Добромир

Може би когато човек е вложил наистина всичко от себе си, когато е готов да търси безкрайно дълго и без да има гаранция, че ще намери - тогава търсенето спира - едновременно с намирането. Едностранчиво е да се твърди, че е намерил, защото е спрял да търси; едностранчиво е и да се каже, че е спрял да търси, защото е намерил. Просто става едновременно и нито едното не е причина на другото, така го усещам аз. От друга страна, категоричен съм, че ако масово съветваме хората да не търсят, по-скоро ще им попречим. Който не е преминалпрез цялото вдъхновение и цялата агония на автентичното търсене, той просто би се свлякал в интернтност, вместо да "действа чрез бездействие"... Някои могат да оправдават бездействието си с несъществуващо озарение, други - да имат за цел да отричат целите... Затова като вземем една частична истина (а коя от възможните да се изкаже не е такава?) би било добре да се очертаят и параметрите й на валидност, в този форум влизат всякакви хора и е добре да им се илюстрира известната херметична максима - "всяка истина е полуистина, противоположностите се допълват" (горкият Хегел, който се счита за "откривател" на диалектиката и за когото "източната философия не е философия"...а ако му бяха казали, че е повече от философия...симпатяга си е и той, само че с повишени претенции).

Така... все пак си позволявам две забележки, касаещи терминологията. Когато виждам какво се цели да се каже, макар и неточно изразено, аз лично не се дразня, но си мисля, че ще има и хора, които няма да разберат. Например един колега медик, още щом видя в беседите думата "симпатична нервна система", просто се изсмя и не погледна повече. Моля, нека, възприемайки писанията главно по дух, не забравяме, че за някои и буквата е важна. Нека не ги презираме, а да им помогнем да схванат колкото могат и на това ниво, като бъдем по-прецизни и със самите термини. Както старата азбука отпреди повече от 60 години си е имала и плюсове и минуси, но така или иначе сега е минало и никой тук не пише с нея, нека така да бъде и с изразите - при мен уважението към казаното не намалява, ако преобразувам в случая "симпатична" в "симпатикова" което си е съвременният грамотен термин.("симпатикусова" е по-тромаво и латинизирано, но поне звучи що годе научно, така че евентуално може и това). И също по отношението на истината, даже от Учителя Беинса думата не е била употребявана винаги с едно и също значение. В случая (при по-горе цитираните послания) се касае за относителната истина, която сетивата ни въприемат чрез нервната система и после умът я интерпретира и чрез това изопачава, но може също да погледне ясно и да стигне по-близо до нея. Но Истината, за която на други (също цитирани вече) места Беинса казва, че е най-висш свят, достъпен само за Божиите синове, това е Истината в абсолютен смисъл. Към нея човек може да си оформи следните отношения: 1. Вярва, че я има и че точно той той знае точно как да я намери (или даже, че може еднозначно да напътства другите към нея). В друга сходна тема вече посочих, че тази позиция не ми е особено симпатична. Особено ако съответният субект не е доказал (не на мен, а лично за себе си), че вече знае и може всичко във видимия и невидимия свят... 2. Вярва, че я има и е постижима, но не може да гарантира, че той е близо до нея или дори че се движи точно към нея. Все пак продължава да се стреми... Това е позицията на много хора тук и те ми се струват искрени. 3. Не знае дали Абсолютната истина я има или няма (нито каква е, ако я има), но въпреки това се стреми към Нея, просто защото чувства такъв подтик отвътре - това е своего рода конструктивен скептицизъм, тук бих поставил себе си, може би и други от форума, но може и да сбъркам, ако цитирам имена, затова оставям на всеки да си прецени къде е. 4. Не знае дали Абсолютната истина я има или няма, но избира и да не се стреми към нищо, а само да отрича каквото твърдение срещне - деструктивен скептицизъм. 5. Сигурен е, че я няма или поне, че е неосъществима и тогава за нас остават само относителните истини - агностицизъм. 6. Сигурен е, че тя е обективна и към нея се приближаваме чрез постепенно разкриване на знанието, но най-вероятно е недостижима поради необятността на обекта му (вселената) - научен материализъм. Не мога да цитирам източници, тъй като аз си я скалъпих тая класификацийка и поне на мен си ми върши работа - избягвам безкрайното заплитане между неизяснени предварително гледни точки. Това, че във всички форуми без изключение се хаби много време и енергия иначе свестни и умни хора да се "кълчищят" в такива недоразумения, това според мене не е аргумент това да се случва и тук - единственото място където след доста скитане досега все още оставам с удоволствие. Затова предлагам всеки да изяснява в този именно смисъл гледната си точка, когато ще говорим за Абсолютни величини. Ако по отношение на относителните е нужно само едно кратко напомняне - както за нервната система по-горе, тук вече нещата не са толкова лесно разбираеми, затова ми простете за по-дългия постинг... надявам се, че ще поизясни нещата, вместо да ви отегчи!

Ами тъй като обичам да обобщавам... Преобладават изводите, че съществуват относителни критерии за истинност, които ни вършат работа в тоя относителен свят, а Абсолютна Истина според някои със сигурност има и най-важното е да се стремим към Нея, според други е самоочевидна и без да се стремим, според трети не е сигурно дали я има. Добре де, ние можем да си се стремим и без да сме сигурни, че я има или каква е точно, та този стремеж си е заложен в човека и не само по отношение на Истината, а също и на Доброто, и на Красотата (това са 3-те "прозореца" на човека според мен, защото съответстват на разума, волята и чувството - естествените наклонности на всеки ум. Имаше постинги, в които те се смесваха по значение, но това не е особено важно). Смущава ме само претенцията че еди-кой си със сигурност знае точно коя е Върховната Истина и следователно има право да поучава другите относно нея (вместо да се води равностоен диалог). Такива претенции са изкривено отражение на автентичния стремеж към Абсолюта и появят ли се те, със стремежа е свършено (той предполага развитие, а "знаенето" на върховни истини означава стоп - дано това спиране поне е достатъчно високо, иначе доста хора са спрели едва в подножието с усещането че "няма какво вече да постигат". Това е усещане, което за известно време може да се получи и чрез ЛСД, без никакви духовни култивации). Радвам се, че тези абсолютистки претенции имат само частични кълнове тук, на много други места буквално те изриват, ако не си съгласен с доминиращата догма на форума. Но и тук ще е полезно да ви повторя гореказаното относно Истината (надявам се, за Добро) и със средства, по-близки до Красотата (изкуството): БИБЛИЯ ЗА ВСЕЗНАЙКОВЦИ В 22 РЕДА За висша реалност гаранция няма. Без Нея обаче светът е измама. Къде си, о, Боже, останал без его? Но искреност трябва, да кажеш: “Къде го?” Човек се залъгва, че знае, че знае; и само годинка щом спре да бозае въздига Олимпа на своите кукли – на горния шкаф, над леглото… Напук ли растящият свойте кумири избира, родителят щом е без шанс детрониран? Без идоли сякаш човекът не може – вървейки на кино, към брачното ложе, вратта на боса отваряйки с пръсти, без вяра, от страх щом се в църквата кръсти… Или като Зевс щом засвятка: “Наука! В небето ни няма отвъдна пролука!” Нима ще изпуснеш света или рая, веднага щом кажеш правдиво: “Не зная”? Кажи го на себе си само, човече! На твойте околни това ще попречи. Нима ще презрат свойто знание строго – за всичкото нищо, за малкото много…

Е, все ще стигнете и до темата ми за бартера, ама защо да е след толкова лутане

Егото... явно е ключовият момент при опасностите по Пътя... И то е един феномен, който се изкушаваме да смятаме за изяснен само от книжки и бледи собствени опитности... Всъщност не виждам да има единодушие и в разните учения - според някои то изобщо не съществува, според други го има, но изчезва или се "разтваря" в цялото при постигане на просветление, а според някои дори и тогава не изчезва, но е пречистено и е съвършен проводник на Божията воля. Все пак има едно единодушение по нещо много важно - каквото и да става с егото, то става трайно едва при някаква много висока степен на развитие. Дотогава егото е като плътен чадър, отстрани на който само ни понапръскват понякога капчици - микросатори... Нямайки база за сравнение с още по-висши състояния, ние си мислим, че това поосвежаване е едва ли не пълно разтворение... Без да е нужно да парадираме отвън с постигения - чувстваме ли вътре в себе си всички сили на вселената постоянно на разположение, 100% ли сме устойчиви към превратностите на съдбата, нищо ли не може да ни изкуши да престанем да гледаме на нещата като прояви на Любовта? Ако не, подозирам, че когато се усещаме "постигнали", това отново е егото, което твърди, че не е его. А тази "инфлация на егото", както нарича това състояние М. Каплан (вторичното му раздуване след временното му свиване при екстазни състояния) може да е проблем не само по духовния път...

Имах предвид, че може да сме по-малко от 8, а с вас - горе-долу толкова

Т.е. си привърженичка на Маслоу, който градира потребностите от материалните към духовните и счита, че не могат да се прескачат. Това звучи много логично и отчасти явно е така. Все пак животът е много по-богат от човешката логика; и наистина има случаи, когато и доста затруднени в материално отношение хора са успявали в духовността, науката или изкуството. Те просто са имали по-висок творчески потенциал; бедността може би им е пречила, но на моменти и ги е стимулирала. А на Исус и Кабир сигурно дори и не им е пречила изобщо, та те си са били на достатъчно високо ниво, за да не се терзаят от нея. Понякога и в светския живот бедняците стоят в основата на прекрасни открития и творчески изяви, но тъй като не са били финансирани от тях или техни покровители, лаврите са били обрани от техните по-имотни сътрудници ("Морзовата азбука", открита от Самуел не си спомням точно кой си)... Въпросът е сложен, но по принцип съм съгласен с цялостния дух на писмото ти - "у човека всичко трябва да бъде прекрасно" (ех, да можеше толкова лесно...). Важното е да се види центъра на човешките ценности, защото например сред богатите самоубийствата са много повече процентно, отколкото сред бедните. Маслоу е пропуснал да постави в самата основа смисъла на индивидуалния живот, от който нагоре вече придобиват смисъл и всякаквите му там материални, интелектуални и духовни реализации!

Предпочитам да не увеличаваме отклонението от темата тук, но за егото имам малко по-особено мнение, вече го казах донякъде в "Опасностите", а когато имам време ще го доизясня

Резервирал съм за 8 човека, май не достига някой

Заповядайте, резервацията е потвърдена за 17 ч. 9.12 - събота във Vegi Home на П.Евтимий 10! www.vegihome.com - сайтът на къщата е открит скоро, но вече има някои подсказки...

Предлагам 2 варианта - за обяд 12 ч. или за надвечер 17 ч. Но ако сме малко хора, на практика е сигурно, че ще има места и без предварителна резервация, та там е 5-6 пъти по-широко от Алабин... Адресът е "Патриарх Евтимий" 10 (вдясно, ако се тръгва от Попа, малко по-към НДК е от нотариата); в безистен е, но на самата улица си пише "Вегетарианска къща"!

Съжалявам, че не се разшумях тук предварително за това събитие, аз самият не бях сигурен дали ще мога да остана, че имах и други работи по това време, но като видях каква е атмосферата, СМС-нах където трябваше и изключих звука на Джисиема, в полза на другия Звук...

Бях на концерт в чест на Петър Димков тази вечер и съм много впечатлен! Всякакви изпълнители от малки деца до стари хора - и всички много даровити и искрени. Стопи ми се голяма част от песимизма за бъдещето на тоя народ, а върху другите хора като гледам какво беше въздействието... Някой друг да е ходил - да сподели?

Само където едва ли на някой влюбен му хрумва, че точно неговите разбирания не са наред... Както беше казал не мога да се сетя кой, любовта на другите за нас не е много повече от секс, а нашият секс задължително е само проява на огромната ни Любов... Ето това са двойните стандарти на егото.

Доколкото разбирам, говорите за вегетарианското ресторантче на Алабин? Там много често няма свободни места, но какво ще кажете за Вегетарианската къща на Патриарха? Там местата са много по начало и рядко се заемат напълно... могат и да се резервират, като се обадя на Свилен някой ден по-рано...

А пък аз като се раздавам прекалено, усещам, че изпускам нишката, но и като се затворя повече в себе си, се улавям, че усещам задоволство от вътрешния "растеж" - консолидиране, задълбочаване и засилване на... може би все пак на егото. Когато не съм необходим на никой друг, бидейки необходим само на себе си, не мога да гарантирам, че от това се ползва истинското ми Себе. Утешава ме това, че най-вероятно всичко така или иначе е включено в Играта... ХЕРМАН ХЕСЕ САПУНЕНИ МЕХУРИ От опити и мисли дестилира научните теории стар мъж, през символи и знаци се провира и с истини се трови неведнъж. Нападнат от усърдие в колежа, в библиотеки непрестанно чел, гори от честолюбие младежът – да ни покаже гениална цел. Седи момче и духа си със сламка в мехурите сапунени без страх – и всеки е възторжен псалм без сянка, то цялата душа си влага в тях. Старикът и момчето, и студента, създадени от пяна на света, в копнежа са самата нищета – ала чрез тях показва се в момента и свети по-щастлива Вечността.

Шегата, когато сме бъгави?

Да, отклонихме се доста... Все пак искам да напомня, че се започна от това дали е редно да се разваля чуждо семейство поради това, че "душичката ти гори" и дали такава връзка е оправдана само заради наличното в момента чувство. Изобщо не е ставало въпрос какво ще стане, ако любовта на живота ти дойде така естествено и без странични компликации, както се показва ненадейно Слънчо от прозореца...

Добре, добре!... Благодаря ви за тези лирически отклонения от конкретиката на темата, не мога да отрека, че създават настроение. Дано да сме толкова вдъхновени, когато бъдем призовани (е, отвътре де, откъде другаде) и за непосредствени решения и взаимопомощ...

А може и така ДОРА ГАБЕ НЕ ИСКАМ... Не искам да съм гост на чужди пир, на края на трапезата да седна – защо ми пречиш, боже, да погледна земята ти надлъж, нашир! Защо си казал: нека бъде тиха и нека е в редицата последна, а мене, виждаш, вихри ме родиха и ето, виждаш, вихър ме размята по двата края на земята. Защо си казал: нека е смирена и нека бъдат стъпките й леки – горят ме твойте огнени пътеки, земята ти, от жажда пресушена, небето ти заключено вовеки! Не искам да съм гост на чужди пир, на твоя праг господен нека седна: да бъда там от всички най-подир, да бъда там от всички най-последна. Вижте я, вижте я само тази "комунистическа поетеса"...

Точно така! Затова именно преди да съветваме всекиго да обича, защото любовта е над всичко, би следвало да видим какво разбира той от любов. Даже за майките... имам предвид много примери от живота, когато именно и главно те са направили нещастен живота на децата си.. мисля, че всеки от нас може да намери такива случаи - ако не сред роднините си, то сред приятелите... В действителност, ние както с теб, така и с Х... имаме доста сходни възгледи върху обсъжданите теми, но слагаме на различни места акцентите, а и имаме малко по-различни определения за термините, коитоупотребяваме - и затова изглежда, че спорим

По тези три въпроса... Учителят е препоръчал на богатите да раздадават от богатството си, за да помагат на другите и да лекуват себе си. Сега у нас богатите по европейски стандарти обаче са 2-3%. Останалите 97-98% какво да раздават? не е било много по-различно и по Негово време, затова той основно се е занимавал със Самоорганизцацията и Взаимопомощта, създал е чудесни природолечебни комплекси и лекуващи модели на правилни взаимоотношения... Второто. Не информацията, драги Кристияне, а мотивацията е основното! Информацията наистина главоломно расте, но не е налице достатъчно мотивация тя да се прилага правилно. Какво да кажем, когато не само обърканите, но и орентираните за себе си авторитети говорят пред масите други неща? (Много шефове на лекарствени корпорации се лекуват изключително по природному). Или за издателствата, които по различни причини не лансират най-много най-полезните реално за хората книги, а разните му там десетокачествени? Или когато (да вземем и пример вън от системата) отделният силно ъпгрейтван специалист, който вместо по някакъв начин да извлече есенцията от дългия си и труден опит и да я завещае поне на следващите поколения, ако сега има съображения да не я изнася всичката - изобщо не прави това и в крайна сметка отнася важните си изводи в "астрала"? Накрая за Лечителя (разбирам, по призвание), независимо дали е лекар или не. Той се нуждае наистина от много неща, за да бъде пълноценен, но как ще му бъдат осигурени те, се пита в задачката?!? Мога да ти кажа, че няма да е основно от богаташите, които може би в момента му плащат, за тях той е бурмичка от системата и като се развали, просто ще си я подменят с друга. Може обаче да бъде от Приятелите! Ако, разбира се, той ги е намерил (т.е. да с истински), ако наистина се раздава, помага им и пряко, и косвено (ако наистина се видим или организираме по-дълга чат среща, ще ви изброя поне още 10 възмогжности специалистът да помогне, освен директната консултация - и можем да ги обсъдим като изпълнимост конкретно). Няма нужда д са богати, важнто е да са искрени - и няма да го оставят в случаи на нужда. Тук усмивка, там насърчение, после някакво малко екологично подаръче, собственоръчно отгледано или набрано, може би помощ във всекидневните "банални", но уморителни дейности вкъщи... Поразтоварен от допълнителни ангажименти и окуражен, че има и хора, за които наистина си заслужава да живеем и да се борим за промени в това толкова трудно време - той действително ще може да изпълни своята хуманитарна и космична Мисия! Дано не ти звуча високопарно, аз наистина считам, че е така...

За съжаление аз просто си спомням, че съм го чел това - и съм сигурен, че го има в беседите, тъй като съм го обсъждал и с други хора - но не мога да цитирам точно, а и нямам време да го търся... тук обаче има доста хора, по запознати от мен с Учинтеля Беинса и вярвам, че ще ми помогнат... може пък и други хубави еща д имаше в тая беседа, но ми е останало това... все пак съм някои съм ги чел преди повече от 20 години!

И пак се сипе остра светлина. И пак горчи внезапната раздяла. Безкраен път през чувство за вина към търсена, но невъзможна цялост.

Да направиш някого щастлив... Много - и все повече - са хората, които така са устроени (или деформирани), че каквото и да правиш, можеш да ги правиш само все по-нещастни! Ако нещо не им дойде нещо друго отвътре, може и да не се променят през този живот, а ако ти самият не си достатъчно устойчив, можеш покрай тях да загубиш и собствената си искрица щастие... Хармонично (макар и не идеално щастливо) съжителство е възможно между вече хармонизирани индивиди. Аз вярвам силно в преоблазяващия ефект на Любовта, но тя е приоритет на Учителите. Колкото до любовта... е, все е нещо, но твърде много очаквания имаме понякога за неща, която тя посмъртно не е в състояние да ни предложи. То си е като самохипноза според онова, което бихме желали; ако се сближим с които и да са щастливи двойки за достатъчно дълъг период от време, ще видим, че не са в действителност толкова щастливи, колкото изглеждат. Ако разгледаме литературата по въпроса, историята, каквото щете - резултатите ще са принципно същите. Вътрешно ни е дадено да се стремим към пълно щастие - проблемът е, че "Бог високо, цар далеко" - и гледаме да вменим свойството дарител на такова универсално щастие на нещо общодостъпно, човешката връзка! Да, има си ред омайни и ред възпитателни страни и тя, често човек, който не я е изпитал, после "си променя мнението" за любовта, но я погледнете в по-късните години - какъв висок процент и от "най-щастливите" се чувстват като изгубени в пустиня и сладките спомени все по-малко ги сгряват...