Добромир

Гласуваме...

Да, трябва да притежава някакъв опит на влюбване в човек. но по-важнто, за което говориш след това - пренасочването, идва далеч не при всеки и още по-рядко идва от само себе си. Понякога по-скоро разочарованията могат да катализират духовното търсене, а понякога в привидно щъстлива връзка човек усеща, че и това не му е достатъчно... знае ли се? Свят като цвят.

Отново ми звучи като половината от истината. В неподходящи хора се влюбваме не когато сме готови за сублимация, а когато сме объркани, комплексирани, наранени и т.н. Както забелязват психолозите, а и духовните Учители, това не е истинската Любов, а само бледо и изопачено нейно отражение, каквото и да ни се струва в моментите на екстаз (а не мисли, че примерно аз съм ги нямал). Когато има сублимация (аз повече обичам думата "трансформация"), самата тя представлява влюбване в нещо по-висше. Това да не смееш да проявиш чувствата си, разбира се, не е никаква духовна трансформация, но ако това беше основният човешки проблем, не мислиш ли, че психолозите щяха да бъдат достатъчни? С какво Учителите са повече от психолозите... ето ни една гатанка... Е, ще ти кажа какво аз мисля конкретно във връзка в този въпрос. Психологът ще счита, че е помогнал на затворилия чувствата си човек, когато той отново започне за се влюбва в хора. Учителят може да одобри това като някаква стъпка, но ще счита, че е помогнал истински, едва когато ученикът му реализира Космичната Обич в себе си.

Така е, да. Но не са ли тогава правила - и то небезопасни - и еднознчните мнения от рода на "изживей любовта си, дори да е грешна?" Както вече казах в друг форум, някои психолози прекспонират вредата от подтискането. Последната е реална при определени условия, но понякога човекът, неспособен към трансформация, трябва да използва и подтискането, ако съществува екстремна опасност за него или околните. какво ще кажете за среда, застрашаваща от СПИН, например? Или от разбиване на чуждо хармонично семейство? И защо почти без изключение Учителите от всички времена и народи ни съветват много по-често да елиминираме злоупотребата, отколкото подтискането? Ако може да ги няма и двете е най-добре, съгласен съм, ама нали гледаме какво става по света и ако си мислим, че ние сме чак толкова по-различни...

Бартерът може да се разглежда не само като размяна на стоки, тук естествено могат да се включат различни услуги, размяна на информации, предоставяне за ползване на различни материални и виртуални площи и т.н. Могат да се измислят виртуални пари, както например препоръчва Дейвид Айк. Или изобщо да не присъства елементът сметка, ако хората са близки по възгледи и поведение. В цялостна група бартерът може да е неравностоен или кръгов, без дасе интересуваме кой колко дава и получава, колкото и това да ви заприличва на идеята за комунизма - "от всекиго според уменията, на всекиго според потребностите". В действителност ако не беше жадувано това развитие на социума дълбоко от всеки човек, едва ли тези идеи изобщо щяха да намерят почва, да се развият даже при материалистична иначе постановка на света. Ето и Учителят Беинса е предлагал нещо подобно, но на друга основа. той е считал, че не трябва да има свещеници, които да не работят и не допринасят с нещо друго освен проповедите си на хората. Това го казват и някои източни Учители, например Лахири Махасайа и адептите на Сант мат. И след като виждаме с колко сложни аспекти са вече обвързани паричните отношения, доколко биха могли бартерните да им бъдат реална алтернатива или поне допълнение? Как мислите?

Да!!! Като една от възможните опции, разбира се - тя няма да е достатъчна, но като поне като евтиност на осъществяването тази идея ще сложи в малкото си джобче останалите! Единствено трябва да се види как ще се регулира механизмът на взаимопомощта. От опит знам, че много хора са оринтирани "сирашки" - само искат, без да се сетят нещо да дадат. Не че иначе са лоши, но несъзнателно правят така, че изтощават ресурсите на човека и отнемат от времето, в което може да се помогне и на други. Това е в сила не само при реалните консултации, но и при виртуалните. От друга страна обаче не само на живо, но и виртуално е частично осъществима и идеята за взаимопомощ. Аз например бих помагал на многократно повече хора, ако някои можеха да поемат част от другата ми работа - а не цялата тя е толкова специализирана, че само аз да се налага да си я върша. Например, търсене на инфо в нета и извън него, скениране и систематизиране на материали, редакции на неспециализиран или касаещ кокретната компенетност на помагача текст, пращане на съобщения и файлове на разни места по ел. пощи или месинджъри, помощ при дизайна на сайтове и тяхната регистрация тук и там и т.н. Веднага бих се отблагодарил - не само с директни консултации на нуждаещите се, но и със значителни по количество и качество полезни файлове на тези хора, защо не и с допълнителни опции като пращани по пощата книги, дискове и природни продукти... Това за мене не е проблем, а от вида помощни работи всеки ще може да си избира това, което му се отдава лесно - и ето ти го бартера. Всъщност няма защо да се оковаваме в схеми - аз на тебе, ти на мен. Бартерът може да бъде и кръгов: А помага на Б, В на С... после Z на А... - и изобщо всеки на когото може, без да се вади всеки път бакалският тефтер, за да се брои кое колко струва. Всъщност една от следващите теми, които е добре да се развие и тук във Форума, е за видовете бартери и тяхното реализиране.

Но геният бълнува в своя лес. От раждане смъртта ни гледа косо. Сплетните-отговори знаем днес, ала не знаем нужните въпроси. (Вл. Висоцки)

Много по-често от анорексията (пристрастяване към гладуване) се среща булимията (преяждането). И двете са психически зависимости и не позволяват да се намери естествената мярка. Но както е глупаво да се смята, че след като няма апетит, анорексичката чрез продължаване на глада ще си излекува анорексията, също толкова е глупаво да се мисли, че чрез угаждане на извратените апетити ще се преодолее булимията. Не искаме да приемем една очевадна истина - всички ние страдаме от различни зависимости - кой повече, кой по-малко, кой в по-голема, кой в по-малка степен. А някой да се е излекувал от алкохолизма чрез оправдаване на постоянната му употреба - винаги когато "отвътре му се поиска"? Тогава, ще кажете, единствената алтернатива ще е подтискането. Дори да беше така (а тази дума са я направили прекалено мръсна някои удардни психолози!), в редица животоспасяващи ситуации и подтискането ще е оправдано, поне като временна мярка. А иначе бавният вариант, по който може да се възстановят естествените потребности, е естествено този чрез осъзнаване - ама много са малко хората, които могат да успеят на фона на опиянението от продължаващото пристрастяване! Ето, гладуването само по себе си не лекува от преяждане и даже може при недостатъчно осъзнаване да доведе до неблагоприятни резултати. Но ако човек не прекалява със сроковете и се захранва правилно, ще види, че привличащите го преди нездравословни храни започват да променят вкуса си. И ако той се довери на този възроден инстинкт, нататък има големи шансове да се стабилизира без никакво подтискане. Но ако продължи да упорства, отново ще попадне в същите зависимости. Това не са теории, така аз отказах захарта, която ядох по половин кило до 30-я си рожден ден. С или без общо разтоварване, на няколко пъти трябваше за дълго да спирам да я ям, да наблюдавам след това как се чувствам, когато отново я включвам, за да се убедя не само теоретично, но и на дълбинно ниво, че тя ми вреди. И тогава вече я спрях завинаги, освен много редки изключения в нищожни дози, което вече не ми се отразява. Ако значи си бях разсъждавал да си давам на организма това, за което копнее, и досега да си бях захароман. Впрочем, въпросът за зависимостите е толкова важен, че би следвало да се дискутира по-подробно в отделната съответна тема.

Все пак трябва да приложим някакво осъзнаване, не е ли така? Ако просто и само следваме импулсите на т.нар. "душичка" - защо уж се интересуваме от езотерика, психология и медицина, вместо просто да си живеем като "хората от улиците"? Не са ли тези дисциплини науки за култивирането на човешката природа? Ако тя си беше вярноимпулсна при всеки и в момента, от методи изобщо нямаше да има нужда, всеки щеше да се привлича от това, което е добро за него и другите и проблеми също нямаше да има. Всъщност, без да имам особено голям опит с противоположния пол, все повече наблюдения и споделяния с приятели оф- и онлайн ме навеждат на убеждението, че са много рядко онези, които "действайки спонтанно", после не съжаляват за това, особено ако има и лоши социални последствия. Явно тази спонтанност се различава от онази, зца която говорят и Учителят Бинса, и йога, и суфи, защо не и тантра... Само че ние си ги тълкуваме тия неща избирателно, за да си се видим и себе си в добра или поне не толкова лоша светлинка - та да можем да си се понасяме...

Така ли е - и доколко? Защото от диетолозите бягат и онези, които после отиват при химиотерапевтите и хирурзите. И защото неподтискането на "естествените" (всъщност вече извратени) импулси при болшинството хора означава всъщност подтискане на тихия здравословен усет на организма. Относно 90-годишните... Ами то при част от най-възрастните хора, израснали в обстановка, където живеят по-природосъобразно просто по традиция и благодарение на чистотата на околната среда, наистина има и доста издръжливи организми. Веднъж изградени без излишества (израснали в годините на "капиталистическите лишения"), после те дълго могат да се справят и въпреки неправилното последващо хранене. Но я погледни техните поколения - те да не би да гладуват масово или да спазват някакви странни диети, че стават все по-зле от поколение на поколение? Всъщност почти никой не тръгва към по-особено хранене, ако си се чувства добре, макар че предава все по-слаби гени и все по-лоши навици на следващото поколение. И ако правилното хранене се възприеме от хора вече в много тежко състояние, то може и да не им помогне достатъчно (а и те могат да не го изпълняват вещо, поради недознание или както ти казваш, поради психологични деформации). Това обаче не означава, че ако си бяха плюскали каквото им попадне - щяха да са по-добре или да живеят повече - точно обратното, щяха да са още по-зле! А пък има и достатъчно съвършено различни примери - когато нищо друго не помага, даже духовната практика (може би поради несъвсем предано изпълняване, ама кой до където може...) - а именно промяната в храненето е била решаващият компонент при излекуването. Ами това, че има също шампиони и творци от висока класа, употребяващи 3-4 пъти по-малко калории от "плюскащите"? Какво правят освен това последните - имат резерви от енергия и ги използват, за да неутрализират излишествата от храна? Колцина от тях са действително духовни? Нека да не мечтаем прекалено, а да видим какви са реалностите тук и сега. Психичното здраве, от което да произлезе и физическото и което да помага при здравословните навици, е един идеал, който повечето хора не могат да постигнат лесно - или изобщо - през този живот. Растежът на осъзнаването, който би им помогнал сами да избират правилно количеството и качеството на храната, при тях не се получава и затова го заменят с разсъждения от рода на "знае ли човек от какво ще напълнее"... Така не се получава нито физическо, нито умствено, а камо ли духовно развитие. Човек все трябва да тръгне от някъде, а за повечето от нас, земните твари, е най-възможно и естествено да тръгнем от там, откъдето ни съветват и Учителите. Т.е. заедно с първоначалните духовни и умствени практики обезателно да включим внимание към храненето, движението, дишането, спането и други прояви на физическите ни организми. Падал съм "от двата стола на земята", така че съм си казал: или наистина си доказвам, че съзнанието ми е всесилно, напр. не се напивам от алкохол, не се тровя от цианкалий и като ми отрежат главата ми порасва автоматично нова; или, ако това явно не се получава, обръщам внимание на здравословните опции във физическия си живот не по-малко от внимание, отколкото на духовните му опции...

Фактите от живота не бива да се разглеждат изолирано и вън от цялостния контекст, включващ и тяхното индивидуално значение!

Николко - само че не става въпрос да сме максималистично настроени. Та ние не сме реализирали дори и екип от по 10 вата, дайте да тръгнем от там...

Ами това е като атомната енертия - не е лесно, но е възможно да вдигне рязко статуса на енергетиката чрез нея, защото другата възможност е атомна бомба или Чернобил... Пак си спомням казаното от Учителя, че който не се придвижва напред по духовния път, задължително върви назад, няма стоене на едно място. И енергията в повече просто води или до по-бръз растеж, или до по-бързо разрушаване (на себе си - ако подтискането е насочено навътре или на другите, ако е насочено навън). Досега в човечеството е нямало осъзнатост за пълна трансформация, освен за Учителите и отделни техни ученици (дано да си един от тях!). Затова и Писанията се изразяват нееднозначно по въпроса. "Да нямаш друг Бог освен мен" - в абсолютен смисъл това би следвало да значи и абсолютно целомъдрие, тъй като каквото и да си говорим, ако сме привързани към партньор, много често радостите или проблемите, които имаме с него, ще бъдат за нас заедно или даже над стремежа ни към духовност. Но в същите заповеди има и "не прелюбодействай", вместо "нелюбодействай". Последното би означавало да се превърне изцяло любовта в Любов, но не това е записано в скрижалите - не защото е невъзможно или нежелателно, а защото е прекалено рядко осъществимо. Това би означавало всъщност много по-голяма отговорност и към собствената еволюция, и към тази на човечеството. Шри Юктешвар казва, че който остава без лично семейство, за да бъде оправдан, следва да поеме отговорността за едно много по-голямо семейство, т.е. да разшири служението си, а не са се "спаси" от него... И тогава той ще бъде уравновесен, въпреки че прелива от енергия - абсолютно важен според мен признак на овладяване! Иначе следва вместо ободряване - депресия (енергията воюва вътре със самата себе си) или другия вариант - външна агресия (независимо дали чрез фанатизъм в религията, словесна агресия в бита, войнствна настройка на фронта или болезнен работохолизъм). Така че пълната Чистота в мисли, думи и дела в продължение на 70-80 годишното ни земно пребиваване е един много красив идеал, обаче и от Писанията, и от живота изглежда че за дълго ще ни е писано да Я наблюдаваме само по изключение...

Искреният учен си признава, че отчасти знае и отчасти тълкува. Проблемът на езотерика е далеч по-трагичен, той хем знае същото, хем се опитва да изкара, че не е същото - надежда+съмнение+предчувствие+претенция+са мозаблуда! Дори и относително малкото духовно израстване е сгодено с експоненциално нарастваща отговорност и май че не ни се ще нито да се оженим, нито да се разделим с нея? Но прости, Господи, на душиците детски, открили стъкълца в пясъка и взели ги за елмази, нали не ни обвиняваш да това? Прошка+Смирение+Благоговение+Себеотдаване

Какво търсят учените? Истинските учени, тях много си ги уважавам, те така или иначе търсят истината - по-общо или поне в своята сфера. Но твърде много са ония, които казват, че също я търсят или даже са я намерили, а в действителност играят по чужда свирка. "Пътят към ада е постлан с корпоративни парични средства, отпускани за научно-изследователска работа." (С. Кроснън)

И само още нещо. Предишните няколко мнения изразяват както желание нещо да се промени, така и колебания относно правилния механизъм. Ами хайде да се съберем някой ден (ако не физически, то виртуално, в чат или едновременен форум) - и да видим дали ще можем да стигнем до единно принципно становище какво е добре да се направи. Ако стигнем, ще престанем да се крием зад концептуални неясноти. Може пък на преден план тогава да излязат истинските причини да (не) участваме в един такъв достатъчно важен проект - мисии, мотивации, амбиции, мързел, недоверие, болка?

Принципно съм съгласен с повечето от тези констатации, но относно изводите имам малко по-различно становище. Ясно е, че излекуването трябва да бъде заплатено, но не толкова чрез пари, колкото чрез съзнателна промяна в светогледа и начина на живот - а това често пъти е далеч по-трудно, отколкото да си продадеш колата! Доколкото знам, именно сред богатите някои от "болестите на цивилизацията" са най-чести - защо не са се излекували те чрез даване на пари? И не само за физически болести става въпрос, сред богатите и особено тези, които имат освен пари и много слава - "звездите" - е много по-висок процентът на различните зависимости (наркотици, хазарт, неподходящи отношения), както и на опитите за самоубийство. Това показва, че те са загубили както здравето, така и смисъла на живота си и в действителност са по-нещастни, отколкото средния бедняк - а той може би им завижда! Парадоксално или не, но такова е положението. Даже и най-грамотно похарчените за здравето пари, без едновременно да се промени значително начина (а понякога и мястото) на живот, ще доведат само до частичен и вероятно временен ефект на подобрение. Санаториумите са достатъчно хубави като бази, но ако остане да се ползват за фитнес и "лечение" само от богатите, нито за тях ще е пълноценно, нито ще се даде възможност на другите да се ползват от условията (те не са най-важното, но все пак имат значение). Много малко са специалистите, които най-напред да гледат оптималното като препоръки и услуги и едва след това - "достойното възнаграждение". Повечето в името на второто правят съмнителни компромиси с първото! Казвам го от доста много наблюдения - поне у нас преобладаващо е така. Който види, че може с малко усилия да печели много, почти винаги подценява нобходимостта да отдаде повече време на пациента си, както и сам да продължи да се усъвършенства професионално. За печалбата това обикновено не е необходимо, ако се намери метод, на който хората по принцип да "кълват". Влиза значи човечецът... съвестният специалист следва да се занимае с него поне за един час, да му определи "язвите" в начина на живот и ако може да се мине без скъпи методи и средства (а обикновено може!) - откровено да му казва как да се оправя самостоятелно вкъщи. Ако не - дава следващите алтернативи или го препраща към друг добър специалист. Но на практика скоро след влизането на човечеца става нещо коренно различно... Без да се обръща внимание на различните измерения на тази душевна индивидуалност, социална личност и биологична система, веднага се започва или със стандартни лекарства и операции или с "алтернативни" методи - но точно подбрани! Или ще са скъпи добавки, по мултилевъл или други форми; или ще са акупунктурни серии (масажи, психосеанси и т.н.), поне 10х30-40 лв., или хомеопатия, при която с нужда или без нужда се назначават чести повторни платени посещения със смяна на средствата до откат... Мисли се много повече за медицината като бизнес, отколкото като призвание. Освен това повечето пари, които ще дадат имащите, и те няма да отидат за усъвършенстване на лечебните подходи, а ще се разпределят между "практичните" (в грубия смисъл) лекуващи, мениджърите им и разходите за реклами... Поради всичко това хората все повече са разочаровани както от конвенционалната, така и от "алтернативната" медицина. Последната има много повече възможности, отколкото се изявяват на практика, защото добрите резултати искат повече качества, отколкото мангизи, а в пазарната икономика успяват повече мангизите, отколкото качествата! Значи за онези, за които медицината е призвание, а също и за мнозинството страдащи, наистина са необходими заведения от принципно нов тип. Не само за фитнес на богатите и не само за "лечение", при което се правят грозни компромиси във вреда на оптималния подход към човека и в полза на лесното забогатяване на амбициозни лечители, безогледни бизнес предприемачи и медийни вампири! Извинявам се за остротата на изказа. Но нали именно "алтернативната" (може би за по-ясно - природната) медицина се е развила във времена и на места, където е нямало много богати хора, но е имало плодоносни умове и богати, раздаващи се сърца! И безплатен контакт с Природата! А сега изведнъж се оказва, че за да живем природосъобразно, е нужно да сме богати, а за да сме богати често се налага да правим компромиси със съвестта си... До къде се стига по този начин? Много заможни хора са се консултирали с мен по отношение на природолечебни проекти, от 15 години насам. Те обаче чакаха да получат потвърждение на това, което вече са решили; а ако моето мнение се различаваше, те дори не си направиха труда да дойдат при базата ми от данни в компютъра, за да им го дообясня за около час. Или идваха, обяснявах им го достатъчно ясно и тъй като не можеха да оспорят правилността на дадената насока за хората, а им беше неудобно да си признаят, че не за хората най-вече си мислят те, си заминаваха. По-късно някои от тях направиха определени стъпки в природолечебния бизнес, ползвайки някои от идеите, които им дадох - но те бяха безнадеждно окастрени. И забележете - винаги окастрени в точно определени сегменти - местата, които макар и много полезни по отношение на хората, биха били по-трудни и/или по-малко доходни за самите тях (база, специалисти, шефове)... И още нещо, твърде симптоматично. Когато те се обосноваваха със "законите на пазара", че не могат да въведат нещо много полезно или не могат да смъкнат цените на стоките или услугите (дори и ако се вдигне тогава оборотът!), аз понякога им предлагах друг вариант - освен добре заплатените си работи да вкарат един неголям процент такива на много по-ниски цени - това няма да снижи кой знае колко приходите им и може даже да е добро с рекламна цел. Както и да ползва някои ценни членове на обществото, които така или иначе са затруднени в материално отношение... Нужно ли е да ви казвам, че те не направиха нищо по въпроса? А някои дори, след като прецениха, че друго им носи повече печалби, изобщо изоставиха медицината - това не е ли най-ясната индикация, че не да помагат им е важно, а да печелят! Да помагаш е трудно и е почти невъзможно да се съчетае този "кръст" с комерсиалното мислене и поведение. Имат ли бизнесмените време и сили да се усъвършенстват и да се вживяват в проблемите на другите? Като правило нямат, даже и да искат, а повечето изобщо и не се замислят... Значи полумерките не са разрешение, трябва някой богат човек наистина да има друга мисия в живота освен превъртането на финикийските знаци; или пък една наистина сплотена група от хора - небогати с пари, но с богати умове и сърца и притежаващи мисия - да направят стъпка по стъпка необходимото. Или... ние ще продължаваме да си знаем перспективни решения за 90% от проблемите, а в масовото пространство ще изплуват все хора и методи, чрез които се решават 10 пъти по-малко проблеми, но затова пък на 10 пъти по-високи цени от нормалните...

Това само показва относителността на разглежданите термини - защото и католическата църква, особено в Средните векове, е изявявала по образцов начин всичките тези особености и вместо да се признае за секта, тя е обявявала - и още го прави - другите в сектанство или езичество! Може би по-точният термин, определян от тези 6 характеристики - е култ. Имам предвид, че не всички секти, разбирани като разклонения, отговарят на тези особености, докато култовете по правило ги проявяват и съответно са деструктивни - религиозни или не (като примери за вторите могат да се дадат култовете към личностите на Хитлер и Сталин). Тази дума обаче също е многозначна, понякога придобива по-меко значение в зависимост от контекста... Щекотлива тема, наистина.

Е, това за "греха" наистина не съм сигурен! Проблемът, доколкото го схващам, в крайна сметка се свежда до критериите за автентичност и еволюцонен заряд на всяка една опитност. Ако те присъстват, дори и външно непопулярното поведение може да е оправдано от един по-висш, вътрешен смисъл и "грях" да няма, или пък "грехът" да е необходим за развитието... Но все пак, от ежедневната ми гледна точица, не ми се струва оправдано например да преяждам с много вкусна, но твърде вредна храна, оправдавайки се, че иначе ще си причиня по-голяма вреда чрез подтискането! Освен това е илюзия да си мислим, че неподтискането на нещо е неподтискане въобще. Докато сме на тоя свят и с относителност в сферата на съзнанието, изглежда че всяко неподтискане на един импулс е едновременно подтискане на друг импулс! Да осъществиш нещо желано, почти винаги на тоя свят означава да не осъществиш друго желателно нещо. И ето, възниква дилемата кой от импулсите ще счетем за по-автентичен и еволюционно значим!

Сега... явно че негативното значение на "секта" плътно доминира в общественото съзнание. Древното й значение е просто една по-малобройна светогледна група в сравнение с по-голямата група, от която се различава повече или по-малко (но никой не е доказал доколко в плюс и доколко в минус). И тъй като мнозинството обикновено е агресивно към малцинството, то първото, употребявайки за второто определени изрази, гледа да ги натовари с максимум отрицателна енергия. И сега вече под "секта" почти всеки разбира непременно нещо лошо. Но основните обрамчващи матрици, които ни пречат да се развиваме, идват от по-разпространените учения и религии, които поради нашата недостатъчна еволюиралост се тълкуват превратно, а не толкова от малобройните сектички. Последните могат да са с много недостатъци (по-малки все пак от Инквизицията - дело на една "религия, а не секта"!), но понякога в тях може да има и далеч по-достойни от всички нас човешки същества. Хулите (често преекспонирани) срещу сектите са като балсам за повдигане на егоистичното ни самочувствие, че "ние не сме сектанти". Както споменах и в един друг постинг, всеки от нас, ако е искрен към себе си, може да забележи немалко елементи на сектантство в живота си. Единствено Бог не е и не може да се превърне в сектант! По отношение на термините: за мен "учение" е най-общият термин, тъй като не всяко учение е религия и не всеки учител създава школа: Учение - Школа - Религия - Секта; Учение-Школа-Секта; Учение-Религия-Секта; Учение-Секта; Учение... - това са, както ги виждам аз, някои от възможните развития на всяко едно учение.

Докато сме на този земен план, голямо е изкушението да търсим най-висшата Любов в любовта между мъжа и жената. В известен смисъл, както казват Учителите, ние живеем в илюзия, а земната ни любов е просто още една по-уплътнена и жизнеподхранваща илюзия - важна част от Космичната Игра, без съмнение, но не и крайна Цел или Осъществяване. И сега се пита - колко щяха да бъдат изневерите, ако хората НЕ възприемаха надеждите си като обещаваща реалност, т.е. не се надяваха, че новата любов, за разлика от досегашната, би ги удовлетворила напълно? Според мен при това положение почти нямаше да има изневери - физически или дори въображаеми. Или поне човек щеше честно и докрай да приключи едната връзка, преди да се устреми към друга. Колкото и да ни се иска да е другояче, факт е, че живеейки в нелюбов с някого, без да му признаваме, че (най-малкото в мислите) си имаме друг, ние мамим и него и... себе си! Поне да имаше за какво! Фантазиите могат да продължават кратко или дълго, но много скоро след като човек наистина се опита да се прехвърли "от единия стол на другия", се оказва не в любовно, а в доста мъчително състояние. Ето какво казва по този повод един съвременен бг поет: ИВАН СОТИРОВ ...Прости, любима, че ти измених, че радостта ти замених с тревога - случайно глътка синева отпих и без небето повече не мога. Не мога вече да ви разделя. Не мога сам да се деля на части. Две радости, които ме болят. Две болки, под чиято власт съм. И пак се сипе остра светлина. И пак горчи внезапната раздяла. Безкраен път през чувство за вина към търсена, но невъзможна цялост.

Покрай това, шахматът може да обучава и на красиво поведение - колкото и рядко да се среща в днешно време в професионалния спорт (не ми се иска да напомням по-подробно за излагациите на последното световно). Но например преди близо един век ена важно международно състезание е имало такъв случай. Единият от партньорите печелел красиво, но същевременно губел по цайтнот. Това значи, че шахматният му часовник бил отчел пределното допъстимо време за обмисляне и според правилата е трябвало да загуби играта, въпреки че я првел в отличан стил. Другият партньор обаче не бил от онези, за които турнирната точка е над всичко и в момента, когато знаменцето на специалния часовник се повдигало, за да отбележи всеки момент загубата на партньора му, той съборил своя цар в знак, че се предава. На другия ден европейските всекидневници характеризирали този ход като "най-добрия, извършван някога в историята на шахматните състезания". А иначе наистина за оценяване на дълбочинната естетика на шаха са необходими известни познания, но не прекалено големи, както си мислят някои. Ако не става въпрос за състезателен, а за образователен аспект, аз се наемам да обуча всеки средно интелигентен човек за 2-3 месеца по 3-4 часа седмично работа - или за 2-3 седмици при 2-3 часа на ден работа. ще знае повечето важни неща и ще може да оценява красотата на комбинациите и отчасти - поуката на статегическите схеми. Проблемът е обаче, че съм доста зает с по-важни неща. Е, ако някой ми помогне значимо в тях, може и да се реванширам с шаха

Кратка информация за "безплатната ароматотерапия", когато се разхождаме или отглеждаме благоуханни растения на двора или вкъщи. Иглолистните изпарения тонизират, леко повишават кръвното налягане и са много полезни при инфекции на дихателните органи. Дъбът успокоява и стабилизара, леко намалява кръвното. Брезата действа очистващо на отделителните органи, общо противомикробно и противотуморно. Здравецът и индришето регулират вегетативната нервна система, леко намаляват кръвното, снижават риска от камъни и пясъки в жлъчката и бъбреците и пречат на развитието на десетки микроби. Чимширът подобрява белодробната функция и дейността на задстомашната жлеза. Розмаринът тонизира общо и особено паметта, действа жлъчегонно и леко повишава кръвното. Маточината успокоява нервите и подобрява съня, смъква кръвното и премахва спазмите на вътрешните органи. Босилекът действа антидепресивно, изчиства синусните кухини и дробовете от слузта и е полезен за медитиращи. Хареса ли ви?

Конвенционалната пирамида, която бе описана и тук, вече се оспорва от редица диетолози и природолечители. Не само суровоядците, голяма част от радетелите на разделното и зоновото хранене също изразяват сериозни съмнения в нея. И аз също считам, че най-широкото място следва да бъде не в.сектора на зърнените храни, а в този на плодовете и зеленчуците. Има едно представително италианско проучване още отпреди 12-13 г., резултатите от което бяха публикувани във В. "Лечите", но после и той и всички други медии си замълчаха... Твърде е "скандално", за да се популяризира нашироко... Идеята е, че висококалоричната и високобелтъчната храна, дори и да е полезна чрез някои свои съставки, не бива да се консумира прекалено - а почти при всички хора именно това се прави. Многото калории и белтъци пренасочват енергията на тялото към борба с излишъците, а също така свръхстимулират жлезите с вътрешна секреция, което се последва от износване. Авторите препоръчваха по половин килограм плодове и зеленчуци на ден и от всичко друго - само по малко. Това според тях може да удължи живота буквално с няколко десетилетия. Аз обаче съм срещнал съм само 3-4 души, които приблизително спазват това - и действително, просто нямам думи за това колко са енергични и пречистени. Моя милост още не съм стигнал дотам, но определено всички дни, когато се доближавам до този именно вид пирамида, несъмнено се чувствам най-добре...

Молитвата, поне за нашето ниво, не е ефективна по всяко време. Може някои светци да я практикуват постоянно, но за повечето хора не съм убеден, че ще бъде добре. Прекалените повторения без способност да се задържи вътрешния пламък на нивото на словото могат дори да опошлят всяка добра молитва. Човек обикновено следва да е или във възход, или в криза, за да е способен на искрена молитва, иначе има опасност редовните молитви да станат механични, а ако са групови - и лицемерни... „Ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и, като затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Тайното място, т.е. скришната стаичка, в която човек трябва да влезе, е истината в човека. Истината е тази област в човека, в която той трябва да се затвори и да се моли. Не влезе ли човек в тази област да се помоли, молитвата му няма да се приеме. Казано е в Писанието, че истината ще ви направи свободни. Като влезе в областта на истината, човек трябва да има нужните пособия, но и да знае да се моли. Мнозина питат, не може ли без молитва. Без молитва не може. Молитвата е вътрешна необходимост за човека. Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането, чувствуването и мисленето. Във всички хора скришната стаичка е на различни места. При това, човек всякога не може да влиза в тази стаичка. Всеки човек влиза в своята скришна стаичка в специално време. Това зависи от неговото вътрешно състояние. Изпусне ли момента за влизането си в тази стаичка, човек не може вече да го върне. Той трябва да чака, да дойде този момент втори път. Беинса Дуно - из "Скришната стаичка"