Добромир

Всичко това е много съществено! Все пак искам да добавя и за важността на соматопсихичните влияния, на които човек е подложен може би почти до края на Пътя. (Който си мисли, че вече е над тях, предлагам му да изпие 2 литра ракия и да се държи, сякаш не ги е изпил ). Но нека говоря за себе си - само понякога успявам да отреагирам оптимално на стреса единствено чрез психодуховни методи. Когато целият ми начин на живот не е балансиран, даже при успех с такива средства, той е временен и не се получава стабилност. Последната обаче идва от сама себе си, включително с повишената устойчивост спрямо стресове, когато регулирам дейността и почивката си, храня се правилно, правя упражнения и масажи, излизам сред природата... не че съм доволен да завися до такава степен от "чисто физическите" и биохимични фактори, но такова е моето наблюдение за нещата до този момент. И по отношение на много други хора, доколкото мога да правя изводи от това, че са ми приятели или съм ги консултирал, нещата са горе-долу същите. Някои например се бяха зациклили чрез всевъзможни психични и окултни методи (запознати с някои от тях повече и от мен) да си лекуват променливото настроение. А това, че папкаха главно животински и деградирали мазнини и рафинирани въглехидрати; че пушеха; че почти не се движеха и не дишаха правилно - това си бяха твърде низши и маловажни аспекти за тях... Да, ама онези, които значително им обърнаха внимание, почти без изключение се оттърсиха и от "лошото си настроение".

Тези, за които слабостта в някакво отношение се е превърнала в болезнен комплекс, често компенсират с развиване на сила в друго отношение или косвено - чрез властови позиции спрямо другите. Но не може да се обобщава, че силният е винаги подкрепящ или пък репресиращ - има ги всякакви случаи. Но ако имаме предвид той да е силен или не нравствено, то уточнявайки прицелно именно това значение, в същия момент привидно основателните спорове ще се окажат като "ала-бала-два портокала"...

Наистина и тук Мона си е програмирала да се изплъзва от опитите да бъде изтълкувана елементарно. Дали ще счете за редно да си разяснява мотото, си е нейна работа! Специално на мен ми се струва, че тя е уморена от концепциите за Истина и Бог, усещайки, че те я държат на разстояние от реалното им преживяване. И затова бленува за някакво по-първично и невинно, "като на децата" състояние, където Бог и Истина да не са концепции, а единствено възможното възприятие, естествено протичащо по всяко време и без излишен шум около него... Ами, дано!

С всичко това съм съгласен и аз. Само исках да разгранича духовната от умствената сублимация, а това е трудно да стане на вербално ниво, особено когато се казват по един и същ начин. Затова предпочитам да наричам първата "трансформация". Съгласи се, че са милиони хората, които цял живот не водят полов живот и не са на кой знае колко високо нравствено и духовно равнище, а някои от тях са си направо напаст за другите! Следователно, прекаленото обобщаване на процесите, ставащи при въздържание, в случая може да ни направи лоша услуга. А те съществуват и всичките като възможности - и подтискането, превръщането на либидото в гняв и болни амбиции, и частичното превръщане ("сублимацията" на психолозите) в умствено творчество - наука, изкуство, иноваторски бизнес и т.н., и накрая - духовната сублимация или трансформация - ти си избери термина - когато вместо да наливаш самолетно гориво в мотопеда си, ти самият отиваш да управляваш самолета... Ама пък где ги тия пилоти?...

ТЕОДОР ТРАЯНОВ ВЕЧЕН ПИЛИГРИМ Когато бурните години в кръвта ти бавно отшумят, и от забравени светини започнат сълзи да текат, душата, страшно обедняла, ще коленичи в някой час, сред непозната катедрала, пред величав иконостас. И там, под вечното смирение на безглаголните светци, пророци с висще повеление и меченосни мъдреци, ще спомниш някое деяние от живата си летопис, и на дълбоко разкаяние ще прозвучи езикът чист. Далеч от мисъл своенравна и чужд на всяка суета, разбрал, и може би отдавна, на много сълзи светостта, за първи път, от толкоз време, ще паднеш в трепет несъзнат, и твоя дух ще се възземе в света на нова благодат. И мълком от звезда кръстата, огряла вечните земи, ще слезе странна красотата и твойта кръв ще прошуми, през сънищата велелепни, замрели в своята игра, за братски мъки ще зашепне душата прелестно добра. Ще слушаш, че животът носи, не само светли часове, а и насъщните въпроси, що тровят всички векове; и някога, над път орисан, когато ангел прелети, ще грейне, в небеса изписан, ликът на всичките мечти. Тогава в тая страшна тайна ще разгадаеш озарен, на живите скръбта безкрайна, на мъртвите - плача свещен, и чудото, когато стане, и чуеш глас неуловим - към Бога с тяхното страдание, ще тръгнеш, вечен пилигрим.

Да... но в никакъв случай не е само бъзикането. Багира според мен има право, в случая има някакво зацикляне, човек може да излезе от него и сам, а може и с чужда помощ... на кой какъвто начин му е отреден... да бъде!

Има и трети - те се опитват първо да разберат какви са тези правила и тогава може да се окаже, че няма общо правило, т.е. някои от тях са за следване, докато други - за промяна. Но - точно кои за какво? Лесно е да си борбен. Лесно е и да си пасивно съзерцателен. Трудно е да си истински прогресивен.

Гордост ли? Ами, зависи в какъвм смисъл... според мене това е повече компенсаторна реакция във връзка с дълбинната им липса на самочувствие... то си личи откъде ли не... последно като писах за Баховите капки ми направи впечатление, че една италианска авторка счита, че червения кантарион почти не се среща у децата като проблематика, но тя има предвид италианските деца. Да, ама тук не само аз, всички занимаващи се виждаме, че всяка второ дете просто си "плаче" за такова предписание (с основни показания ниско самочувствие и липса на устойчивост)...

Така. Ти имаш много сериозна екзистенциална криза. На всеки следващ етап в развитието на човек му се вижда безмислен предишния етап, но после той намира смисъл в следващия. (Никой не може да установи това има ли край, но какво от това...) Когато се забави появата на по-висшия смисъл, остава за известен период само безмислието. Не е нужно да вярваш в нищо, включително в отчаянието! Само наблюдавай, както сега ти се струва, в "Нищото"... Каквото е речено, ще се появи. Но те съветвам да водиш и здравословен начин на живот, тъй като честа и основна причина за засядането в такава криза е недостатъчната сила и прочистеност на цялата ти психофизиология. Необходим ти е баланс, а за другото нямай грижа!

Зависи колко са големи! Някои мероприятия могат да са подходящи при малки и неподходящи при големи камъни! Тъй като Малахов има и сериозни пропуски, които не си личат за неспециалисти, препоръчвам друг автор на същата тема - Евгени Щадилов.

Не съм специалист по въпроса, но може би не абсолютните величини на затоплянето в голям отрязък от време са най-показателни за промените в климата. Какво да кажем обаче за по-резките промени? Доколкото знам, по-рано си е имало доста ясно очертани 4 сезона и преходите са траяли по-дълго време, а и са били по-плавни ("тихо, кротко, ден и нощ"...) Без да знам дали има статистики за това, но през последните 10-ина години ми се струва, че все повече промените - и към затопляне, и към застудяване, суша, валежи и т.н. - са все по-остри и внезапни. Аз лично гледам как се отразява това върху здравето на хората и мога да кажа, че никак не е благоприятно...

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ СНЯГ Радостният снежен пух вън покриваше балкона, но във този миг дочух звън! И вдигнах телефона. -Ало! - някой изрева. - Ти ли си, гадино мръсна! - И веднага след това връзката ни се прекъсна. Нагрубиха ме така, а пък не, не се обиждах. Със слушалката в ръка пътя си изминат виждах: никого не съм убил, никого не съм подлъгал, никого несъм следил с нож в ръка зад някой ъгъл. Кой ще бъде? Няма кой! Сбъркал ме е с друг човека!... А снежинките безброй вън се стелеха полека и аз чувствах се сред тях, като тях далеч от злото - и от тихия ми смях стапяше се на стъклото малко снежно колело сред рисунката сребриста... Дявол, хубаво било съвестта ти да е чиста!

Тук съм плътно ЗА!

Не се припокриват напълно! "Смисълът на живота" може да се обобщава твърде много, стигайки до безплодно терзещи философски дилеми - съществува ли сигурна истина и съобразно с това да бъдеш или да не бъдеш... "За каквото си дошъл" - това е по-земно и топло, поне така го усещам аз. Моля се Бог да ми покаже моя истински път в живота, дори и той да не е свързан с разгадаване на Окончателната Истина...

И аз имам подобни наблюдения; може би младите все още не са преминали през някои житейски изпитания, които да ги уравновесят? Но зависи и как се реагира на изпитанията - май че все още повечето реагират не чрез хармонизиране на самочувствието, а чрез създаване на все нови и нови комплекси с течение на възрастта! Тогава те ще ни кажат, че самочувствието им зависи повече от външни фактори, отколкото от тях самите. И въпросът е, щом са убедени в това, то не се ли превръща автоматически и в преобладаваща реалност в техния свят?

Може би. Изброените комплекси са признаци на дисхармония. Но е вярно и това, че достигнатата прекалено статична хармония на определено ниво може да блокира по-нататъшното развитие. Според мен проблемът е как да разберем действителното състояние на индивидуалната еволюция и от там да си оформим съобразено с това конструктивно отношение. Иначе каквото и да кажем, ще бъде от поллза само за някои случаи. Например, в този случай показните мъченици могат да си дадат сметка за това, че не е толкова възвишено да се самоизтезават. Но как ще реагират хората с пристрастявания, за които да не се мъчат означава да си вземат редовно наркотика или съответните му (неподходящи) храни, занимания, отношения? То и хипитата, когато започнаха масово да се "друсат" в Америка, това им беше мотото - предразсъдък е, че наркотиците са вредни; опитайте и ще видите, че е много хубаво...

Бина, моля те да прочетеш всичко по темата, което съм написал, може би това ще те предпази от прибързани изводи. да не стане както в други теми ту ме изкарваха, че съм враг на природосъобразния живот, когато всъщност търсех по-балансиран път към него. Или опитвайки се да разбера гледните точки на Майкъл и Донка, заемайки балансирано становище между техните, те до голяма степен ме разбираха, обаче техни частични поддръжници смятаха, че симпатизирам на едната или на другата страна. Но "обратното на всяка истина също е истина" (Хермес) и може би една от задачите на този форум е да ни научи на едно по-широко гледище. Когато се уточни, внимателно и търпеливо, цялостната гледна точка на всеки от нас, ще се окаже, че в над 95% от тях съвпадат. В случая: ясно е, че да пишеш качествени постинги е някакъв принос, но разбира се човек може да има много по-важни приноси извън виртуалния свят. Само ако в цялостната си дейност се проявява като консуматор, тогава могат да се правят и изводи. А и определени разсъждания по принцип, които не се отнасят към никого персонално, не би трябвало да водят до засягане. Да не говорим, че даже ако има такива упреци (извинявам се, ако все пак съм дал повод да се мисли така!), все пак човек ако е наясно със себе си, във всички случаи не би следвало да се засяга... "Ако някой те упреква и е прав - поправи се; ако пък не е прав - смей се! " (Епиктет)

И дано да му дойде времето! Разбира се, примерът за форума е частен случай от общата нагласа на съответния човек и е ясно, че който не тук, а другаде дава много повече, като цяло няма консуматорска настройка. И че всеки може да даде само онова, което би могъл, това също се подразбира. Обикнвено не се подразбира инерционната настройка - човек гледа, че масово "хората" гледат само своя собствен интерес и просто да си да вземат каквото могат - не само като материална придобивка, но и като информация. Обществото има тенденция да поощрява този възглед и у най-свестните си иначе членове. "Ако някой дава, негова си работа как и защо го прави, дайте ние да се възползваме". Прекалено се разчита на закона за търсенето и предлагането (както сега се разбира масово), при който всеки прави нещо само поради налична или очаквана изгода. Къде отиде призивът на Учителя тогава : "Даром давайте!" Ако не можем даже по половин час на ден да го правим, а се съобразяваме само с материалистическата икономика при това в сегашния й егоцентричен вариант ("мога да дам само срещу някакъв вид заплащане, а пък мога да си взема и ей така)... А най-трудно се дава от собственото време. Човек може и основателно да каже - нямам пари или вещи или дори достатъчно знания, за да отдам от тях, но време всеки може да отдели за някакъв вид служение... и наистина точно под каква форма не е чак толкова важно, важното е да го прави от сърце!

А също така и нехаем за действително разразяващата се буря? "Да не забравяш за нова, за което се забравя и да забравяш за онова, което не се забравя - това е истинска забрава!"

А какво означават според теб следващите? Това петото ми прилича на "черната нощ на душата?" Аз имах предвид, че това, което сега масово се лансира от психолози и духовни четива като "висша сублимация" май че прилича на сипването на самолетно гориво в мотопеда, както споменах в притчата си. Иначе каквато е разликата между атомната и водната електроцентрала, такава е и между скоростта на развитие на този, който наистина извършва духовна трансформация и онзи, който просто се "въздържа". Съжалявам, ако трябва да изразя съмнение в голямата разлика между "целомъдрените" и другите, поне в състоянието, което са сега огромното мнозинство от едните и другите. Брахмачари=космизиране на творческата енергия. При здрав организъм напълно спира възпроизводствения цикъл и при двата пола, човек се развива стотици пъти по-бързо, отколкото неосъществилите трансформация, той няма нужда постоянно да се контролира мисловно, нито да изразходва много енергия в други направления, за да я отклони от напиращото изкушение... Той може просто да си седи, край него да се разхождат всякакви изкушения, без да го смущават; въпреки огромната разполагаема енергия да си остава спокоен и овладян... Аз поне от стотиците занимаващи се не съм сигурен дали съм срещал точно такъв екземпляр, макар че 1-2 ма донякъде се доближаваха... А иначе дали човек ще живее обикновен уравновесен живот, при което ще е по-лесно да бъде откровен със себе си, или ще се въздържа, но не истински - при което изкушението да се мисли за нещо повече ще е по-голямо... Може би ако действително бяха далеч повече наистина трансформиращите, с това щяха да дадат импулс и на онези, които са почти готови, но се обезкуражават от липсата на ясно идентифицируеми примери в това отношение...

Естествено, човек, който не е осмислил достатъчно взаимносвързаните въпроси по тази тема, ще има тенденцията или да омаловажава, или да преувеличава различията между мъжа и жената по принцип... Не мисля, че щраусовата политика е адекватният дух на този форум обаче. И медицината е установила сходства и различия, и психологията, и духовните науки също. Ако ние не сме ги изтълкували по най-добрия начин досега, не означава просто да загърбим темата и да не търсим различия. По-скоро да видим точно в какво реално се изразяват те - защото някои от тях са по-скоро привнесени от клишета, които съвременното общество влачи от векове. Но реалните диференциации са важни - доколкото има начини за оптимално съобразяване с тях!

Всъщност за всякъде си има предвидени хора, така е... Все пак според мен най-важното е човек да не бъде консуматорски настроен. Щом обществото му е дало нещо, и той трябва да му даде - според възможностите и настройките си. Засега фактите обаче са такива, че независимо дали от мързел, егоизъм или уважителни лични проблеми, повечето хора сами се причисляват - чрез действията си - към консуматорите. От там е и кризата на съвременното общество. Даже и тук, във форума, повечето нерегистрирани и даже голяма част от регистрираните се явяват едностранно като консуматори на внесената информация, а тя често е пряко полезна. Ако повечето хора, вместо само да я ползват, биха също така споделили своя ценна информация или преживян опит (а всеки има какво да даде!), мисля, че нещата щяха да вървят много по-добре - и в сайта, и в животите ни...

Имах предвид определен период от живота на човека. Ако той например е сериозно болен, на кого ще помогне, преди да отдели време за себе си и се оправи? Или ако съответно на това си има небезразлични проблеми с близките хора? не мисля, че винаги ще следва да ги игнорира в полза на обществената си кауза. Още повече, че някои от тези каузи, напр. на Напоелеон, не ми е много симпатична като краен резултат... Човек може да има нужда да натрупа опит в живота, да разбере кое към какво води в по-малки мащаби и едва тогава да прецени правилно точно какво общественозначимо начинание ще инициира или подкрепи. Ако е стигнал до там, но не го прави - да, тогава най-често се касае за удобна инерция. И опитите тя да бъде представена за най-висша духовна мотивация не ме впечатляват. Макар че аз не съм против дори тези строго усамотени експеерименти, особено ако някога човек все пак намери време да сподели резултатите от тях. При все, че сега не му е епохата - все още е възможно, както повече в миналото някой изцяло да се посвети на самоусъвършенстване и после да споделя може би някои много полезни за всички нас прозрения. Само че на мен ми се струва, че такива хора, които искрено и цялостно могат да го направят, ще са все по-голяма рядкост, повечето ще се аргументират или самоаргументират с това, а в действителност, може да се върнем на изходната точка за баналните "мотивации" като леността. Случайно ли Учителят Беинса е повтарял : "Най-големият враг на човека е мързелът"?