. Затова Писанията често имат пасажи с "многоетажен" смисъл. - Проява на добра воля по възможност да се стига накрая до балансирано становище, включващо и хармонизиращо повечето от изказаните мнения. Това понякога става от само себе си и мисля, че ще става много повече, ако е заложено като съзнателна опция. Иначе ще бъдем често подвеждани да използваме видимото противопоставяне за "интелектуални въртележки". Защото малко са тук хората, които слабо разбират, но пък на някои им е по-приятно да се забавляват чрез противоположностите. Т.е. те виждат, че А (1-10) само допълва Б (1-10), но това с нищо не им вдига адреналина. И тогава се започва "пинг понг" - ти казваш А-1, ама не, виж Б-1; на това отговаряш А-2, аз пък ще ти сервирам Б-2 и т.н. Почти във всички форуми такива "интелектуални" дебати са най-висшето, което им се случва. Но поне тук бихме могли да вдигнем нивото, така че когато нерегистрираните (много повече от нас) и новите влизат, да си казват - ето, най-после, не само интересни мнения за разтуха, но и свършена работа под формата на наистина цялостни и мъдри изводи... Както е в китайската медицина - взаимното допълване не е само мъглява доктрина, но навлиза и в конкретика, знае се кое какво е и въз основа на това се лекуват много болести!

"Не търси следи от стъпките на древните, търси онова, което са търсили те." Башо Нещо подобно и от Е. Дикинсън, но в стихове: * * * Тоя свят не е заключение. Веригата почва оттук: невидима - като музика - но сигурна - като звук. Тя сочи - и тя обърква - философиите мълчат... През гатанката накрая - мъдростта търси път. Не я отгатват учените - ще я съзреш едвам, когато презреш потомствата - и се разпънеш сам.

"По-скоро това движение е отказ от „глобалния капитализъм" и е идеалистичен стремеж да се запазят регионалните култури. Валутите на региона са лукс, който процъфтява в райони с най-ниско ниво на безработица. Те предлагат повече престиж пред съседните райони и стимулират доброто настроение." Ех, както винаги всичко от тоя свят е за богатите, дори и и експерименталните опозиции срещу световната парична система! И аз не съм привърженик на точно тази глобализация, която в момента обхваща Европа и света, въпросът е какво да се прави? Това е твърде отговорен въпрос, не е добре да бързаме с отговора. Някои ще предпочетат да си останат където са, да ползват позитивите на сегашната версия на глобализацията и да се опитат "отвътре" да намалят негативите. Е, ще им бъде трудно. Дали обаче ще бъде по-лесно на другите, които се отделят? Явно живеем в усилно време и лесно все повече няма да има. Но това е и предизвикателство, за да се развиваме, нали така?

Съгласен съм. Както че и по принцип повечето учения нямат огромни различия в базовите си твърдения, такива се създават предимно чрез егоизтъкване и противопоставяне на другите главно от страна на някои техни последователи. Мисля, че Теодора е искрена в стремежа си да промени живота си по посока към по-голяма природосъобразност и духовност. Пожелавам й да успее! А Любо също е прав, че в цивилизованите страни, под натиска на гражданското общество, някои позитивни промени са извършени. Но и Теодора е права, че те не са достатъчни. Проблемът е, че трябва да се включат повече хора, но те не могат да се включат по един и същ начин!!! Следователно, нека да започнем с "вътрешната екология" - да прочистим телата и душите си. Второ, да спазваме съответните принципи на мястото, където живеем. Трето, да обявим бойкот на неприродосъобразните храни, привички и законопроекти. Четвъртото и петото са за хора, които имат съответните възможности. Едните имат възможност поради своето място в обществото да повлияят повече върху законите и макроинициативите - ами да го направят тогава! Другите пък имат възможност и решеност да се оттеглят - да го направят и те. Най-трудното, но и най-ползотворно по отношение на бързата позитивна промяна е да се направи така, че всяка от тези групи да си сътрудничи в една реалистична степен с другите, защото просто не е възможно всички да станат като еди-кой си! Ако той иска това от тях, нищо хубаво не може да последва... А иначе - съм сигурен, че може!

Тази книга е хубава като обща насока. Познавам лично автора й, видя ми се малко странен, но не сме общували достатъчно, за да усетя нещо по-конкретно. Мисля, че участва във "Спиралата".

Всичко е добре (щом ползваш урината само външно), с изключение на коняка и рициновото! Предупреждавам, че хиляди хора в Русия са имали странични ефекти от тази система, по-точно от отделни нейни препоръки. Но ако човек няма критерий да отсее кое е подходящо и кое не, нека не следва всичко на сляпо! Тази рецепта е нежелателна за всички, само че при някои проблемите идват по-скоро, поради слабост на съответните органи. Има много по-безвредни методи за прочистване на червата, най вече трябва да се започне с правилно хранене, гимнастика и масажи. Лененото семе и резенето са две отлични, взаимнодопълващи се средства, кито могат да се ползват по различни начини, включително смлени към чубрицата. И да се обърне внимание на щитовидната жлеза, много от запеците идват поради нейната неефективна функция!

Да. Всеки на своето място прави каквото може и не сме ние тези, които ще кажем последната дума колко е важни или маловажно, хубаво или лошо то. Аз допускам, че е възможно някои от хората, които има предвид Майкъл, по някои показатели да са допринесли повече за хората от някои т.нар. "светци" - много от последните са такива само по легенда. И все пак е крайност да се счита, че всичко духовно е фантазия, разложение и престъпно нехайство; Още по-неприемлива крайност е да се превъзнася конструктивизма на силните светски фигури - само заради тяхната сила на това поле. Ами те нали и без това си управляват държавите, доколко тогава са ги "оправили"? Някои правят по нещо свястно, не го отричам, но ако повечето правиха мнвого повече... щеше веднага да проличи! Аз не съм за противопоставянето между светски силните и другите, хайде за неутралност на понятието да кажем - творческите индивиди. Те пък са силни в области, в които "яките" и хабер си нямат, въпреки последните че не се замислят за това, когато ползват техните изобретения или цитират думите им. Значи идеята е, както горе много добре обобщава Станимир, всеки да върши това, на което е способен и ако освен това се сведат до минимум пъченето, неглижирането и едностранчивите квалификации в общуването, мисля, че доста по-ползотворно биха могли тези категории хора да обединят усилията си, за да направят наистина нещо качествено по-добро за всички

Доста неща съм казал по въпроса, и не само в тази тема. Моля те прочети ги, за да не цитираш силно избирателно само 1/10 от картината, която представям! А иначе... опитвам се да те разбера, баща ми цял живот много смело и с всякакви рискове точно това правеше - бореше се нещо да промени във външния свят... по стечение на обстоятелствата му се разминаха линча и лагерите... а накрая все пак стигна до по-други изводи за правилната позиция по отношение на себе си и обществото. Така че, ще поживеем и...кой знае?

Дано да доживеем и такава клиника, никога досега я е нямало в България. Имам предвид наистина да се прави най-доброто за човека, да има достатъчно специалисти по разните природни методи, които да се ползват като взаимно допълващи се консултанти и разбира се, да е по джоба на средния българин. но мисля, че бяхме вече започнали такава тема в тоя форум преди няколко месеца...

По-скоро - израз на тази същност

Остава да видим как да се трансформира това отношение?! Оставам на мнението - което и други хора вече изявиха - че би следвало да се започне от младите години. Някой, вместо това, да има рецепти за хората, които са вървяли 70 и повече години в други коловози - може ли и безопасно ли е да тръгнат да се сменят в края на живота?! Истинската промяна изисква много младежки ентусиазъм и енергия, а колцина от тях ги имат...

Според мен има нужда от цялото, в което е казано отначало: "Възлюби Господа...", а после - и ближния. Тази "формула" обхваща и двата аспекта - трансцендентния Бог отвъд всичко проявено и после иманентния Бог, т.е. който е въплътен в ближните ни, а и в цялото общество, както и в материалната природа. Но ние обикновено сме едностранчиви и предпочитаме да наблягаме на единия аспект. И резултатите от това съвсем не са само теоретично-философски, резултатите са неразбиране и оттам - неправилно отношение един към друг. Кен Уилбър говори за "лявата" и "дясната" ръка на Бога и според мен доста точно охарактеризира този проблем. Двата подхода е трудно да бъдат обединени и все пак това е най-добрият път, иначе склонните към откъсване ще считат обичащите света за заблудени, а обожествяващите проявеното ще обвиняват трансценденталистите в егоизъм... И отчасти ще са прави и едните и другите! Но докато възприемаме нещата частично, няма да сме в състояние да видим картинката като Цяло! Поне на този етап (кой ли знае какво има още по-нагоре...), изглежда основните духовни традиции и големите мъдреци имат база за съгласие. И тя е именно в това, човек да прогресира чрез откъсване от по-низшите сфери, но не като им се противопоставя, а като ги включва в разбирането и преживяването си. Точно както неевклидовата геометрия надскача, но не отрича евклидовата, а просто я признава за частен случай от своята.

Ами също както в училище като вземат да "стягат", те го правят заради мързеливците, които и от това не се трогват особено, но затова пък съвестните ученици изпадат в треска... Винаги в обществото са били проблем голямото количество неразвити личности и внушаванията за грях първоначално за започнали като един от мноооогото по брой и вид неприятни опити те да бъдат обуздани. Не знам дали това е най-лошият метод, имало е май че и много по-жестоки... Проблемът е в липсата на диференциран подход, т.е. мерките, които, да допуснем, са били адекватни за едни, са се прилагали спрямо всички членове на обществото. Така в Индия отначало кастовото деление е било според достигнатото развище в еволюцията, но след това се е изродило и е запачнало да става по наследство и други показатели. Съзнанието за грях обаче не изчезва толкова лесно, отначало то се изфинва, преминавайки в други форми. От тях са страдали и т.нар. светци, макар че според мен едва ли точно те са били стигнали "върховете". За масовото ниво в днешно време е актуално да се разбере, че човек може да се учи от грешките си и без да се анатемосва за тях. Както например един шахматист се учи да не допуска същата грешка в каквато и да е следваща партия, но ако е добре емоционално, не се смята за "дръвник", само защото поради незнание или преумора я е допуснал...

това е вярно, ако е съхранен естественият афинитет към полезните храни и отвращението към неподходящите. Но много малко хора са го запазили това положение от детството. После трябва то да се възстановява - и това става с разумно експериментиране. Който никога нищо не променя от менюто си, остава само да си предполага, че се придържа към най-подходящото за него, а вероятно не е така. за кратко време едностранчивите диети могат да бъдат полезни - в твоя случай чрез млякото и плодовете си се разтоварвала от месото и шоколада например. Разбира се, по-нататък нещата следва да се уравновесят. Грамотните промени, опитването на некрайните форми на една или друга система могат да са много полезни именно за откриване на най-доброто за всеки един от нас.